Да , способни са да лъжат 5-годишните деца . Пример : аз имам две деца , на 4г и 2г . Когато стане някаква беля и аз не съм в стаята , влизайки и питайки коя от двете е направила , аз винаги получавам отговор от голямата ми дъщеря :"Стефани беше мамо !". Имало е случаи , в които се скривам и виждам , че голямата е виновна , но тя винаги обвинява малката , защото знае , че ще се скарам . За мен това си е съвсем умишлено изкривяване на истината , лъжа с други думи .
- Публикувана: 5 септ. 2008, 21:49 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2008, 22:53 ч.
Способни ли са 5 годишните да лъжат?
Това ми е въпроса? Способно ли е 5 годишно дете да лъже за сериозни неща според вас? Кога разбират значението на лъжата и че могат да имат изгода примерно понякога , ако излъжат?
много е способен даже..
Zdraveite,
5г. деца възприемат света и реалността през своята фантазия. Това е възрастта на приказното и магичното. Връзката между фантазия и реалност е много дифузна /пропусклива/ Децата вярват в съществуването на "невъзможни и нереални" за нас неща. Това е възрастта на чедесата където всичко е възможно също като в приказката "Алиса в страната на чудесата". Всички ние възприемаме света през собствената ни вътрешна реалност, за децата това е фантазията, която е силно развита в тази връзка. Те са способни да "излъжат", като лъжата издава тяхното вътрешно възприятие за реалността. Например ако детето изпитва силен страх от наказание е нормално и логично да си спести наказанието, като каже че то не е извършило беля, а Иван го е направил и така нататък. Тук е ролята на родитела да влезе във фантазията на детето и с него да извърви пътя към реалната действителност, на малки стъпки и внимателно да построят мост от фантазията към реалността!!!!
5г. деца възприемат света и реалността през своята фантазия. Това е възрастта на приказното и магичното. Връзката между фантазия и реалност е много дифузна /пропусклива/ Децата вярват в съществуването на "невъзможни и нереални" за нас неща. Това е възрастта на чедесата където всичко е възможно също като в приказката "Алиса в страната на чудесата". Всички ние възприемаме света през собствената ни вътрешна реалност, за децата това е фантазията, която е силно развита в тази връзка. Те са способни да "излъжат", като лъжата издава тяхното вътрешно възприятие за реалността. Например ако детето изпитва силен страх от наказание е нормално и логично да си спести наказанието, като каже че то не е извършило беля, а Иван го е направил и така нататък. Тук е ролята на родитела да влезе във фантазията на детето и с него да извърви пътя към реалната действителност, на малки стъпки и внимателно да построят мост от фантазията към реалността!!!!
трябва да си нащрек 
Не знам какво разбираш под сериозни неща, но на тази възраст се случва децата да лъжат за собствена изгода и то с пълното съзнание, че са извършили нещо нередно и знаят , че за това ще им се карат родителите. Моят си например, се случваше да донесе нещо в къщи което не е негово и на въпросите от къде го е взел , ми отговаряше, че еди-кой-си му го дал. Ако бях по-настоятелна и започнех да разнищвам внимателно ситуацията стигах до извода, че го е взел без да попита. Що нерви съм изхабила покрай това
Ще ми е интересно да следя темата. Иначе според мене зависи от детето. Синът ми се опитва от време на време да лъже, но винаги гледа толкова виновно или шеговито, че веднага става ясна работата. Дъщеря ми лъже в пъти по-умело от него. Тя обаче няма 4 год. и не съм сигурна доколко мога да търся умисъл, разбиране и прочее - склонна съм да мисля, че при нея е валидно написаното от SvetlanaD. по-горе.
Синът ми се опитва от време на време да лъже, но винаги гледа толкова виновно или шеговито, че веднага става ясна работата.
Е, и моят, и го прави от тригодишен още.