Има ли щастие след развода

  • 12 642
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 660
Щастието е вътре в нас самите и е относително понятие. Щастие има и когато си сама, стига да го потърсиш. Не се заблуждавай че за пълно щастие са нужни двама. Намериш ли щастието в себе си, ще дойде помощ и отвън  Simple Smile.

Поне двама.. Може и трима и повече. Изобщо колкото повече, толкова по-добре. Има различни хора, различно разбират щастието. Аз лично не бих могла да бъда сама със и за себе си.

Представям си един ден голяма къща пълна със синове и дъщери, и внуци. И с много приятели. Не е лесно да се живее с друг човек. Живяла съм сама, живяла съм и с други.. Заживееш ли с някой трябва да се съобразяваш, да правиш компромиси... Рано или късно започва да те дразни с дреболии. Но така е при хората. Хем не ни е добре сами, хем близостта ни дразни.

Обичам поговорките, те дават най-ясна есенция за живота. "Брат брата не храни, но тежко, който го няма." Същото важи за съпруга, децата... Важно е да имаме близки хора.

# 31
  • Мнения: 6 315
Не ме разбирай погрешно - не съм вълк единак. Друго имах предвид.

# 32
  • Мнения: 3 790
За мен щастието след развода ще бъде да намеря отново себе си ,да се науча да се харесвам и уважавам.
Доста години брака и отношенията който създадохме бяха извор на гордост и  самочувствие за мен -имам чувството че загубих себе си, отрекох се от същността си.
Харесвах се ,защото той ме харесваше обичах се ,защото той ме обичаше.
Иска ми се да вярвам ,че ако имам втори шанс за семейство няма да допусна същата грешка-да търся щастието само и единствено в отношенията с другия човек.

# 33
  • Мнения: 74
За мен щастието след развода ще бъде да намеря отново себе си ,да се науча да се харесвам и уважавам.
Доста години брака и отношенията който създадохме бяха извор на гордост и  самочувствие за мен -имам чувството че загубих себе си, отрекох се от същността си.
Харесвах се ,защото той ме харесваше обичах се ,защото той ме обичаше.
Иска ми се да вярвам ,че ако имам втори шанс за семейство няма да допусна същата грешка-да търся щастието само и единствено в отношенията с другия човек.


За съжаление е много, много трудно. От опит ти го казвам. Не невъзможно, разбира се. Просто е ужасно трудно да не мислиш за всяко нещо какво би казал ТОЙ, как би постъпил ТОЙ, дали ТОЙ ще одобри. А всъчщност не обръщаш внимание на какво искам и чувствам АЗ. Изтикано е толкова дълбоко, че се страхуваш да го пуснеш отново навън.
Повече от 2 години след развода си все още имам проблеми с това. Но промяната е значителна. Да кажеш това, което искаш, на направиш това, което желаеш, да можеш всъщност да изживееш своя живот, а не нечий друг. Много хора не го разбират, но е борба всеки ден. В един момент намираш себе си - пожелавам го на всички ви!   bouquet

# 34
  • Мнения: 651
Щастието е вътре в нас самите и е относително понятие. Щастие има и когато си сама, стига да го потърсиш. Не се заблуждавай че за пълно щастие са нужни двама. Намериш ли щастието в себе си, ще дойде помощ и отвън  Simple Smile.

Марги както обикновено ми е изпреварила мислите  Hug
Мога да добавя само че в контекста "щастие след развода" много голямо значение има нагласата за това какво ти се е случило или с две думи казани- дали си загубила (  нещо, някого) или си се отървала. Според мене щом се е стигнало до раздяла, едва ли се е загубило нещо много ценно. Загубена е по-скоро идеята за това което сме искали, вярвали, надявали да бъде " докато свят светува".
Много банално и изтъркано е, но пак ще го цитирам- щастието не е крайна точка, а пътуване. Нямаш ли нагласата да си щастлив тук и сега, да търсиш причини в себе си и около себе си да е така, малко вероятно е да си щастлив когато стигнеш заветната точка. Тогава пък друго ще ти пречи да си щастлив.
Щастлива съм. Правя си го да ми е така. Искам да е така и не приемам друга версия. Е, не съм нон стоп горе на черешата, всеки човек си има спадове, но се старая да търся позитивното, красивото и "щастиегенното" във всичко. И ако не беше БНД-то с липсата си на всякаква адекватност, щях да съм стигнала много далече в "умението да си щастлив".

# 35
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 174
Някои от вас писаха за това, че човек трябва да бъде щастлив сам за себе си и няма нужда от мъж да му пълни къщата и да му прави весело.

Ние сме социални същества. Имаме нужда от дом, където те чакат обични хора, най-близки, на които можеш да разчиташ, които могат да поемат част от товара на гърба ти и да ти бъдат опора. Човек не може да бъде щастлив сам със и за себе си. Нали така сме устроени, че правим с удоволствие нещо за някого? Че обичаме да правим някого щастлив?

Когато седнат двама на масата вечер, искат да споделят един на друг всичко за себе си и най-много ги радва да дадат по-хубавото парче от тортата на другия - ето това е щастие за мен. Пожелавам го на всички!
Много добре казано! smile3501 smile3501
Това и аз очаквам от брака! Peace
Но не получавам! Sick Sick Sick Sick

# 36
  • Мнения: 357
Има, има!!!
И след развода има живот и щастие и то бих казала повече, отколкото в един несполучлив брак!
След развода открих щастието от спокойния живот, от това да съм независима и да се радвам на детето си, научих се да съм щастлива сама със себе си, със сина си и със семейството си.
Но нали занеш, човек винаги иска повече!
Тогова си пожелах да имам човек до себе си!
Вече го имам, сега зедно се учим да бъдем щастливи, защото и това не е лесна работа, не е само да срещнеш подходящия човек, щастието е в самите нас и трябва да се борим за него ден след ден, за да не ни избяга!  Heart Eyes

# 37
  • Мнения: 165
Има, има!!!
И след развода има живот и щастие и то бих казала повече, отколкото в един несполучлив брак!
След развода открих щастието от спокойния живот, от това да съм независима и да се радвам на детето си, научих се да съм щастлива сама със себе си, със сина си и със семейството си.
Но нали занеш, човек винаги иска повече!
Тогова си пожелах да имам човек до себе си!
Вече го имам, сега зедно се учим да бъдем щастливи, защото и това не е лесна работа, не е само да срещнеш подходящия човек, щастието е в самите нас и трябва да се борим за него ден след ден, за да не ни избяга!  Heart Eyes
Браво на теб! Благородно ти завиждам! Не заради друго, ами защото, както личи, си намерила преди всичко мир със себе си. Изглежда си позитивен човек, а хора като теб дават кураж на такива като мен, които все още опознават себе си след новото начало.

# 38
  • Мнения: 355
След връзката, особено ако е била дълга, човек трябва първо да се научи да живее сам. То е малко като да се научиш да ходиш отново и не е нужно веднага да започнеш да тичаш, на първо време и малките крачки са напредък. Когато имаш деца, просто нямаш право и на много падания. А после - не знам...ще ми се да вярвам, че има...

# 39
  • Sf
  • Мнения: 978
Щастието е много относително понятие. Аз заживях пълноценно точно след като се разведох с първия си съпруг.

Вие сте с толкова малко бебе, да не би стресът покрай него да ви идва в повече? Поговорете с мъжа ти, отложете решението докато бебето стане поне на 5 мес. - дотогава нещата ще се променят. От личен опит го казвам, докато бебка не навърши 4 мес. и не се очовечи поне малко, вкъщи бяхме в постоянна война и пред раздяла. Седнахме един ден и се разбрахме - ок, най-вероятно ще се разделим. Но понеже бебето е малко, ще изчакаме да стане поне на 1 г. и тогава ще решаваме. Помогна ни и една книга, която прочетохме и двамата - намерих я случайно, в момент на дива депресия, когато вече бях решила, че не мога да чакам и се изнасям директно утре. Ако искаш подробности, ще ти ги пратя на лични.

# 40
  • Мнения: 2 175
След връзката, особено ако е била дълга, човек трябва първо да се научи да живее сам. То е малко като да се научиш да ходиш отново и не е нужно веднага да започнеш да тичаш, на първо време и малките крачки са напредък. Когато имаш деца, просто нямаш право и на много падания. А после - не знам...ще ми се да вярвам, че има...

Абсолютно вярно..
И макар искрено да вярвам, че съм постъпила правилно и че и така ще намеря щастието..Знам, че първо трябва да се науча да живея/живеем сами..
Хващам се, че в миговете които се чувствам спокойна (като днес) се усмихвам..)
Но знам, че докато започна да се събуждам с усмивка ще мине дълго време..и ще има падания, ставания, сълзи и приказки за лека нощ..
Но вярвам, че ще справя..

# 41
  • София
  • Мнения: 1 320
Незнам дали има щастие след развода!
Аз се уча да живея сама, след толкова години не е лесно!
Не ми става и по-леко от факта, че трябва ежедневно да бъда и мъж и жена!
Трудно е понякога да няма с кой да си кажеш едно здравей или пък дори просто да помълчите заедно!
Трудно е, докато откриеш себе си!
Сега искам да съм просто силна, да покажа на себе си, че мога и сама!
Ще се спъвам, ще ставам!
Ще продължа!
В момента се оглеждам в очите на сина ми...
Да, има за какво да се боря, за едно прекрасно дете!
Имам него, значи съм щастлива!

# 42
  • Варна
  • Мнения: 957
Патишонка, мила, знам те от "юлките". И съм там по повод втората си дъщеря от втория си съпруг, само две години след развода! Но нея никога нямаше да я има, ако не бях започнала "да съм щастлива" много преди да срещна новата любов. И за мен краят на първият ми брак беше нещо, което не съм си мислила, че е възможно - толкова болеше, че чак трудно дишах на моменти. Но детенце беше само на година и трябваше да си възстановя дишането бързо, бързо. При теб е още по-стряскащо - бебенце е още толкова мъничко. Хващай новия си път и вярвай, вярвай, вярвай! Щом мечтаеш за къща пълна с деца - ще я имаш, просто трябва да тръгнеш! А любовта? Тя не е щастие, тя е работа.

А и Вера Мутафчиева е казала:"Най-добрите ми години бяха между първия и втория брак!"
Прегръщам те! Бебето целувам!

Последна редакция: вт, 23 сеп 2008, 02:35 от Rexy

# 43
  • Мнения: 2 655
Имммммммммммммммммма и то голямо. Просто трябва да го потърсиш, но не е сега времето. Пъро си почини. Научи се да живееш сама и да се справяш с трудностите. Започни да се самоуважаваш и сложи себа си на първо място в живота си.
А после търси? И имай търпение да чакаш и да се надяваш. Той ще се появи, твоята сродна душа...

Имам много клиенти, с което поддържам връзка и след разводите и делата им. При някой идват други дела, други ми се обаждат и след това минавайки покрай офиса ми или по друг повид. Аз се прввързвам към тях, навярно и те към мен, защото чувствам съдбата им като свързана с моята. Дори и по свадби  ме канят. LaughingИма много които успяват да създадът нормални взаимоотношения с друг партнор и са щастливи. Порости трябва да вярваш!

# 44
  • Мнения: 304
живота е за смелите

Общи условия

Активация на акаунт