Публикувана: 6 септ. 2008, 03:14 ч.
Последно мнение: 12 септ. 2008, 16:32 ч.

Eто новият тип журналистика.... деца с увреждания

6 350
120
1

# 105 9 септ. 2008, 16:10 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: firebird в вт, 09 сеп 2008, 12:49

..................................................
Може да е различен, но той умее да обича. Значи е човек. И ние си го обичаме.

Firebird, ще ми разрешиш ли да копирам мнението ти и да го пусна в блога (в подписа ми). Там имаме рубрика "Лесно ли е да си родител на дете с увреждане в България?". Ако искаш можеш да ми пратиш името си на ЛС, за да е подписано, ако искаш и така мога да го публикувам. Hug

Цитат на: Франческа Салиери в пн, 08 сеп 2008, 21:05

Но, едно нещо не трябва да се забравя от никой- във всяка демократична страна има свобода на словото и всеки има право се изразява по начин, който смята за разумен. Както и всеки има право да се обижда от нечии думи.

Лично засегнатите от думите на този мъж /т.нар журналист/ може да сезират комисията по етика и Съюза на българските журналисти.

Мнението ти е спокойно и обективно, доколкото разбирам си журналист. Като такъв искам да те попитам, какво значение имат за вашата професия понятията журналистически морал и отговорност. Предполагам ще се съгласиш с мен, че словото е много силно оръжие и поради тази причина всеки журналист, ако не морал, трябва да има поне чувство за отговорност. Без това, не говорим за свобода, а за слободия на словото.
Благодаря ти и за съвета към кой могат да се обърнат засегнатите.

# 106 9 септ. 2008, 16:17 ч.

Мнения: 537

Цитат на: valerie в пн, 08 сеп 2008, 13:25

Колко от вас са посещавали подобен дом? Какво изпитахте, как бихте го описали?

Майка ми работи в социален дом, в който има патологично отделение. Ходех преди време често, като ученичка, сега живея в друг град и просто времето не достига. Чувството, с което си тръгвах всеки път е, че съм има дала по малко внимание и обич, защото всички те и болничките и другите, здравите, искаха да ги взема, да го нося, да ги прегръщам. На всички викат "мамо", поне тези, които могат да говорят. Тъжно ми беше също така, защото те са деца като всички, а никой не ги иска, защото са невинни и искрени...и просто е тъжно, не знам как да ви го опиша. Cry

А по повод темата, мисля че автора наистина се е подиграл с тези деца, имам и няколко познати, на които децата са болни, но не бих казала, че са излишни. Аман от квалифициращи "хора". #Cussing out

# 107 9 септ. 2008, 18:39 ч.

Мнения: 83

Цитат на: Lib в вт, 09 сеп 2008, 15:45

Самата статия ме разстрои до сълзи. Въпреки, че моите деца са се родили здрави, въпреки че дори нямам познати с такива деца. Искам да отида в такъв дом и да ги прегръщам тези дечица, да им дам цялата си топлина....и си мисля, че ако го направя, би ми се разбило сърцето. Защото колкото и време да отделя, ще си тръгна. Ще се прибера при моите деца, ще ме грабне ежедневието, пълно с моите проблеми. Няма да мога да ходя често...и ще знам, че тези деца са там - без майка и баща. Всеки път, когато прегърна сина си или дъщеря си, ще си спомням техните лица...Едва ли "дефектите" им ще предизвикат в мен друго, освен сълзи от състрадание. Аз не съм се родила такава, но по някаква случайност на съдбата е можело и да се родя....както и всяка от пишещите тук, както и всяко от нашите деца.
Питам ви, ако се поставите само за малко на мястото на тези дечица, бихте ли разбрали и оправдали думи като "хуманоид" или "експеримент" за себе си, каквото и да е искал да внуши с тях? Не мога да приема този стил и изрази, пък може и в мен да е грешката. Rolling Eyes

Боже,ЛИБ,предварила си ме с поста си,браво bouquet

ТоЧно това е и моята лиЧна позиция Peace

# 108 9 септ. 2008, 20:03 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: hedra в сб, 06 сеп 2008, 09:49

Аз го почувствах по съвсем различен от вас начин. Според мен авторът го е заболяло за това, че те са най-излишните малки цветя - че са непожелани, че не можеш да оправиш това счупено нещо, че каквото и да направиш за да имат прекрасни условия на живот, няма да им дадеш това, което е нужно, за да могат да са пълноценни в смисъла, в който ние го разбираме.
Звучи ми като човек, който е искрено потресен и реагира точно като всеки, който не е имал дотогава досег с такива деца. Честно казано, предпочитам тази статия пред сълзливи и трагични репортажи - звучи много човешки и нормално и не вменява нито вина, нито непременно подтик за някакво действие. В този смисъл е просто рефлексия на видяното и изживяното, много лично усещане - без да се опитва да му придава общочовешко значение и да внушава как точно трябва да се отнасяме към проблема.
Че не е сериозна журналистика (която винаги цели някакъв поучителен ефект върху аудиторията), не е - обаче е честна журналистика.

Хм, надявам се, че това не е предвещаване на скорошния Свършек на Света - понеже като никога съм напълно съгласна с hedra.

И ако на някого хрумне да обвини МЕН в недобро отношение към хората с увреждания, може да се чувства поканен за ... хм, по... - "близко" уреждане на спора - 1:1.

# 109 9 септ. 2008, 20:47 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Цитат на: katiABV в вт, 09 сеп 2008, 20:03

Хм, надявам се, че това не е предвещаване на скорошния Свършек на Света - понеже като никога съм напълно съгласна с hedra.

А, натам върви Laughing

Наскоро в някаква тема пак за нещо имахме единодушие и аз бях не по-малко изненадана от теб Mr. Green

Сори за офф-а, ама малко разведряване не е излишно
bouquet

за всички и за всички различни позиции Hug

# 110 9 септ. 2008, 20:59 ч.

Мнения: 9 814

Цитат на: teo7777 в вт, 09 сеп 2008, 16:10

........................
Мнението ти е спокойно и обективно, доколкото разбирам си журналист. Като такъв искам да те попитам, какво значение имат за вашата професия понятията журналистически морал и отговорност. Предполагам ще се съгласиш с мен, че словото е много силно оръжие и поради тази причина всеки журналист, ако не морал, трябва да има поне чувство за отговорност. Без това, не говорим за свобода, а за слободия на словото.
Благодаря ти и за съвета към кой могат да се обърнат засегнатите.

За мен понятията журналистически морал и отговорност значат много.
Но, има твърде много мой колеги, които за съжаление са готови с цената на всичко да успеят и да изпъкнат.
Не говоря само за конкретния случай, а по принцип.
За мое съжаление тази професия прави хората, занимаващите се с нея твърде цинични.
За мен е важното човек да има автоцензура. Да знае къде да постави границата между истинската журналистика и позьорщината.
Защото успехът и това да те забележат не трябва да става на всяка цена.

# 111 10 септ. 2008, 00:56 ч.

Мнения: 2 563

Основно аз се занимавам с блога за Могилино. Чак днес успях да прочета задълбочено статията и да изложа кое в нея е наистина обидно. Кликнете в подписа ми, ако желаете.

Авторът първо не е чел достатъчно, за да говори по темата, следователно е натворил глупости. Второ, сравненията с Пришълеца са най-малко неуместни. Пришълецът е някакво гнусно чудовище, което убива хора. Трето, от материала му излиза, че мястото е "райска градина", защото има перални и "плосък телевизор". #Crazy

Четвърто, цялото заключение на статията му е, че тези деца нямат и не могат да имат място на този свят. Което е, меко казано, скандално.

И оправданията му по време на пресконференцията - ако не бил писал за пришълеца, никой нямало да го прочете. ooooh!

# 112 10 септ. 2008, 14:33 ч.

Някъде по Дунава
Мнения: 4 769

Цитат на: divina в вт, 09 сеп 2008, 18:39

Цитат на: Lib в вт, 09 сеп 2008, 15:45

Боже,ЛИБ,предварила си ме с поста си,браво bouquet

ТоЧно това е и моята лиЧна позиция Peace

Така е.И на мен ми стана много болно за тези дечица.

# 113 10 септ. 2008, 19:33 ч.

Мнения: 9 814

Lib след всяко посещение в подобна институция лично аз се чувствам празна.
Повече пъти съм ходила в домове за сираци, не за болни дечица.
Думите на едно 5-годишно момиченце ме преследват и до днес: "Мамо, ти дойде".
Последвано от едно вкопчване в крака ми и много сълзи, когато трябваше да си тръгна.
Тези деца се бият /буквално/ за това кое по напред ще помилваш и вдигнеш на ръце.
Тези деца искат просто ВНИМАНИЕ, ЛЮБОВ и НЕЖНОСТ. Нищо друго.
При едно мое посещение в дом за деца с увреждания някои от дечицата протягаха ръчички към мен, а думите на директорката бяха:"Всеки има нужда от малко нежност в тоя скапан живот".

Това е!
Тези деца не се нуждаят от метафори и "журналисти", които да говорят за тях като неодушевени предмети!

# 114 10 септ. 2008, 21:27 ч.

Мнения: 3 835

Абсолютно си права Франческа! Разликата е само, че аз не се чувствам празна след посещенията си там, точно обратното, никога не съм се чувствала по-богата, наистина. Не знам какво точно успявам да им дам аз, правя го винаги от сърце и без да мисля предварително, но те са много, а времето винаги малко. Малко топлина, малко нежност, малко индивидуално внимание, опитваме се да подпомогнем и с по нещо в обучението им. Но както и да е, всъщност исках да кажа, че това, което те ми дават, надминава стотици пъти, това което аз им давам. Не искам да изпадам в лирически отклонения и да ставам сантиментална, но това е самата истина, те са богатство, техните усмивки, очи, радост, щуротии, старание, прегръдки......бели. Децата с увреждане не се различават душевно, стремят се и правят същото, просто средствата им за изразяване са по-различни. Трябва да се пренастроиш малко, за да ги разбереш, но това са дребни детайли, важното, същественото е същото. Аз не се чувствам празна и тъжна, точно обратното, толкова богата никога не съм била.

Предишният ти пост, ако се прочете внимателно, изчерпва темата по същество, благодаря ти.

# 115 10 септ. 2008, 21:48 ч.

София
Мнения: 12 555

Цитат на: Франческа Салиери в вт, 09 сеп 2008, 20:59

Цитат на: teo7777 в вт, 09 сеп 2008, 16:10

Наде, проблемът, както знаеш е, че всичко това за което говориш е въпрос на възпитание през първите седем години. Журналистиката не е просто професия, тя е съдба и начин на живот. Тя не е начин да си изкараш хляба, нито задоволяване на "естественото" желание да помахаш на майка си от екрана.
Журналистиката е начин да изразиш себе си. Когато си кух и умственият ти багаж не съответства на представата ти за себе си - тогава се получават и такива недоразумения в професията. Но такива хора има навсякъде. Всъщност цялото ни общество е такова. Не е дорасло и не е възпитавано да приема различното като нормално и естествено. Тези деца са крити 40 години в затънтени села в Родопите и Северна България и никой не е говорил за тях. Те са били срам, позор и петно за нормалното социалистическо общество. Хората се страхуват от такива деца, защото са невежи. Защото тези деца са различни, а различното и непознатото винаги плаши. Ами хора, като знаете всичко това нима очаквате неща, които са втълпявани и набивани в главите 45 години да бъдат променени само за 18? Не става. Та ние и след 120 години след Освобождението не можем да изкореним от себе си чувството на омраза към мюсюлманското население в България.

# 116 10 септ. 2008, 22:30 ч.

Мнения: 158

А дали някой има информация дали въпросната статия и авторът й вече се обсъждат и по други медии, като телевизия, радио и т.н.? Или за сега е просто по Интернет форумите и разни сайтове?

Понеже имам съмнение, че ако наистина все повече гласност се дава на скандалната статия, то може би именно това е била целта й. Дори мисля, че може тя да е поръчков материал. По някакъв начин да се обидят публично увредените хора. Някак си ясно да бъдат обявени за друга категория хора. Някак си в статията грам призив за толерантност и съчувствие не виждам...

Просто предположение ... Thinking

# 117 10 септ. 2008, 23:17 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: hedra в вт, 09 сеп 2008, 20:47

Цитат на: katiABV в вт, 09 сеп 2008, 20:03

А, натам върви Laughing

Наскоро в някаква тема пак за нещо имахме единодушие и аз бях не по-малко изненадана от теб Mr. Green

Сори за офф-а, ама малко разведряване не е излишно
bouquet

за всички и за всички различни позиции Hug

Ами давай да се подготвяме - то не стига, че сме на едно мнение, ами май и никой друг не го споделя (за конкретната тема говоря) не чувства по същия начин нещата - това си е направо страшничко и плашещо... Laughing

# 118 10 септ. 2008, 23:56 ч.

Мнения: 3 835

Тази тема започва да ме плаши повече, отколкото писаниците на някой си, минаващ за "здрав и нормален". Той определено не е сам.

# 119 11 септ. 2008, 09:15 ч.

Мнения: 5 940

Обществото ни има крещяща нужда от нормално изговаряне на проблемите на децата с увреждания. На истинските им драми-техните , на родителите им, на хората, които се грижат за тях в социалните институции. Докато не се посочат адекватно липсите, те няма да се запълнят. Няма нужда от разговор между привидно дашни и между жестоко обидени. Такъв разговор освен да остане в собствената си патетика, не виждам до какво друго ще доведе. След подобни разговори обидените отиват в собствената си групичка и се скриват-някои за дълго и завинаги, други до следващите ги предизвикали.
Чисто човешката съпричастност никога не е изгубена, лесно се извиква. С няколко красиви думи, с трогателни кадри, с честен разказ. Какво от това, обаче?
Родителите на такива деца трябва ясно и последователно да бъдат там, където след многократно крещене може и да ги чуят. И не само веднъж, и не само единици. Защото съм присъствала на парламентарни комиси, дето само един Минчо Коралски говори, а той пък няма как да изговори всичко, защото е и от другата страна по стечение на обстоятелствата.

Препоръчани теми

Кой трябва да слуша повече?

Вие ли сте най-успелите от вашия випуск?

На градина и антибиотик

Търся си мъж.Условие-да пишка седнал.

Причина:

Причина: