Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Здравейте,искам да споделя историята си с вас за да вдъхна кураж на някого който има нужда от подкрепа,стимул,вяра и надежда.Преди шест години започна историята на нашето бебеправене.Както много момичета си мислех че щом не се пазиш бебето става,да ама не.Не се получаваше месец сред месец мина година и вече решихме да започнем ходенето по лекари.Обикаляне изследвания и навсякъде казваха едно и също нищо ви няма спрете да го мислите и ще стане.Това ме побъркваше особенно когато ти го казват хора с дечица а ти нямаш свое.Минаха четири години в пълен ад всеки ден плач страдание не излизах за да не видя приятелките си с дечицата им отказах се от всичко което обичах затворих се в себе си и вече започнахме да мислим за осиновяване.Тогава когато вече бяхме достигнали предела на силите си в мерене на овулация смятане пози и какво лиоще не аз се отказах.Реших че ще продължа живота си така че това е моята съдба и ще си осиновим детенце.Започнах да живея да виждам приятелките и дечицата им да правим секс за удоволствие а не защото трябва усвихвах се и просто живеех.И така след един месец аз бях бременна сега мъникът спи.И днес вече знам колкото и да искаш нещо да дойде при теб веднага в повечето случай не се получава то избира кога да дойде при теб.И ако не се получава а няма проблем наистина проблемът е в главите ни.Пожелавам успех на всички бебеправещи и нека много скоро вашите дечица да дойдат при вас!!!

Моята диагноза. Поликистоза, повишени тестодтерон и ДХЕА- следователно нередовен цикъл, мазна коса, кожа, акне. Зачеването много трудно. Бях на противозачатъчни, и още други лекарства. те ме поддържаха красива с гладка кожа и хубава коса. По-женствена от всякога. Спирах ли ги ситуацията се влошаваше мигновенно. Да, но дойде време и искахме дете с мъжът ми. Спрях хаповете... 1 година правихме опити непрестанни опити. Всички илачи пробвахме, БТ мерихме, овулация преди след и т.н краката дигах горе, ама нищо. Един ден открих една билка Аврамово дърво се казва и започнах да я пия. В същото време беше пролет и реших да спортувам искаше ми се да отслабна 3/4 кг не повече. Всеки ден тичане, здравословна храна. Изключих от менюто си мазни тестени въглехидратни храни. Е чудото се получи същия месец. Мили момичета със сходния проблем.

Не се тъпчете с лекарства, спортувайте, хранете се правилно! Дайте на вашето тяло това от което се нуждае най-много и хормоните ви ще се подредят, от там идва и най-красивото нещо в живота на една жена-бременноста!!!

 

Ето накратко и моята история:
След година и половина на надежди, разочарования, тръшкания, сълзи и пак надежди и всичко по обратен ред-най-накрая успяхме! Бременна съм!
И аз, и мъжът ми имахме всевъзможни изследвания- на мен проходимост на тръбите (впръскваха ми контрастно вещество), хормони, безброй ходения до лекарката ми да проверява, дали имам овулация. Мъжът ми си направи спермограма, оказа се, че е с превъзходен материал   И въпреки това не ставаше и не ставаше. Вече се чудих защо точно на нас се случва и с какво сме толкова грешни, че не става  
Купих си специален уред (Перзона), който на базата на 8 уринни теста в месеца показва овулация. Всичко ми беше почти като по часовник.
И...изненада, навръх имения ми ден-Цветница ми закъсняваше вече 2ри ден, едвам ги изчаках и си направих тест рано-рано сутринта. Веднага се появи 1та чертичка, а за 2рата седях и се чудих плод на въображението ми ли е или е истина! Колкото повече се вторачах в тоя тест, толкова повече имах чувството, че тя е там! Направих веднага още 1 тест и той беше положителен. 2 теста не могат да лъжат, особено след закъсняване на цикъла си казвах непрекъснато. Винаги съм си мислила как ли ще съобщя на любимия новината   Бях чела и разни разкази на тази тема, но в този момент, вярвайте ми, забравих всякаква романтика и му се хвърлих в леглото, както си спеше   Бяхме безкрайно щастливи, животът наистина се променя за миг, не можех да повярвам. Така е винаги като искаш нещо силно-когато е пред очите ти, не го вярваш! След седмица отидохме на лекар, видяхме малката черна точица на ехографа, след няколко дни имаше и пулсации на сърчицето  
Искам да вдъхна на всички надежда и ви моля-НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ! Дайте време за себе си и тялото си да постигнете заедно това заветно нещо! Винаги съм си мислела, че забременяването става от раз, но не е така. Това е Божа работа, има неща, чиито смисъл не можем да разберем. нетърпеливи сме и искаме всичко да става по наше желание. Сигурна съм, че всеки изстрадан миг накрая си струва, сигурна съм, че рано или късно всички ще държим в ръцете си нашите малки създания!
Бъдете търпеливи, благословени и обичайте хората до себе си! така всичко се постига!
Целувам ви и знайте, че винаги ще бъда с вас!
Изпращам ви купища бременни вируси. Отворете устаааааа-идвааааааааат!  

 Скоро ми предстои тест и разказите ви ми дейстават зареждащо.
Jesikaaa, цветница е тази неделя, значи вече трябва да си гушнала своето ангелче, честито!

С малко помощ и насоки от момичетата от тема Забременели след инвитро - тема 22, които така мило ме приеха и съдействаха да открия и тази тема бих искала да копирам и тук моята история с благодарност към всички, които са писали преди мен и чиито опит аз съм попивала в дните, когато търсех лъч надежда. Благодаря и на всеки, който по един или друг начин ми е подал ръка. Ето и копие от поста ми:

Здравейте, мили момичета! Дано да съм
уцелила правилната тема (ако не съм моля
предварително да ме извините). Бях си
обещала да пиша, когато се случи чудото и
при мен, за да дам и аз така търсената
надежда и на други като мен, които жадно са
препрочитали темите тук. Така че дано да
ме приемете в групата. Първо искам да
пожелая на тези, които още си нямат- още
тази година да видят така мечтаните две
чертички, а на тези, които имат - да са ви
здрави и усмихнати малките слънчица. На
всички, които четат и са в процедура или им
предстои да се борят за своето щастие
пожелавам успех и скорошни радостни новини
И така- моята история е следната: през 2014
си дадохме сметка с моя мъж, че не само
годините ни напредват, но и че щом не се
получава бебчето трябва да потърсим
евентуална причина ... И така а днес, а утре
мина още половин година. В края на 2014 аз
отново посетих поредната гинеколожка в Русе
за профилактичен преглед, която ме накара
да меря базална температура и сред месец и
половина мерене ми заяви, не само, че нямам
овулация, ами и че не можела да ми направи
фоликулометрия, но за сметка на това изписа
лекарства за стимулиране на овулация.
Четейки тук как стоят нещата- изобщо не и се
доверих... още повече, че със спермограма от
най-обикновена лаборатория, която нито бе
разширена, да не говорим за занижените
показатели, тази гинеколожка ни изпрати
вкъщи с една шепа лекарства за мен и моя
мъж да си опитваме ... Ние сме от Русе и
зимата пуснаха безплатни спермограми и
прегледи в клиника Щерев-Русе ... оказа се,
че мъжът ми е с 0% морфология ....... нула
..... очаквахме да не е шампион, но нула. Пак
имах късмет, че той имаше желание да ходи
по изследвания и прегледи и се беше
мотивирал за бебе. Изписаха ни лекарства за
моя мъж и се прибрахме да се стимулираме
още началото на 2015 направихме една
безуспешна инсеминация, след което
подадохме документи за общинския фонд в
Русе. След като на рождения си ден разбрах,
че не е успешна инсеминацията, а ние вече
бяхме заели пари за процедурата с моя мъж
решихме да рискуваме за инвитро - казах му,
че за мен е важно да си имаме бебе, а не как
ще се случи и че ако стане бебчето, ще трябва
да връщаме пари, но ще се радваме, ако пък
не се получи, ще работим здраво. Подадохме
документи, одобриха ни (междувременно аз
останах без работа) и нямах търпение да
действаме .... направихме цветна снимка за
проходимост на тръбите, а мъжът ми започна
нов курс витамини за шампиони при
мен снимката показа проходимост, а мъжо
беше покачил показателите .... вече не беше с
диагноза тератоастенозооспермия
направихме лека стимулация на естествен
цикъл и пунктираха една яйцеклетка като
избраха да приложат ИКСИ. На петия ден на
стадий бластоцист ми върнаха прекрасен
ембрион и пет дни по-късно аз ужасно
нетърпелива си направих тест, чиято втора
черта беше тооооолкова бледа, но аз никога
не бях виждала. След два дни си направих
кръвен тест, който доказа бременността В
началото единственото, което чувствах е
подуване и болка в корема, но бях получила и
вторична свръхстимулация вследствие на
бременността. Започнах да повръщам в
началото на четвъртия месец, в началото на
деветия месец с моя мъж сключихме брак, а
две седмици по-късно аз родих секцио
нашата прекрасна дъщеря Тук е мястото
да благодаря на екипа на клиника Щерев Русе и
по-специално на д-р Александър Кунев, на
ембриоложката Ралица Петкова, на
лаборантката Магдалена Димитрова, на
Мариета Волф, както и на останалата част от
екипа на клиниката. Също така искам да
благодаря и на Денис за разчитането на
резултатите от спермограмата на моя мъж (не
съм наясно как се тагва тук, моля ако има
такава възможност, някой да ги тагне, благодаря
предварително)
Използвам възможността да пожелая на
всички много здраве, радост и късмет!


И тъй като се бе получило известно недоразумение относно написаното по-горе бързам да поместя и отговорите ми и тук:

Благодаря ви момичета Ако решите,
изтрийте написаното от мен така или иначе
с малко бебче няма да имам време да търся
коя е най-подходящата тема, просто искам да
изкажа благодарност и тук, както и да вдъхна
кураж на всеки, който чете с надежда, че ще
има късмет. Относно клиниката- просто
нямахме възможност да търсим други
клиники и специалисти извън нашия град.
Докато посещавахме въпросната клиника още
две приятелски двойки се оказа, че имат
проблеми, но казаха че "Русе не е мястото".
Да аз също останах разочарована от известни
специалисти в Русе, но целта ми не е да
уронвам нечий авторитет ... просто исках да
благодаря за моята така мечтана дъщеря- а
дали тя е въпрос на професионализъм или на
късмет или и на двете и в коя клиника и при
кой доктор се е случило са подробности-
разбира се важни подробности, но най-
важното е малкото човече, което гушкам.
Така или иначе аз нося тази признателност в
сърцето си и дали някъде ще има мой пост
или не ..... и без това няма да мога да
следя темите бебка е доста ревлива
използвам момента да пиша, докато кърмя
Отново пожелавам здраве и щастие на всички.


Благодаря за разбирането наистина нямам
за цел да "рекламирам", когото и да е.
Разбирам и съмненията на всеки - все пак
всички търсим сбъдване на най-съкровената
мечта за всеки човек, а това често е свързано
с много перипетии. Все пак и аз, ако бях
вярвала на всичко и всеки, сега нямаше да я
има малката ни кукла. Просто си бях обещала
(както много други преди мен) да пиша,
когато всичко се случи, не посмях по време на
бременността - може би се страхувам да
повярвам в щастието в началото бяхме
много отчаяни - и от резултати от
изследвания и от лекари в нашия град (дори
до последно търсех вариант да родя в София,
но с операция и с малко бебе се отказахме да
пътуваме през зимата). Всички ние, които се
борим за дете, знаем колко съмнения ни
глождят, страхове, надежди .... няма да
забравя как се страхувах да пиша- да не би
да не уцеля темата, дали ще бъда приета ...
само четях и търсех надежда ... не ми се
вярваше с такава морфология да стане ...
камо ли с една яйцеклетка, но имало Господ и
се смилил над нас да ни даде бебче ... какво
ли не опитвахме .... то когато си отчаян
пробваш всичко - от методите на Ванга до
четене на молитва в църквата.... много хора
около нас ни казваха, че Русе не е мястото-
да пробваме в София или в Тутракан ... с моя
мъж обаче решихме да рискуваме тук,
нямахме средства за пътувания до друг град
(иначе си бях харесала от четенето тук
Пловдив за консултация, но за щастие не се
наложи). Сега се борим с рефлукс, а в
момента с хрема .... Пожелавам на всички
здраве, късмет и много, много щастие, да
гушкате здрави бебчета и любвеобвилни
съпрузи, които да ви помагат и подкрепят.
Желая прекрасен следобед на всички, отивам
да гушна бебка, която се събуди.

Стана много дълъг пост, за което искам предварително да се извиня! С пожелание за сладки мигове!

ЗДРАВЕЙТЕ .Много мислех дали да пиша , но все пак се реших . Разказвам една история,чието начало е преди 17 години .Но не мислете.че вината е моя.Не .....Когато бях на 14 години ми направиха операция -апендикс.На пръв поглед нищо особено.Тогава докторът ми каза.че видял две кисти и решил да ги отстрани,а не да ме прати при специалист.Тогава не обърнах внимание ,а моите родители още по -малко.Така минаваха годините.Сменях лекарите,защото чувствах.че нещо не е както трябва.но всички казваха едно и също  - всичко ти е наред.Но дойде момент.след доста време опити ,със съпруга ми решихме да търсим другаде мнение.Съпругът ми не е българин и решихме да заминем в неговата родина - Украйна.Веднага след пристигането ни отидохме при лекар ,които ни препоръчаха неговите роднини(тук държа да вметна,че става въпрос за малък град - от рода на Пловдив ,но при тях центъра по репродуктивни проблеми е на много високо ниво).Изследванията,които в България не успях да направя за 3 години-тук бяха направени за 3 седмици,Всички хормони,проверка за бактерии и т.н.,както и неговите изследвания.Още при първия Ултразвук ми казаха,че не виждат единият яйчник.Тогава като чух това се ядосах.Как така не виждате след като за 14 години нито един гинеколог в Б-я не е видял там проблем.Но въпреки всичко реших да продължа.Поради запушване на тръбите ми препоръчаха лапароскопия.Съгласихме се.Операцията беше назначена за по-малко от месец след пристигането ми в Украйна.
Изводът след операцията-По време на операцията по отстраняването по апендикса хирурга е отстранил по-голямата част от левият ми яйчник и от тук са започнали проблемите.Опитвайки се да работи за два яйчника левият се е уголемил и от непрекъснатата работа способствана от няколко настинки се оказва,че при мен безкрайно се е задържал един възпалителен процес.които не е позволявал да забременея.Държа да кажа че тръбите ми бяха полу- пропускливи,което дава все пак някакъв шанс за забременяване.
Сега се пита в задачката -защо тряваше да изпия в Б-я цяла торба хормони и всякакви други лекарства,защо трябваше лекарите да ме залъгват,че нямам проблем,защо трябваше да потроша много пари и да няма резултат,защо трябва всичко да се отлага само да се пълнят гушите на частно-ЗАЩО.
Яд ме е защото хирурга отстранил ми единият яйчник не е единствен.Защо трябва да пипат там където не им е работа и още повече този проблем-кистите се лекува с медикаменти и само при тежки случай се прибягва до хирургическа намеса.
Надявам се ефективността на нашите лекари един ден да стигне нивото в Украйна.
Надявам се,че просто не съм имала късмет с избора на гинеколози.Надявам се и вярвам.че все още в България има специалисти.които плачат и живеят с болката на жената.която не може да има деца .поради някакъв проблем.
Стискам палци на всички тръгнали по пътя с крайна цел- малка радост .
Желая на всички ви успех и бързо да стигнете до целта

Monikazz Това, което разказваш е непростимо. Много съжалявам, че се е наложило да преминеш през всичко това и се надявам, въпреки всичко, нещата да продължат добре и здравословно всичко да е наред.
В епикризата след премахването на апендикса не беше ли описано какво са правили на кистите?

Monikazz, много съжалявам, че си преминала през това. Важното е, че сега знаеш реалната ситуация и ще действаш адекватно. Мен ме оперираха уж от апендицит (но е било болки от спукана киста), при това при коремен хирург чрез познати. Той после е обяснил на майка ми, че във всеки друг случай (т.е. ако не отивах чрез познати) и ако не е знаел, че правим опити за бебе, той би отстранил целия десен яйчник (?!?!?!). Не зная дали е било някакъв лекарски черен хумор. Но майка ми беше потресена. Мисля, че има още такива случаи.

А относно рефрена "всичко е наред", който често е съпроводен с гръмките медицински и "логични" обяснения от сорта "на психологическа основа е при теб" - това е много често срещано, особено извън София. При мен от 2006 до 2013 дори не заподозряха вероятна причина ендометриоза...

Относно епикризите: аз имам 2 такива от операции, в които не е описана реалната ситуация, така че не се учудвам и на това изобщо.

Все пак има съвестни лекари в България! Не са болшинство, но ги има!

Monikazz, тръпки ме побиват като чета. Умът ми не го побира как са могли така да постъпят. Дано занапред всичко да се развива благоприятно и няма здравословни пречки за нищо!

Здравейте момичета, аз съм нова тук и със сълзи се радвам на всичко хубаво, което чета от вас. От доста време се колебаех дали да споделя и моята мъка, но уви явно днес е момента.
 От доста години пих логест и сега когато искам бебе го няма. От година се опитваме, но уви. Пих какво ли не и вече се отчаях. Последно беше опит с Дуфастон, но не стана след година прием. Този месец го спрях сама без да се допитвам до доктора си. Закъснява ми 4 дена, но не смея да взема тест , за да не се разочаровам отново. Ще чакам ако Бог каже. Някой от вас имал ли е прием на Дуфастон и след спирането му много ли закъснява цикъла. Благодаря ви предварително за отзивите.

А медицинските светила какво казват?
Може би е добре да се консултираш и да разбереш какво се случва. 
Може да уцелят причината и тогава ще вземеш правилните решения.

Естара, за какво го пиеш дуфастона? Има различни схеми, за различни причини. След срипане на дуфастон менструациата трябва да настъпи до 10 дни, след това се посещава лекар, за да се види дали няма задържан фоликул.
Моника, съжалявам за дългите години проблеми, през които си преминала. В България ходила ли си при репродуктивни специалисти? Всичко ти е наред е запазена марка за обикновенни АГта, които нямат особени познания по репродуктивна медицина.

Здравейте, момичета от осем години чета историите тук и се молех и аз да рзкажа своята история.
Всичко започна през 2008г аз бях на 26г а съпругът ми на 29г когато  решихме да си имаме бебе е както при много двойки тук, нещата не се получаваха, мерене на температура тестове за овулация и нищо. След една година опити решихме да потърсим помощ в клиника по стерилитет наши приятели ни препоръчаха КИРМ  Плевен там ни назначиха пълен набор изследвания и резултат "всичко ви е наред правете опити и ще стане" да ама не. Понеже сме от Варна решихме да потърсим клиника там за да получим второ мнение, спряхме се на МЦАР Варна, още изследвания цветна снимка проблем няма, започваме стимулация за инсеминация. След три инсеминации без успех решихме да пробваме с инвитро и така два опита с перфектни ембриони и нищо трети опит имаше втора черта не вярвах на очите си, но радоста ми трая кратко оказа се биохимична бременност. Последваха четвърти и пети опит имаше бременност но не се развиваше и двата пъти приключи в 8гс и всички опити бяха с перфектни бластоцисти. Взех решение да сменя клиниката избрах МБАЛ "Надежда" София и др. Стаменов още куп изследвания отново всичко ни е наред, е вече се молех да излезе проблем за да се знае с какво се борим но уви нищо, последва шести опит перфектни бластоцисти отново, док каза няма начин да не стане, но аз това го бях чувала вече и така последва положителен тест и отново спря да се развива в 8 гс. Останаха ми замразени ембриончета бях решена няма да се откажа продължавам  и последва седми опит с тях  и така последва положителен тест нямах сили да се зарадвам сърцето ми беше свито, но нещо в мен прошепваше това е нашето бебче на прегледа се оказаха две сакчета после две сърчица нямаше по щастливи от нас, но в трети месец се оказа че едното бебче е възможно да има тежка сърдечна недостатъчност и трябва да се направи редукция за да не се рискува и здравото бебче. Нямахме сили да вземем решение и за това решихме, че няма да правим редукция искаме си и двете бебчета в деня на прегледа когато трябваше да съобщим решението си се оказа че на едното бебче му е спряло сърчицето, много ни беше болно, но знаехме, че трябва бързо да се съвземем заради бебчо който ни остана и така продължихме напред. Днес до мен спинка малката ни дъщеричка която се роди миналата седмица и знам, че всичко си заслужаваше.
Бих искала да кажа на всички които още не са успели не се отказвайте когато човек иска нещо много силно то му се случва.
Успех момичета 

Честито щастие, Шоко.

shoko, много трудности сте изживели  . Да ви е живо и здраво бебчето.