Публикувана: 9 септ. 2008, 15:56 ч.
Последно мнение: 19 дек. 2008, 11:47 ч.

Реакцията на мъжете ви, когато започна раждането?

5 326
74
1

# 15 9 септ. 2008, 19:42 ч.

Мнения: 1 602

Аз преносвах вече 4 ден когато започнаха контракциите. Станаха ритмични и се обадих на мъжът ми да идва и да ме кара в болницата. А той тръгнал с колегите на обяд и ми вика " Може ли първо да се наобядвам?" hahaha

Аз казвам " Не бързай" и затворих телефона. В следващия момент обаче се усетил какво става и веднага звъни да каже че тръгва. Joy

Притеснен си беше.

# 16 9 септ. 2008, 20:11 ч.

Мнения: 645

Когато контракциите станаха на 3 мин., а аз още се колебаех, гърчейки се, дали да тръгваме или да изчакам още малко, той пребледнял повтаряше: "Хайде да тръгваме, там ще ти сложат някаква упойка, хайде!" А изобщо преди това за упойка и дума не е ставало... Simple Smile

# 17 9 септ. 2008, 22:56 ч.

На морето!
Мнения: 5 757

Паника, притеснение и безпомощност. Гледаше ме с толкова любов и съжаление, че с нищо не може да ми помогне. Като ме остави в болницата от притеснение ходеше постоянно от нашите до неговите родители и се опитваше по телефона да ме успокои и разсее.

# 18 9 септ. 2008, 23:11 ч.

Мнения: 4 784

Никаква паника и външно никакво притеснение. Напротив - самото спокойствие. Дори учуди лекарите със самообладанието си.

# 19 9 септ. 2008, 23:21 ч.

София
Мнения: 1 946

ger6uin, първо да ти пожелая да родиш бързо и леко, а бебенцето да е пухкавичко и здравичко. Hug

Аз нямах пукната контракция през 9тия месец, но една сутрин ден преди термина се събудих от леки контракции. Казах му и той реши да не ходи на работа, за да е с мен. После го убедих да отиде, но ме остави на майка си и каза, че ще дойде за 15 мин като му се обадим. Отидохме в родилния дом чак към 23 часа и родих в 2 през нощта.
Майка ми каза, че докато чакали отвън очите му били насълзени и попитал 'колко ми още ще се мъчи'... много мило ми стана Heart Eyes

# 20 9 септ. 2008, 23:30 ч.

София
Мнения: 431

Аз пренасях вече втори ден и затова на следващия ден в 8 часа имах уговорка с лекарката да ме приемат в болницата. Легнах си в 23:30 и след половин час се събудих от ужасни болки в корема. Мъжът ми тогава спеше в другата стая (защото много хъркаше) и аз му казвам, че ще гледам телевизия, защото много ме боли и трябва да си отвличам вниманието. При което той се разкрещя ядосано: "Ама ти сега да не вземеш да раждаш! Не можеш ли да потърпиш до сутринта". Аз му казах, че ще опитам, обаче той като ме видя как се превивам по време на контракция и 2 часа се опитваше да ме убеди, че е време да се обадя на лекарката. Аз до към 2:30 часа твърдях, че това най-вероятно е фалшива тревога. В крайна сметка отидохме в болницата, мъжът ми се държеше много мило, помагаше ми, успокояваше ме и в 6:30 сутринта родих.
Леко раждане ти желая!

# 21 10 септ. 2008, 02:46 ч.

София
Мнения: 39 771

С 1вото ми раждане имаше паника Simple Smile

Бяхме спали има няма 2-3 часа. Водите ми изтекоха в 5 сутринта, мъж ми спи като пън. Ръгам го оттук, ръгам го оттам - реакция никаква. По едно време отвори едно око, аз рекох "айде, че щерка ти се ражда". Той отвори и второ сънено око, помига малко на парцали и скокна. "И сега какво?" И почна да се щура, да ми търси торбата с багажа Simple Smile

С 2рото раждане... добре, че багажа ми беше подреден овреме. Вдигнах много високо кръвно и мъж ми рече, че ще ме води към б-цата. На входа на б-цата рекох, че не искам да влизам и се прибирам. Мъж ми рече "не, това е сериозно" и ме вкара вътре. Дияна беше много паникьосана и уплашена, ревна милата. На другият ден обаче се радваше на Алекс Simple Smile

# 22 10 септ. 2008, 08:06 ч.

Някъде по Дунава
Мнения: 4 751

За радост мъжът ми реагира съвсем нормално.Ние тръгнахме към болницата, когато контракциите бяха на голям интервал, защото раждах в друг град.Приеха ме и ме пуснаха да го видя преди да ме закарат в предродилна зала.Беше притеснен,но се държеше.

# 23 10 септ. 2008, 08:42 ч.

Мнения: 486

Как реагира мъжа ми не знам - не успях да го видя, но никога не е бил по уплашен още го държи.Бях в болницата и в петък 16.00 - му се обадих щастлива да кажа ,че до понеделник няма да вадят бебка и да дойде да ме види след работа .В 18.00 му се обадих да не идва, че влизм в оперционната, дали не е дойде Simple Smile

по най-бързия начин.Така и не го видях след операцията , чак след 4 дни се видяхме, когато ме преместиха от реанимация.

# 24 10 септ. 2008, 08:53 ч.

Мнения: 2 015

Към 6:00 сутринта потече нещо и намокрих леглото.Станах и отидох до тоалетната, защото си помислих, че съм се изпуснала .Върнах се, но кръгчето стана по-голямо и скочих отново .Стоях до лампата, като се чудех, дали да светвам и какво да правя .Мъж ми ме видя и скочи да ме пита какво става.Като му казах и вече беше готов за тръгване(щях да раждам в друг град) .Казах му, че ще се измия, че нямам болки и е рано за раждане(първо раждане) .Той беше категоричен, че веднага се тръгва .Сложих един памперс от приготвените за бебка, че изтичах цялата, а превръзка не спасяваше положението .Пристигнахме по тъмно или към 7:00 в болницата.Родих в 18:05, но паниката си е паника .Беше го страх да не взема да раждам в колата .

# 25 10 септ. 2008, 09:00 ч.

Мнения: 476

Много се шашна милия. Сутринта в 5 ми изтекоха водите, аз го събудих и му казах, а той скочи като ожилен и викаше "Ама как така, как така, ама сега ли, ааа, .... Кво да правя, кво да правя" Laughing

Отговорих му да хваща парцала и да върви след мен до банята, че ще намокря паркета. На мен ми беше учудващо спокойно, но той се шашна здраво. Като се разсъни обаче, се взе в ръце и не показваше, че е притеснен. Embarassed

# 26 10 септ. 2008, 09:23 ч.

Мнения: 502

моя мъж не вярваше че ще раждам - имахме едно фалшиво ходене до болницата и като се обадих на доктора ми и той каза да отида да ме види не ми взе чаната с нещата. АГ-то е близо до нас така че после се връща за нещата ми. но после явно и той се притесни. да не говорим че и аз съм си страхлива и голям страх и притеснение брах.

# 27 10 септ. 2008, 09:25 ч.

Мнения: 9 814

Беше към обяд.
Поставиха ми вагинална таблетка и контракциите започнаха 10 мин. по-късно.
Лекарката го успокой, че до края на деня ще родя и той каза:"Ми о.к. аз отивам при тъщата да се наям едно хубаво и да си почина, че такова напрежение до сега не съм преживял. А ти като родиш се обади да минем на водката!"
Хубаво отишъл при майка ми, но не й казал, че вече раждам, а й обяснил, че са ме задържали в болницата, защото трябвало да си почивам. Майка ми обаче веднага се е усетила и му казала първо да хапне и после да отидат към родилното. Сложила му тя да яде, но мъжо погледнал чинията и казал:"Абе майната му на това ядене, айде в болницата". И така седя при мен в предродилна зала, без да яде и без да се сети за водката.

# 28 10 септ. 2008, 09:26 ч.

София
Мнения: 1 555

Аз два дена преди да родя имах контракции, болезнени. Ту ставаха регулярни, ту всичко отминаваше. Мъжът ми беше на тиймбилдинг в Катарино, но накрая си го привиках, защото ме беше страх да не родя без него, искахме и той да присъства (пък от друга страна ми беше съвестно, исках да го оставя да се забавлява там). Така че се върна вечерта преди да родя. Цяла сутрин ми мереше контракциите и записвахме на лисче - през колко време и с каква продължителност. Разтриваше ми и гърба, за да не ме боли много Laughing

Беше ме страх да не се окаже пак фалшива тревога. Оказа се обаче, че трябва да тръгваме наистина към родилнато. Laughing

Той през цялото време се държа много спокойно, хич не се е шашкал. Държеше ме и ме насърчаваше да напъвам по време на раждането, а аз неблагодарницата го удрях. hahaha

# 29 10 септ. 2008, 09:27 ч.

Мнения: 224

Влязох в болницата, за да ми предизвикват раждането на следващата сутрин. Приеха ме, всичко както си трябва и се разбрахме да дойде утре. Да, но от толкова прегледи за разкриетие, раждането тръгна и му звъня да му кажа да не си ходи до Благоевград, а да остане да спи при брат ми в София, че няма да изкласиме до сутринта, а и се бяхме уговорили да присъства на раждането. По едно време, при 4 см разкритие, док вика да звъня на мъжо да идва. Звъня аз, а нашия - ее, ама сега ли точно, ми с брат ти сме на кино, средата на филма е Joy

После, явно вече се е ошашавил, защото чувам как сестрата се кара в коридора с някой, че влиза без престилка. А нашия - аз съм бащата, ще влизам както си искам, айде спри ме де! Срам, смях, всякакви емоции.

Препоръчани теми

Клуб "Дъра-бъра" за татковци.

6
Татковци

Документи, нужни за отпуск при раждане на дете

3
Татковци

кое УЗО е най-добро

11
Татковци

Вазектомия

19
Татковци

Причина:

Причина: