Плаче за всичко.

Уф и моята е същата ,гледам,че сме и набори.
При нас истериите започнаха преди седмица когато започна яслата.Много бързо се адаптира,не плаче и казват,че е много послушна.Обаче като я взема се започва големия рев Направо не мога да си позная детето,но си мисля,че въпреки лесната адаптация вътрешно не се чувства добре.

Noli,и детето ми е в същия отбор  ,прескача от едната в другата крайност за отрицателно време-докато е весел,доволен и щастлив,след малко започва един рев и сърдене (почти винаги причината е много "важна"-съборил си колелото,не може да си обуе сандалите,не стига дръжката на вратата....ей такива неща ).На моменти имам чувството че ще ни подлуди  ,особено почивните дни като сме по цял ден заедно направо ни побърква.Хубавото е че не е постоянно така,но като го ''прихванат лудите'' и стане такъв раздразнителен и ние се чудим какво да правим,с каквото можем(и каквото преценим) му угаждаме,защото е много упорит и ако реши може цял ден да мънка....хич не е приятно .

Преди няколко седмици в неделя бях зарязала всичките си домашни ангажименти,отказах среща с приятелки,само защото бях решила да се отдам изцяло на детето и да прекараме целия ден заедно-разходка,игри,забавления...(откакто започнах работа се улавям че често се обвинявам за недостатъчното време за детето ).Е,да,аз хубави планове си правех за уикенда,обаче не бях ''съгласувала'' това с детето.А то беше решило че точно днес не е в настроение,още с прекрачването на прага започна едно хленчене,последва плач,опит за тръшкане... ,и аз не рзбрах защо,гушках го,разказах му как хубаво ще си изкараме,къде ще ходим.Не помогна.Остана си все така сърдит.Търпението ми продължи 2 часа(като единствените 10 минути през които мълча и не хленчи бяха докато си изяде сладоледа).Прибрахме се,на  мен беша толкова гадно че...  ,сега като се сетя пак ми става същото...

Успокояващо е че всички майки с по-големи дечица казват че  е просто период,че е кратък,и (дай Боже бързо) ще мине

 
Здравейте момичета,
не пиша, но чета редовно.
И моята щерка е така- ревове, писъци, ама се и тръшкаме от скоро...
 
Тя е на 2год. и 2 месеца, но това и състояние започна някъде от преди половон година. Преместихме се в ново жилище, махнахме бибата /на сила, не се отказа сама от нея/. На всичкото отгоре и се бие с НЯКОИ деца, не с всички. Полудях!
Вече не знам какво да правя. Казвате че ще отмине, ама то остава и аз да се тъшна на земята и да ревна....
Преди един месец- юли, тръгна на ясла и беше супер- т.е. поне спеше нощем. После август почивахме и сега пак е на ясла, но нещата не стоят като миналия път. Сега не спи и нощем, но не е от яслата, защото тя е там от 4 дни, а това положение е от 2-3 седмици. Реве истерично нощем, ако сама не се успокои, нищо не е в състояние да го направи. Само крещи мама, мама. Не дава да я доближи никой, дори и баща и.
Вече започвам да си мисля, че аз нещо явно не съм в час....
 

вероятно е период. пробва дали ще мине номера и манипулира. Ако продължи обаче много дълго, може нещо да я притеснява...

Лошото е ако наистина ако и има нещо. Ама кво да и е. Здрава е /слава богу/. През деня е по-спокойна, а и вечер е спокойна. Пак прави магарии през деня, но нощите са ужасни.
А и още пием мляко и май това замества биберона.Направо ме е страх и срам да си го призная, но  аз поне не мога да се справя с положението....
Нямам представа как да се държа и как да и "надвия". Определено не е глезено дете, но е страшен инат. От бебе е ревлива и неспокойна, но май ми идва много, още повече, че я гледаме сами- аз и баща и, баби много няма. Но пък не съм единствената в края на краищата.
Май вече досадна ставам, но не знам с кого да споделя вече. 

Не знам. в краен случай може една, ама наистина една единствена консултация с психолог. чуйте му мнението и сами преценете. но аз смятам, че детето си е добре, просто протестира заради нещо....

 

И при нас имаше такива емоции на тази възраст. Сега пак ги има понякога, но са с цел.

Синът ми е на 2г. и 3м. и от скоро реве за всичко. Ужасно е. Дано да отмине бързо както казвате. Днес не можах да го заведа на ясла - ляга на земята, вдигна блока на главата си, щеше да ми скъса роклята да ме дърпа и такъв рев направо истерия. Притесних се да не му стане нещо. Не знам вече какво да правя, опитах всичко, което майките споделят.

И едно друго момченце гледах вчера, че прави така.

Майка му /вече яхнала метлата/ го влачеше по улицата, буквално като в анимационните филмчета. Детето от време на време успяваше да се отскубне и почваше да се търкаля по земята и да пищи.

Това, докато влезе в детската градина.
В момента, в който седна на столчето да си обува пантофките и видя какичката, спря да реве и застана ето така:
Все едно не беше пищяло и ревало допреди минута.

Да, това го прави докато влезе в групата. Но днес беше невъзможно даже да изляза от входа. Майка ми го пое /аз съм на работа/ и се обади,че се е успокоил, излезли на разходка, но минали по друг път, защото мислел че го води в яслата. Ако продължава така може би ще го спра от ясла.

Здравейте,и нашата маймуна е в "ужасната" втора година и тъкмо тия дни с баща и се чудихме какво му става на детенцето ни.По принцип е мн лъчезарна и весела ,но напоследък/от около месец насам/и тя така плаче за щяло и нещяло.След като прочетох темата обаче се поуспокоих,явно не сме само ние,дано бързо да минават през периода дечицата ни