Нека си признаем ...или Черти от нашият характер , довели ни в този подфорум

Толкова много се бяхме сляли в едно,че дразнехме всички около нас!Може би завистта,пошлостта и зависливите погледи на хората /включително и на майка му/.Дори ни правеше забележка когато се смеехме,това не било редно,онова също!Защо ще ходя с него да правим това или онова!Докато не станахме трима-била съм достатъчно оправна за да се справя сама и да го оставя да спи,това не правя като мама и защо да правим нещо като непрекъснато ще ни упрекват!
Толкова много му влезна под кожата,че развали щастието на собственото си дете!Предлагах различни варианти и търсих онова щастие което имах,а ми се изплъзваше!Започна да пие,давеше се в алкохол и до сега с алкохолна епилепсия..................
СЛАБОХАРАКТЕРНОСТ,БОРБЕНОСТ И НЕТЪРСЕЩИ ЛИЧНОТО СИ ЩАСТИЕ!
Станахме две противоположности и спрях да се питам!Затова съм в този подфорум........

Най голямата 4овешка добродетел е да признаеш грешките си.Толкова е трудно.Ще се пробвам.1. инат(ама много голям).2. каквото мисля това казвам(4ак после се замислям,4е може и да съм наранила някой).3. винаги показвам,4е мога да бъда и мъжа,и жената(във всяко отношение_работа,пари,домакинство).

яхам ти думите! те са си моиииии  !
шегата настрана  и при мен беше същата история. много е лошо да живееш с комплексар и да се опитваш да му вдъхнеш самочувствие.
това е "мисия невъзможна" и "умирай трудно" накуп (съответно 1, 2, 3 и т.н. серии). пък и главния герой в нашите версии на тия филми не е чак такъв сладур, че да си заслужава безкрайните ни усилия

Гледам, много от вас са посочили "прекалено търпение" като причина.
Как разбрахте, че е "прекалено"? Къде е границата? Какво трябва да изчерпи волското търпение, за да кажеш най-после "Край!"?

Предполагам, че при всеки е различно..
За някой това е изневярата, за други психическия тормоз или посягане..причини много..
При мен беше обидата..почувствах се предадена и по-лошо "кръгла глупачка"..

"Прекалено търпение"? Хм... Границата на търпение при всеки е индивидуална, предполагам. Моята граница беше премината, когато си дадох сметка, че компромисите, които правя (не само със себе си!) заради него, стават прекалено много и започват да ми пречат. Какво имам предвид - компромисът от моя страна се превърна в основна част от отношението ми към него... ле-ле че го завъртях, но мисля, че е ясно какво имам предвид. Не може вечно да се отстъпва!

аз пък бих казала, че израза "прекалено търпение" е огорчение и реално щом човека е продължил да търпи - не е било прекалено
а кога ще спре някой да търпи? за мен това е свързано със СМСЪЛА който дадения индивид намира в брака си....

Момичета, принципно сте прави. Но, нали знаете как е с принципите - все ще дойде ден, в който ще ги нарушиш.
Наистина е въпрос на това, докъде ти стигат силите и къде е собствената граница на търпимост. Само, че понякога човек така свиква с прекрачването й, че загубва реалната представа за допустимо/недопустимо.

Приятно е да се разговаря с вас. 

е това имах предвид

принципно си права
но! когато нещо ти стане навик и свикнеш да търпиш, то това вече не е нетърпимо нали? това пък аз мисля...а че се меним и се мени представата ни за търпимо...но това не значи, че в оня момент е било нетърпимо...щом сме устискали, значи се е търпяло....
и още нещо - имаше Кинг един разказ и в него ставаше дума за това колко болка може да понесе един човек...отговора е прост - зависи до колко иска да живее....за мен целия живот се сътои в това - до колко си мотивиран в нещо.....

преди години не бих изтърпяла изневяра, сега....ми изтърпях и дори намирам щастие в личен план след това.....
но признавам мотивацията ми е друга то тази на 15г дете....а какво ще мисля след 10г...това вече зависи то тогавашната ми мотивация

та затова преценката дали нещо е било търпимо или не след края на един брак е нещо относително...много малко хора си дават реална преценка на нещата - повечето са озверели и озлобели от водене на тежки и жестоки битки....и за тях спомена е изкривен през призмата на сегашните им чувства и представи дали брака им си е струвал или не

и затова всички споделени "недостатъци" - колкото и да са положителни, за мен само показват колко е сколнен човек да гледа от своята камбанария...дори когато би могъл да се поучи на нещо то допуснатите грешки и провал.....

само моля ви не приемайте думите ми като заяждане - не искам да го правя и не споделям виждането си заради това
ако пиша е с цел да споделя своя опит - че ако надвиеш на желането си да се оправдаеш и да видиш само своите "достатъци" - когато видиш недостатъците си имаш шанса никога повече да не се повтори трагедията на дадена неуспешна връзка...
обаче ако се консервираш в личното си желание да си докажеш колко си бил прав и добър...ще изпуснеш всеки шанс да се поучиш и да научиш урока, преподнесен ти то съдбата/живота....и теб самия

С това съм напълно съгласна..
 Относно търпението..винаги съм се смятала за адски търпелива..а всъщност просто умея да изчаквам..
Само че..там някъде, в изчакването..губиш смисъла..отправната точка избледнява и напрежението спада/изчезва.. От другата камбанария това изглежда като чист компромис..
За мен е поредното преглъщане.. Е, търпение ли е това или "балъщина"?

Мисля, че спираме да търпим просто от умора..А не защото изведнъж искаш да докажеш кой крив или прав..
В този смисъл това си най-естествен инстинкт за самосъхранение..

Е , малко по-сложно става като ти натежат везните към как искаш да живееш... 

Грешките довели ме до тук, не са една и две!
Бързо избухвам!
Лесно прощавам!
Трудно забравям обаче!
Инат съм!
Загубих себе си!
Отдадох се изцяло, без да поискам нищо!
Преглътнах много, пренебрегнах себе си, за да получа накрая пак голям "шамар"!

Когато всичко се случи, не обвиних само него, основната грешка беше в мен - мълчанието ми, за да не го натоварвам и да не създавам проблеми!!! Дори дълго обвинявах само себе си и носех вината си, но после си дадох сметка, че за една раздяла са нужни двама...

Ето няколко грешки и от мен:
*Ревнива(бившата постоянно звънеше за щяло и нещяло)
*Ужасно избухлива.
*Да не говорим за заядлива
(но пък твърдеше че си ме обичка такава. )Просто не осъзнавах че греша