- Публикувана: 11 септ. 2008, 12:30 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2008, 14:02 ч.
Любовницата и съпругата
а на съпругите, които са само съпруги, няма ли някъде из нета публикувани писма? или на тях не им остава време да пишат писма от всички онези неща, с които отегчават съпрузите си /домашна прислуга, гувернантка, икономка, на която не трябва да се плаща/?
Много ми хареса това!
A защо жените изневеряват? И каква е гледната точка на съпругата , която е и любовница?
Тези с тихите и добри мъже. Като се замисля любовните интриги и в службата се завъртат само между сериозно обвързани... А иначе писмото и изповедта са неприятни за четени. Дано никога не попадна в положението да си мисля или да пиша подобни щуротии! Да пази Господ!
Аз не съм била съпруга, а дългогодишна приятелка / живеехме на семейни начала/ и се случи така, че разбрах. То бяха криения, то смс-и, телефони, гостита за които и знаех и пр. Но се бях превърнала в готвачка, перачка, чистачка и пр. женски занимания. Не обръщах и внимание, чак толкоз на външния си вид. А е имало и моменти да мириша и на манджа.
И да, той остана с мен /след като скъса с нея/, но тя завинаги остана трън в петата ми. И не е минала и една караница без да му натрия носа с това. Но мен ме беше страх. Дори и от негова страна да е било само секс, а не беше.Чувствах се застрашена и се борих със зъби и нокти за моята любов.
Но за любовницата му никога, не чух лоша дума. Говореше за нея с толкова обич и нежност. И донякъде тя бе причината след няколко години да откажа годежният му пръстен.
И да, той остана с мен /след като скъса с нея/, но тя завинаги остана трън в петата ми. И не е минала и една караница без да му натрия носа с това. Но мен ме беше страх. Дори и от негова страна да е било само секс, а не беше.Чувствах се застрашена и се борих със зъби и нокти за моята любов.
Но за любовницата му никога, не чух лоша дума. Говореше за нея с толкова обич и нежност. И донякъде тя бе причината след няколко години да откажа годежният му пръстен.
А е имало и моменти да мириша и на манджа.
Аз пък не мисля, че е чак такава идилия да си любовница. Не бих се поставила умишлено в положението на секс играчка. То ако беше толкова хубаво защо тогава повечето любовници се стремят един ден да станат титулярки? Явно мястото на съпругата е по-примамливо, въпреки чистенето, готвенето, прането и всички онези неща, които правят от една къща дом и от двама човека семейство. Абе добре си ми е на мен като съпруга. Да му мислят онези, които се унижават да бъдат любовници.
Текстовете са толкова истински, че ми настръхва косата.
А това, което ме разбива окончателно е, че са и граматически издържани... (патоса и поетичните елементи пропускам, че съвсем ще ме изръбят).
Та..., не ми се иска да съм на мястото на писалата ги, защото нея я боли точно толкова, колкото и другата, законната.
Тъпня! На никого не пожелавам подобна безнадеждност - все едно от коя страна на болката се намира...
А това, което ме разбива окончателно е, че са и граматически издържани... (патоса и поетичните елементи пропускам, че съвсем ще ме изръбят).
Та..., не ми се иска да съм на мястото на писалата ги, защото нея я боли точно толкова, колкото и другата, законната.
Тъпня! На никого не пожелавам подобна безнадеждност - все едно от коя страна на болката се намира...
А каква може да е причината семейната жена да стане любовница?
Включително и на самочувствие, което си мисли, че би набавила по този начин.
А каква може да е причината семейната жена да стане любовница?
Тъпа ли ви се стори темата? Преди да я определя с тази дума,бих се замислила дали мога да се изразя и аз с толкова богат език...Каквото и да искам да кажа...А, вие?
И какво се оказа- авторката не само че не "любовницата", а обратното- тя е като повечето от нас, които браним със зъби и нокти всичко, което обичаме.
Май, е писала, в опит да разбере другата страна?!
Ако беше "любовница" мила, щеше да напишеш съвсем друга приказка.
Аз знам една такава приказка и искам да ти я разкажа:
На 38 тя изглеждаше все още приказно-без следите от умора по лицето и белезите на раждане по тялото.
Имаше безброй обожатели-до един.....женени, защото както обичаше да казва тя:
"- По-лесно е да намериш игла в купа сено, отколкото умен и забавен,красив и богат мъж над 38, който е необвързан..."
Имаше право на такива изисквания, защото тя беше умна, забавна,красива и богата!
Имаше и любовник, който отговаряше на описанието....без последното условие.
Той я ч....е всяка вечер между 8 и 12, а тя го мразеше до смърт.
После откри, че все пак ч..а и Законната
и го намрази още по силно.
Заради пропилените в напразни надежди 5 години.
Заради самотните празници.
Заради редките излизания, все в западнали,затънтени кръчми.Театър? Кино?Забрави-там е за Законната!
Заради децата, която никога не роди...
Страстта си беше заминала- тя беше втората му жена, която за разлика от първата нямаше ангажимента да му готви и нямаше привилегията да отглежда децата му.
Сега само той я ч....е, а тя го мразеше.Вече по навик.
Видях я след още 5 години...състарена от мразене, тъжна и ужасно самотна...Пак с него.
Никога не ми хрумна да бъда любовница!
И не чак толкова по морални, колкото по рационални причини...
За мен това е истинката история...
И какво се оказа- авторката не само че не "любовницата", а обратното- тя е като повечето от нас, които браним със зъби и нокти всичко, което обичаме.
Май, е писала, в опит да разбере другата страна?!
Ако беше "любовница" мила, щеше да напишеш съвсем друга приказка.
Аз знам една такава приказка и искам да ти я разкажа:
На 38 тя изглеждаше все още приказно-без следите от умора по лицето и белезите на раждане по тялото.
Имаше безброй обожатели-до един.....женени, защото както обичаше да казва тя:
"- По-лесно е да намериш игла в купа сено, отколкото умен и забавен,красив и богат мъж над 38, който е необвързан..."
Имаше право на такива изисквания, защото тя беше умна, забавна,красива и богата!
Имаше и любовник, който отговаряше на описанието....без последното условие.
Той я ч....е всяка вечер между 8 и 12, а тя го мразеше до смърт.
После откри, че все пак ч..а и Законната
и го намрази още по силно.Заради пропилените в напразни надежди 5 години.
Заради самотните празници.
Заради редките излизания, все в западнали,затънтени кръчми.Театър? Кино?Забрави-там е за Законната!
Заради децата, която никога не роди...
Страстта си беше заминала- тя беше втората му жена, която за разлика от първата нямаше ангажимента да му готви и нямаше привилегията да отглежда децата му.
Сега само той я ч....е, а тя го мразеше.Вече по навик.
Видях я след още 5 години...състарена от мразене, тъжна и ужасно самотна...Пак с него.
Никога не ми хрумна да бъда любовница!
И не чак толкова по морални, колкото по рационални причини...
За мен това е истинката история...
Напоследък все по-често се питам “Защо мъжете изневеряват?”. Нима не им е достатъчно? Защо всичко живо изневерява? Нима няма истинска любов? И ако отговорът е да, колко трае тя?
Попаднах на тези разкази и открих доста истини. Всъщност се опитах да разбера и гледните точки на любовницата, съпругът-прелюбодеец и съпругата. И тук във форумите виждам мненията на доста съпруги, че любовницата не е опасна.
Не може ли жената да е и съпруга и любовница на един и същи мъж?
Попаднах на тези разкази и открих доста истини. Всъщност се опитах да разбера и гледните точки на любовницата, съпругът-прелюбодеец и съпругата. И тук във форумите виждам мненията на доста съпруги, че любовницата не е опасна.
Не може ли жената да е и съпруга и любовница на един и същи мъж?
Страстта си беше заминала- тя беше втората му жена, която за разлика от първата нямаше ангажимента да му готви и нямаше привилегията да отглежда децата му.
Сега само той я ч....е, а тя го мразеше.Вече по навик.
Видях я след още 5 години...състарена от мразене, тъжна и ужасно самотна...Пак с него.
Сега само той я ч....е, а тя го мразеше.Вече по навик.
Видях я след още 5 години...състарена от мразене, тъжна и ужасно самотна...Пак с него.