Ако се разминем...

Да отгледаш дете е най сложното нещо. Гаранции и рецепти няма. Единствения указател е сърцето.
Всеки иска да осигури най доброто за детето си, но в гонитбата на това най добро от наша гледна точка, може незабелязано да стъпчем личността на детето.То се опитва да се изгради по свой собствен път може би от много ранна възраст, и да осмисли света по свой начин.

Лично аз много говоря с детето си. Въпреки че е на 5 години споделям как се чувствам и се извинявам винаги, когато съм сгрешила.Ще ми се да изградим заедно този щастлив човек, който искам да го направя.

Ами да... подобни мисли ми се въртяха и на мен в главата...


Примери (абсолютно измислени от мен самата), за да стана по-ясна:
АЗ - заровена в псих. литература, четяща по темите - възпитание, пишеща по форумите, говоря със сина ми като по учебник, прилагам на практика съветите на психолози, пишем писма на БМ (един от съветите за изразяване на гнева при изоставените деца), и т.н и т.н и т.н...  Заровена в това, в което сама съм решила, че детето ми има нужда, забравям някои простички  необходимости
Той след време - "Майка ми, поне веднъж една супа не ми направи, едни курабийки не ми изпече, нон стоп ми повтаряше че съм изоставен, а тя ме е осиновила" -  и ще е абсолютно прав...
Резултат - И двамата сме прави, и двамата сме се стремили един към друг, а накрая аз се чувствам неразбрана, той се чувства отхвърлен

АЗ - Във възторг от това, че имам дете се втурвам да купувам дрехи, играчки и т.н. Топла домашна храна - детска кухня - никога! Уроци по плуване, английски, пиано. Правила за здравословен начин на живот, плътно заето детско ежедневие. Заровена в това, в което сама съм решила, че детето ми има нужда, работя нон стоп за да му осигуря всичко това, а забравям някои други необходимости
Той след време "Храната и топлото легло не са всичко, от което едно дете има нужда " - и пак ще е прав
РезултатИ двамата сме прави, и двамата сме се стремили един към друг, а накрая аз се чувствам неоценена, той се чувства самотен

И двата примера, естествено са екстремни, но да ви кажа съвсем честно, отговарят на периоди, слава богу кратки, през които съм минала  . Никола отърва курсовете по английски за бебета, благодарение не баща си, който каза че ще ме затвори в мазето на хляб и лимони, докато дойда на себе си

Сега по-ясно ли стана какво имах предвид  

Гаранция- франция.Може да не сме копие на това  образцово семейство, ..но и за мен е загадка как се случи това.
Оказва се , че  нещата наистина не са под наш контрол.Сега съм отпуснала края(почти) и нещата май изглеждат по-управляеми!!!

Ясна си.Само, че- представи си, че детето те постави в ситуация да не можеш да приложиш нито едно нещо, което смяташ, че е полезно за него?Че повлича в пропастта и себе си и теб?Не знам дали съм ясна...Е, за малко дете май е малко трудно да си представи човек.
Май тогава се уповаваш на неведомите пътища божии.И това се оказва изхода.

Всеки случай е различен.
Но дори това, че тази тема се разисква тука е стъпка в правилната посока.
Имам приятели, които вече отгледаха прекрасни деца. Всеки по различен начин възпитаваше.
Общото беше, че прекарвахме заедно свободното си време, отпуски, ваканции.
Ако аз сбъркам и не доловя някай сигнал от детето си сега, знам ,че той сте се обърне към някой от приятелите.
При нас ключът е общуването.

Фуси ти май сама си си отговорила.
Като не става с едното, обаче не става и с другото /имам предвид хипотетичните ти грешки в разиграните ситуации/, опитай с редуване - единя ден готвиш, другия ден четеш, третия ден разговаряш.
Абсолютно подкрепям написаното от Амбър за общуването. Научите ли се да общувате на един и същи език - няма начин да не забележиш тревожните симптоми.
Обаче, някой да каже какъв е езика, къде го преподават и колко струват уроците 

При положение, че сме наясно с вероятността да има разминаване и още от невръстна възраст на децата си се питаме как да не се разминем - би трябвало да сме тръгнали по правилната пътека.

Понякога играем на една игра. "Кажи какво най много искаш"
Редуваме се всеки да каже какво най много иска,
освен това гледаме заедно филми .  Е не мога да вися на Бен 10, но хвърлям по едно око за по един коментар.
Но въпреки всичко вчера ни излъга 2 пъти. Много се разстроихме и много говорихме.Казах му той да си избере наказанието ако това се повтори.

Опиталите да се самубият(особено мъже и особено повече от 1 път) са хора , в по-големия си процент, болни душевно,има много л-ра по темата,изисква се помощ от специалист. Дали са яли топла супа и дали са водени на море 14 дена всяка година навярно има значение,но сравнително пренебрежимо с гените за болест която е по-силна от инстинкта за самосъхранение.
*
Нормално за мен е да се разминаваме. Това прави еволюцията. Нито само любов стига,нито само "балет и солфеж". Баланс,слушане на себе си и детето,непрестанна проверка кое къде е и защо баш е там, приемане че всеки е различен и има пълно право на което-това се опитвам да правя в деня си. Избягвам да се идентифицирам с децата и да приемам всяко тяхно падане като свой провал.
*
Хубава тема! Може би и  в"нашите деца" би била четена с интерес..

Anette, напълно съм съгласна с тебе.
Не винаги успявам да балансирам за съжаление, но дано и изблиците да са градивни. 

Наистина темата е хубава макар и провокирана от една доста лоша и сложна житейска ситуация.Съгласна съм,че във всяко нещо трябва да се търси баланс ,но това в повечето случаи ни е трудно поради вложените чувства и емоции.Трудно е да преценим кога и в какво сме сгрешили по отношение на децата си и това е разбираемо – нали и нашите родители са грешали ... и така е от както свят светува.Наскоро попаднах на един цитат,който много ми допадна и усетих,че подсъзнателно винаги съм мислела така-е не с точно тези думи:

 Халил Джубран,”Пророкът”
 
ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.

Те идват чрез вас, но не от вас.

И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.

Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.

Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.

Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.

Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.

Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.


 Дали успявам да призная на практика автономността на детето си и да се съобразя,че  всичко ,което смятам „добро” за него може в неговите очи да не  е така е много рано да преценявам,но се уча...