Астрономия-интересувате ли се от нея

Пак съм объркала темите

http://www.capital.bg/blogove/iasen_pekunov/2009/01/21/619019_sv … hologramen_obraz/

Открита е екзопланета, по-малка от земята , доста е близко до нас, но за жалост с високи температури
http://www.factor-news.net/index_.php?cm=4&id=27837

http://www.helikon.bg/books/28/155345_tajniiat-kliuch-na-dzhordz … za-vselenata.html

също и другата част от поредицата Луси & Стивън Хокинг

http://books.bg/books/28/156486.html

За сега отлежават и двете на полицата, че ми се струва моята още малка - поне да стане 10-12год...

  Това го четохме тази година с моя син - 9 г. и много му хареса, въпреки че не си пада по четенето и книгите. Докара я до там,че сам си четеше доброволно глави, нещо което не се случва често.

Значи може да я почнем след година

Това вярвате ли го - http://bul.bg/nasa-blizo-40-godini-krie-danni-za-zhivot-na-mars.html

  Защо им е да крият,че са намерили бактерии на Марс. 

Да и на мен ми е странно това, защо ли?В сериала Космос в този епизод за Червената планета имаше надълго и нашироко инфо за Вайкинг и там Сейгън спомена, че били открили нещо, което можело да е продукт от бактериален живот на Марс, но след това го отрече.Може да става дума и за тези ПАВ, не съм много наясно, но това го цитирам от неговата книга
"Милиарди и милиарди"


1. Имало ли е живот на Марс? Днес планетата Марс представлява напълно суха и замръзнала пустиня. Навсякъде по повърхността обаче се забелязват прекрасно запазени древни речни долини. Освен това има следи и от древни езера или дори океани. Въз основа на това, доколко ландшафтът е покрит с кратери, можем да изчислим приблизително преди колко време Марс е бил по-топъл и по-влажен. (Методът може да бъде проверен спрямо кратерите на нашата Луна и радиоактивното датиране на периодите на полуразпад на елементите в донесените от астронавтите от „Аполо“ проби.) Отговорът гласи: преди около четири милиарда години. Но времето преди четири милиарда години е точно епохата, в която се заражда животът на Земята. Възможно ли е да е имало две съседни планети с много сходна околна среда, а живот да се е зародил само на едната от тях? Или животът все пак се е зародил и на ранния Марс само за да бъде пометен от някаква загадъчна промяна в климата? Или пък съществуват оазиси и убежища, където някакви форми на живот да са се запазили дори до наши дни? Следователно Марс ни изправя пред две фундаментални загадки — възможното съществуване на минал или настоящ живот и причината една подобна на Земята планета да се е оказала скована във вечен Ледников период. Последният въпрос може да се окаже от практически интерес за нас самите — един вид, който непрекъснато прави експерименти със своята околна среда, макар да е неспособен да прецени какви биха били последствията от тях.

Когато през 1976 г. „Вайкинг“ се приземи на Марс, той регистрира в атмосферата много от същите газове, които присъстват и на Земята — например въглероден диоксид — както и малки количества от газовете, които основно изграждат земната атмосфера — например озон. Нещо повече — бяха определени особените свойства на молекулите и техния изотопен състав, който в много случаи се оказа различен от този на сходните молекули на Земята. Така открихме характерния облик на марсианската атмосфера.

Тогава внезапно се натъкнахме на един интересен факт. В ледовете на Антарктика (Южната полярна област) са открити метеорити — камъни от космоса — лежащи, непосредствено върху замръзналите снегове. Някои бяха намерени преди времето на „Вайкинг“, някои след това. Всички те обаче са паднали на Земята в някои от случаите десетки хиляди години преди мисията на „Вайкинг“. Никак не е трудно да бъдат различени на фона на светлия антарктически леден шелф. Повечето от събраните по този начин метеорити бяха прехвърлени в Хюстън, в институцията, която в дните на „Аполо“ се наричаше „Лунна приемаща лаборатория“.

Но в онази епоха финансирането на НАСА беше много оскъдно и в продължение на много години никой не направи дори и предварителен оглед на всички тези метеорити. Някои от тях се оказаха от Луната — представете си как един метеорит или пък комета се врязва в Луната и разпръсва в космоса скални отломки, една от които се приземява на континента Антарктида. Един или два от метеоритите бяха от Венера. И — за всеобща изненада — някои от тях, съдейки по скритите в минералите им следи от марсианската атмосфера, бяха дошли от Марс.

В периода 1995–1996 г. учените от Центъра за космически полети „Джонсън“ най-накрая стигнаха до това да изследват един от метеоритите — ALH84001, — за който се доказа, че наистина идва от Марс. Той по никакъв начин не изглеждаше необикновен — приличаше на кафеникав картоф. При изследванията на микрохимията на метеорита бяха открити няколко вида органични молекули, основно полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Сами по себе си те не са особено забележителни. От структурна гледна точка приличат на шестоъгълните шарки по плочките за баня, като на всеки ъгъл има по един въглероден атом. ПАВ са известни и от обикновените метеорити и от междузвездните песъчинки, а освен това се предполага, че съществуват и на Юпитер и Титан. Те по никакъв начин не са свидетелство за живот. Но в случая ПАВ бяха подредени по такъв начин, че имаше по-голямо количество във вътрешността на антарктическия метеорит, което предполага, че не е имало по-късно замърсяване от земни скали (или пък от изгорели автомобилни газове), а напротив — че са по начало присъщи на метеорита. И все пак дори и в метеоритни проби без вторично замърсяване, ПАВ все пак не означават живот. Бяха регистрирани и други минерали, които понякога се свързват с живота на Земята. Но най-провокативният резултат беше откриването на нещо, което някои учени наричат нанофосили — малки, свързани една с друга сфери, подобни на миниатюрни бактериални колонии на Земята. Но можем ли да бъдем сигурни, че няма земни или марсиански минерали, които да имат подобна форма? Адекватни ли са доказателствата? В продължение на дълги години изтъквам — в рамките на дебатите около НЛО, — че необичайни твърдения като това изискват безспорни доказателства. Доказателствата за наличието на живот на Марс все още не са достатъчно безспорни.

Но това все пак е начало. То фокусира вниманието ни върху други части на този особен марсиански метеорит. Насочва ни и към други марсиански метеорити. Подтиква ни към търсене на съвсем различни метеорити сред ледовете на Антарктида. Намеква ни, че трябва да търсим не само други дълбоко заровени отломки, дошли от или намерени на Марс, но също така и много по-плитко лежащи скали. Настоява за повторно разглеждане на загадъчните резултати от проведените от „Вайкинг“ биологични експерименти, някои от които — според твърденията на шепа учени — говорят за съществуването на живот. Извежда на преден план нуждата от изпращането на космически апарати на специални места на Марс, които до последно са бранили своята топлина и влага. Открива пред нас цяла нова научна област — марсианската екзобиология.

И ако имаме огромния късмет да открием на Марс дори и най-простия микроб, ще разполагаме с прекрасния пример на две съседни планети, на всяка от които в една и съща ранна епоха е имало живот. Вярно, съществува възможността животът да е бил пренесен от един свят на друг посредством метеоритни сблъсъци и съответно да не е възникнал самостоятелно навсякъде. Трябва да можем да проверим това, като анализираме органичната химия и морфологията на откритите живи организми. Не е изключено животът да е възникнал само на един от тези светове, но и на двата да се е развил по свой собствен път. Тогава ще разполагаме с пример за няколко милиарда години самостоятелна еволюция, една златна мина за биологията, която няма как да открием другаде.

А ако се окажем чак такива късметлии, ще открием наистина самостоятелни форми на живот. Дали генетичният им код ще се основава на нуклеинови киселини? Дали ензимната им катализа ще се основава на протеини (белтъчини)? Какъв генетичен код използват? Каквито и да са отговорите на тези въпроси, от тях ще спечели биологията като цяло. И какъвто и да бъде крайният резултат, все пак ще ни остане заключението, че животът може да е много по-разпространен, отколкото повечето учени някога са предполагали.

Много държави подготвят за следващите десетилетия амбициозни проекти за роботизирани орбитални и спускаеми апарати, за планетарни всъдеходи и подповърхностни сонди, които да бъдат изпратени на Марс и да извършат теренната работа, необходима за отговорите на тези въпроси. А може би — през 2005 г. — и за роботизирана мисия, която да върне повърхностни и подповърхностни проби от Марс на Земята.

Някой от вас да е бил на планетариума в Смолян, кажете хареса ли ви и струва ли си да се ходи там?

    Ходила съм няколко пъти. Винаги когато имам възможност водя детето, за него е доста впечатляващо.

Там може ли да се гледат планетите през телескоп или просто правят презентации на астро тематика?

  Презентации по някаква тема, с пресъздаване на много близък модел на змездното небе.
За наблюдения - в Роженската обсерватория има отворени дни и часове.

На Рожен и без дати сме били, стига да е там астронома, който води ...

Също и на габровската обсерватория, но там предполагам, че трябва да се уговори

А знаете ли за тази в Борисовата, София?

Здравейте. И аз искам да попитам за Обсерваторията в Борисовата градина. Често я подминаваме и все ми се струва затворена и обрасла, необитаема... Много бих искала да я разгледам.

Със сигурност функционира - на детския панаир за 1-ви юни и те се включиха

Кацна!