Предучлищна - в детката градина или на училище?

Две години предучилищна са просто излишни за детето - тази година ще му е трудно, защото е малко, а догодина ще му е скучно, защото ще знае всичко.

За мен най-добрият вариант би бил една група назад в детската градина, ако има такава опция. И по-добре градина, отколкото вкъщи - догодина може да му е още по-трудно да се адаптира. Бих изчакала поне месец, преди да почна да мисля, дали да не го оставя вкъщи за още една година.

С всичко, което си написала съм напълно съгласна, само... на 5 год. няма ли да е мъничък за порядките в училище? А и тъй като след това предучилищна стават първи клас, повтарянето не означава ли нови деца, нова учителка, това мислила ли си? Питам, защото се опитвам да осмисля разни варианти за моя собствен син, не че те оспорвам по някакъв начин.

Ще следя темата,защото и аз съм в една дилема за Ния.От понеделник е на градина,мислех,че ще и хареса,тръгна с голямо желание,но днес вече не иска,мъчно и е,не и харесвало там,иска да си е у дома.Записах я единствено с цел да се социализира,защото някак не умее да общува с връстниците си,но може би съм закъсняла-децата се познават отдавна,усвоили са законите на джунглата ,а Ния стои отстрани тъжна и ги наблюдава.Ако съм сигурна,че в предучилищна до обяд ще и бъде по-лесно догодина,веднага ще я спра

Bili, а не можеш ли в градината да я взимаш на обяд? Също да помолиш учителките за съдействие при социализирането? Аз имах подобен проблем с Ники, когато тръгна в тази ДГ, където е сега. Е, не стана от първия разговор, а трябваше и аз да се намеся малко, но в крайна сметка се получи и си направи 2 добри приятелчета (за съжаление те тази година напуснаха, та сигурно ще ми се наложи да мина през същото упражнение, ако въобще му понесе предучилищната...)

При повтарянето учителката ще бъде същата. И аз имам леки съмнения, но съм говорила с майки, които са го практикували това нещо, и са много доволни, никоя от тях не е казала, че съжалява или не е подчертала да има някакви негативи. Така че - смятам да пробвам. А за детската градина - не съм привърженик, освен ако ножът не е опрял до кокала - т.е. ако нямам други варианти. За мен ходенето на детска градина не е социализиране - децата ми общуват с много други деца, имат си приятелчета, много са общителни и другите ги приемат съвсем нормално. За мен живеенето в детска градина е равнозначно на оцеляване във враждебна среда и по мои собствени наблюдения характерът на детето се деформира при този натиск - тези деца с по-силни характери стават по-агресивни или "лидери", както е модерно да се нарича, а по-слабичките се примиряват с мисълта, че има по-силни от тях и развиват комплекси - и двата варианта са еднакво вредни за мен. Затова избягвам всячески ходенето на детска градина за собствените ми деца. Това е лично мое мнение и избор, и не ангажирам никого с него, тъй че предварително моля привържениците на детската градина да не ме нападат и да не се чувстват лично засегнати.

А при повтарянето на подготвителна група няма ли един и същи материал да се учи два пъти? Това ми се струва адски отегчително през втората година.

Сашо ще кара предучилищна в градината.
Предимствата за мен са същите учителки и деца, по игровия вариант на подготовка и целодневното обучение. 

МагиДС, съгласна съм с тебе... Само дето си мисля, че и в предучилищната не е по-различно... Тоест между варианта ходене до обяд в ДГ и ходене до обяд в училище, при мен нещата клонят към първото, единствено защото ми се струва, че в ДГ повече се набляга на игровия елемент, отколкото на урока като такъв. Иначе навсякъде си е джунгла за съжаление и тези, чиито деца не са приспособени за нея, трябва да се спасяват поединично... Една от малкото причини, които ме карат да си мечтая за чужбина.

Не разрешават,защото се разстройват другите деца и аз съм съгласна,че е така,не съм настоявала.Дано да успея да спечеля учителките за каузата Стискам палци на Ники да си намери бързо нови приятелчета

Маги ДС ,съгласна съм на 100% с написаното от теб,но за съжаление останалите от семейството не мислят така,а и Ния наистина не може да общува с децата-седи отстрани и гии гледа само или повтаря един и същ въпрос по няколко пъти и им става досадна...не знам защо прави така,от малка съм я събирала сравнително често с деца,но тя определено предпочиташе компанията на майките им Сега всички повтарят,че аз съм виновна тя да е толкова затворена и се съгласих да пробваме с детската градина.Едната госпожа е разкошна,другата не я познавам,но вече имам някакво мнение-заплашила я,че ако не спре да плаче,ще я вземе лошата директорка и аз няма да я намеря никога...
Мария,на мен все ми сеструва,че в училище по-лесно ще се адаптира едно дете,ще знае,че отива да учи,а после мама го прибира...пак зависи много и от учителките естествено.А за чужбина и аз мечтая,ама там пък ще работя по10 часа,пак не е добре

Ами, ами, зависи с какви амбиции отиваш. Повечето хора, вкл. близки, които имам в чужбина, са на мнение, че непосредствените нужди на 4-членно семейство спокойно могат да се покриват от един работещ родител + детски.

А за разстройването на другите деца - не знам - малко ми е чужда тази логика. Значи за да не се разстройват другите деца, дай моето да се разстройва... Да не говорим, че утре чуждите деца може да се разстройват, защото моето носи по-хубави дрехи примерно или по някаква друга причина...

Иска ми се дъщеря ми да кара предучилищна в градината,защото е свикнала с госпожите и децата,но няма добри отзиви от доста майки които познавам за нея.Пък като се замисля дъщеря ми за една година е научила две стихотворения в тази градина,а когато ходеше на ясла толкова много песни и стихчета знаеше.Затова ще я кара в училище.Дано бързо се адаптира.

Аз пък повече се страхувам,когато "успеваемостта" на групата е много добра,защото често зад това се крият болни учителски амбиции.Виждала съм как истерясват учителките преди някое тържество,как после секарат на децата ако объркат някоя песен...предпочитам по-мързеливите в професията
Мария,може и да си права,не знам,аз съм малко смотана в това отношение,все гледам да не притесня някой За чужбина е така,и аз съм проверявала,но лошото в нашия случай е,че аз ще бъда работещия родител.Иначе като си спомня как протичаха заниманията в едно детско училища във Франкфурт и ми иде да хвана първия самолет.

Забравих да кажа нещо много важно. Когато дъщеря ми отиде в първи клас, госпожата подчерта в един разговор, че има голяма разлика в знанията и уменията между тези деца, които са били на предучилищна в дет.градина и тези, които са били в училище. Имам една приятелка, която също е начална учителка (от 1 до 4 клас) и тя също каза, че има същите наблюдения. Пак ще подчертая, че не желая да обидя никого, а само да го споделя като факт.

Bili, да не сме един и същ човек     ?!? Всичко, което си написала за теб и детенцето ти се отнася за мен и за моето детенце! В началото тръгна с желание. Записах го заради самият него - на него да му е добре, но уви. Всяка сутрин плаче и се опитва да избяга от градината. Забелязвам, че е станал и по-агресивен - вчера се опита да удари едно дете на детската площадка. Много му е мъчно за вкъщи. Няма приятелчета и не иска да спи в градината. И аз съм като теб - гледам да не притеснявам никой, но за сметка на това притеснявам собственото си детенце. Толкова се измъчвам, когато го оставям сутрин. Аз съм вкъщи с малката, а той - там, плаче и тъгува..... и защо, защото всички около мен ми натякваха още отдавна да го записвам на градина. И заради пустите пари. Вече майчинството ми свърши, а съпругът ми е учител и след 4 месеца на борсата ще трябва да си търся работа. Така или иначе, обаче не смятам малката да я давам на ясла и мисля да сия гледам вкъщи, поне до три годинки 

Маги ДС, мненията ни за детската градина се покриват едно към едно. Винаги съм мислила точно по начина по който ти си се изразила. Аз самата съм била на ясла от 1 и 4 месеца. Беше много мъчно. Имах си приятели, но така и не свикнах там. Имах и проблем - напишквах се и лелите редовно ми се караха. Любимата ми баба, която почина преди една година беше леличка в една градина. Такива неща ми е разказвала, че нямам думи просто. Тя не е издържала отношението на някой учителки и сестри от яслата към децата и се е преместила в кухнята - там се и пенсионира. Та тя единствено ме подкрепяше - че дечицата е най-добре да си ги гледа майката. Всички други ми натякваха и продължават да ми натякват, колко е важно да се ходи на градина......А детенцето ми си беше толкова социално, с приятелчета, спокойно и щастливо сега е съвсем различен - стресиран, объркан и тъжен - кое му е хубавото на градината????

Извинявайте, че пиша така, малко объркано, но днес, след като отново плака много сутринта и се опита да избяга, вкопчвайки се в мен цял ден ми беше много криво и мъчно - особено, като нямам с кой да си споделя и кой да ме подкрепи.........
Благодаря на всички за съветите.
Дечицата са различни и явно на някой им харесва, на други им е много по-тежко да се адаптират. В крайна сметка за това сме ние родителите да ги разбираме, подкрепяме и обичаме.

Искам да допълня само още нещо по темата, понеже на няколко пъти ме попитахте. Вчера говорих с една майка - нейната дъщеря е ходила 2 години на предучилищна в училище. И я попитах дали е доволна. Тя каза, че е много доволна. Сподели, че първоначално се притеснявала дали няма да е излишно това повтаряне на един и същи материал, но учителката я успокоила, че никога не повтаря две последователни години една и съща програма, защото на самата нея й е скучно, тъй че... Не зная дали при всички учителки е така, но тази, която аз съм си избрала, сменя програмите.