Публикувана: 15 септ. 2008, 16:16 ч.
Последно мнение: 28 септ. 2008, 22:25 ч.

Когато открихте двете чертички....

3 716
47
1

# 15 15 септ. 2008, 22:20 ч.

Мнения: 2 448

Не бях напълно сигурна в резултата, защото едната чертичка беше съвсеееееееем бледа, а това беше и е единствения тест, който съм си правила някога през живота си. Теста го правих в присъствието на мъжа си, така че заедно видяхме резултата, в който не бяхме сигурни,. Отидох срам не срам в съседната аптека и ги попитах плюс ли е това или минус, аптекарката ми каза, "честито" и това беше. Crazy

Странни, смесени чувства, защото не беше планирано и очаквано дете.

# 16 15 септ. 2008, 22:53 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Не съм увивала теста в найлон с панделка, не съм правила специална вечеря на свещи и пр. ПРосто си казах най-стандартно и двата пъти (даже първия път мъжът ми трамбоваше пред банята Mr. Green

)

И в двата случая една изстиваща мисъл ми втвърдяваше крайниците-Ще трябва да си зарежа пороците Rolling Eyes

# 17 15 септ. 2008, 23:35 ч.

Мнения: 184

Закъсняваше ми, направих си тест и ми показа 1 чертичка. Бях много разочарована, защото много исках дете. След една седмица отидох на гинеколог, като бременността я изключих като причина за закъснението, все пак тестовете са надеждни методи за установяване на бременост. Бях готова да чуя най- лошото, но лекарката ми каза най- хубавата вест. Веднага се обадих на мъжа ми, просто не можех да устискам докато се видим за да споделя. А теста вероятно не го бях направила както трябва smile3538

При втората ми бременост, направо отидох на преглед, вече не вярвах на тест за бременост.

# 18 15 септ. 2008, 23:43 ч.

Мнения: 156

Теста си го направих точно на 30-годишния ми рожден ден, след като си тръгнаха гостите. Просто така се получи. Веднага го показах на мъжа ми и той се зарадва. Ние искахме бебе и само чакахме кога ще стане. Това беше първия тест, които съм си правила. Закъсня ми 5 дни и вече се бях усъмнила. После си направих още един и той също показа 2-те чертички. Но така се получи, че беше точно но 30-годишнината ми. С това ще го запомня. party023

# 19 16 септ. 2008, 08:39 ч.

Мнения: 10

Първият път реагира що годе добре, но чак радост нямаше от негова страна.Бях притеснена и аз, а си бях и още дете Wink

Вторият път, той реагира така, сякаш го бяха попарили. За него вече животът приключваше, щяхме да тънем в беднотия и да се изнесем в сламена колибка Mr. Green

А аз щастлива и спокойна Flutter

Желаех много второто дете. Той вече също Simple Smile

# 20 16 септ. 2008, 09:16 ч.

Мнения: 246

Добро утро на всички Simple Smile

Направо като ви чета и ми става едно такова топличко на душичката Hug

# 21 16 септ. 2008, 10:01 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Нямах намерение да му казвам докато не отида на лекар да потвърди.Но той усети, че има нещо.Бяхме излезли на заведение и чакахме едни приятели (сега вече и наши кумове).Той постоянно ме разпитваше "Какво има?", а аз "Нищо".След неколкократно питане най-накрая му казах "Закъснява ми с десетина дни...направих си тест и е положителен..."И в този момент в заведението влязоха кумовете ни и двамата не можахме да кажем нищо повече.Но явно физиономиите ни са били доста красноречиви, защото още със сядането, приятелите ни попитаха "Какво ви има?"

# 22 16 септ. 2008, 11:11 ч.

Мнения: 883

От 7 години се лекувах и обикалях по доктори. Бяхме стигнали вече до църкви и манастири. Нямаше много надежда. Но няколко дни подред шефката (лекарка) ми се караше, че съм разсеяна, не внимавам и бъркам. Заплаши, че ще ме прати на невролог или на психолог. Тогава си погледнах календарчето и видях, че очаквам М и се оправдах с това. Но минаха още 2 дни в заплес и придремване. Кръвното ми падна под 90/60 и отидох за тест. (за всеки случай)
Втората чертичка беше едва забележима, затова повторих и после потретих със Шуър чек. Все си беше там. Затова отидох и купих един памперс, скрих вътре тестовете и го опаковах като подарък. Вечерта го подарих на съпруга ми. Той първо избухна в смях, като видя памперса, защото често ставам нощем да пишкам и се шегуваме, че ще си купя памперс. А после видя и тестовете и разбра, че е сериозно. Сега чакаме всеки момент нашето новогодишно чудо да се появи на бял свят.

# 23 16 септ. 2008, 12:33 ч.

Мнения: 246

Цитат на: dididi в вт, 16 сеп 2008, 11:11

Това наистина ще е едно обичано дете Simple Smile

Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане и да си имате едно здраво и весело бебче Hug

# 24 16 септ. 2008, 14:00 ч.

Мнения: 53

Ох - и за бях от онези - шокираните Shocked

.
Още помня каква паника ме обзе щом видях двете чертички върху теста. Имах чувството че има земетресение - сякаш земята се тресеше под краката ми. А бяхме семейство вече цяла година. Просто плановете ни бяха други - но живота е друго нещо ...
Мъжът ми седеше в кухнята и качаше - видимо спокоен. А аз - бледа като платно излизам от тоалетната и го гледам толкова упрашено и жално Laughing

! Дори нямам спомени дали съм казала нещо - просто му подадох теста и седнах. Той само се усмихна и ми каза - няма какво да се шашкаме - сте ставам татко. После ме целуна Embarassed

.
Отидох на гинеколог - той потвърди новината и ме повика на повторен преглед след около 20-ина дена, за да провери как е пулсът на бебето. Аз отивам, сядам и отново шок Shocked

- лекарката ми вика "Честито - две са - гледай ги какви са сладури, чакай да ги снимам!". Благодаря й учтиво, отново не помня много от прегледа, взимам си снимката и пак - земетресение...
Обаждам се веднага на мъжа ми и му казвам, че преди да започна да му обяснявам каквото и да било, ще трябва първо да седне. След тези ми думи, той по-щастлив от всякога ми казва "Не ми казвай, ще позная - близнаци са, нали ?!" - Направо ме уби.

Както и да е, на същата вечер направихме едно голямо празненство - черпихме цялата рода за веселата новина и така ... днес сме горди и щастливи родители на двама много палави юнаци.

# 25 16 септ. 2008, 14:27 ч.

Мнения: 46 518

Бях в тоалетната в офиса и търпеливо зачаках да не би все пак бледата втора чертичка да изчезне Whistling

когато не изчезна се сковах от страх Embarassed

защото:

Цитат на: Liska в пн, 15 сеп 2008, 20:43

Хем го исках, хем си беше шоков момент ...

Цитат на: Синьора Калина в пн, 15 сеп 2008, 22:53

... една изстиваща мисъл ми втвърдяваше крайниците-Ще трябва да си зарежа пороците Rolling Eyes

+ мисълта, че ме чакат прегледи, раждане и т.н. медицински гадости Rolling Eyes

Таткото - какво за него, 4 г. живяхме заедно, после още 2 в брак ... искаше дете.
Подадох му теста и той отиде да го види в тоалетната, да не е пред колегите, върна се ухилен до ушите, вятър го вееше на бял кон, щеше да има дете, но не го чакаше ни бременност, ни раждане Twisted Evil

# 26 16 септ. 2008, 15:08 ч.

Мнения: 352

Моето момченце беше много желано бебе. Бяха ми втълпили лекарите след една операция,че може да нямам деца. Поради тази причина и не исках нито да създавам семейство, нито да правя опити за бебе и да се разочароващи. В крайна сметка стана на 5тия месец ,след като се оженихме. Сега чакам второ, което пък се получи веднага след като решихме. Маалко шокиращо ми дойде, въпреки ,че бяхме решили ,но се замислях за жилище, работа и т.н. Е, всичко си идва на мястото. Тати иска и трето ,ама....ако построи кэща, може и да се навия.

# 27 16 септ. 2008, 15:11 ч.

Мнения: 352

О, забравих да отговоря по въпроса. На първото като видях 2 чертички ,направо щях да припадна. После плачех от радост, от страх, да не стане нещо. На второто си имах някакво усещане веднага вечерта, когато е станало. Веднага си помислих"на мама момиченцето". И наистина се оказа мома. Засега ,де.

# 28 16 септ. 2008, 17:48 ч.

Велико Търново
Мнения: 358

След първият спонтанен аборт имах хормонални смущения- идваше ми по два пъти на месец и не можех да забременея близо година. Но познавах добре симптомите и, когато ме закъсня с десетина дни гърдите му боляха и ме свиваше ужасно корем, реших да си направя теста. Видях двете черти и пощурях от радост! Разпрегръщах колежките без да им давам обяснение защо и веднага звъннах на милото. Не можех да крия, толкова го желаех. Остават още два месеца и половина за да видим нащето съкровище......... Praynig

Последна редакция: вт, 16 сеп 2008, 22:24 от marrrinka85

# 29 16 септ. 2008, 20:58 ч.

Мнения: 308

Първият път - не спрях да плача, той само ме прегръщаше и ме успокояваше. И той и аз не знаехме, защо трябва да ме успокоява. Все пак не се пазехме. За съжаление направих спонтанен аборт.

Вторият път - съвпадна с погребението на чичо ми. Мислех си как един човешки живот си отива, а друг е на прага да започне. Бях много по-спокойна и постоянно си повтарях, че всичко ще бъде наред. Не беше - пак направих спонтанен аборт.

Третия път - пак не се пазехме. Той чакаше в хола, а аз се чудех дали има време да му направя изненадата, която си бях намислила (да сложа теста в бебешки чорапки). Искаше ми се да е нещо романтично, защото той винаги е присъствал, когато съм си правела тестовете. Поплаках си малко в банята и реших да не го карам да чака повече. Седнах в скута му и му подадох теста. И двамата бяхме много щастливи , но никой нищо не каза. За наше голямо щастие сега си имаме едно слънчице в къщи.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Причина:

Причина: