Аз пък четох в едно списани, че ако детето не е инатливо, то не се развива правилно.Е, моя се развива много добре 
!
! - Публикувана: 16 септ. 2008, 19:42 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 11:17 ч.
Проявяват ли инат вашите малки човечета
ако детето не е инатливо, то не се развива правилно.
Това е невероятен бисер
ако детето не е инатливо, то не се развива правилно.
Това е невероятен бисер
ако детето не е инатливо, то не се развива правилно.
Това е невероятен бисер
Проявяването на инат като стъпка от развитието със сигурност не е необичайно. Това не означава, че подобно поведение трябва да се поощрява, но пък не и сигнал, че имаш лошо като характер дете или че ти куца на теб самият нещо във възпитанието.
Родителите на по-кротки деца никога няма да разберат родителите на по-експанзивните, но различните деца са част от многообразието на света.
Синът ми е в златната среда, проявява инат, но пък е доволно любопитен, за да му се ангажира вниманието с нещо различно от исканото в момента.
Сина ми проявява голям инат.На моменти даже взех да се замислям сериозно и да се притеснявам.Няма значение дали сме на улицата или в къщи - дойде ли му музата започва да се тръшка по земята, да крещи, изпада направо в истерия.Вчера най-пресния пример.Прибираме се тримата с баща му.Като стигнахме до входа той реши, че иска да тръгва със съседката ни която излизаше.След като не стана седна във входа, започна да блъска, да крещи.С баща му не можахме да го успокоим, казахме му че се прибираме, а той да си стои там щом иска.Скрих ме се и го наблюдавахме, а той въобще не се притесни, че е сам.Стоя около 5 мин, обикаля и в момента в който се показахме той на напика, гледайки ни право в очите, напук просто.Гледам да се опитвам да му обяснявам спокойно, говоря много, но ефект не виждам.Миналата седмица тактично ни изгониха от едно кафе защото блъскаше по количката (от тези със стотинките) и щом му направя забележка започваше да крещи.Почти никъде не го водя, приятели като ни канят на гости ни питат ще може ли да го оставим на някоя баба, вече не знам и аз какво да правя.Моля се наистина да е някакъв период и скоро да отшуми 
И моят син е от изключително инатливите и емоционални деца.
Като се заинати за нещо няма сила, която да може да му отвлече вниманието, а тръшкането и плача му могат да продължат часове.
Била съм и търпелива и съм обяснявала дълго отстоявайки позицията си, но се е случвало и да отстъпя пред натиска му, както и да си изпусна нервите.
Напоследък обясненията имат все по-голям ефект и нервните му изблици значително намаляха. Отдавам го на факта, че вероятно вече излиза от прословутата криза на 2-годишната възраст, когато детето осъзнава своята индивидуалност и се опитва да се налага.
Като се заинати за нещо няма сила, която да може да му отвлече вниманието, а тръшкането и плача му могат да продължат часове.
Била съм и търпелива и съм обяснявала дълго отстоявайки позицията си, но се е случвало и да отстъпя пред натиска му, както и да си изпусна нервите.
Напоследък обясненията имат все по-голям ефект и нервните му изблици значително намаляха. Отдавам го на факта, че вероятно вече излиза от прословутата криза на 2-годишната възраст, когато детето осъзнава своята индивидуалност и се опитва да се налага.
Моето дете също е от инатливите. За щастие, описаният по-горе момент с тръшкането премина. Иначе се извиваше като котка и лягаше където й падне, най-вече пред входната врата на блока, защото надушваше, че се прибира. Но след няколко безразлични реакции от моя страна, вече не се пробва с този метод. Един път като легна така на земята, я оставих и влязох във входа и я наблюдавах какво прави, е като се зададе един съсед мигновено просто ме откри и се засили нагоре по стълбите 
Разбира се, че прави такива номера, но вече все по-рядко. При него номерът никога не е минавал, в смисъл никога не е ставало на неговото, но въпреки това не се отказва. Просто така изразява яда си. Откакто говори тези пристъпи доста се разредиха, но понякога все пак го прихващат братята.
От както тръгна на ясла проявява невероятен инат още след като го взема,сърди се за всичко,тръшка се,реве,крещи абе страшна картинка..... А там ми казват,че се държи много добре,явно си натрупва за в къщи,предполагам,че е период и ще отмине...по принцип го оставям да се нареве ама понякога е доста упорит и го разсейвам с нещо друго....
А там ми казват,че се държи много добре,явно си натрупва за в къщи,предполагам,че е период и ще отмине...по принцип го оставям да се нареве ама понякога е доста упорит и го разсейвам с нещо друго....
Всичко е първо до детето и второ как ще реагират родителите.Дъщеря ми беше голям инат ,доста дълго време се опитваше да се налага и да става на нейното .Доста време ,нерви ,постоянство и неотстъпчивост ни трябваха ,за да и покажем докъде може и къде работата няма да стане.Майката му е да не се отстъпва и да си последователен.Някои деца по лесто"се предават" други по трудно.За успокоение на авторката -сета щерка ми е най-разбраното ,мило и нежно създание-няма и следа от бебешките и капризи и инатене.
Синът ми сега в един период се опитваше да се инати,но беше много за кратко.При него вървеше да се откаже от инатлъка си с думички и убеждаване"това не може ,но ако искаш ще направим еди какво си" И при него много лесно се получаваше.Сега вече не ми прави опити да се инати,ако започне да иска нещо -обяснявам му и той чува ,възприема и разбира/въпреки ,че е само на годинка и половина/но явно това е моментът да се научат да разбират родителите.
Синът ми сега в един период се опитваше да се инати,но беше много за кратко.При него вървеше да се откаже от инатлъка си с думички и убеждаване"това не може ,но ако искаш ще направим еди какво си" И при него много лесно се получаваше.Сега вече не ми прави опити да се инати,ако започне да иска нещо -обяснявам му и той чува ,възприема и разбира/въпреки ,че е само на годинка и половина/но явно това е моментът да се научат да разбират родителите.
Подкрепям мнението, че е до дете и до родител, но имат ли си го в характера си го проявяват. Моята дъщеря е на шест месеца и от сега си знае интересите и си проявява ината. /даже от новородена/. Друг е въпроса занапред как ще се справяме за да увладеем нещата и да се разбираме с добро.
незнам дали са капризи или някакъв бебшко-детски стремеж всичко да става по нейния начин:
Според мен проблемът е, че и угаждате. Показали сте и, че с тези представления винаги може да постигне това, което иска и тя затова го прави.
Наскоро питах една приятелка как приспива 3 годишната си дъщеря.
"Слагам я в леглото и излизам от стаята."
"А тя не протестира ли?"
"Не, защото знае, че няма смисъл."
Много се впечатлих от това, но според мен трябва по-твърдо да се подхожда. Детето ви проверява до къде ще стигнете в угаждане на капризите му и вижда, че граници няма. То просто иска да разбере къде е границата и остава с впечатление, че всичко това е позволено, щом в крайна сметка му угаждате.