По-възрастните бг мами от нас си спомнят как на 30 април 1993 г. в света се случи голяма катастрофа. На тази дата беше пусната в експлоатация световната мрежа. Няколко милисекунди след „големия взрив” тя започна да се разширява експлозивно и до днес продължава да набъбва. Така преди 15 години възникна невероятната вселена от услуги в мрежата, която днес наричаме просто Интернет.
Това събитие може да се определи като същинското начало на информационната ера. Като първа копка на глобалното село. Като начало на нова цифрова цивилизация. Но някои неща показват, че става дума за гигантска заблуда с тежки последствия, която трябва да бъде прекратена. Никой обаче не настоява това да бъде направено. Интернет е първото от великите открития на човечеството, което се харесва на всички. Наистина на всички. Дори и на бг мамите. Няма радикални протести, нито фундаментална опозиция. Няма анти-Интернет движение. Защо е така?
Всяка технология от определена величина има своите противници. Имало е протести срещу становете и срещу парните машини, срещу поточните линии и роботите, срещу ядрените електроцентрали и рециклиращите съоръжения. Изглежда, че мрежата е недосегаема. Срещу нея не са дори и от “Хамас”. Неизчерпаеми източници на информация и на всичко отгоре безкрайна наддържавна свобода на мисленето, на предприемачеството, на целия живот.
Трябваше да се появи един егалитарен дигитален свят, в селската идилия на глобалното село, където всички хора ще бъдат братя. Което се оказа утопия.
Първо рухна мечтата за богатството. Това стана през 2000 г. при един от най-големите сривове на борсата в най-новата история. Тогава мрежата за първи път се оказа голо обещание, надут сапунен мехур. Банкрутът също е идея на липсата на йерархия – всеки „никой” в мрежата е толкова важен, колкото и мегаконцернът, защото линкът си е просто линк. Това се оказа красива, но наивна представа. Сега всеки знае, че едва ли има нещо по-йерархично, отколкото мрежата. Сърцето й са търсачките, а техният принцип са списъците: класациите, списъците с най-доброто, списъците с най-често срещани думи, списъците с най-бързите.
С “Гугъл” като двигател Интернет окончателно се превърна в машина за всичко.
В реално време виждаме как интернета буквално поглъща живота ни заедно с доброто и лошотията .Такъв е живота...
Това събитие може да се определи като същинското начало на информационната ера. Като първа копка на глобалното село. Като начало на нова цифрова цивилизация. Но някои неща показват, че става дума за гигантска заблуда с тежки последствия, която трябва да бъде прекратена. Никой обаче не настоява това да бъде направено. Интернет е първото от великите открития на човечеството, което се харесва на всички. Наистина на всички. Дори и на бг мамите. Няма радикални протести, нито фундаментална опозиция. Няма анти-Интернет движение. Защо е така?
Всяка технология от определена величина има своите противници. Имало е протести срещу становете и срещу парните машини, срещу поточните линии и роботите, срещу ядрените електроцентрали и рециклиращите съоръжения. Изглежда, че мрежата е недосегаема. Срещу нея не са дори и от “Хамас”. Неизчерпаеми източници на информация и на всичко отгоре безкрайна наддържавна свобода на мисленето, на предприемачеството, на целия живот.
Трябваше да се появи един егалитарен дигитален свят, в селската идилия на глобалното село, където всички хора ще бъдат братя. Което се оказа утопия.
Първо рухна мечтата за богатството. Това стана през 2000 г. при един от най-големите сривове на борсата в най-новата история. Тогава мрежата за първи път се оказа голо обещание, надут сапунен мехур. Банкрутът също е идея на липсата на йерархия – всеки „никой” в мрежата е толкова важен, колкото и мегаконцернът, защото линкът си е просто линк. Това се оказа красива, но наивна представа. Сега всеки знае, че едва ли има нещо по-йерархично, отколкото мрежата. Сърцето й са търсачките, а техният принцип са списъците: класациите, списъците с най-доброто, списъците с най-често срещани думи, списъците с най-бързите.
С “Гугъл” като двигател Интернет окончателно се превърна в машина за всичко.
В реално време виждаме как интернета буквално поглъща живота ни заедно с доброто и лошотията .Такъв е живота...
Обаче Уолтър е по-готин.
ама злоба има, факт! 
