След като министерството е за естественото раждане, както всички разбрахме, трябва ли да очакваме такова предпочитание и за естественото забременяване. Тогава всичко ще се сведе до естествения подбор. Те и без това не подпомагат много жените с репродуктивни проблеми.
- Публикувана: 20 септ. 2008, 23:54 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2008, 12:01 ч.
Здравното министерство ограничава секциото?
Мирама, а какво мислиш за операция на сливици с пълна упойка?
Е без упойка ли да се правят?
Възможно е и с месна, но не мисля че темата беше за видовете упойки.
Не разбра смисъла на въпроса. Спестяването на болката.
Извинявай много, но ваденето на сливици си е хирургичеста интервенция. Естественото раждане не се класифицира като такава.
За него също си има обезболяващи упойки и медикаменти.
Дай да ни колят и режат, за да ни спестяват болката.
Ако някой си мисли, че със секцио всичко е розово и няма грам болка, жестоко се лъже. Това е коремна операция и си боли. При някой повече, при други по-малко. Да не говорим за усложненията, които могат да възникнат, но те могат да възникнат и при естествено раждане.
Или пък ги плашат с увреждане на гръбначния стълб и какви ли не други отживелици, които е почти невъзможно да се случат, още повече че и при секциото се използва подобен вид анестезия.
Възможно е, на мене ми повредиха гръбнака при поставянето на упойката за секциото. На всичкото отгоре упойката не беше съобразена с килограмите ми и сърцето ми спря по време на операцията.
Секциото ми беше по здравословни причини, и аз не съм имала избор, но подкрепям правото на избор на всички майки - те най-добре могат да преценят защо искат или не искат даден вид раждане, стига да са запознати с всички рискове и предимства и на двата вида. Лично аз за себе си направих избор - първото ми раждане ще си остане последно.
Упойката за секцио е спинална, а за нормално епидурална и е по-безопасна, поставят се в различни зони на гръбначния стълб. Освен това спиналната е с много повече странични ефекти.
Ако се въведе масово епидуралната естественото раждане ще стане безболезнено.
А не смятате ли че има доста лекари, които манипулират бременните, за да изберат секциото?
Ако се въведе масово епидуралната естественото раждане ще стане безболезнено.
А не смятате ли че има доста лекари, които манипулират бременните, за да изберат секциото?
Този спор ме връща към средновековието. Темата е абсурдна.
Не знам кому пречи точно моето раждане със секцио - някой друг ми го плати ли, на някой друг му срязаха тумбака ли? Дори и в държавните болници има платено секцио, но не е съвсем регламентирано, защото според закона секциото може да бъде само наложително, а не по желание. Затова болничните екипи си кълчат мозъците как точно да оправдаят някое секцио, което им носи допълнителни пари.
По-добре да се измисли единен тарифен план за планово секцио, отколкото да го забраняват и да се предлага само като животоспасяваща и крайна мярка. Когато лекарите не получават пътеки за това, то те ще отлагат до последно вземането на решение за операция и това може да се окаже голям риск за хиляди жени и техните бебета.
Не знам кому пречи точно моето раждане със секцио - някой друг ми го плати ли, на някой друг му срязаха тумбака ли? Дори и в държавните болници има платено секцио, но не е съвсем регламентирано, защото според закона секциото може да бъде само наложително, а не по желание. Затова болничните екипи си кълчат мозъците как точно да оправдаят някое секцио, което им носи допълнителни пари.
По-добре да се измисли единен тарифен план за планово секцио, отколкото да го забраняват и да се предлага само като животоспасяваща и крайна мярка. Когато лекарите не получават пътеки за това, то те ще отлагат до последно вземането на решение за операция и това може да се окаже голям риск за хиляди жени и техните бебета.
Определено има, даже и във форума съм попадала на подобни случаи.
Например след ехограф изказват мнение, че бебето е много голямо а като се роди се оказва съвсем нормално бебе, или че гърба му бил обърнат на дясно примерно, а трябвало наляво, тесен таз, че било високо и т.н. И на мен ми се случи нещо подобно макар и с по-различни аргументи- е родих нормално без усложнения. А тяхната изгода е ясна.
Например след ехограф изказват мнение, че бебето е много голямо а като се роди се оказва съвсем нормално бебе, или че гърба му бил обърнат на дясно примерно, а трябвало наляво, тесен таз, че било високо и т.н. И на мен ми се случи нещо подобно макар и с по-различни аргументи- е родих нормално без усложнения. А тяхната изгода е ясна.
Определено секциото е по-скъпо, апаратура, повече персонал е ангажиран, кувиози за бебетата, по-дълъг болничен престой. Ако всичко се заплаща от родилката това няма значение, но ако се заплаща от застрахователна компания като в сащ например - няма да се навият да платят секцио по желание.
Едно е да платиш под масата на лекаря за да ти измисли мед. причина както става сега, друго е ако трябва да си плащаш за всичко - операционна, екип и пр. защото си по желание.
Едно е да платиш под масата на лекаря за да ти измисли мед. причина както става сега, друго е ако трябва да си плащаш за всичко - операционна, екип и пр. защото си по желание.
Тази статия която прочетох преди 2-3 дни все повече ме убеждава, че за нашата страна подобна забрана е абсурдна.
Искам да се извиня на родителите на тези деца, ако по някакъв начин съм ги обидила.
Искам да се извиня на родителите на тези деца, ако по някакъв начин съм ги обидила.
Цитат
За последните 40 г. в целия свят се е увеличил броят на децата с диагноза ДЦП /детска церебрална парализа/. И ако до 60-те г. на миналия век освен тесните специалисти друг не знаеше какво означава ДЦП, сега на практика всеки човек има роднини или познати с това заболяване.Каква е причината за това голямо увеличение на ДЦП? Защо се раждат деца с ДЦП при съвършено здрави родители, при жени с нормален размер на таза, живеещи в екологично чисти райони, спазващи всички препоръки на лекарите по време на бременността? Много заболявания медицината лекува успешно и се опитва да предотврати. Защо няма такива съвети за предотвратяване на ДЦП? Терминът ДЦП не обозначава някакво определено заболяване, а само обединява деца, имащи непрогресивно нарушение на произволните движения /спастичност, атаксия, хипотензия/. Обединяването на децата с такива нарушения в една група с название ДЦП помага за концентриране на силите и възможностите за лечение и формиране на двигателни навици за максималната възможна рехабилитация. Но такова обобщение затруднява търсенето на мерки за профилактика, ранна диагностика и лечение в самото начало /острия период/ на заболяването. В САЩ на 1000 новородени 1-2 са с ДЦП. В Русия заболяваемостта, въпреки наличието на точна статистика, е доста по-голяма – от 6 до 13 новородени на 1000. Съвременните лекари посочват множество причини за ДЦП. На първо място – някакво поражение на мозъка през вътреутробния период, изброявайки над 400 рискови фактори, в т.ч. остри и хронични заболявания на майката, вредни навици на родителите, психически дискомфорт, инфекции и др. Несъстоятелността на тези причини при сегашното високо ниво на развитие на диагностика на вътреутробната патология е очевидна. Създателят на термина ДЦП, едно от светилата на неврологията през 19 век- Литъл, смята, че главната причина за ДЦП е родовата травма и хипоксията /кислородната недостатъчност/ по време на раждането, което се явява причина за увреждане на главния мозък на детето. Едно от доказателствата за това е фактът, че децата, които се раждат с цезарово сечение практически нямат ДЦП. И това е независимо от това, че майката има някакво заболяване /ендокринно, сърдечно, неврологично, например ДЦП при нея, токсикоза и нефропатия на бременността и т.н./ Следователно, увеличаване количеството болни с ДЦП в последно верме указва, че се е увеличило количеството на родовите травми. Това е пряко свързано с използването на РОДОСТИМУЛАЦИИТЕ. Родостимулиращите средства се прилагат от началото на 50-те години, а в Русия –от нач. на 60-те г. Именно оттогава се отбелязва големото увеличение на броя деца с ДЦП. По време на раждане протичат физиологични /т.е. нормални/ процеси, които са в тясно единство: подготовка на матката за раждането, откриване шийката на матката, т.е. подготвя се родовия канал. Детето обикновено се намира с глава към родовия канал и в съдружие с майката се подготвя за раждането /биофизически и биохимически/ : главата се приспособява към родовия канал по размер, отчитайки гъвкавостта на съединението на черепните кости. Храненето на детето и хранителните вещества са за сметка на майчиния организъм /чрез плацентата и пъпната връв/, затова всяко ускорение на раждането може да наруши хармонията на майката и детето в процеса на раждане: 1/Пробива се мехура с околоплодни води по-рано, в резултат на което главата на детето получава травма от костите на майчиния таз тогава, когато пълния мехур работи определено време като “амортизатор” докато главата на детето се подготвя за преминаване през родовия канал. 2/Ускорява се /или изкуствено се предизвиква/ с помощта на лекарствени средства или с други методи раждането преди детето да е готово за преминаване през родовия канал и главата на детето се травмира по родовия път. 3/Стимулират се родилните болки – получава се не само травма, а и хипоксия – недостиг на кислород и храна за детето /преди всичко за неговия главен мозък/, тъй като всяка болка намалява или прекращава кръвообращението в плацентата поради спазми на артериите. Болките са стимулирани, т.е. прекалени по сила и продължителност и затова нарушават хармоничното взаимодействие между майката и детето. Хипоксията по време на раждане води до увреждане на ендотела на капилярите, до нарушение на авторегулацията на съдовете на главния мозък; увеличава се мозъчният кръвоток, повишава се венозното налягане. Всичко това предизвиква увреждане на главния мозък: кръвоизливи, оток, исхемия, т.е. завършва с развитие на церебрална парализа. След раждането при такива деца се получава: хеми- , ди- , тетрапарези, спастичност и дистония, хиперкинези, атаксия, изкривяване на тялото, крайниците и лицето, нарушения на слуха и зрението, хидроцефалия. Така че истинската и основна причина за ДЦП - родовата травма и хипоксията при стимулиране на раждането, се потвърждава от следната статистика: ДЦП при момчетата се среща с 1,3 пъти по-често, отколкото при момичетата- три четвърти от случаите на умерена и тежка тетраплегия при ДЦП се среща при момчетата. Защо? Главата на момчетата по време на раждане е по-голяма по размер, отколкото на момичетата; момчетата по-често получават родова травма и хипоксия при стимулиране на раждането. За намаляване на заболеваемостта при ДЦП е необходимо да се обърне внимание на наложената вече практика на стимулиране на раждането. След раждането на практика не се прилагат такива точни методи за диагностика като магнитно-резонансна томография и компютърна томография на главния мозък, а двигателните нарушения при децата стават явни обикновено в края на 1-та година от живота и дори по-късно. Необходимо е: 1.Да се признае на официално равнище основната и главна причина за ДЦП – родовата травма и хипоксията при стимулиране на раждането. 2/Да се забрани стимулирането на раждането в широки мащаби като опасно за здравето на детето. 3/Показанията за стимулиране на раждането да бъдат ясно изброени и регистрирани от лекарите-акушери.Средствата, използвани за стимулиране, трябва да се поставят под строг отчет. 4/Отчетността за използването на стимулиращи медикаменти да бъде такава, като при наркотичните средства. Това ще повиши отговорността на акушера при назначаването и количеството на използваните за целта медикаменти. 5/В историята на раждането е необходимо ясно да се обоснове използването на амиоцентезата /изкуствено пробиване на околоплодния мехур/, тъй като това ускорява родовата дейност. 6/СНабдяването на всеки родилен дом с електронни средства за постоянно следене на честотата на сърдечните съкращения на детето и активността на съкращаване на матката на майката ще помогне за профилактика на хипоксията и за избора на правилна тактика за водене на раждането, за вземането на своевременно решение за цезарово сечение. 7/Осигураване на апарати за МРТ и КТ диагностика ще позволи откриването на увреждане на главния мозък в най-ранния остър период, което ще подобри диагостиката и възможностите за лечение вследствие родова травма и хипоксия. 8/ Законодателството да задължи лекаря да съобщи на родилката за необходимостта от избор на стимулация или цезарово сечение. Цезаровото сечение носи риск /като всяка операция/ за живота на майката, но дава възможност на детето да не получи родова травма и хипоксия, т.е. да живее без ДЦП. Поради тази причина е престъпление да не бъде информирана родилката по време на раждането за възможния изход от раждането. Самата майка трябва да направи избор. 9/ Трябва да се разширят показанията за прибягване до цезарово сечение при нарушение на родовата дейност при майки, при които раждането е настъпило по-рано, преди 37 седмица. За недоносеното дете всяка стимулация на съкращенията на матката носи огромна вероятност за родови травми и хипоксия. ...............
А вярно ли е, че когато 1 път си родила със секцио, трябва и 2рия път така? Бях чула нещо подобно преди, но аз не знам дали е така
Ако периода е по голям мисля, че няма проблем за нормално раждане, но все пак зависи от физиологията на жената.
А вярно ли е, че когато 1 път си родила със секцио, трябва и 2рия път така? Бях чула нещо подобно преди, но аз не знам дали е така
Не, не е задължително.
Познавам две жени, на които първите раждания са им секцио, а вторите нормални.
Прочетох статията с голям интерес. Но така или иначе посочените доводи не са толкова в полза на секциото, колкото показват, че трябва да се избягва изкуствено стимулиране на раждането или намесата да е само в критичен момент. Не виждам как ще стане така, че всички жени да раждат секцио, за да се избегне риск от ДЦП.
Този спор ме връща към средновековието. Темата е абсурдна.
Не знам кому пречи точно моето раждане със секцио - някой друг ми го плати ли, на някой друг му срязаха тумбака ли? Дори и в държавните болници има платено секцио, но не е съвсем регламентирано, защото според закона секциото може да бъде само наложително, а не по желание. Затова болничните екипи си кълчат мозъците как точно да оправдаят някое секцио, което им носи допълнителни пари.
По-добре да се измисли единен тарифен план за планово секцио, отколкото да го забраняват и да се предлага само като животоспасяваща и крайна мярка. Когато лекарите не получават пътеки за това, то те ще отлагат до последно вземането на решение за операция и това може да се окаже голям риск за хиляди жени и техните бебета.
Не знам кому пречи точно моето раждане със секцио - някой друг ми го плати ли, на някой друг му срязаха тумбака ли? Дори и в държавните болници има платено секцио, но не е съвсем регламентирано, защото според закона секциото може да бъде само наложително, а не по желание. Затова болничните екипи си кълчат мозъците как точно да оправдаят някое секцио, което им носи допълнителни пари.
По-добре да се измисли единен тарифен план за планово секцио, отколкото да го забраняват и да се предлага само като животоспасяваща и крайна мярка. Когато лекарите не получават пътеки за това, то те ще отлагат до последно вземането на решение за операция и това може да се окаже голям риск за хиляди жени и техните бебета.