Но така или иначе въпросът е за "тате работи парички" и какво остава в съзнанието на децата. Според мен в ранното детство изобщо не е нужно да се споменава "тате работи парички".
- Публикувана: 27 септ. 2008, 01:46 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2008, 10:53 ч.
"Тате работи ... парички". Ние ли ги учим на това?
Крайно наложително е даже, ако смяташ да си пращаш невръстната рожба да участва в някакво тъпо шоу, където ще го питат какво работи тате и ще очакват от него да каже нещо глупаво и "сладко"!
Хихи, сега сигурно ще ме разпънете на кръст.
Моето 4 годишно дете има джобни пари- 1 левче на ден.
Отива до кафето след детска градина и си взема сок, винаги и остава ресто и е много щастлива.
Носи си го вкъщи в касичката и събира пари да ми купи подарък за рождения ден.
Защо се наложи това? Защото заради моя грешка детето ми можеше да изкупи цял магазин за играчки.
Така джобни, и да си прави сметка. Е, честно казано си я прави.
А иначе от малка знаеше, че "тати боти банката".
Моето 4 годишно дете има джобни пари- 1 левче на ден.
Отива до кафето след детска градина и си взема сок, винаги и остава ресто и е много щастлива.
Носи си го вкъщи в касичката и събира пари да ми купи подарък за рождения ден.
Защо се наложи това? Защото заради моя грешка детето ми можеше да изкупи цял магазин за играчки.
Така джобни, и да си прави сметка. Е, честно казано си я прави.
А иначе от малка знаеше, че "тати боти банката".
Има една приказка за това, че децата започват самостоятелното си развитие стъпвайки на раменете на родителите си. Като стана въпрос за образованието, най-често децата имат като минимум образователната степен на родителите си. Средата има значение, включително и при формиране на мирогледа. Изключение е при родители с висше образование децата да останат със средно или основно образование. Досега не съм имала случай да познавам дете на добре образовани родители да стане хамалин и да не завърши училище. Както и досега не съм видяла някой, който веднъж е взел диплома да е готов да я хвърли на боклука, но съм видяла хора, които много се пънат, че дипломата нямала значение, но само до момента на заветното дипломиране.
Твърде едностранчиво тълкуваш нещата. Кой е казал, че щом мама работи за удоволствие трябва децата да са гладни? Не виждам противоречие между любимостта на работата и заплащането. Колкото и много да означават парите, те не са всичко. Аз залагам на таланта и удоволствието от една дейност, а не на заплащането за нея. Който е кадърен и си обича работата в един момент успява да продаде труда си на достатъчно висока цена.
Някой даде за пример учителите. По този повод се сещам, че има учители, при които не всеки може да си заведе детето на частни уроци, защото желаещите са повече от физическите възможности на учителя. Най-вероятно този, същият учител е започнал работа с мизерна заплата. Но в момента, в който се е осъзнал като кадърен и обичащ работата си е станал частен учител. Но дотогава той е градил име и репутация, а не е лепил обяви по дърветата. И хората искат децата им да се учат от него, защото знаят на какво е способен този човек. Но той не е станал такъв от чисто печалбарство, а с талант и упоритост. Познавам такъв учител лично, а сигурно има още много като него.
Твърде едностранчиво тълкуваш нещата. Кой е казал, че щом мама работи за удоволствие трябва децата да са гладни? Не виждам противоречие между любимостта на работата и заплащането. Колкото и много да означават парите, те не са всичко. Аз залагам на таланта и удоволствието от една дейност, а не на заплащането за нея. Който е кадърен и си обича работата в един момент успява да продаде труда си на достатъчно висока цена.
Някой даде за пример учителите. По този повод се сещам, че има учители, при които не всеки може да си заведе детето на частни уроци, защото желаещите са повече от физическите възможности на учителя. Най-вероятно този, същият учител е започнал работа с мизерна заплата. Но в момента, в който се е осъзнал като кадърен и обичащ работата си е станал частен учител. Но дотогава той е градил име и репутация, а не е лепил обяви по дърветата. И хората искат децата им да се учат от него, защото знаят на какво е способен този човек. Но той не е станал такъв от чисто печалбарство, а с талант и упоритост. Познавам такъв учител лично, а сигурно има още много като него.
Колко хора в България могат да се похвалят с харесвана добра работа,и добри доходи?!
Всички други ли са печелбари?!
И така да се каже НЕ добрите професии трябва да ги тълкуваме като срамни ли,или като печелбарство?!А кой ще те обслужва тогава?!А и кой ще ги върши,ако всички са толкова възвишени че да работят само това което ги удоволетворява,и обичат?!И да за мен образованието няма голяма стойност,когато идват да си търсят работа разни момченца,но носът си не могат да избършат сами,и нямат и хабер от това как да ОЦЕЛЯВАТ...
Защо да е печалбарство, ако един кадърен учител се изхранва с частни уроци? Защо да не е издигане? Например, във всеки сравнително голям град се знае, че по математика има двама или трима учители, които са най-добри в подготовката на учениците си в дадена област и се знае, че при тях много трудно човек може да се запише на уроци. И тази трудност е именно, защото учителят е много добър, разбира си от работата и дава наистина индивидуални уроци, а не събира по 5-6 човека в една стая, че да има по-голяма печалба. Няма начин да не си чувала поне за един такъв учител. И въпросът дори не е основно в парите, които струват уроците, а в това, че този човек просто е извън пазара, защото услугата му до известна степен е уникална с качеството си. И в този смисъл може да се смята за издигане. Ако мислиш, че е толкова лесно може да опиташ да станеш специалист, който предлага толкова високо и уникално качество, че хората да са готови на всичко за неговата работа, дори да платят солени цени.
А изобщо за харесването на работата в БГ е въпрос на икономически условия и културни нагласи. Зная, че времето е кофти, но и любовта към труда я има само в учебниците по литература. Много отдавна много българи не са трудолюбиви, нито работят качествено, нито си обичат професията и работата. Имам субективното усещане, че много хора ги мързи и не им се работи дори срещу много солидно заплащане. За ориентир може да отвориш темите за детегледачките. Много майки се оплакват, че детегледачката започва да има претенции още преди да е прекрачила прага и само сумти и пуфти, все едно някой насила я е накарал да работи.
Не е въпрос и на възвишеност, а на цел. Човек може да работи известно време всякаква работа, пък била и неприятна и омразна, но ако иска да се развива няма да се остави и ще търси, докато намери каквото му трябва. Примери има много. Не виждам нищо лошо човек да си търси и да работи това, което го удовлетворява. Дори и да не стане веднага.
А изобщо за харесването на работата в БГ е въпрос на икономически условия и културни нагласи. Зная, че времето е кофти, но и любовта към труда я има само в учебниците по литература. Много отдавна много българи не са трудолюбиви, нито работят качествено, нито си обичат професията и работата. Имам субективното усещане, че много хора ги мързи и не им се работи дори срещу много солидно заплащане. За ориентир може да отвориш темите за детегледачките. Много майки се оплакват, че детегледачката започва да има претенции още преди да е прекрачила прага и само сумти и пуфти, все едно някой насила я е накарал да работи.
Не е въпрос и на възвишеност, а на цел. Човек може да работи известно време всякаква работа, пък била и неприятна и омразна, но ако иска да се развива няма да се остави и ще търси, докато намери каквото му трябва. Примери има много. Не виждам нищо лошо човек да си търси и да работи това, което го удовлетворява. Дори и да не стане веднага.
Франческа Салиери,напротив,много интересно, баш затуй отворих пак да чета,не мислех че дете к не може да смята може да "прави сметка",но явно може (или дъщеря ти смята до 100?, от едното любопитство питам).
Не може да смята до сто.
Смята криво-ляво до 10.
Но, знае че, горе-долу с 1 лев може да си купи сок 1 кутийка и едни солети /не яде чипсове и др.подобни/ и "сметките й" излизат.
Моята свекърва се опита да говори така на детето ни 
Направо ме вбесяваше ... Отрязах я наколко пъти много сериозно .
И двамата с мъжа ми имаме доста интересни професии и не смятам , че тригодишното ми дете трябва да дрънка пред хората , че тате работел за парички ... много тъпо и много елементарно ми звучи .
Мразя да го чувам ... но ми се случва често . Това значи , че родителите учат децата на това , разбира се ...
Синът ми също има пари . Купува си чипс и сок от детския клуб примерно . Но това не значи , че обяснява на някой баща му и майка му какво и защо работят .
Направо ме вбесяваше ... Отрязах я наколко пъти много сериозно .И двамата с мъжа ми имаме доста интересни професии и не смятам , че тригодишното ми дете трябва да дрънка пред хората , че тате работел за парички ... много тъпо и много елементарно ми звучи .
Мразя да го чувам ... но ми се случва често . Това значи , че родителите учат децата на това , разбира се ...
Синът ми също има пари . Купува си чипс и сок от детския клуб примерно . Но това не значи , че обяснява на някой баща му и майка му какво и защо работят .
Хихи, сега сигурно ще ме разпънете на кръст.
Моето 4 годишно дете има джобни пари- 1 левче на ден.
Отива до кафето след детска градина и си взема сок, винаги и остава ресто и е много щастлива.
Носи си го вкъщи в касичката и събира пари да ми купи подарък за рождения ден.
Защо се наложи това? Защото заради моя грешка детето ми можеше да изкупи цял магазин за играчки.
Така джобни, и да си прави сметка. Е, честно казано си я прави.
А иначе от малка знаеше, че "тати боти банката".
Моето 4 годишно дете има джобни пари- 1 левче на ден.
Отива до кафето след детска градина и си взема сок, винаги и остава ресто и е много щастлива.
Носи си го вкъщи в касичката и събира пари да ми купи подарък за рождения ден.
Защо се наложи това? Защото заради моя грешка детето ми можеше да изкупи цял магазин за играчки.
Така джобни, и да си прави сметка. Е, честно казано си я прави.
А иначе от малка знаеше, че "тати боти банката".
Мисля, че по принцип много подценяваме децата си. Никога не е рано да им се обясни какво работят родителите - не виждам нищо сложно в това. Именно по повод на въпросното предаване съм обяснила на дъщеря си, че човек не може сам да си направи всички неща от които има нужда и затова избира какво най-много би му харесало да прави - хляб, дрехи, къщи, картини или филми. Получава пари за това което прави, за да може да си купи другите неща, които е направил някой друг. Ние не работим пари, а нещо което обичаме и е ценно за някой друг.
Спомням си като бях малка , може би втори , трети клас , класната ни даде за домашно , да напишем под формата на разказ ,за професиите на родителите си . Бях толкова горда , че можех да разкажа , какво работят и колко много се гордея с техните професии . Днес аз уча детето си какво работим с баща му , а не за какво работим . Децата , когато са малки не осъзнават стойността на парите . Изобщо не им пука , че с един лев освен един сок можеш да си купиш един хляб и да не пиеш сок . Но ако питаш детето хляб ли иска или сок , то със сигурност ще ти отговори , че иска сок . Това че хляба е по - важен си го знаем само ние родителите . И нещо друго , ако тате работи за по - малко парички от майката , тогава кой точно работи парички ?
Тате носи парички , а майката , какво прави ? Сигурно ги харчи . 
.