Сигурно ви изглежда странно, но съм минала по този път. Голямата когато тръгна на ДГ първата година беше много тежка. Боледуваше всеки месец, а и аз не я пусках докато не се излекува съвсем. Ако сега това ми се случи, 2 пъти по 40 дни изобщо няма да ми стигнат...Тогава помня че март месец целия си бяхме в къщи(някъде към 11 седмици се събират), а одисеята ни приключи пролетта в болницата на антибиотици венозно и още 20 дни вкъщи след това.
Сега съм се зарекла да не се вманиячавам във всеки текнал сопол или покашляне, още повече че нямам ни една баба или гледачка под ръка и сме 2-ма работещи родители- средностатистическо българско семейство
Както писах по- назад, всеки гледа от собствената си камбанария. Та...всеки с проблемите си...
Автомата е на достъпно място, но наблюдават децата. Никога не се мокрят, внимателно си сипват самички и пият. Има за топло и студено, но не е включено и водата е със стайна температура.