Мъжът ми иска да се върне у дома...

Много добре те разбирам..загубих 7 години заради същите  разсъждения..
Въпреки всичко, което направих и изтърпях - не се получи..
И какво като съвестта ми е чиста?? Кой точно оценява това?
На 7-годишно  е доста по-трудно да обясниш  защо обръщаш света му наопаки, отколкото на едно бебе или 2-4-5 годишно..
Дано ти не сбъркаш..Успех!

Добре, ок, решил да се върне, хубаво. Ама защо чак в събота? Защо не веднага? В друг град ли е? Това от понеделник си е почти цяла седмица?    Ей това не разбирам. Звучи ми като, "абе ще си дойда, ама първо тука още нещо да си довърша дето съм го подхванал"... И друго ми направи лошо впечатление: "той мен няма да пита какво съм правила за тези месеци". Защо? Защото ако те пита ти би имала правото да му зададеш същшия въпрос. Моето мнение е, че това трябва да се разнищи - кой квото правил да се изясни СЕГА, за да няма после - чух това, разбрах онова, ти защо не си ми казал, пъка аз...
Дано ви се получи, стискам палци. И дано ти си щастлива, щото само голямата любов към сина ти няма да ти е достатъчна
ако другия човек не ти дава нищо. 

Пожелавам им щастие!

Въпреки че някои неща ме смутиха - що не си сложиш халката, видиш ли колко съм благороден - няма да те питам какво си правила тези пет месеца. Как така става, че доскоро не е искал да те види, а сега изведнъж да се връща ...

Не съм привърженик на игричките от рода "Иди си - ела си".

Gercho и аз си задодох същите въпроси! Питах и него, както се сещаш, отговор не получих! Живее на 10 км от вкъщи!
Когато му казах, че аз няма от какво да се претеснявам, защото съвестта ми е чиста и че докато нямам нещо черно на бяло и не приключат взаимоотношенията ни не бих си позволила да търся нова връзка. Той пък излезна благородник, каза, че дори и да съм имала нещо, нямало значение за него, все пак нали сме били разделени! Иска явно неговата съвест да успокои! Незнам!
Питам го "Какво стана гаджето, с гаджето ли нещо се скара, мама ли те нервира или си отпочина от нас?", а той с не, та не, просто съм му липсвала и с това изчерпва всичко, всякаш е достатъчно! Добре, че не ми каза, че е разбрал, че ме обича, че тогава вече трябваше да си тресна от някъде главата, щеше да е нагло много! И така, чакам съботата и сърцето ми се е свило....
Даже ми каза, понеже, аз за да излезна от нелофката ситуация в която изпаднах, казвам е добре, че си ми дал до събота време, та да мога да посъбера нещата на любовника и той чак ми вика "е, ти гледай пък да си довела някой вкъщи при детето и тогава вече ще видиш!". И на въпроса ми, защо мисли, че бих могла да направа такова нещо, все пак все още ми е останало нещо в главата и дали пък да не съди за мен по собствените си постъпки той просто сменя темата и обръща нещата, само и само камъните да не са в неговата градина!
Вече съм сигурна, че когато си тръгна нещата с майка му са били просто добре дошли за него, а съществената причина е била просто друга жена! Имах съмнения някакви, но сега се обеждавам, че сигурно съм била права! Походил е господина, надивял се и явно не са му се получили нещата и сега айде обратно.... Разбира се, пак не мога да съм 100% сигурна в това и да го опрекна, но за да си връзва така гащите още от сега, явно не е защото чак пък толкова съм взела, че съм му долипсвала или пък нещо друго! Знам ли вече и аз! Всичко ми е някаква шега и не мога да повярвам все още, че това ми се случва!

Миличка, наистина си в много трудна ситуация. И повярвай ми, много добре те разбирам.
Пак ти повтарям, нека само да не ставам досадна, но разчопли всичко, не оставяй нещата да се размият във времето,
изискай си точни и ясни отговори на въпросите които те измъчват. Иначе ще си отровиш душата.
Освен това изисквай за в бъдеще честни и коректни отношения, не любов! Честност! Щото живот в съмнения и подозрения
си е мъка...

Запазена марка,странен човек е съпругът ти.Хем се изнася от домът ви ,хем при срещите ви ти казва,че не желае да има нищо общо с теб ,и че не те обича,хем в момента му липсваш!На мен по ми прилича на прилъстен и изоставен.И аз съм на мнение ,че си длъжна да опиташ,но не и да продължаваш,да търпиш прищявките му(днес ми липсваш,утре не).Постави си твоите изисквания относно съжителството ви и грижите за детето и дано намерите верния път .

И на мен.
И няма гаранция, че няма да се случи отново. Аз бих се занаитила да го прибера... за известно време. Ако видя, че наистина се е разкаял и има желание да се съберем (но не просто заради детето!), тогава ще отстъпя (но само ако действително и аз го искам).

всички знаем какво си мисли запазена марка
всички си го мислим
за мен е излишно в петък вечерта да я тормозим с нашите подозрения - тя вече се е съгласила да го приеме
едно й казвам - ако той не я УБЕДИ че си стурва...тя знае какво да прави

Така...
Момичета, вече незнам какво да направа! Или аз не съм нормална или вече незнам какво се случва!
Подходих към цялата ситуация много негативно, но въпреки това, заради детето преглътнах някакси нещата и просто се нагодих за всичко, което престои....
Днес скъпият ми съпруг ми звъни и заявява, че решил, че не утре, а другата неделя щял да си дойде!!!  И аз, просто тотално вече изтрещях и го питам "Ама, ти подограваш ли се с мен? Последно какво ще правиш?" И той ми заявява, че вуйчо му не бил добре и го чакали всеки момент и затова нямало да си дойде! И аз нищо не казах, незнам какво да кажа, то в крайна сметка вуйчо му и в понеделник също не беше добре... Все пак той го е знаел това! И след което обаче ми казва "Утре, кога да дойда да взема детето?". Е, вече не е нормално това! Значи няма как да си дойде, че вуйчото всеки момент може да почине, но детето може да заведе там... Ок, ама ако почине докато сина ми е там, какво прави тогава той! Аз ли нещо съм в грешка незнам, в мен ли нещо куца... Сега другата неделя щял да си идва.... Да, обаче вече незнам дали в неделя ще има кой да му отвори вратата! Бясна съм на себе си, на собствената си глупост, че пак му гласувах някакво доверие и той пак се възползва от  това! Не мога да го издържам!
Незнам дали има някакъв смисъл вече, та дори и заради малкия!?

запазена ма®ка, предварително се извинявам за това което ще кажа, но!!!
тоя човек си прави гавра с теб, не те зачита за 5 стотинки и въобще не му пука как
се чустваш и какво мислиш. Аз тълкувам ситуацията така:той изчаква нещо, някаква развръзка и в зависимост
от това накъде ще тръгнат нещата, ще прецени дали да се върне, просто си дава време. Да, обаче
ако съм права има вероятност другата неделя той отново да намери повод да не се прибере. И
ти ще останеш с пръст в устата и с големи, но напразни надежди и очаквания.
Мисли добре момиче, струва ли си да загубиш още години от живота си,
заради това нищожество. Аз бих ти казала, че дори и заради детето няма смисъл.
Млада си, дано намериш сили да започнеш начисто с някой друг. 

това вече е повече то колкото без да съм в твоето положение разбирам...и дано не ми се налага да разбирам
аз лично бих отсвирила...само е трудно да се измисли деликатно...ма май е все тая как ще стане ако решиш да го отсвириш...
обаче сега както мисля - аз бих му заявила, че или си идва в неделя или чао...щом не може в събота - ок, обаче в неделя вечер или с куфарите доа или когато и да дойде - ще спи пред вратата
това наистина е неприлично поведение в ситуацията в която сте...да бе друго - ок, да не бе знаел, че вуйчо му е зле...а това вече е непростимо безумие
успех, нямам сили да те посъветвам кавото и да е защото твърде много неща /или всъщност нищо, но не знаем/ зависи то теб....

Аз така или инече не исках да си идва или поне не бях сигурна дали отново мога да живея с него! Сега пък неделя... Не е нормално това! Още в понеделник ми каза за вуйчо ми, всичко това, което днес извади като оправдание да не си идва утре! Не му вярвам! А и още по гадно ми е да ползва това нещо, като оправдание... В крайна сметка, защо не си дойде още във вторник, пък чакаше събота, сега неделя! Еми грубо звучи, ама ако вуйчо му не почине до неделя, какво тогава....
Проблема е друг! Според мен просто е искал да ме изпробва, да види дали вратата все още му е отворена! Е, да, ама тя е отворена само заради сина ми, а не заради нещо друго! Или пък понеже в събота (миналата) излизах (крайно време беше да се разнообраза от 5 месеца) и той взе, че се претесни, че ще взема да го ударя на живот или пък да си хвана някой... Понеже имаше някакви намеци за това, държах да е наясно, че не бих започнала връзка докато не се реши семейното ми положение! Знам ли вече и аз каква е истинската причина за всичко това! Всякакви варианти мога да измисла, но да търся под вола теле, няма смисъл. Жалкото е, че се гаври с мен и с положението ни!
Това  е подигравка не само с мен, а и с детето му! Казах му и на него, няма да допусна да ме прави на маймуна, не съм се намерила на улицата, че да ме подмята като парцал и да си прави каквото реши, според това, какво му се е прищяло на него!
Дори и не съм молила да си идва, сам го реши, дори не пита искам ли, а сега..... Лъже себе си вече, на мен не ми пука! Стъпка всичко! Едва ли някога ще може да върне доверието ми към него, уважението ми и всичко останало! Просто стъпих на земята вече! Ще проведа утре един последен разговор с него, но вече ми е пре достатъчно всичко и просто да запазиме някакви нормални отночения заради детето и да си продължава по пътя! Аз съм луда, че дори си помислих, че дори повярвах, че наистина ще вземе да си дойде....  Няма да подложа на това детето си и себе си! Едва ли ще може да събере отново частите на вече всичко разрушено...Незнам вече какво да направя!

ти направи достатъчно отстъпки
сега направи това което искаш - ако не го желаеш - просто го разкарай
ако имаш съмнения...така и така си дала шанс - поне извърви пътя до края...там ще решиш
просто направи това, което ти идва то вътре...защото дълга си изпълни, сега вече е ред даа послушаш сърцето си
само пак ще кажа - ако имаш и най-малкото съмнение дали да му дадеш шанса - може би му го дай - тъй да се каже вече би отбой заради детето, поне използвай ситуацията...щото ако после решиш да даваш шанс ще се чувстваж още по-предадена и....
успех, с теб сме и ще се надяваме за най-доброто за теб - каквото и да е то!

Ами ако, вуйчото умре - дали ще чака да минат 40 дни? Или ще цъфне с траурна лентичка и ще кара бавно и тъжно? Знам, че звуча гадно, но това е живота.
Според мене това са типични отношения за Драгалевци и Симеоново/имам рода там/ - постоянни клюки кой, къде, с кого, някой видял, друг без да иска казал, трети раздухал клюката.  Имаше период преди  4 год. опитаха се да ме накарат да им играя  играта . Да, ама не както казваха. И апартамента и детето са мои.
Поне аз бих си замълчала, не бих го канила повече. Ако иска да види детето- да го заведе в парк, сладарница. Събота и неделя времето ще е хубаво. Да не го води в дома си, все пак вуйчо е болен...
А говорила ли си със семейстовото си, те какво мислят по въпроса? Все пак това са най-близките хора за детето и тебе, мнението им не е опредеящо, но е важно. Ако реши да пази траур дълго време - нали детето ще трябва да живее с тебе и родителите ти.

Извинявай,но как мислите да живеете заедно,като ти не го понасяш?Като съквартиранти?Ще се разминавате или непрекъснато ще си натяквате грешките?Едно е сигурно и то ,е че си объркана и то тотално.Досега имам усещането ,че той ти диктува живота (идвам си,не си идавм),крайно време е ти да поставиш правила,или си идваш в неделя ,или не идвай въобще.Той само те разиграва и ти къса нервите,а това е още преди да си дойде,а после?Мила ,пожелавам ти успех,но не ползвай детето си за оправдание,че допускаш всичко това заради него.Аз самата съм дете на разведени родители,преживчх и двата развода на майка ми,и никога не съм я упрекнала за това.