ОБИЧАМ ВИ!НЕВЕРОЯТНИ СТЕ!
- Публикувана: 1 окт. 2008, 00:03 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2009, 20:37 ч.
Инициатива за насърчаване на кръводарители
Както съм казвала и по-горе съм от Стара Загора. Който иска и тук да помогне на таласемиците и да дари кръв, може да се обръща към мен
Деси - тел 0897 224 249, скайп - desitkata_bg или
Марчела - тел. 0896786193
........
Това е засега. Ако има въпроси-питайте. На лични, скайп, тел.
И благодаря на всички настоящи и бъдещи кръводарители.
Деси - тел 0897 224 249, скайп - desitkata_bg или
Марчела - тел. 0896786193
........
Това е засега. Ако има въпроси-питайте. На лични, скайп, тел.
И благодаря на всички настоящи и бъдещи кръводарители.
Здравейте и от мен . Имам кръвна група 0- Ако някой се нуждае с радост бих дарила безвъзмезнно и моят малък племенник страда от тази болест .За връзка си давам мейла vladi_34@dir.bg
Здравейте и от мен! Подкрепям каузата с две ръце! За съжаление не мога да даря кръв , защото съм носител - таласемик, но до преди три години малкият ми син се нуждаеше от кръвопреливане на всеки 20-25 дни, точно по същата причина. Сега след костномозъчна трансплантация в Израел, при която донор беше по-големия ми син в, вече е като нас - носител, но зная, че проблема с липсата на кръв е огромен, а нашите деца се нуждаят от нея!
Добри хора мола Ви помагайте, ако имате възможност!
Добри хора мола Ви помагайте, ако имате възможност!
... Не мога да се ангажирам за постоянно - не обещавам неща, които не съм сигурен, че ще изпълня (всичко се случва в живота).
Прожължавам темата. Не зная дали тук е мястото да поясня, че кръвта, която е най-целесъобразно да се прелива на всяко дете е нужно да бъде съобразена с неговия конкретен "фенотип". Тогава са по-редки случаите на алергични реакций при преливане.
Колкото повече кръв има в "Кръвна банка", толкова по-голям избор на специфични фенотипове ще има!Хора, не питайте има ли нужда от кръв от Вашата кръвна група, а просто я дарете, защото хората с таласемия са много и всекидневно голям брой от тях имат нужда от животоспасяващата течност!
Бъдещи родители: Вземете мерки и си направете скрининг за вродени генетични заболявания! Не се срамувайте да попитате вашия наблюдаващ лекар за изследване за евентуално носителство на таласемия, защото можете да се окажете в моето положение. Аз и съпругът ми бяхме абсолютно здрави и имахме едно здраво момченце, когато в петия месец на втората ми бременост при хематологично изследване ,последвано от електрофореза ни казаха тежката присъда. При нас в последствие, с цената на много усилия, помощ от хиляди хора и много късмет - всичко се нареди, но не допускайте нашата грешка от незнание!
Пак се обръщам към всички добри хора!
МОЛЯ ВИ АКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДАРЕТЕ КРЪВ!
Колкото повече кръв има в "Кръвна банка", толкова по-голям избор на специфични фенотипове ще има!Хора, не питайте има ли нужда от кръв от Вашата кръвна група, а просто я дарете, защото хората с таласемия са много и всекидневно голям брой от тях имат нужда от животоспасяващата течност!
Бъдещи родители: Вземете мерки и си направете скрининг за вродени генетични заболявания! Не се срамувайте да попитате вашия наблюдаващ лекар за изследване за евентуално носителство на таласемия, защото можете да се окажете в моето положение. Аз и съпругът ми бяхме абсолютно здрави и имахме едно здраво момченце, когато в петия месец на втората ми бременост при хематологично изследване ,последвано от електрофореза ни казаха тежката присъда. При нас в последствие, с цената на много усилия, помощ от хиляди хора и много късмет - всичко се нареди, но не допускайте нашата грешка от незнание!
Пак се обръщам към всички добри хора!
МОЛЯ ВИ АКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДАРЕТЕ КРЪВ!
Скъпи мами,
много бих искала да ви подаря една лична история с Щастлив край и нов живот,
Попитах мама на Ваньо и Ники каква е била нейната лична история и коя е причината да е така топло съпричастна към инициативата ми,
ето какво ми разказа тя, четете я с обичта с която аз я прочетох нека тя стопли сърцата ви:
Здравейте !
Благодаря ви от цялото си сърце, че сте се заели с тази абсолютно необходима кауза, както и че популяризирате проблемите на таласемиците в България!
Ще си позволя да ви разкажа накратко за мен и моето семейство. Казвам се Надя, а съпруга ми се казва Иван и сме юристи по професия. Той е адвокат , а аз съм юрисконсулт в община Несебър.
По принцип съм от София, но в момента живеем в близост до Несебър. Нашата история е от малкото приказки с щастлив край.
Преди осем години, по време на втората ми бременност, поради хематологични проблеми бях насочена към Дървеница за да ми направят т.н. "електрофореза".Когато след седмица излязоха моите резултати веднага бе направено същото изследване и на съпруга ми и то отново бе положително за носителство или т.н. хетерозиготна форма на бета таласемичен синдром. За съжаление, докато течеше технологичното време на изледванията , вече навлязох в петия месец от бременноста, поради което доцент Кременски каза, че е късно за скрининг.
Детето се роди нормално и до едногодишната му възраст нямаше външни прояви на заболяването. Живеех с мисълта, че е възможно той да е носител-като нас. На година и половина направи силна хеморогична треска и бе диагностициран - таласемия майор!
Доктор Константинов от ИСУЛ каза, че заболаването е хронично и почти 100% - нелечимо. Аз по природа съм човек, който смята , че невъзможни неща няма. Така живота ни продържи да се крепи на думата "почти"!
Веднага започнахме кръвопреливания и то доста чести, защото детето бе диагностицирано твърде късно.Всеки месец и ние чакахме за заветния сак с кръв и звъняхме в кръвен център.Тогава - преди шест години - нямаше почти никаква информация в българското интернет пространство - беше страшно.Когато стабилизирахме детето започнахме процедура за търсене на HLA съвместим фамилен донор. След още 2-3 месеца, когато Ники беше на 2 години и половина дойде първата надежда - братчето му бе 100% /до осмия знак/ съвместимо и всъщност това беше първия случай на такова съвместителство в България. От този ден аз знаех, че няма да позволя на никой и на нищо да ме спре за да го излекуваме напълно. Последваха месеци на кореспонденции със световни клиники и събиране на сумата от около 90000долара. Когато Ники беше на 3год. и 3месеца, аз , съпругът ми и двете ни деца , заминахме за Израел. Трансплантацията беше на 09.02.2005г. в болницата "Хадаса-ем карен" в Йерусалим. 7 или осем дни по-късно бе и последното кръвопреливане на Ники и аз и семейсвото ми заживяхме новия си живот! Март месец 2006г. , след 16м. престой в Израел , се прибрахме в България!
Доста време Ви отнех с моя разказ, но реших, че тази щастлива приказка ще Ви даде още увереност и сила, в начинанието, с което сте се заела. Поклон от името на всички
много бих искала да ви подаря една лична история с Щастлив край и нов живот,
Попитах мама на Ваньо и Ники каква е била нейната лична история и коя е причината да е така топло съпричастна към инициативата ми,
ето какво ми разказа тя, четете я с обичта с която аз я прочетох нека тя стопли сърцата ви:
Здравейте !Благодаря ви от цялото си сърце, че сте се заели с тази абсолютно необходима кауза, както и че популяризирате проблемите на таласемиците в България!
Ще си позволя да ви разкажа накратко за мен и моето семейство. Казвам се Надя, а съпруга ми се казва Иван и сме юристи по професия. Той е адвокат , а аз съм юрисконсулт в община Несебър.
По принцип съм от София, но в момента живеем в близост до Несебър. Нашата история е от малкото приказки с щастлив край.
Преди осем години, по време на втората ми бременност, поради хематологични проблеми бях насочена към Дървеница за да ми направят т.н. "електрофореза".Когато след седмица излязоха моите резултати веднага бе направено същото изследване и на съпруга ми и то отново бе положително за носителство или т.н. хетерозиготна форма на бета таласемичен синдром. За съжаление, докато течеше технологичното време на изледванията , вече навлязох в петия месец от бременноста, поради което доцент Кременски каза, че е късно за скрининг.
Детето се роди нормално и до едногодишната му възраст нямаше външни прояви на заболяването. Живеех с мисълта, че е възможно той да е носител-като нас. На година и половина направи силна хеморогична треска и бе диагностициран - таласемия майор!
Доктор Константинов от ИСУЛ каза, че заболаването е хронично и почти 100% - нелечимо. Аз по природа съм човек, който смята , че невъзможни неща няма. Така живота ни продържи да се крепи на думата "почти"!
Веднага започнахме кръвопреливания и то доста чести, защото детето бе диагностицирано твърде късно.Всеки месец и ние чакахме за заветния сак с кръв и звъняхме в кръвен център.Тогава - преди шест години - нямаше почти никаква информация в българското интернет пространство - беше страшно.Когато стабилизирахме детето започнахме процедура за търсене на HLA съвместим фамилен донор. След още 2-3 месеца, когато Ники беше на 2 години и половина дойде първата надежда - братчето му бе 100% /до осмия знак/ съвместимо и всъщност това беше първия случай на такова съвместителство в България. От този ден аз знаех, че няма да позволя на никой и на нищо да ме спре за да го излекуваме напълно. Последваха месеци на кореспонденции със световни клиники и събиране на сумата от около 90000долара. Когато Ники беше на 3год. и 3месеца, аз , съпругът ми и двете ни деца , заминахме за Израел. Трансплантацията беше на 09.02.2005г. в болницата "Хадаса-ем карен" в Йерусалим. 7 или осем дни по-късно бе и последното кръвопреливане на Ники и аз и семейсвото ми заживяхме новия си живот! Март месец 2006г. , след 16м. престой в Израел , се прибрахме в България!
Доста време Ви отнех с моя разказ, но реших, че тази щастлива приказка ще Ви даде още увереност и сила, в начинанието, с което сте се заела. Поклон от името на всички
... щастлива приказка ...
Днес дадох дръв, но за операция на приятел ... след три-четири месеца, когато пак мога да дам, навярно ще съм в Канада ...
). направих го, за да върна добрия жест на някого, който беше дарил кръв, която преляха на близнаците ми, докато бяхме в родилния дом.
Не знаех нищо за тази болест преди да видя тази тема..Тези родители са герои..Нямам сили да си спра дори сълзите..дано всички имат щастливият край на тази майка която е разказала своята история?Ние сме от София и с мъжът ми с удоволствие бихме се включили да можем да помогнем на някой дори и за кратко..ние имаме дете на 1г и 1м..и направо не мога да си представя какво им е на тези хора..
Здравейте! Вчера случайно попаднах на тази тема във форума - идеята да помогнем на дечицата като дарим кръв е прекрасна Още днес отивам при личния си лекар за направление за изследвания на кръвта (не съм се изследвала повече от 2 години). Аз съм А1+, видях че в София има много дечица, които се нуждаят от такава кръв. Имате ли представа дали в Благоевград може да се дари за таласемичетата и дали могат да определят антигенната формула?
Искам да попитам дали някой има представа какво трябва да ти е кръвното налягане за да ти дадат да дариш - моето си е все ниско: 91 на 56. Имам огромно желанние да помогна и ще направя каквото трябва за да успея
Наскоро разбрах, че едно момченце от съседния блок е болно от таласемия, но до тогава не бях чувала за тази болест. Имате ли представа къде в София се правят преливанията на тези дечица - дали е в кръвния център или на друго място?
Още днес отивам при личния си лекар за направление за изследвания на кръвта (не съм се изследвала повече от 2 години). Аз съм А1+, видях че в София има много дечица, които се нуждаят от такава кръв. Имате ли представа дали в Благоевград може да се дари за таласемичетата и дали могат да определят антигенната формула?Искам да попитам дали някой има представа какво трябва да ти е кръвното налягане за да ти дадат да дариш - моето си е все ниско: 91 на 56. Имам огромно желанние да помогна и ще направя каквото трябва за да успея
Наскоро разбрах, че едно момченце от съседния блок е болно от таласемия, но до тогава не бях чувала за тази болест. Имате ли представа къде в София се правят преливанията на тези дечица - дали е в кръвния център или на друго място?
Не знаех нищо за тази болест преди да видя тази тема..Тези родители са герои..Нямам сили да си спра дори сълзите..дано всички имат щастливият край на тази майка която е разказала своята история?Ние сме от София и с мъжът ми с удоволствие бихме се включили да можем да помогнем на някой дори и за кратко..ние имаме дете на 1г и 1м..и направо не мога да си представя какво им е на тези хора..