Подкрепям гладуването - големият едно време го тъпчех с голям зор, но откакто му казах да яде, колкото иска и когато иска, ела да го видиш как си иска детето и си изяжда всичко, че и за допълнително моли. Малкото по същия начин - като му определях аз часовете на ядене, не ядеше, сега чакам да каже, мамо дай папо и като дам, всичко се омита. Детето ти е голямо, няма да остане гладно при наличието на храна - тъпченето и гоненето из къщата му правят лоша услуга, поне според мен.
- Публикувана: 2 окт. 2008, 16:02 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2009, 21:11 ч.
Не желаЕ да се храни сам
Всеки с дертовете си... 
Аз пък съм петимна да имам злоядо или НЕсамостоятелно дете. Моето пък отказва да се храни, ако не яде само. Даааа, ама сме на квартира, пък килимът на хазяите - мнооооого скъп. Ако е по-сухо яденето - задължително яде сама, но ако е супа се налага да я храня, но пък тя не иска да я храня аз.
Няма умрели от глад деца. Мен ме хранеха до предучилищна възраст - ела ме гледай сега, няяяяма да остана гладна
Аз пък съм петимна да имам злоядо или НЕсамостоятелно дете. Моето пък отказва да се храни, ако не яде само. Даааа, ама сме на квартира, пък килимът на хазяите - мнооооого скъп. Ако е по-сухо яденето - задължително яде сама, но ако е супа се налага да я храня, но пък тя не иска да я храня аз. Няма умрели от глад деца. Мен ме хранеха до предучилищна възраст - ела ме гледай сега, няяяяма да остана гладна
Големият ми син го хранех аз, докато стана време да започна да храня малкия - горе-долу 6 годинки. Малкия е на 5 г. и чак сега мога да кажа, че се храни почти сам. Няма страшно, всеки все някога започва да го прави сам.
Опитай се да му предложиш храната по-нетрадиционно - примерно да се опита да яде с клечки, да си бъцка с тия пръчици, дето ги бучкат по коктейли и плодови салати /аз си бях купила цяло пакетче/. Оформи му например в чинията лице и т.н.
А това с гладуването....колко пъти съм се заричала, но все не устоявах! Като се сетя с големия какви циркове бяха /беше ужасно злояд/ - аз го дебнех с лъжицата, а баща му разиграваше театри и то, всеки път трябваше да е нещо различно
...
Слава богу, всичко мина по реда си и сега се сещам с усмивка за тези "проблеми".
Успех!!!
- горе-долу 6 годинки. Малкия е на 5 г. и чак сега мога да кажа, че се храни почти сам. Няма страшно, всеки все някога започва да го прави сам.Опитай се да му предложиш храната по-нетрадиционно - примерно да се опита да яде с клечки, да си бъцка с тия пръчици, дето ги бучкат по коктейли и плодови салати /аз си бях купила цяло пакетче/. Оформи му например в чинията лице и т.н.
А това с гладуването....колко пъти съм се заричала, но все не устоявах! Като се сетя с големия какви циркове бяха /беше ужасно злояд/ - аз го дебнех с лъжицата, а баща му разиграваше театри и то, всеки път трябваше да е нещо различно
...Слава богу, всичко мина по реда си и сега се сещам с усмивка за тези "проблеми".
Успех!!!
Моето дете в детската градина се храни само. В къщи се храни само, ако е много гладен, иначе го храня аз. В къщи той се глези повече, търси вниманието ни, изисква повече време да сме с него и да го обгрижваме. Мен това не ми пречи, не считам, че е нещо ненормално. Посто детето е привързано към нас и ние му липсваме- нашата грижа и утеха, а и чувството за сигурност, което му даваме.
Не съм изчела старателно всички съвети, дано не се повтарям.
Та от позицията на препатил с много злоядо и несамостоятелно дете:
Не се получава изведнъж - от днес няма да те храня и точка. Поне на мен не ми се получи.
Първо с интересна и любима храна на хапки - да пробва с виличката и ако го направи, много похвали.
Хранене всички заедно на масата. Аз правех грешката да храня първо него, за да вечеряме после с баща му на спокойствие.
Ако откаже, отстъпи за едно хранене, но на следващото пак пробвай.
Та от позицията на препатил с много злоядо и несамостоятелно дете:
Не се получава изведнъж - от днес няма да те храня и точка. Поне на мен не ми се получи.
Първо с интересна и любима храна на хапки - да пробва с виличката и ако го направи, много похвали.
Хранене всички заедно на масата. Аз правех грешката да храня първо него, за да вечеряме после с баща му на спокойствие.
Ако откаже, отстъпи за едно хранене, но на следващото пак пробвай.
Действително по-добрия вариянт е да се хранят всички заедно. Ние също ядем поотделно понякога, но това е само ако единия от нас с мъжа ми закъснее от работа. Принципно детето като гледа мама и тате как го правят, защото те са модела на поведение, и то започва да "прихваща". Но ако е злоядо - не съм сигурна това ще помогне ли 
хранят 
Знам,че все някога ще започне да се храни сам.Но всички(баби,дядовци,и баща му даже) ми казват,че децата на неговата възраст вече сами се хранели и обличали,и едва ли не аз само го лигавя.На мен не ми пречи да го храня.Като гледам в темата,има деца по-големи от сина ми,които все още не се хранят сами.Така ,че няма мясо за притеснение. 
