Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

тук примерно точно логопеда се занимава със свалянето на сетивността в устата. Също и със слуховото възприемане. Според мен в БГ по скоро логопеда би изпълнявал ролата на ОТ....
КАтина за стериотипите - аз мислех, че моето дете няма - освен желанието за непромяна на дневния режим и т.н. подобни. Нищо като движения.
Обаче стериотип имаме и то много трудно изкореним. Нещо което не предполагах че е стериотип  -  и това е нежеланието да сменя дрехите. ... и защо сега осъзнах, че е стериотип - защото вече сетивността падна, обаче той все още вади дрехите с които е бил облечен от прането и продължаваме да носим едни и също дрехи... 

Опитвам се да открия в моето дете някакви стереотипи , но така и не мога.В смисъл, че аз самата не знам дали има такива.Като по- малък на 2-2,5г. като лягахме на обяд той си въртеше ръчичките пред лицето и ги разглеждаше, но това си отмина. Никога не е бягал от стена до стена. Имахме период около година може би да се съблича чисто гол, но само в къщи, като че не понасяше дрехи.Но и това отмина. Започна сам да си вади дрехи от гардероба и да се облича, особено като иска да излезе. Облича се, обува се слага задължително шапка и стои и вика пред вратата.Едно обаче не се промени в него - това лудо скачане от облегалката на дивана до земята или от масата на земята, но това го прави когато примерно си е пуснал фолк канала и чува някоя любима песен или когато му обръщаме по- вече внимание. Един вид си изразява радостта и задоволството по този начин, и колкото по- вече му правим забележки той толкова по- бързо и весело скача.Не че много искам да има, на ако ги има аз не ги виждам.

ZLAMOMA, това не е стереотип, но е вид стимулация - като скочи така той си усеща тялото - всички стави в него получават налягане. Възможно е като се претовари аутиторно да търси този вид разтоварване. Опитай като го прави да спреш музиката, да не му се карате, да го оставите без внимание на тихичко да може да се разтовари така. Или му покажи, че ако легне на пода по гръб и натиска стената с 2 крака свити в коленете ще получи същата стимулация. Или прав да натисне рамо в стената, после другото. Опитай и да го четкаш в такива моменти или да пресоваш ставите му.  Ако имаш голяма фитнес топка я търкаляй отгоре му като я натискаш. може да опиташ да сложиш и тежко/родопско/ одеяло отгоре му сгънато на много катове и да то затиснеш отгоре с тялото си. Понякога и мечешка прегръдка може да помогне.
А за стереотипите - не е задължително децата да имат такива. Обикновено по-често аутистите имат стереотипи, но не всички.  За хиперактивност не е въобще критерий стереотипа.

Деси, страшно интересни неща обсъждате и полезни
искам само да ви напомня, че един вид всички деца имат "стереотипи" - това са и освен дургото неща даващи им успокоение със своята познатост и близост - напр любома играчка, сина и щерката имат любими одеала и спят САМО с тях, щерката е още с любимата си биба...
всъщност за мен е притеснително само ако някой "стереотип" се задържи твърде дълго...като напр одеалата на сина който все пак е вече на 4г....

[desi], означава ли, че хиперактивните деца нямат стериотипи, а са характерни единствено и само за аутистите? Помня, че бях задала такъв въпрос на една психоложка, която в началото правеше на Мими тестове. Та тя каза, че стериотипи могат да имат и хиперактивни деца, дължало се на изоставане в говорното развитие.

Щуротии  Стереотипи могат да имат всички деца. И въобще причина за това нможе да се каже, че е забавеното говорно развитие.  Аспергер примерно - има стериотипи, но говора обикновенно идва много по-рано и е много добре развит. Ама и зависи какво наричаш стериотип - това което catnadeen описва не е стериотип  - това е свързано със чувството за сигурност и привъраност. И се смята, че любимата играчка ще изчезне около 5тата-6тата година, когато детето узрее за това. Щом не разнася одеалото навсякъде няма страшно 
Обаче и Катина е права - някои стериотипи са си просто тикове.
Стериотип класически е примерно детето да иска да минава по абсолютно еидн и същ маршрут всеки ден. Или да си мие зъбите преди да пишка вечер а не обратно. Да яде само със зелената пластмасова вилица и да иска да я носи навсякъде, Да носи едни и същи дрехи ден след ден  ... т.е. неща които детето настоява да се правят по точно определен начин.

И има и още нещо - дозата в която се случва това.
Дете примерно което се тръшка от време на време се смята за нормално, и неможе да се справни с дете което  се тръшка по 25 пъти на ден ..... аа понякога причината за много тръшкания може да е съвсем на друго място - пимерно дете което преживява тежко постъпването в нова градина...

На мен ми стана много интересно какво обсъждате! Искам да ти кажа Деси, че моето малко момче се тръшка може би и повече от 25 пъти на ден, вчера софийските улици блестяха от чистота, защото ние прекарахме деня си навън, и при всяко мое НЕ, или не ставане на това, което той си е наумил и решил, той се тръшка на земята, при което така жестоко се хвърля, че си причини не една и две синини и рани! Освен това, започва да се и търкаля. Това не е нова реакция при него, прави го от доста време, преди мислех, че е свързано с това, че по-късно проговори и не можеше добре да се изразява, но сега доста бърбори и му се разбира. Със сигурност при него е стереотип на поведение, за който знае, че действа по някакъв начин в определени ситуации, макар и доста често неуспешно, защото аз не се поддавам толкова лесно на манипулации, трябва да е легнал в Л.Й.О за да го вдигна веднага или да има плюто и т.н. Сори, че ви се намесих в темата, но много исках да споделя този проблем при нас. Може да ви помогне малко, или да ви наведе на някои мисли. 

Иги, на колко е Лъчко?
Моя малкия звяр прави същото, но понеже още няма 3 години, се смята,че това е съвсем в реда на нещата и е част от процеса който трябва да мине за да "узрее". Обаче това едва ли е нормално за дете на 5 години примерно - когато би трябавло да е научило значението на ТРЯБВА и НЕМОЖЕ. Не казвам, че по-големите деца трябва да приемат безропотно всичко, но поне би трябвало да не пищат зверски/да са разбрали, че това не работи/
Това което ти правиш, си е точно изкореняване на стериопит - Каразш го да разбере, че това няма да промени решението ти и да се откаже да го прави. Обаче ако това отказване продължава прекалено дълго вече става проблем.
Моя син когато беше на 4 и още не говореше се пищеше за всичко - просто така както си седи и почваше да пищи... - това значеше гладен съм, жаден съм, спи ми се, излиза ми се и т.н. Не беше протест а по скоро норма за поведение    Дали  е било или не стериотип на поведение незнам - по скоро да - това му беше "нормалното" поведение. Като се научи да общува, това изчезна. Чак тогава се появиха тръшканията

Деси да, мъничък е още, на 2 годинки и 1 месец е, и аз смятам, че е нещо като проба дали пък все пак няма да мине номера, макар че го прави, откакто е проходил, вече мислех, че ще спре, а то се засили като реакция на протест. Иначе съвсем съм уверена, че нещата, които се случват при моите деца, са различни от това, за което говорите. Мишо, когато му се карам или си събира дрехата отпред, с която е облечен и я прави да изглежда като току що смачкана от прането или до скоро си късаше кожичката до нокета на безименния с нокета  на палеца, слага ръката зад гърба и така "нервничи" както се изразявам аз  . Стигнахме до заплахи от бой, и направо пошляпване, за да спре да го прави, защото си беше обезобразил ръчичките и създал медицински проблем. И друго прави, тикове с главата, което пък е от 2 години, и ме кара да се страхувам, да няма нещо общо с проблемите му. Всички тия неща се случват, когато е притеснен, неуверен, кара му се някой.... и други подобни ситуации.

Познавам го Лъчко - Иги шъ тъ ошамара - не си турай пепел на главата нищо му нема.Едно безсрайно сладко хлапе прекрасно осъзнаващо колко е сладко и съответно манипулиращо.Него като го видиш и те засърбяват ръцете да го намачкаш.Втръснало му е всеки да го гняви.Проблема му хич не е за тази тема.Ама хич.Марш - не ти е мястото тука.Мандахерцай се само като модератор   .Ядосах се.
Ще се редактирам - на децата проблема им е неврозна майка.Битовизма ни съсипва дечицата еййййййййй      .Моите бяха така доскоро.Моника още примигва като се протегна все очаква шамар, а отдавна не е бита - вече втора година - навремило и е май 

Аз тези стериотипи  ги виня за забавянето в развитието на дете с А.Отнемат мнооого от  "полезното" детско време-детето само играе със сетивата си ....
Мари Анко-при деца с хиперактивност и дефицит на вниманието не са толкова болезнено изразени стериотипите(ако ги има) както при А.Поне тук така считат.
Тръшканиците трябва да отминат между 2-рата и 3-тата година.детенце трябва да може бес рев да ни обясни за терзанията си. Колко майчини нерви горят точно в този период  

Не, не, не си търся никак проблеми, даже не мисля, че трябваше тук да споделям това, което писах, просто си помислих за един миг да споделя с вас неща, които са подобни, но в никой случай, не са нещата, които вас вълнуват. Благодаря за вниманието! 

Много съм съгласна с Катина,и ако е по силите ми да съм по- малко нервозна,ще го направя,ама не става!!!
Малко преди да тръгнем тази сутрин за градината,както спокойно се обяснявахме за това как ще му протече денят,изведнаж,без причина,като се затръшка и заблъска,така се стреснах,че стомахът ми се преобърна.Е, при такова ежедневие,без почивка и разбиране от околните,няма как да сме наред.
ПРотив съм шамарите,няма ползаот тях,само вреда.Но как да не креснеш и да не погледнеш с убийствен поглед?
Да не ви натоварвам повече с лошото си настроение.Много се старая да съм спокойна,дано се справя!
  

Мамо Иги - да ти издам една тайна  Ако не ми се беше наложило да чета за проблемите на малкия батко и да намирам разрешения щях да съм много по-лоша майка на най-малкото си дете Така, че чети и споделяй смело Ние сме нещо като звероукротители  с опит.
Поне на мен наученото покрай малкия батко ми даде много, ама много увереност в  гледането на малкото ми дете. И малкото ми дете имаше някои "странности", които обаче с помоща на терапевтите се изкорениха още при появата им. Със същите стратегии като при баткото.  Тогава бяхме на етапа всички а се чудят "ще или не" има проблем. Сега знаем, че няма, но това, че го вкарвахме в "релси" не му навреди(рабата с ОТ, с логопеди, домашни още от навършване на 2 годинки). И си се тръшка сега човека на воля, обръща къщата наоколо, рови навсякъде, цапа се и т.н. - и аз с увереност стоя отстрани и вместо да се ядосвам  си казвам - Ето, изпробва нашите чувства докъде стигат, той не рови - той изследва света, не се цапа - той опознава сетивата си... Просто се научих да гледам по един друг начин на нещата. 

Да, keli, ако това ще те успокои по някакъв начин, и аз изпитвам същите чувства. на този етап и аз съм на предела на силите си и често изпускам нервите си, което не е в полза нито на мен, нито на детето. 
Вчера водих Мими на психологически тест при една клинична психоложка. Вниманието ни е почти на нулата. Нещо, което аз и без този тест многократно съм споделяла с вас. Когато трябваше да зачертае всички топки от няколко реда фигурки, стигна до втория, хвърли химикала и стана... Но преди да кажа, колко отчаяна се почувствах, по-добре да кажа за нещата, с които Мими ме изненада приятно. Психоложката и даде един лист и химикал, да нарисува нещо по свой избор. Аз, както винаги, изпреварвам събитията и казвам: "Ще нарисува принцеса, какво друго!" , но детето нарисува Ариел, с рибената опашка, сутиена, че даже и сложи парео . Сама каза, че това е парео. Психоложката я попита къде живее Ариел. не очаквах, че изобщо ще получи отговор, но Мими каза "На морското дъно" и нарисува морето. След това жената нарисува един кораб и я помоли тя да "сложи" на него един капитан. Бях сигурна, че няма да се справи. Но нарисува капитан, мъж, с панталон!, каза че има шапка на главата и бинокъл в ръката. Изобщо нямах идея, че и е правило впечатление как изглежда един капитан на кораб от картинка или снимка. Но като се стигна до разиграване на някакъв сюжет... запецна. Психоложката и подаваше реплики: "Капитанът много харесал Ариел и и казал Ще се омъжиш ли за мен?, а какво му отговорила тя?" . Мълчание от нейна страна...
У дома разиграва сюжети с куклите. Играе с тях на магазин. Но това са неща, които сме правили у дома и после тя сама играе, вмъква фразите, доразширява.
Оправи се чудесно с въпросите дали сега е сутрин или следобяд, къде ляво и дясно, къде е под и над бюрото... Но трудно я удържахме на едно място. Буквално като живаче е. 
Сега се очаква да взема становища за поведението на детето в ДГ от учителките, при логопеда и психолога, които работят с нея и после ще обсъдим ситуацията с детската психиатърка, която избрах да следи развитието на Мими.
А вчера кандидатствах за социален асистент, с надеждата да влиза през двата часа, в които децата учат в градината. Защото там няма кой да се занимава с Мими. Лошото е, че още се изяснява, дали имаме право по закон да посочим такъв по избор или трябва задължително да е член от семейството. Ако е второто, става лошо и трябва да водя битката отново...