Как реагират близките Ви,на взетото от вас решение за развод?

MDK, ще бъда кратка - това е твоят живот; твоята душа, която се термози; твоето бъдеще, което е на карта... => само ти единствено трябва да вземеш решение за себе си. Абстрахирай се от  всички "доброжелателни" съвети на твоите близки - те може и най-вероятно са действително продиктувани от искрена загриженост към вас с детето, но никой от тях /твоите близки/ няма да дойде и вместо теб да живее твоя живот. Това - като основна идея...

...А ако те интересува и ако с това някак ще ти помогна, ето как се стекоха при мен нещата: Преди 8г. когато тръгнах да се развеждам с БНД получих безрезервната подкрепа на родителите ми - просто седнах и им разказах всичко /причините довели ме до това решение/, все неща които до момента бях премълчавала и таяла в себе си за да не ги тревожа, щото те и без друго не го харесваха, но полагаха големи усилия заради мен - ако може да съм щастлива... Две години след развода го прибрах.., повярвах на думи че се е променил, размислил и т.н.., за пероид от още 2г., в които вече окончателно ми се изтръгнаха всички илюзии... Когато отново взех решение за раздяла обаче, баща ми излезе със изявление което тотално ме смая - Да съм си била "натискала парцалите"   Тогава тия думи ми прозвучаха като нож в гърба, но сега от позицията на времето разбирам, че те всъщност са били продиктувани не от друго, а от страха на татко, че те двамата с майка са вече на доста сериозна възраст и че едва ли ще могат да ми бъдат в помощ..и как бих се справяла тепърва ако остана съвсем сама на тоя свят /и без тях - дори само като морална упора/...
Разказах ти накратко тоя моя сюжет с цел единствено да ти внуша една идея - близките ти те разколебават със съветите си, защото се страхуват за твоето и на детенце бъдеще, т.е. мислят си че ти правят добро.., но никой по-добре от теб самата не би могъл да знае кое наистина е добро за теб и кое не. Затова е много важно да се абстрахираш от чуждите мнения, да се обърнеш навътре в себе си и да решиш вслушвайки се единствено в гласа на собственото си сърце и собствения си разум.

MDK пишеш като много интелигентна жена, но и като много тъжна жена.
Какво ти пука как реагират близките ти? Заради тях трябва да си нещастна от тук нататък ли?!
Ти прецени дали да си нещастна още дъъъъъълго време или да почнеш да поправяш нещата за себе си. Защото имай предвид че няма и да си щастлива като се разведеш, е, първоначално имам предвид, иска си бая време да се поуталожи горчилката.

Като чета така - мъжът ти е голямо л**но.

Но и аз бих се замислила ако е някой големец и притежава съдиите примерно...да не ти вземе детето?

Когато разбраха, че решението е окончателно, близките ми ме подкрепиха. В началото имаше някои опити за вменяване на вина, но бяха отрязани веднага, така че мога да заявя с благодарност, че срещнах пълна подкрепа.

Казах на родителите си и най-близките ми хора така...:"Бяхте до мен на сватбата,сега ви искам до мен на развода!!!"
В момента мъжа ми си вири х*я нейде из страната,аз преглъщам горчилката секунда след секунда,минута след минута,час след час и не се чудя как издържам,а се моля да го преодолея
Защото обичам този мъж,не такъв какъвто Е,а такъв какъвто БЕШЕ,но вече се осъзнах,че няма да се върне и не бива да живея в напразни илюзии
Дано след това зверско не падане,а пропадане,успея да издрапам и с ваша помощ и помоща на любими за мен хора се изправя и продължа напред...Заедно със сина си!!!

Дано намеря добър адвокат и дано спра да обръщам внимание на заплахите му,защото много ме плаши

Позволих си да копирам от форума следното...то просто описва ситуацията при нас,такава каквато е!!!
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата и др.
Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.
Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома
Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.

Това се нарича вербално насилие,но какви са ми правата...нямам преки свидетели на нашите скандали в домашна обстановка,освен запис от час!?
Прочетох,че мога да се обадя на дежурен екип - МВР да ползвам ли това право!?
Всичко ми е толкова неясно
Извинете ме,ако не питам на правилното място!!!

Когато казах на майка ми, че съм взела решение да се разведем със съпруга ми тя каза : "Направи това което смяташ за най-добро за теб, аз ще те подкрепя каквото и решение да вземеш." И наистина го прави. Нямам роднина или приятел, който да ме разубеждава по въпроса, всички са съгласни, че беше крайно време това да се случи.

В момента всичките ми роднини ме подкрепят напълно. Освен това не се намери и един познат дори, който да ме укори за решението ми. Дори имаше реакции от рода на "е време беше" или "най-после се отърва", или "чакахме да стане", или "честит ти развод" и т.н. Не знам какво да мисля... Сляпа ли съм била? Или пък съм била прекален оптимист? Толкова подкрепа отвсякъде не съм получавала и просто ми се вие свят като си помисля в каква дупка бях пропаднала. Та, мисълта ми е - и на най-тъмния тунел му се вижда светлината накрая. Дерзайте! Всяко зло за добро!

Абе малко са такива "щастливки" 
Майка ми като се развеждаше, от родителите си дори нямаше подкрепа, въпреки тормоза, който баща ми хвърляше на всички
Остана толкова сама горкичката, че накрая баща ми получи правото на ползване на апартамента, който по начало си беше нейн, държавата остави мен и брат ми на него
Той естествено ни заряза на нея, защото на него му трябваше само апартамента...
Но заради това, че всички си вдигнаха ръцете, само на нея й тежи горкичката
Успех просто, на всички в подобно положение и си гледайте децата, всички други ако не помагат, поне да не пречат ви пожелавам   

Съжалявам за това, което ви се е случило! Не знам кога е станало всичко, но това, което разказваш си плаче за ново дело. Предполагам условието за оставянето на апартамента е било, че вие децата ще сте там обаче очевидно не сте били. Пиши в темата с правните съвети, може някой да помогне. Мисля, че не трябва да оставяте нещата така. 

Не е нужно, ние отдавна сме пълнолетни, майка ни прехвърли половината апартамент на брат ми, останалата си е на баща ми, но смятам, че държавата ни е силно подкупна и не признава бъдещето на децата

Здравейте.

Искам да се включа и аз с моята история.
Аз също съм решила да се развеждам. При мен проблемът е, че мъжът ми ми помага в домакинството, страшно много ми помага за гледането на детето, не ме обижда, не ми посяга, слуша ме....
Сега ще кажете - що за проблем е това?!
Е, да, но на мен това не ми е достатъчно - аз искам диалог с мъжа, който ще е до мен - искам равнопоставени разговори, искам и като се скараме за нещо да ми се отвръща равнопоставено, а не да си излиза от стаята, защото не му се занимава в момента със спорове. Прекалено сме различни. Не го обичам... Не ми дава това, което искам от мъжа до себе си.
За физическата близост не ми се говори - вече и това ми е неприятно...
Сигурно стана доста объркано изказване. Мисълта ми е, че реално, за много хора аз нямам причина да се разведа - не ме бие, не ме тормози...
Но аз не съм щастлива от първата година на брака си - какво остава за по-нататък. Оженихме се, защото забременях, и аз не знам защо след като не е задължително.

Работата е там, че знаейки всичко това, майка ми смята, че заради детето аз не трябва да се разделям с мъжа си. Баща ми ме подкрепя. Но, както казах и на майка, много по-лесно щеше да ми е, ако не трябваше да водя борба и с нея, защото, сигурна съм - доста битки ме чакат като започна да действам.


Поздрави!

Малко по-нагоре от моя пост видях, че до 3 год. нямам право на развод... това вярно ли е? Къде да търся повече инфо по въпроса, че това изказване ме обърка доста?

До третата година от брака нямате право на развод по взаимно съгласие, да. Въпреки това има вариант за сравнително безболезнено и бързо дело. Но понятие като право на развод няма. За да цитирам моя адвокат: който не е решил да се разведе, той не се е развел. Пусни си въпросите в темата за консултации, ако искаш. Или направо се консултирай с адвокат.

Иначе по личната ти драма... Напълно те разбирам, макар моята история да включваше освен описаното от теб и посягане, и други грозни сцени. Ако си решила, че не е това човекът за теб, първото, което трябва да направиш, според мен, е да го обсъдиш с него самия.

Поздрави 

Благодаря ти за отговора.

При мен няма никакво насилие или дори някакво, каквото и да е лошо отношение. Дори напротив - мил и внимателен.
Ние доста пъти сме го обсъждали - той смята, че ако се промени - ако стане такъв, какъвто аз искам, нещата ще се оправят. Но според мен, като се счупи гърнето, няма как да го залепиш без да си личи. Тоест, каквато и промяна да има, аз няма да се влюбя отново в него. А да живеем като съквартиранти от сега (от 1-та година на брака) - нещо не ме влече подобна мисъл.

Поздрави!

В същата ситуация съм.
Не мога да взема решение... много е объркано, тъжно... мислите за надеждата, че нещата ще се оправят се замениха с мисли как ще се справям сама 

Е, тъй де... ама да оставиш някого, щото е мил и внимателен 
Ти си знаеш най-добре. Това е ясно.