останах сама

  • 10 748
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 575
Искренни съболезнования от мен и много кураж мило момиче. Трудно е , особено когато хората си отиват без време. Но вие сте тук и трябва да продължите и заради него. Аз наистина вярвам , че той е някъде там , високо, и ви гледа и ще се грижи и бди над вас.  Hug Hug Hug

# 16
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Думи нямам  Sad
Съболезнования.

# 17
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Съжалявам......... Cry
Тук има едно мамче с детенце на възраст като твоето. Преди няколко месеца почина мъжът й, беше съсипана. Можеш да се свържеш с нея.
Имаш малкото си момиченце, тя ще ти дава сили Hug

# 18
  • На морето!
  • Мнения: 5 756
Миличките вие, ужасно много болка и тъга има в думите ти, не знам как се сдържаш да не плачеш пред детето, аз се разплаках докато четях.
Дай воля на тъгата си, плачи, крещи, обвини Бог, че ти го е взел, не дръж в себе си тази огромна болка.
Прегръщам те силно   Hug

# 19
  • софия
  • Мнения: 88
Благодаря на всички за милите думи.Само като и видя разстроеното личице, когато се замисля ,се спирам да рева.ЗАРАДИ НЕЯ СЕ СМЕЯ ,ЗАРАДИ НЕЯ ТИЧАМ И ИГРАЯ ,нищо че сърцето ми плаче.Имам ли избор???? Не мисля. Още не съм се наревала,още не съм го осъзнала,още толкова неща......А вече живота без него ме връхлита и не знам как да се справям.Трябва да мисля за обикновенните дребни материални неща ,а ми се иска да не мисля за тях никога.

# 20
  • Мнения: 393
  О,мила, Hug Hug Hug
 Моите съболезнования! И поклон пред силата и куража ти!Трудно е да загубим близък човек,трудно е да продължим-една част от нас  си отива,оставя някъде,но не можем да спрем.Колкото и да  е трудно животът продължава.
 Прегръщам ви силно и от все сърце и се надявам пътя ви да бъде лек!

 А той ще ви гледа там отгоре и ще ви пази,защото хората,които обичаме,никога не ни напускат Praynig

# 21
Milichka badi smela!Znam che mnogo boli no takav e jivota i nie ne sme podgotveni da se sblaskvame s loshoto.Galko za takav mlad jivot,za detenceto ne se pritesniavai ti triabva da sviknesh s novoto polojenie v jivota.Gore glavata milichka ti si silno momiche vinagi si bila silna.Samo ne izmeniai na sebe si badi takava kakvato si bila binagi-SILNA.Viarvam v teb i sam sigurna che shte se spravish!!A za Viki ne se pritesniavai,tia shte porasne nai jalkoto e che niama da pomni bashta si,uvi taka e mnogo e malka za da ima spomeni.Oshte vednaj gore glavata i ne slushai nikoi osven sarceto si!!!! Stop Heart Eyes

# 22
  • софия
  • Мнения: 88
Дали съм силна.....може би.Така съм се стегнала пред детето,че чак започвам да се срамувам от себе си ,че не съм посипала косите си с пепел.Не нося черно,не съм сложила некролози на вратата(имаше но само за малко или когато детето не е там да го вижда),защото не искам детето ми да вижда баща си на некролог.Не рева по цял ден (само сега пред вас,когато малкото слънчице е заспало) ,забавлявам се с детенцето  ми.....все едно нищо не е станало.ТА днес дори посегнах към телефона да му се обадя да му се похваля как малкото ни момиченце се е качило на тези въжета в парка Заимов и се е спускала като Тарзан...и изобщо не я беше страх.Посегнах и спрях....сетих се.Щях да се свия на земята от болка ,ако тя не беше там ,и да ревна с цяло гърло. ДА ще се справя,но ще е кошмар от който не мога да избягам.

# 23
  • Мнения: 340
Много ти съчувствам от сърце, но не мога да ти кажа нищо успокояващо защото всяко успокоение ми звучи лъжливо.  Голяма трагедия те е сполетяла, която (за мен специално) е сравнима само със загубата на дете, защото човек се жени за някой за да прекара целия си живот с него и не очаква такава скорошна раздяла. 

Добре е за детето, че си силна и се стягаш пред него, но намирай време и начин да изживееш мъката си.  Такава голяма мъка не трябва да се потиска в името на това да бъдем силни, защото когато човек потиска силни чувства, те винаги избиват някъде другаде.  Баща ми почина доста млад и майка ми заради нас потисна мъката си и всички й се възхищаваха колко е силна.  Но година-две по-късно я хвана паническо разстройство, което според психиатрите е причинено точно от потиснатата мъка по баща ми.  Споделяй мъката си с близките си и тук (може би темата ти е за Родители преживели загуба) и така мисля, че ще е по-добре за психическото ти здраве...

 Hug Hug

# 24
Тази година аз загубих трима мои близки на сърцето ми хора.....
Моите искрени съболезнования!!!

# 25
  • Мнения: 36
 Cry
Съжалявам за загубата ти, на мен ми се случи същото преди 3г и половина. Имам две дечица, тогава бяха на 6 и почти 4 год. По същият начин след погребението им обясних за звездичката, а те милите само това чакаха, сякаш са усещали че е станало нещо такова. По форумите няма много хора с подобна загуба, но  горе-долу разведените имат почти сходни на нашите проблеми и може да са ти опора. Трябва да проумееш че няма на кого да разчиташ, взимаш се в ръце и се бориш сама с живота.Ежедневните победи с проблемите действат окуражаващо.
Относно децата- големият има някви спомени, но малката, която вече е в първи клас ако не са снимките и видеозаписите почти нищо не помни. Доста често си поплакваме вечер тримата, защото каквото и да правиш другите деца си имат татко нали? Просто не е честно. Ако има нещо с което мога да помогна като съвет, може да ми пишеш на лични.
Най-важното е да не се затваряш в себе си.....

# 26
  • София
  • Мнения: 175
Прегръщам ви силно и ако имате нужда от нещо, просто пиши  Hug Hug

# 27
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Много тъжна тема Sad

Доста често си поплакваме вечер тримата, защото каквото и да правиш другите деца си имат татко нали? Просто не е честно.
Поне знаете, че не ви е изоставил защото не го интересувате.
Желая много сили на майките и дечицата в това положение Hug

Прегръщам ви силно и ако имате нужда от нещо, просто пиши  Hug Hug
Peace

# 28
  • Мнения: 1 243
Понякога ви чета, защото смятам, че сте ужасно смели и борбени жени  Hug Не съм за този подфорум ( дано и никога не бъда )!

mamvalia, не съм плакала така от много време, сърцето ми се сви от болка като те четях. От думи няма да намериш утеха, затова и няма да пиша нищо излишно, само времето ще ти помогне - не да забравиш, а да свикнеш с болката!  Cry Прегърни малкото ангелче от мен, сигурно няма да помни татко си като порастне, тя е още толкова мъничка, ще слуша само вашите разкази за него, но и поне няма да страда толкова, колкото ако беше по-голяма и осъзнаваше какво се случва!

Много сила ти пожелавам!  Praynig

# 29
  • BG
  • Мнения: 2 217
mamvalia, искрени съболезнования!  Hug
По прекрасен и неповторим начин си разказала историята със звездичките ... Ти си невероятно силна жена!

Общи условия

Активация на акаунт