Не обичам кафенета. Но имам много любими места на открито.
- Публикувана: 5 окт. 2008, 23:24 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2008, 21:28 ч.
Koe e любимото ви кафене?
Аз за това писах "у нас", защото в Стара Загора разбирането за кафене е много изкривено или поне не съвпада с моето. Аз обичам светли уютни помещения, като изпия едно кафе и побъбря с приятелка да излезна още по-ободрена. А в повечето случаи попадаш в някаква тъмна, опушена дупка, музиката, ако изобщо може да се нарече музика- на макс, за да се чуеш със познатите, с които сте се дръннали там, трябва или да се надвиквате с тонколоните, или просто да си седите и да тъпеете, гледайки плазмата на стената (колко умно все пак,че са се сетили да я сложат). Ама аз ако искам да гледам плазми без звук ще отскоча до Технополис, че поне има разнообразие, и няма да ме опушват през това време... То всъщност и разбирането за "кафе" в тези кафенета е прекалено ориентаслко за вкуса ми, та се налага да пия нещо друго, от което да не ми ръждясат червата.
, музиката е много приятен джаз и обстановката е приятна. 
Ако не се усещате, тая тема е рекламна!!!
buttinsky, много сходни виждания за кафенетата имаме
Не ходя сутрина на кафе.Нямам това време.
Иначе обичам следобедното кафе с приятелки.
Лятото обичам кафета с градина-вила Рома,вила Максим(въпреки нелюбезния персонал),Хоризонт.
Сега посещавам най-често Коста и Джиндър.
А в Мола Мак кафе предлага най-вкусните топли напитки.Но пък е доста шумно и мебелите са неудобни.
Иначе обичам следобедното кафе с приятелки.
Лятото обичам кафета с градина-вила Рома,вила Максим(въпреки нелюбезния персонал),Хоризонт.
Сега посещавам най-често Коста и Джиндър.
А в Мола Мак кафе предлага най-вкусните топли напитки.Но пък е доста шумно и мебелите са неудобни.
Вече нямам.Преди години нямаше ден, в който да не посетя любимото си място-"Фреди" до кино "Изток".Още го има, но не е точно кафе, а и хората, които се събираха преди отдавна ги няма. 
Общо взето там се чувствах като у дома си, толкова приятелства и връзки тръгнаха оттам, някои вече и дечица си имат... С това място са свързани най-прекрасните ми спомени, най-лудите преживявания, не една и две любови и много приятелства запазени и до днес.
Общо взето там се чувствах като у дома си, толкова приятелства и връзки тръгнаха оттам, някои вече и дечица си имат... С това място са свързани най-прекрасните ми спомени, най-лудите преживявания, не една и две любови и много приятелства запазени и до днес.
Най-приятното пиене на кафе съм изживявала на морето в градината на един хотел в Равда. На ливада под огромни кипариси и борове, ратанови столчета, доста удобни и широчки, потъваш в тях. Липсата на паплач допълнително усилва удоволствието, както и любезния и ненатрапчив персонал. Може би и настроението и това, че съм отпусната, понеже съм в отпуск също са плюс. Мога да прекарам така часове, с кафе и пресата. Там. Така и правех, всеки ден.
За съжаление в София нямам любимо кафене. И за съжаление в Равда съм едва 15-20 дена годишно, но сега темата ме накара да се замисля, че освен всичко друго, това пиене на кафе ме кара да се завръщам там толкова години подред. И да не сменям мястото.
За съжаление в София нямам любимо кафене. И за съжаление в Равда съм едва 15-20 дена годишно, но сега темата ме накара да се замисля, че освен всичко друго, това пиене на кафе ме кара да се завръщам там толкова години подред. И да не сменям мястото.
Страшно ми липсва такова място - да се чувствам уютно, да е сутрешната ми наслада...
Вкъщи, понякога седя на балкона, слънцето ме гали, отпивам глътка, и ми е добре.
Хареса ми много едно кафе в Принстън, но едва ли ще ми се случва често да ходя там, а също и в книжарницата на Barnes&Noble.
А, и на нашето море по-лесно попадам на такива кътчета.
Истината е, че много трудно попадам на обществени места, където да се чувствам комфортно.
Вкъщи, понякога седя на балкона, слънцето ме гали, отпивам глътка, и ми е добре.
Хареса ми много едно кафе в Принстън, но едва ли ще ми се случва често да ходя там, а също и в книжарницата на Barnes&Noble.
А, и на нашето море по-лесно попадам на такива кътчета.
Истината е, че много трудно попадам на обществени места, където да се чувствам комфортно.
