Публикувана: 6 окт. 2008, 15:20 ч.
Последно мнение: 25 окт. 2008, 17:21 ч.

Нов дом и емоции

4 888
51
1

# 15 6 окт. 2008, 20:57 ч.

Мнения: 3 830

Явно трудно свикваш с новостите.
Първо погледни положителните страни на промяната. Имате ново и по-голямо жилище. Знаеш ли колко хора искат по-голямо жилище.
Мъжът ти е доволен, а това едва ли е без значение за теб.
По-добре ще е и за децата Ви.
Единственото, което трябва да е преодолееш е новото, а за това ти трябва време. Изчакай да мине някакъв период и ще видиш как ще свикнеш. Peace

Мисли позитивно.

# 16 6 окт. 2008, 22:19 ч.

София
Мнения: 2 952

Нати, честито и със здраве да го ползвате!

Ние сме от 2-3 месеца на ново място и както и сама пишеш, всичко е повече от добре.
С жилището свикнах, но ми липсват чисто емоционални неща - съседите, с които сменяхме по някоя приказка пътьом, училището и ДГ на децата ми, близостта която имах с 1-2 майки от квартала. Усещането, че мога да звънна и да помоля за услуга всички жени във входа, макар да не съм го правила. Това, че с комшийките си докладвахме къде и какво сме видели да правят децата ни. Съседът под нас, който никога не се разсърди, че децата му тропат и твърди, че му липсваме. Мога да изпиша безкрайно дълъг пост от онези ревливите, които преди години много се котираха във форума.
Трезво казано - на старото място поотраснаха децата ми, този период не предстои да се повтори Mr. Green

, поне при мен и ще го помня Embarassed

# 17 6 окт. 2008, 22:24 ч.

Мнения: 46 518

Ех, честито Hug

аз съм обратното, от 19 годишна се местех почти всяка година и се чувствах прекрасно, все едно се пречиствах с всяко местене Rolling Eyes

в един момент купихме и 2 г. след това не можех да си намеря място, но ... кротнах се, няма къде да ида Laughing

# 18 6 окт. 2008, 22:29 ч.

Мнения: 8 999

Първоначално винаги се чувствам като на хотел. Особено нощем, но се свиква и няма по-приятно усещане от това, да си в нов дом.
Честито за новото жилище, радвай му се от сърце и не си навивай на пръста разни мрачнотии.

# 19 6 окт. 2008, 23:00 ч.

Мнения: 689

И при мен е така. Дори се хващам, че се опитвам да обзаведа новия си дом по подобие на стария. Побъркала съм мъжа ми да търсим плочки за банята, като тези, които имахме преди, еми няма, но пак гледам да са нещо подобно. Дори и като цветово решение ми се ще стаите да са същите. И да - аз също плаках и то много, като предавах ключовете на новите собственици, макар новото ми жилище да е по-голямо, по-хубаво и на много по-добро място от старото. Мъчно ми е и това си е!

# 20 7 окт. 2008, 11:04 ч.

Мнения: 958

Ние се преместихме преди 2 месеца, но нямам проблеми. Свикнала съм на всеки 6-7 години се местихме с нашите.
Единствено ми е терсене, че не мога да си видя къщата оправена, навсякъде са разпиляни играчки Twisted Evil

# 21 7 окт. 2008, 13:41 ч.

Мнения: 4 473

Въпреки, че не те карат да се чувстваш абсолютно щастлива не забравяй, че емоциите ти са породени от нещо наистина много хубаво! И много хора биха желали да споделят чувството да се нанесеш в по-хубав дом. Носталгията по стария ти дом ще остане точно толкова дълго и силно в съзнанието ти, колкото и позволиш!
Покани поп да освети дома ти и бъдете щастливи всички, които го обитавате! Hug

# 22 7 окт. 2008, 14:35 ч.

София
Мнения: 7 097

Благодаря за пожеланията и подкрепата Simple Smile

Явно това е период, през който всички или почти всички преминават и това ми действа успокояващо и обнадеждаващо Simple Smile

Изненадах се от емоциите, които ме връхлетяха поради няколко причини - първо, аз съм страшно гъвкава и приспособима, а и с нетърпение чаках да се преместим. Освен това не сме в нов квартал, а отсреща, срещу нас, т.е. запазих всичките си приятелства и контактите на дъщеря ми с нейните приятелчета. Затова и ми стана малко странно, че така трудно се адаптирам. Даже очаквах от мъжа ми по-трудна адаптация, защото той е доста по-консервативен и традиционалист и не обича промените.

# 23 11 окт. 2008, 13:56 ч.

Мнения: 2 907

Ние от два месеца сменихме дома, но не само него ами и града. Тук е много по-хубаво, а жилището не може да се сравнява с предишното. И въпреки това в корема ми се свива топка. Чувствам се по същият начин, без да разбирам причината.

# 24 11 окт. 2008, 16:58 ч.

Мнения: 90

Не се притеснявай и при мен и съпругът ми беше така, каквото и да купех ново, все не ми харесваше, все ми беше нервно. Отдавах го на това че много бързахме с ремонта и обзавеждането и най-вече на това че бях бременна, а не на последно място и на големите летни горещини. Сега всичко си дойде на място и вече му се радваме от сърце.

# 25 11 окт. 2008, 21:51 ч.

Мнения: 1 054

Разбирам те прекрасно, макар че още не сме се преместили.
Апартамента, който си подготвяме за нас е стар, беше даден под наем, освободиха го. С такова нетърпение чаках да го видя, да премеря всичко, да начертая всяка една вещ и всички мебели... и така докато пъхнах ключа, отворих вратата и ентусиазма ми се смаза от хлебарките, падащи на глвата ми, от мухъла навсякъде около мен, острата задушлива миризма на мазе! Казах си "От това апартамент не става!". Направих две крачки и... "Ааааа сваляме тапети, мазилки, мокети до панел и всичко ще се нареди" ... след кратка разходка "Да, бе, да толкова е тясно! Нямам място за нищо!".... толкова много настроения и емоции смених само за 10 минути, че главата щеше да ми се пръсне. Не мога да опиша радостта, когато свалихме тапетите и мазилката и мириса на мазе се смени с този на гипс... Най-прекрасния аромат в живота ми Mr. Green

А след нанасянето ще свикнеш, но... апартамента има нужда от време, за да стане...ваш. Звучи малко налудничаво дори, но все си мисля, че колкото и да избираме всичко с кеф, да е по-голям, по-хубав и удобен, трябва време докато къщата "замирише" на Нашата къща! Честито, мила и нека все повече хубави неща ви се случват в новото жилище! Hug

# 26 12 окт. 2008, 00:57 ч.

Някъде в Европа...
Мнения: 3 441

И при мен е така - вече почти 2 м сме в новото, но я няма тръпката и нетърпението, с което обзавеждах преди да се нанесем....дори не ми се шета и чисти....има някои работи за прибиране още откакто сме се нанесли, но не ми се пипат....просто пълна апатия ме е обзела...
Явно е нормално и преди да прочета темата ти, не бях се замислила за това...