Аз не съм дарявала кръв, но съпругът ми го прави тук в Канада вече доста пъти.Тук организират от време на време временни (за по няколко дни) пунктове за даряване на кръв по кварталите. И в местия мол са идвали. Но мъжът ми е ходил и по-далеч. Намират начини да рекламират акцията на местно ниво. Освен това тук има организация за даряване на костен мозък. Даваш кръвна проба и ти пазят данните в базата им данни и след това ако се появи човек нуждаещ се от присаждане на костен мозък който е съвместим с теб (това по кръвта се разбирало) те викат. Мъжът ми от около две години май си е дал пробите, но никой не го е извикал. В това все се каня и аз да участвам и един ден ще го направя. Освен това в Канада (или поне в Квебек със сигурност) който е съгласен след смъртта му органите му да бъдат дарени, се подписва отзад на здравната си карта. Много добър и лесен начин за осигуряване на дарителски органи. Аз естествено съм се подписала.
- Публикувана: 6 окт. 2008, 18:14 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2008, 03:30 ч.
Кръводарявате ли в чужбина?
Признавам си, че никога не съм дарявала кръв. Понеже знам, че като ми взимат малко повече от нужното припадам. Не се лигавя - истина е. Не искам никога да ми се налага да давам кръв на близък, понеже няма явно да мога. Бъбрек предпочитам да дам, но като ми изтеглят малко повече кръв падам в безсъзнание. И като казвам малко повече имам предвид някакви си две спринцовки, не е много.
Редовно, когато не съм бременна или кърмя. 
Безвъзмездно, ходя в кръводарителския център на една от университетските болници тук. Иначе често по площадите има нещо като линейки за кръводарители, демек акции правят. И в България дарявах, идваха от червения кръст в работата ми. Ползата би беше 2 дни отпуск , и няколко шоколада.
Безвъзмездно, ходя в кръводарителския център на една от университетските болници тук. Иначе често по площадите има нещо като линейки за кръводарители, демек акции правят. И в България дарявах, идваха от червения кръст в работата ми. Ползата би беше 2 дни отпуск , и няколко шоколада. 
Бях кръводарител преди да имам деца. Редовно в България, защото имам висок титър някакви глобулини и ги ползват за тестери. Тук съм давала два пъти. След второто раждане не съм давала заради тежка анемия. Сега като ми мине кърмаческия период пак ще давам.
В нашия край има поне 4 пъти в годината доброволни акции.
В нашия край има поне 4 пъти в годината доброволни акции.
За съжаление искам, ама не мога. 
Първо не можех, защото работех с кръв на пациенти със СПИН.
Cлед раждането, покрай някои здрaвословни проблеми, които се отключиха, откриха, че имам мутация, която кара кръвта ми да се съсирва много бързо. Затова не мога и кръв да давам - 50 мл със зор докарвам.
Първо не можех, защото работех с кръв на пациенти със СПИН.
Cлед раждането, покрай някои здрaвословни проблеми, които се отключиха, откриха, че имам мутация, която кара кръвта ми да се съсирва много бързо. Затова не мога и кръв да давам - 50 мл със зор докарвам.
Да,редовно от 7 години насам,изкл.като бременеех и уж кърмех. Случва се да се обадят и да съм под исканите килограми,но като цяло по 3-4 пъти на година ми се събират. Имат кампании,но и без се обаждат периодично на хора к даряват редовно,имат си система доста добре разработена. Няма награди,само сок и шоколад и 2 часа офф от работа
Вече 2 години съм кръводарител тук.Освен че помагам на много хора/0+ съм/ процедурата ме кара да се чувствам и физически добре/колкото и странно да звучи/.Мисля, че е важно да има много и разнообразна кръв по всяко време в болниците, а не като в България - поради недостиг на кръводарители - това се е превърнало в бизнес. 