Хелоуин - един от празниците, които не мога да възприема

И ние така правим с половинката и се успокояваме, че го правим за доброто на детето

Аз също не обичам празника,но бонбоните ги обожаваме всички

Един от любимите празници на децата, че и на нас. Всички се обличаме с костюми ( аз обикновено съм вещица, какво да направя, дори на празник не мога да изляза от това си амплоа), децата обикалят квартала, обикновено бе събират повече от една средно голяма торбичка зиплок. Като се върнат "преглеждаме" плячката, аз отделям тези дето са по-хубави и децата нападат една част, останалите ги прибирам ( " защото от много захар ще им се развалят зъбите").
Какво правя с останалите- някои изяждаме ние, други мъж ми ги носи на работа ( използват бонбоните за сплотяване на колектива  ), тези които са откровено стари и гадни ги изхвърлям.
Миналата година на Хелоуийн Калин и Ели обядваха бисквитки/сладки,които си разменяха в училище. Не ме притеснява, че един път в годината това се случва. Всяко нещо е полезно в определени граници.
А, между другото никой не взема ябълки на Хелоуийн заради легендата ( предполагам сте я чували, че едно дете взело ябълка и вътре имало бръсначи), не че някой вярва наистина, но децата обичат да се плашат едно друго .
При нас украсата е есенно-хелоуийнска - тикви, духове, паяци, прилепи, черни котки и т.н. Децата понякога заглеждат страшните в магазина, но не си спомням да са се плашели, дори им е смешно и ходят да ги разглеждат.

За мен този празник е много интересен, създава се някаква особена атмосфера и всичко е в оранжево  . Днес в супермаркета видях, че има всякакви страшни неща за украса, пластмасови тикви, черепи, надгробни плочи, паяжини и всякакви други неща. Въпреки че на пръв поглед са отблъскващи, като се загледаш, не са толкова страшни, даже са забавни (дори в секцията с плодовете бяха сложили една надгробна плоча  ). Аз се чудя дали да купувам бонбонки за 31 ако случайно мине някое детенце? Ние живеем в блок и повечето съседи са имигранти отнякъде, та незнам дали ще празнуват този празник и дали някое детенце ще мине за бонбони.

Ани, казала си всичко което и аз бих казала.
Обичам Хелоуин. Децата участват в украсата и много се ядосват, когато не включа светлинните и звуковите ефекти. Това че веднъж в годината ще си хапнат бонбони на корем не ме притреснява. Знам си ги- хапнат няколко и останалите ги "скътават" за по-късно (което така и не идва).
Запланувала съм да заведа бандата в "къща на ужасите". Един клиент ми даде безплатни билети.
Децата харесват Хелоуин-защо трябва ние "бивши деца" да им го забраняваме 
Моето мнение е, че колкото повече забраняваш и ограничваш едно дете, толкова повече налита.
Аз не обичам сладко. Като дете, родителите ми никога не са ми забранявали шоколади и бонбони. Моите деца са също така. Събраните бонбони никога се изяждат докрай-след първите им минава меракът. Важното е тръпката 

момичетата са го казали. по нашенско става супер купон! и се маскирам и за няколко часа съм си почти дете и ми е кеф, а декорациите понякога са направо гениален плод на страховито чуство за хумор

Нямам нищо против празника и репертоара от маскиране, шествия, бонбони, тикви, страшно и оранжево. Веднъж в годината е и децата го чакат с нетърпение. Ако толкова се заринем с бонбони, нося част на колежките.
Имам много против някои идеи, които нито мога, нито искам да възприемам. Вчера например бяхме на едно парти, в края на на което ми се събраха очите. Първо се издразних леко на конкурса за най-добър костюм по няколко категории, и че децата трябваше да правят маймунджелъци, за да се харесат на възрастните. Но го преглътнах някак. По-нататък обаче конкурсът съвсем загрубя. Понеже било трудно да се реши, започнаха да изкарват децата по тройки, и за когото родителите викат най-много, той продължава конкуренцията. Не мисля, че всички родители се чувстваха толкова комфортно с идеята, но като цяло имаше викове. Накрая трябваше две прекрасни малки момиченца, на около 4-5 години, да се състезават за костюм в не знам каква си категория. Грозно и тъжно. Двете куклички изправени една до друга пред агитката родители, току погледнат смутено надолу, току опитат да се усмихнат. И, разбира се, победителката трябваше да бъде избрана според това за коя крещят повече родителите. Плясках и на двете по един и същ начин, но си мълчах. Надкрещяването беше проведено два пъти, защото първия път не се разбрало коя е победителката. Създаде ми гадното чувство за "Малката мис Слънчице" (който го гледал). 
Надявам се случаят да е бил инцидентен, а моите деца да са разбрали и запомнили позицията на майка си по въпроса. Заменям подобен случай срещу торба бонбони.

Да научим децата, че живота е състезание, а!?!  Кви са тези глезотии като купон с бонбони! 

Не знам.  На моите деца се опитах да им обясня, че има истински, почтени, силни състезания, с хубави мисии, според това какво можеш, а не според това колко те овикват, и там е кеф да се участва. Но има и джънкави състезания, които могат да измислят само хора, за чието мнение не трябва да ни пука, и че това, което се е случило с момиченцата, е било чиста проба унижение. Т.е., да си избират битките. 
После ги заведохме на ресторант, да си припомнят, че може да се яде и без да има детско надръгване с лакти кой ще се докопа до повече "орео" курабии, и да газиш курабии по пода.

О, да! И колко често перушината / костюмът / тоалетът не са синоним на качество! По дрехите посрещат, но по акъла изпращат!

Замислих се, колко са важни и такива, уж негативни изживявания, за възпитанието на децата. Как иначе в един почти съвършен свят ще обясниш що е то лоши маниера, простащина, и т.н - примерът си е най-показателен!

Блажка, това надвикване съм го виждала веднъж-два пъти, но когато партито беше водено от нает клоун, и целта беше да е смешно!  Децата викаха, не родителите.  Накрая всички деца получиха някаква награда, каквато и да е тя, просто за участие.  

не го възприемам и аз, но не ми пречи.
на хората като им харесва, да се забавляват

тук не се празнува така както отвъд океана май

И аз се надявам точно на тая ползичка от цялата работа.
Pixie, да, и аз съм чувала деца да се надвикват на парти, с фокусник мисля, че беше, той самият ги караше да се надвикват, защото "не се чувало", беше наистина смешно.
Тук ставаше дума за cheering. Който е по-силно надчирван, той е победител.
Иначе за Хелоуна като цяло си казах мнението. Симпатичен ми е.

И аз не мога да възприема този празник. Странен ми е и винаги ми навява тъга и ужас...