ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

Dar,

От теб не се чувства никой зле и мисля, че  това е ясно на всички.
Нямаш никакви основания за подобни мисли.
А за триене - още по-малко.
 Hug
 

Обръщам се към вас, незнам ак да стигна до чувствата на дъщеря си.Тя знае от скоро...

Какво изпитвахте, тези от вас, разбрали тайната като тийейджъри?
Говорихте ли за това с майка си? Ако не, защо?
Как да реагирам, когато изкарва навън негативните си емоции и ги обръща към нас. Да, когато разбра й беше тъжно,гушкахме се и продължаваме и сега.Но когато е агресивна и не ни допуска до себе си, и обвинява нас, че сме я взели....тогава какво?
Започнаха(от днес )и такива ситуации.

Разбрах на 19- уж голяма и вече почти приземена след тийнейджърските "полети". Нищо подобно.
Майка ми ми каза. Бяхме на гроба на баща ми. Плакахме, прегръщахме се. Обичах я колкото никога досега. Бях и благодарна, както никога досега.
После дойде страшното. Хаос от чувства. Заливат, давят- дъх не можех да си поема. Бях добра, после отвратително лоша, зла. Към себе си, към всички.
Исках да говоря с майка ми, но все мислех за това как тя ще се чувства. Обеща ми, че ще ми каже "цялата истина, всичко". Още в първите дни, след като разбрах, заговорихме 2-3 пъти за това. И разбрах, че ме лъже за нещата, които знае. После ми трябваха години (вече съм писала за това), за да започна разговор отново. Не исках да я карам да изрича отново лъжи и да се разочаровам. А тя пак го направи.
Аист, съжалявам за това, което преживявате, но защо реши, че след като и кажеш, непокорната тийнейджърка ще се укроти (в една друга тема го нарекохте "2 в 1 тръшнали пубертетското своеволие"- още тогава ми се прииска да реагирам, но се въздържах, защото вероятно щях да бъда обвинена в какво ли не). Защо реши, че след като ти си споделила с нея нещо толкова важно тя ще ти позволи да стигаш до чувствата и, както никога досега? И вече ще е покорна, добра, благодарна. Че ще станете приятелки, че трудното е минало... Може да звуча крайно, но така го усетих аз.
Истината е, че аз се затворих още повече. Трябваше ми време, за да разбера, че не съм по-различна. Трябваше ми време да се опитам да разбера страха на родителите си. И това, че са крили от мен нещо, което е мое- моята история. И ги обвинявах, и ги разбирах.
Отношенията се градят ежедневно, ежеминутно.  Това, че ми казаха, че съм осиновена промени моят свят, хвърли ме в други води, в които трябваше да плувам сама. Никой не ми каза колко време ще ми отнеме. Но това не промени коренно отношението към майка ми. Аз не мога да я обичам повече или по-малко. Аз просто я обичам. Защото Тя е моята майка. Боляло ме е най-много тогава, когато сме се карали и тя, знаейки силата на този довод, ми казва, че трябва да съм и благодарна за това, което е направила за мен. Това неминуемо означаваше, че аз трябва да реагирам по начин, по който тя очаква и иска и да правя това, което тя очаква и иска.
В момента твоето момиче преживява най- трудния си период. Ще плува дълго в тези непознати води, в които и предстои от тук нататък да живее. Ти не можеш да направиш нищо друго, освен да бъдеш вятър в прокъсаното платно на нейния несигурен сал. Но не вятър, който да вълнува морето и , или да променя посоката и, а вятър, който и помага да се движи. Накъде- избира тя. Вятър, който тогава, когато салът и аха-аха да се преобърне, трябва да подхване вълната така, че да го задържи.  За да усеща тя подкрепата, но и да знае, че усилията, които полага, за да се движи напред са в огромна степен нейни. Може би рано или късно ще намери спокойно местенце, където ще укрепи своя сал и пътуването и ще продължи по- сигурно. Но за това трябва време. И много търпение.
Знаеш ли, тя всъщност те допуска до чувствата си- казва ти това, което е в главата и. Гневът и е чувството, което я владее сега и тя го изразява пред теб. То те наранява и не ти е приятно да го чуеш, но всъщност тя те прави съпричастна към болката си. Аз никога не казах това, което напираше в мен, защото мислех , че ще нараня майка си. Затисках в себе си гнева, яда, които изпитвах и чийто адресат бяха те с татко. И правех лоша услуга и на себе си и на нея.
Аист, направила си най-важната крачка- истината. Сега ти трябва много търпение и много сила. Толкова много, че да и дадеш от своята, когато тя се почувства безсилна. Толкова много, че да издържиш, когато тази, дадена и от теб сила, се насочи отново срещу теб.
 

П.П. Аист, не забравяй, че това е ТВОЕТО момиче. И каквото и да ти казваме, колкото и да сме еднакви по своето начало, една МАЙКА знае най-добре какво е нужно на детето и!

  -За Dudence!

Благодаря,dudence!
Опитвам се да разбера хаоса в чувствата й.Не очаквам да ме допусне много, но ве пак избухването(което беше пред сестра й, незнаещата)ме изненада с това , че наранява и други от семейството,то нас-нормално...
Обърнах се към вас, защото не знаех нормално ли е да не пита аз какво знам, може би е нормално за сега...Мисля, че мога да й помогна в хаоса, за това  съм объркана.
Това, което цитираш не са мой думи, аз се опитах след тях  да се пошегувам, не достатъчно успешно , явно.
Не съм очаквала да се преборя по този начин с тийнейджърските проблеми, даже напротив, все търсех момент, когато са най-малко.
За благодарност , че трябва да изпитва - и през ум е ми е минавало. Даже напротив, някак очаквах нишката да се скъса. Но тя стана по-здрава.

Просто трябваше да го кажа, набирах смелост, вероятно като и твоята майка.
Избрах дата, която мисля, че  ми даде сили, символична за мен и нея, без да й казвам нищо за това.

Ако успея да постигна спокойно говорене на тази тема, ще е голямо постижение и за двете.Справянето със саморазрушаващия гняв не е лесна работа, знам го от опит.
Много разчитам на вашата помощ, за да разбера, наистина какво се случва с нея.

От тази сутрин нещата се нормализираха. Призна, че винаги избухва за дреболии и не може да контролира това.
Опитвам се да  поведа разговора натам, че найстина е преживяла трудни моменти, да не обвинява себе си само, че е така.

 

   аистенок , не бива да изглеждаш слаба, ти си опората на детето си.

 Аз имам пубертет в къщи, и въпреки ,че ми е биологично дете ,всичките тези неща, които описваш върлуват и в нас.Така че, успокой се.
 Може би съм го казвала и преди, когато разбрах ме заболя , отначало не знаех защо, но после разбрах, заболя ме от лъжата толкова години, от отричането, от факта, че най-близките ми не са ми имали доверие.Исках да питам, и все още искам, но не си го позволявам, не бих могла да понеса още болка в очите на майка ми.Бъди сигурна, че иска да знае ,дори и да не пита , всеки нормален човек иска да знае от къде е дошъл, и ако решиш да говориш ,казвай само истината.Сега тепърва ще градиш изгубено доверие.
  Трудно е да говориш на едни език с тинейджър, на всички им е трудно, не само на нас.Преди години си мислех, че като стана майка един ден , ще се държа приятелски с децата си...Трябваше ми време да осъзная, че това е невъзможно, поне не и в тези им години, аз съм майка,не друго, и винаги ще им бъда такава.
  Бих ти казала, прави каквото трябва, и бъди сигурна, че резултат /сега дори и невидим/ ще има, колкото и отчайващо да ти се струва, колкото и да мислиш, че тя не чува какво и говориш.Ние сме тук, с теб сме, ще помагаме с каквото можем 

 

Питам се.... намерих страхотни неща в you tube...

По-голямата част от тях са съвети към осиновители, ама намерих и някои много хубави клипове от осиновени деца... искате ли да ги видите? Ако да - ще ги пусна тук

   Fussii , разбира се ,че искам!!!! 

Прекрасен филм за търсене на биологичния произход:

http://www.youtube.com/watch?v=zZTNPE4gwDs&feature=PlayList& … 2C22&index=23
http://www.youtube.com/watch?v=p3k-5JgWcw4&feature=channel_page

  Fussii , благодаря ,трябва ми и преводач, но ще си намеря 

Fusii,благодаря.

Може би защото сме много малък процент или не знам защо, но
все изпускат от поглед бебетата, изоставени от жени, които не са циганки, бедни, болни, клошарки, маргинали и пр.

В гетото нямаше да сме, но сме точно толкова захвърлени, колкото и тези от сифилитички, проститутки, неграмотни, забременяващи по-често отколкото са си мили зъбите и пр. Извинете, че наричам нещата с истинските им имена, но легендата "Тя го е оставила, защото е преценила, че не може да му даде това, което би искала" е силно неубедителна.  Тя е необходима за да не се налага да се погледнат нещата ясно.

И май не случайно именно нас изгониха, изметоха или как да се изразя по-меко.
Защото нас няма как да успокоят като пишем, че изоставянето си е бездна и без да си бил един ден в дом. Аз съм била, но много не са били. И че никой не иска да е с БМ, не умира от нежност към нея, а иска да попита кой е и защо така се е разпоредила с него.

Моята БМ си пази позицията и репутацията на авторитетна и безукорна съпруга, майка и общественичка докрай.
Най-искрения отговор, който съм получила от нея:
Попитах я (по повод на масовите катастрофи с трагичен край в последните години, широко огласявани от медиите), дали ако случайно научи, че съм сред жертвите, няма да се почувства по-свободна и по-спокойна.
Отговори, че би се изпитала значително облекчение.
Едно нещо, за което беше искрена с мен.

Разказвам само за себе си. Има и доста по-драстични истории сред болките на другите, които не са и нямаше да са в гетото, но са си лично техни и не бих посмяла да ги излагам на показ. А и като ги намачкаха едно хубаво мамите, те станаха и по-лесно разпознаваеми.
 
Понеже масово се говори за бебета, изоставени от циганки с по 5-6-7 и т. н.  броя деца, от разни клошарки и пр. "социално" слаби, които нямат и спомен колко деца имат и кога са се родили те, се опитах да кажа, че има бездна и болка, която май убягва или е неуместна с оглед невъзможността да се търси злото само в домовете и доброто само в спасението от гетото.

много кратка бележка от мен... просто пресен опит н Колето...
неговата майка също не е Без подробности - цивилизовано, но бедно семейство с много деца... просто последното им е дошло в повече.

Когато разсъждавам трезво - всички аргументи са ми ясни... за това, че му е дала шанс, за това, че е спасявала другите си деца ... абе всичко разбирам, приемам и пр.

Снощи той много плака насън. И тогава, както всеки път, когато имаме такива кризи, докато го прегръщам и люлеея целия ми разум изчезва... няма аргументи, няма мисъл, няма нищо - само дълбока  ужасна тъга , като бездна, която се смесва с гняв, който ми бучи и пулсира  в ушите...

извинявайте, че пак ви се намесих, просто е много прясно... знам, че не съм права

Да, а тези след моите, които са с нея. За тях има пари. Само моите са й са видели дефектни.
Ужасно ме дразни класификацията родител - биологичен.
Нищпо родителско няма в това, което са направили за децата ми. Май съм на вълна "бясна съм", защото дойде ред на другия да пита. И като само се докосна до болката на децата си започвам да побеснявам.