Аз май съм твърде голям егоист, за да се обвинявам за нещо, та да трябва да си прощавам след това. Не се сещам за нещо, което да не мога да си простя.
- Публикувана: 8 окт. 2008, 20:57 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2008, 10:17 ч.
Лесно ли прощавате на себе си?
МГМ, дано си си права, но по-скоро това е, защото все още си твърде млада...и аз май на твоите години нямах такива неща...Но определено както и други споменават, има една вина, която ще си нося цял живот, въпросът е заради ей такива от чисто битово и ежедневно естество защо се спичам толкоз и ми иде да се гръмна...може би съм си дигнала летвата някъде нависоко и вместо да ме стимулира, само се обвинявам, че не я достигам. А решението е сигурно стъпка по стъпка да я вдигам, че все пак да има и момент на поощрение. Защото пък, противно на това си състояние, което описвам в темата, когато съм доволна от себе си, направо чак не мога да се понасям и крила ми порастват. Човек на крайностите.
МГМ, дано си си права, но по-скоро това е, защото все още си твърде млада...и аз май на твоите години нямах такива неща...Но определено както и други споменават, има една вина, която ще си нося цял живот, въпросът е заради ей такива от чисто битово и ежедневно естество защо се спичам толкоз и ми иде да се гръмна...може би съм си дигнала летвата някъде нависоко и вместо да ме стимулира, само се обвинявам, че не я достигам. А решението е сигурно стъпка по стъпка да я вдигам, че все пак да има и момент на поощрение. Защото пък, противно на това си състояние, което описвам в темата, когато съм доволна от себе си, направо чак не мога да се понасям и крила ми порастват. Човек на крайностите.
Въпросът ми е, когато съзнавате, че сте сгрешили в нещо, независимо ...
Без значение от аспекта на грешката, осъзная ли, че не съм била права си го признавам.
Не страдам от скрупули, че съм безгрешна.
Ако съм подвела и други хора, не си прощавам лесно и ми е криво, докато не оправя нещата или поне докато не дам всичко от себе си, за да се оправят. И пак не е сигурно, че ще ми олекне. Зависи какви са били последиците от грешката ми.
Криво е. Но се случва. На всеки!Истина е, че по-лесно понякога прощаваме чуждите грешки, от колкото своите. Не е полезна много тази самокритичност. Трябва да се постигне някакъв умерен баланс според мене. Да можеш да признаеш грешките си и да носиш отговорност за действията си, но не и да се разпъваш на кръст! Идеални и безгрешни хора няма!
МГМ, дано си си права, но по-скоро това е, защото все още си твърде млада...и аз май на твоите години нямах такива неща...
Аз пък бях обратно, на нейните години се самообвинявах много повече, непрекъснато живеех с мисълта "трябва ли", доста късно приех, че хората са различни и осъзнах, че всъщност неща, които тогава съм мислела за грешни, сега не приемам така. В този смисъл на 20 не бих си простила и половината неща, които си прощавам сега, защото разбирам, че съвършени нито ще станем, нито е необходимо да си определям собствената вина по нечии чужди критерии.
Тогава прощавах по трудно и на хората. Откакто се научих да прощавам на себе си, по лесно го правя и за околните.
Разбрах, че нещата рядко са черно-бели.
МГМ, дано си си права, но по-скоро това е, защото все още си твърде млада...и аз май на твоите години нямах такива неща...
А човешката памет може да бъде дяволски услужлива, това, което не можеш да си простиш можеш да го забравиш. Винаги можеш да си дадеш втори шанс.
И аз трудно си признавам грешките. Само за 1 човвк се позамислям. И именно когато допусна грешка към него, то си прощавам много, много трудно. Защото и грешките, които допускам нараняват много... Ей на, онзи ден се случи една много гадна случка. По моя вина. Отново нараних. 2 дни плаках. Днес мина и третия ден. А още не си прощавам. А той дори беше забравил.
Какво е това, как да простя на себе си и да се обикна такава каквато съм тук и сега.
Няма смисъл да търсиш вина, грешки, оправдания
за неща, които са непоправими. Ако обаче би било
възможно нещо да се изглади, просто го изглади и
не умувай права ли си, крива ли си, какво и защо.
И какво е това прошка? Или ти харесва нещо, или не.
А за минали неща да се главоблъскаш, е губене на време.
Понеже видях, че сте поетична душа, ester, та затова:
Паметтна е жрица, която принася в жертва настоящето и полага сърцето му на олтара на мъртвото минало.
Рабиндранат Тагор
Или се научавате да забравяте детайлите или се придържате към клишето за миналите неща и как те не могат да се променят.
Което клише си е една съвършена истина.
Прощавайте си, поне от време на време.
Аз съм малко особнячка. Прощавам си, даже нямам време да си дам сметка дали има нужда. Препускам. Може би след години ще ми се наложи да се замислия и ще е доста тежко ако се окаже, че трябва да си прощавам за много неща. Понеже се надявам да съм една щастлива и със свободна душа, самотна бабишкера.
Паметтна е жрица, която принася в жертва настоящето и полага сърцето му на олтара на мъртвото минало.
Рабиндранат Тагор
Или се научавате да забравяте детайлите или се придържате към клишето за миналите неща и как те не могат да се променят.
Което клише си е една съвършена истина.
Прощавайте си, поне от време на време.
Аз съм малко особнячка. Прощавам си, даже нямам време да си дам сметка дали има нужда. Препускам. Може би след години ще ми се наложи да се замислия и ще е доста тежко ако се окаже, че трябва да си прощавам за много неща. Понеже се надявам да съм една щастлива и със свободна душа, самотна бабишкера.
Аз да допускам грешки?!?! Аз?!
Невъзможно е! Не се съдя, не се вкарвам във "филми", няма начин вината да е в мен!
В 90% от житейският ми опит аз не съм виновна- справка който ме познава
.
Обикновено е така, не съм виновна че предвиждам всичко/по- скоро се научих да не се имам за виновна/
.
п.п.преди се трезаех много- аз казах... така стана...1000 пъти...защо се хабя...
Невъзможно е! Не се съдя, не се вкарвам във "филми", няма начин вината да е в мен!
В 90% от житейският ми опит аз не съм виновна- справка който ме познава
. Обикновено е така, не съм виновна че предвиждам всичко/по- скоро се научих да не се имам за виновна/
.п.п.преди се трезаех много- аз казах... така стана...1000 пъти...защо се хабя...