Войната вкъщи

  • 2 074
  • 20
  •   1
Отговори
# 15
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Нищо ненормално не се случва във вашето семейство.Ние сме още с едно и доста от нещата са ми напълно познати,особено ината на зодия лъв Mr. GreenПонякога говоря,говоря и пак говоря,а като ми се изчерпа търпението,викам EmbarassedОт известно време се държи лошо с дядо си,той го приема много тежко,защото основно той я гледаше ,преди да тръгне на градина,докато аз работех.Преди малко се съгласи да му се извини,но това стана след доста уговорки от моя и на майка ми страна. ooooh!
Явно е някакъв период,в който се опитват да се докажат,че са самостоятелни и пораснали,незнам.Има я и ревността към по-малкото дете при вас.
Не се отчайвай,не си мисли,че си лоша майка или не правиш нещо както трябва,ти си най-добрата майка за твоите деца и те ще го осъзнаят,просто са много малки още.Ние май се опитваме да ги третираме като големи,като си мислим,че щом знаят толкова неща,значи осъзнават всичко,но не е така.За всичко,което им е ново или не го разбират,се бунтуват,на нас ни се струва като агресия,но според мен е вид защитна реакция.
Търпение и пак търпение,знам,че е много трудно.  bouquet

# 16
  • Мнения: 2 722
Съпругът ми седи в кухнята, а аз от другата стая му чета извадки от вашите оплаквания. Неговата реплика - "Добре де, що трябваше толкова детайлно да го описваш детето пред всички"  Joy

В един даден момент честотата на битките намалява и става по поносимо, та ще имаме време да си отдъхнем преди пубертета.
Освен всички други причини, има и кратък период след началното тръгване на градина, когато детето се опитва да си го изкара на родителите. Така че нещата са в нормата си, нервите ни са под допустимия минимум  Wink

# 17
Здравей, Bibun!

Наистина има моменти в които ни се струва че нямаме сили за нищо. При теб се е натрупала  физическа и психическа умора, стрес, вероятно ограничени социални контакти, липса на време за лични неща и още, и още... От написаното за съпруга ти смятам, че той  и вечер, когато си е у дома не ти помага особено нито в грижите за децата, нито в домакинската работа. Вероятно не проявява и особено разбиране към емоционалното ти състояние. "Войната вкъщи"; "воювам" - ти наистина се чувстваш като на бойното поле. С кого воюваш и защо изобщо го правиш? Помисли върху това. Желанието ти за контрол също допринася за твоето безпокойство и неудовлетвореност. Можеш да контролираш единствено себе си и собственото си поведение. При всички други опити това би довело до конфликт.
       - Синът ти все още си е твоето прекрасно и добро детенце. В момента той е изправен пред две предизвикателства: бебе вкъщи и тръгване на детска градина. Раждането на бебето е причина за неговото притеснение дали няма да бъде изместен, дали все още ще го обичате, дали неговите вещи няма да му бъдат отнети. Той не е нито "егоист", нито "вещоман". Просто има нужда от свое , лично  негово пространство, което вие да уважавате, че то си е негово. Тръгването на детска градина - сериозен стрес за детео, изправя го и пред предизвикателството да се справя в напълно непозната среда. Всичко това допринася за "лошото" му  поведение. по този начи той подава сигнал, че се чувства зле, че нещо го притеснява, че нещо не е наред. Възможно е и по този начин да иска да привлече вниманието върху себе си. Има нужда от сигурност и внимание.
     - Дневен режим с определени часове за лягане, ставане, хранене ит.н - без изключения - това създава чувство за  сигурност у децата
      - Играй с него
      - Когато чуе неприлични изрази или види неприемливо поведение - прави коментари относно това и изразявай възмущение
       - Включи го в грижите за сестричката му - нещо да ти подаде или донесе е след това му благодари за помощта
       - Когато се държи зле, прави забележки или го наказвай, но така, че по никакъв начин това да не наранява достойнството му. Ако има наказание, нека то е да е равно на грешката
       - Хвали го по-често и му казвай, че се гордееш с него
        - Поощрявай доброто му поведение и по-малките грешки ги отминавай с мълчание
        - Прекрасно е, че имаш подкрепа от страна на бабата. Обсъди с нея възможността да отделяш мъничко време за себе си, дори само за един топъл душ или разходка - ти знаеш какво би те разтоврило. Ако е възможно нека понякога бабите остават при децата и тогава излизайте със съпруга ти. Само двамата и по възможност поне за час си поговорете за нещо за което все не ви е останало време. Успех!

# 18
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Да ти кажа и при нас положението е горе-долу същото.Отначало,когато се роди малката,баткото беше на 3г 3м и много се радваше на бебето.после обаче трябваше да пази тишина докато малката спи,което никак не му се нравеше.После тя започна да му пипа играчките и той стана най-големия егоист...нищо не и даваше.
За щастие този период отмина Hug

# 19
  • Мнения: 254
Отново благодаря за съветите и подкрепата и на Специалния гост също.
Потвърждавам натрупалата се умора и безсънието, и стресът, и това че понякога забравям, че МАЛКИЯТ наистина е малък.
Мисля си, че не трябва да бъдем максималисти. И наистина контролът, който искам да имам над него е пресилен.
Лек ден и повече хубави моменти.

# 20
  • Мнения: 5 183
понякога забравям, че МАЛКИЯТ наистина е малък.

Та той все още е едно бебе - малко пораснал бебчо. Гушкай и отделяй време САМО за вас двамата понякога!

Общи условия

Активация на акаунт