Нещо любопитно, доказващо, че и за мен все още има надежда .........

Пьрво - пожелавам ти да си ромениш мнението и второ-не вярваш в лУбовта ,заЩото не си я среЩнала.НО..........за вси4ко си има време,и времето няма вьзраст.

Убедена съм, че мислите ти са повлияни от мрачното настоение. На 39, мила, наистина няма как да се промениш, но не мисля, че за да имаш връзка (не смея да кажа любов, но го мисля) е необходимо ти или той да се променяте. Промените са в навиците, в стълбицата на преоритетите, не в характера. Ако някой иска да е с теб, ще бъде именно заради това, което си и ако иска да те променя, това означава, че не те заслужава.

И още нещо - аз дълбоко вярвам, че ние "създаваме действителност". С мислене, с енергии... Искам да кажа, че в момента в който повярваш, че ти се полага да бъдеш обичана, това ще се случи. Това, че не "вярваш в любовта" според мен е бягство.

 

Мила, явно си далеч от 40-те, за да говориш така! Все още имаш сили и вяра......
Но човек като мине май 35-те започва все по-трудно да приема тази работа с голямата любов и съпътстващите я екстри: промяна на навици, компромиси, притеснения как ще бъдат приети децата....За някои хора, включвам и себе си това означава мнооого нерви. Аз лично също мисля, че май аз самата нямам нужда от такива нерви и емоции. Не бягам от нищо, просто доволно много съм изживяла и нямам вътрешна потребност и сили за нови връзки и изживяване на нови емоции......В предния си постинг все още бях на мнение, че може и да ми се прииска връзка, но с времето установявам, че не е така!

Еееее, недей да се отчайваш! В предишния си постинг ти написах за моя позната  която се е омъжила и даже родила на почти 40!

Никога не е късно за истинската любов. Или да намериш човек с който да споделиш бъдещето си.
Не мисля че трябва да се притесняваш толкова за децата и това как ще се приемат. Предполагам децата ти са самостоятелни вече. Ако е така единственото за което трябва да мислиш е себе си!

За жалост мисля, че това е едно от нещата, заради който аз поне страдам много раздялата си. Защото си мисля, че заслужавам да бъда обичана- не си спомням да съм обиждала или да съм казвал грозни неща, направих безчет компросмиси....вярвах,че като човек си заслужвам... а сега не съм сигурна- нали никой не бяга от хубавото...а когато те застигне подобна криза по пътя към 40 г това води до разпад на всичко, което си и в което вярваш.... мисля, е очевидно, че не толкова конкретния мъж е повод за толкова сълзи и болка, а последствията, които остави в душата ми. И ведрите приказки от рода  на "не си намерила истинския човек" и прочее са само поредната клопка....трудно се запазва личностната цялост след подобен срив. КОгато бях на 30 и брака ми се разпадна- ДА! тогава определено беше вярно- смених града, започнах нова работа, запознах се с нови хора и си казвах е, всичко е пред мен.... Но честно казано не виждам как в положението описно в предния ми постинг , човек може да си каже същото. Иначе споделям мнението, че положителното мислене прави чудеса, но поне когато става дума за любов аз не бих опитвала отново.
Вярно е, че човек никога не знае какво го чака, но переспективата за самотност, включително физическа( липса на секс и нежност) е много по реална, отколкото шансовете да попаднеш на човека, който те заслужава.

Няма да те цитирам, за да не правя постинга излишно дълъг. Аз все пак искам да те ободря и обнадеждя. Не ти казвам, че "не си срешнала правилния човек". Та това което е вярно за нас днес, не е вярно утре и т.н. Аз самата се омъжих на 19 и на 29 се разведох, но имах много щастливи години. Просто не "порастнахме" еднакво, но той беше Човека за онзи етап, в който бях, а по-късно не. Няма формула за тези неща. Мразя когато чувам млади момичета да ми казват, че се колебаят да сключат брак, защото не са убедени, че "това е човекът, с когото биха искали да бъдат ЦЯЛ ЖИВОТ". Това си е пълна глупост, разбира се, защото никой никога не знае как дори самия той ще се промени.
Та да си дойда на приказката. На 40, мисля, имаш повече мммм, как да се изразя....
повече психически и морални "средства" да събереш разчупения пазел. Няма нужда да сменяш града, за да се възстановиш. Имаш цял един свят, запълнен от сина ти, дьщеря ти и не на последно място от теб самата. Вече като начало имаш достатъчно причини да бъдеш щастлива, заради това което си и заради децата, които са безценност.
Сега, от тук нататък идва другото допълнение. На приятели, срещи и едва тогава на партньор. Ако обогатиш социалните си контакти, обещавам ти, че ще се чувставаш далеч по-силна. А и още нещо - може би вече си преживяла "голямата любов", но това далеч не означава, че не можеш отново и отново да бъдеш обичана и да обичаш.

Дано "пазела" на животът ти се сглоби максимално бързо и така, както ти би искала...

Няма да се вкл\чвам о темата, искам само да кажа, че много се радвам, че този форум не е само място за 20 годишни, а че има и дами над 35.   

Благодаря ти, нали знаеш, че и една дума, но казана навреме много помага:)

Има, има, знам ли само дали е за добро 

Jali1 - 

Не се отчайвам ни най-малко! Не знам дали си видяла банера ми, че бебето ми е доста малко - само на година и седем месеца и нямам много време за социален живот точно сега, нищо че гоня 40-те Няма за какво да се отчайвам точно, жизнения ми опит досега беше доволно богат, характера ми се е вкостил също доволно и сега отново да правя компромиси в една енетуална връзка - аааа, това никак не е за мен! Някак си дадох сметка, че наистина не искам някакъв си мъж да ми се нанесе в къщата и да ми се мотка в краката! затова си гледам , отделям доколкото имам сили и време и за социален живот с приятели и се чувствам за първи път от много време насам страшно добре 
А иначе на всички, които мечтаят да срещнат голямата любов и да изживеят живота си с него - пожелавам го от все сърце

Morgana ,ти само на 40(горе-долу).Я ела да живееш в Испания и тук ,Ще се 4устваш ,като на 20.Тук хората запо4ват да "живеят" на 30 и едва кьм 35 се замислят за семейства.Та скьпа ,Ще имаш време и за себе си и за детето.
Само,4е нали знаеШ ,4е един ден децата ни ,Ще си имат свой живот и ако тогава нямаме никой до себе си ...........Аз сьЩо не искам(уж )никой до себе си,но не ми влияе добре мисьлта да остарея сама.
 
За вси4ко има време............и хора.................а ти имаш предостать4но и сега си вьв разгара на вси4ко

Дано не ти се стори много нетактично, но ти ли липсва секс, ласки и малко мъжко внимание?
Точно представата, че ще си стоя поне 1 година още в къщи и контактите наистина са сведени до минимум се отразяват много на начина по който се самовъзприемам, женското в мен умира всеки ден....аз го убивам, защото не знам какво да го правя-  този, за когото все още мисля никога вече няма да е с мен...а  друг  едва ли ще се появи на детската площадка:)

Моргана, не знам дали е от възрастта, но точно така се чуствам и аз в момента, наистина не бих издържала в този момент мъж да ми се мотка. Животът ми е достатъчно пълен.

А за това дали се чустваш жена, едва ли ти трябва мъж за да се почустваш така, всичко е въпрос на вътрешна нагласа. Ако ти е трудно да стоиш в къщи, ами започни работа, когато си сред колеги и приятели, живота изглежда малко по-розов.

Въпроса е винаги да се усмихваш, не е нужно хората да разбират какво ти е на сърцето, никой няма да ти помогне, а да  чустваш  съжалението в хорските очи, това за мен е най-гадното. Затова усмихвайте се момичета   , ние имаме най-голямото богатство, което никой не може да ни отнеме - ДЕЦАТА НИ

Мила, не знам от къде реши от моя постинг, че ми липсва секс, ласки и мъжко внимание? Напротив, в интерес на истината ако протегна ръко мога да го имам и наистина е реално, но аз просто го отрязах съответния господин понеже сега нито му е времето и мястото. нито възнамерявам да му идва време и място.....Харесва ми да съм си усамотена.  А не седя изобщо в къщи - върнах се от половин година на работя, в събота вечер задължително се изнасям с мрачна сила някъде по   с приятели и то наистина близки приятели! Но все пак това не ми е волния живот от преди да се роди детето, та в този смисъл казах, че нямам много време за социални контакти.
И си мисля, че не е нужно щастието на жената да се измерва в намирането и "заковаването" на мъж до тея.....Ей само заради това ме кефятмъжете - те нямат тази потребност, за да се чувстват щастливи! И накрая, надявам се да не звуча цинично - ама ако нещата опират до чистия секс......ммммммм....както е казано в Библията - поискай и ще ти се даде.....но не е задължително да ти се мотка из краката и най вече из къщата след това....   

Първо - защо пък не и заради единия секс ??? 
Второ - що се отнася до "бея и претенциите", това зависи от теб - ти слагаш границите
Но щом ти е конфортно там, "където се намираш", няма никаква причина да го променяш...