Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

  • 150 232
  • 3 189
  •   1
Отговори
# 2 010
  • Мнения: 278
Мег, не беше така, повярвай ми. Ти не ме познаваш що за човек съм. Имаше 3 акушерки около мен и 2 те бяха много мили, даже едната я ухапах яко по ръката без да каже гък.  Лекаря и анестезиоложката висяха и те непрестанно там , защото просто пищях с такава сила , че не можеха да мръднат без мъжа ми да се юрне да ги вика по спешност. Страха ми не беше от разкъсвания или от каквото и да е , дори не мислех за бебето изобщо, а просто ка к да не ме заболи следващия път толкова много.
Каквото и да си мислиш проблема си беше у мен. Аз така безумно съм реагирала при старх от болка и в други ситуации.

Янечек - съжалявам, ако толкова съм те подразнила. Не частни случаи , а че забелязах масово пиене на медикаменти, но не забелязах разлика с моята бременност. И аз имах в началото спазми ниско долу, имах и няколко седмици зацапване ... имах си и настроения и ми беше лошо. Е казаха ми , че е нормално и явно така си беше. Но аз няма да споря с теб, за да те дразня. Сигурно ти си си спасила детето с медикаменти, кото за мен не значи , че без тях всяка бременност е обречена .  И редактирам - мен пък страшно ме дразнят апокалиптични описания като тези на стрептококови инфекции, спукани мехури и как бебето ми щяло да се роди с пневмония, ако не ходя през 2 седмици. Да се неначуди човек как са оцелели холандците, немците, англичаните и пр ...  Rolling Eyes Със стрептококови инфекции можеш да плашиш гаргите. Аз си ходя на редовните консултации и като нямам инфекции не стоя след това всяка минута да мисля от къде може да ме хване нещо  всеки момент Rolling Eyes

Последна редакция: пт, 13 ное 2009, 13:03 от Severina_

# 2 011
  • Мнения: 2 376


Не разбираш, защото не си го изпитала.Аз съм го изпитала - имам напъни, а нямам сили.


От моя опит, тъй като голяма част от раждането си  изкарах естествено преди да стигна в болницата, при естествени условия м/у контракциите организмът ми така релаксираше, че направо си заспивах. Слава богу, включили са ми системата на късен  етап, затова  за напъните си имах предостатъчно сили. Разбира се, ясно е, че не съм критерии, но съм чела, че в естествени условия тялото под действие на хормоните, които се отделят си има механизъм да релаксира м/у контракциите.

# 2 012
  • София
  • Мнения: 12 959
Аз пък усещах напъни при 1 см разкритие и никой не ми вярваше. Възможно ли е, наистина? Бях с изтекли води, с регулярни контаркиции и главата прорязвала...Така и не разбрах защо толкова странно ми протече първата час от раждането, "естествената".

# 2 013
  • Мнения: 154
Раждах с епидурална упойка.Така и не усетих някакви чак толкова силни напъни.Казаха ми,че бавно съм родила,можело е по-бързо,но не съм напъвала достатъчно.За това мисля,че е добре в този случай някой да ти казва какво да правиш,а и бях толкова шашната,че имах нужда някой да ме напътства.Накрая докторът ми натисна корема,но честно да ви кажа нямам никакъв спомен за този момент.

# 2 014
  • Мнения: 3 869
Аз пък усещах напъни при 1 см разкритие и никой не ми вярваше. Възможно ли е, наистина? Бях с изтекли води, с регулярни контаркиции и главата прорязвала...Така и не разбрах защо толкова странно ми протече първата час от раждането, "естествената".

Не съм много запозната с терминологията на български език, но доколкото знам "прорязване" е термина, който се използва когато главата е на вагиналния изход и вече не се връща назад, се движи само напред. При 1 см разкритие, това няма как да стане, но преди 1 см разкритие, главата може да е вече ангажиран в таза (ако за това става дума). Леки напъни осещах от самото начало на раждането при регулярни контракции на 15 мин докато стигнаха на 3-4 мин., но това си бяха позиви за ходене по голяма нужда Simple Smile След транзицията също започнах да усещам леки напъни, същите като по-рано, но вече не беше останало нищо за изхождане. Истински, неустоими напъни усетих едва 10 мин. преди раждането на бебето, а дотогава си мислех, че няма да излезе това бебе скоро с тия мижави позиви Simple Smile Интересното е, че между последната контракция и напъните имах повече от час пълна почивка, а от началото на онези леки напъни до раждането на бебето минаха близо  2 часа... Зор не съм си давала за нищо обаче....

# 2 015
  • Мнения: 391
Sheila , да предположим, че ти си АГ. Идва при теб да ражда изплашено от форуми  и разкази 20 годишно момиче. Отнасяш се добре с нея, обясняваш и кое как се прави при раждането и всичко върви добре. Но в момента, когато трябва да напъне /защото ти и казваш кога трябва, понеже момичето не е достатъчно подготвено за да се осланя на усещанията, които и диктува собственото и тяло/, напъните са неефективни, слаби, тоновете на бебето падат. Бебето е слязло достатъчно ниско, късно е за секцио, форцепс и вакуум. Единственият ти избор е, да и "скочиш" на корема, иначе губиш бебето. Твоето решение?

Без да обсъждам така представената фиктивна ситуация:
Ако след обясенение на какво става и какво мисля да направя майката каже НЕ! Не ме пипай!, аз нямам право насилствено да и прилагам каквото и било. Бих предложила други подходи, като смяна на позицията, но ако жената пак отказва, бих повикала друг доктор, защото може би тя просто не ми се доверява по някаква причина. Ако вярвам че ситуацията е наистина толкова важна, бих продължила различни подходи и варианти, докато бебето е родено. Това ми е работата, не да "лекувам" насилствено и с риск да причиня психологически и други травми на пациента си.

Скачането на корема не е безвредно.  Възможни рискове са да се разкъса матката, ануса, черният дроб, счупване на ребро, проблеми с дихателната система както и счупвания и мозъчни увреждания на бебето. Само човекът който би понесъл последиците от такава интервенция, може да реши дали е съгласен да ги поеме. И това не съм аз а жената пред мен.

# 2 016
  • Мнения: 2 742
Е, не ,просто не мога да си представя, как в една супер критична ситуация, когато е въпрос на секунди сърцето на бебето да спре, лекаря започва да обяснява всички усложнения - разкъсвания, изпочупено бебе и т.н. Като чуе всички тези неща родилката може и да припадне от ужас, камо ли да взима решения...

За незапознатите искам да кажа, че въпросния "Прийом на Кристелер" се прилага, когато другите варианти за излизане на бебето през естествените пътища са изчерпани. Главичката е на входа на влагалището, но постоянно се връща навътре, затова не може форцепс и вакуум, а пък секцио хич, Вечерница .Обикновено това са крайни ситуации, тогава няма време за пробване на пози и варианти, защото трябва да се действа светкавично.

SHeila, ако знаех колко е болезнено това нещо, нямаше да се съглася да ми го прилагат, но пък нямаше да имам дете сега.В моя случай беше така, ако докторката беше изчакала още минутка и бебето ми нямаше да го има...

# 2 017
  • Мнения: 2 742
А сега, понеже много се говори за това, че Кристелер се прилага масово, отивам да пусна анкета във форума.  Simple Smile

# 2 018
  • Мнения: 2 376
При моето раждане една лекарка скочи на корема ми. Аз и се скарах, че в случай, че не знае в корема има човек. Може и инстинктивно да съм я  блъснала, не знам.
Другият доктор каза: "Сега със следващия напън ще те натисна тук ето така, защото не напъваш добре." Аз казах "Добре!" Е след това прецени, че  добре напъвам и няма нужда от това. Виждаш обаче разликата.

# 2 019
  • София
  • Мнения: 12 959
...доколкото знам "прорязване" е термина, който се използва когато главата е на вагиналния изход и вече не се връща назад, се движи само напред. При 1 см разкритие, това няма как да стане, но преди 1 см разкритие, главата може да е вече ангажиран в таза (ако за това става дума).
Не знам, Мег.
От самото начало ми повтаряха, че главата прорязва. И аз си мислех същото като теб, че няма как да стане, ама...Аз болките от контракциите не си ги спомням, ама имах чувството, че някой непрекъснато ме проверява за разкритие отвътре-навън.  Mr. Green Егати болката беше.
"Фалшивите" ми напъни се появиха осем-девет часа след клизмата, пак си бях с прословутия 1 см. Сигурно са били позиви за ходене по нужда (ама някак ми се струваха по-различни), но вече просто нямаше какво от много отдавана да излезе.

# 2 020
  • Мнения: 2 399
Според моя опит определено блъскането по корема не го правят единствено, когато е супер спешно и наложително, поне в моя случай не ме изчакаха да получа напъни, по неясни причини, а пък в такъв случай бебето трудно може да се роди без  такава или подобна безценна помощ. А пък и в крайна сметка, в много от случаите, изобщо няма да се налага използването на тези техники, ако раждането не се ускорява изкуствено.

# 2 021
  • Мнения: 11 595
Е, не ,просто не мога да си представя, как в една супер критична ситуация, когато е въпрос на секунди сърцето на бебето да спре, лекаря започва да обяснява всички усложнения - разкъсвания, изпочупено бебе и т.н. Като чуе всички тези неща родилката може и да припадне от ужас, камо ли да взима решения...

За незапознатите искам да кажа, че въпросния "Прийом на Кристелер" се прилага, когато другите варианти за излизане на бебето през естествените пътища са изчерпани. Главичката е на входа на влагалището, но постоянно се връща навътре, затова не може форцепс и вакуум, а пък секцио хич, Вечерница .Обикновено това са крайни ситуации, тогава няма време за пробване на пози и варианти, защото трябва да се действа светкавично.

SHeila, ако знаех колко е болезнено това нещо, нямаше да се съглася да ми го прилагат, но пък нямаше да имам дете сега.В моя случай беше така, ако докторката беше изчакала още минутка и бебето ми нямаше да го има...
Вива, нямаш гаранция, че ако била изчакала докторката и минутка и бебето нямало да го има.
За всичко си има начин, но за да се предпазим от "изцеждане" на силите за последната фаза, се подкрепя родилката в началото.
Аз си спомням в процеса на първото раждане, че дойде един момент, в който бях точно "изцедена" и се молех всичко да свърши. Акушерката ми каза, че това е типичния признак, че последната фаза наближава и че бебето скоро ще излезе. Аз се амбицирах много и точно тогава започнаха напъните.
За последното раждане пък ще ти дам друг пример - в последната фаза при втория напън излезе главичката изцяло. В този момент обаче тялото ми реши да се даде почивка. Бебето стои заклещено в родовия канал и пъпната връв беше притисната, та имаше нарушения на кислородния приток. Тогава акушерката сама натисна леко само два пръста по корема, колкото да контрахира външно матката и след няколко секунди започна истинска контракция, при която бебето се роди изцяло. Наложи се веднага да клампират пъпната връв и да го сложат в кислородна палатка. То изплака секунди след това.
Аз бях много спокойна, защото знаех, че съм в сигурни ръце и че те знаят какво правят. Нямаше паника, нямаше викове, нямаше ругатни, всичко стана тихо и много бързо, като в сън.

# 2 022
  • Мнения: 453
Главичката е на входа на влагалището, но постоянно се връща навътре, затова не може форцепс и вакуум, а пък секцио хич, Вечерница .Обикновено това са крайни ситуации, тогава няма време за пробване на пози и варианти, защото трябва да се действа светкавично.

И аз бях така с втората ми дъщеря - пъпната връв се беше усукала, теглеше навътре и главата се връщаше. Тогава ми пуснаха окситоцин на бавна капка, "нежно", след като ми обясниха положението и аз се съгласих. Контракциите ми станаха по-силни, усещанията ми - по-интензивни (дишах по-дълбоко и акушерките коментирата доволно "сега вече я боли". Което не беше истина, раждането ми беше безболезнено, просто стана по-интензивно в този момент, но  нямаше смисъл да влизам в диалози). След 10 минути (достатъчно много време) се роди 4 кг. бебе, без никой да ми скача по корема.
Явно нещата не са точно така, както пишеш, а зависи от конкретния случай.

Темата зацикли нещо.

Липса ми мсирак... Laughing
(Тия дни снаха ми роди в МД и е недоволна от обслужването за 1000-та лв, които е платила. Щом се стигна да ми се обажда по телефона да я съветвам за кърменето...)

# 2 023
  • София
  • Мнения: 12 959
1000 лева за какво? Избор на екип и ВИП стая ли?

# 2 024
  • Мнения: 391
Viva, ако е наистина толкова критична ситуацията, няма да се минава през цялата информация. Но ако след като докторът каже "Има проблем, трябва да подложим натиск на коремът" майката каже НЕ. Това е границата. Явно тя има причини, колкото и докторът да ги мисли за идиотски, тя си има право на такива.
За това говоря. Правото на майката да откаже насилие над тялото и.

А за това колко "животоспасяващо" е скачането по корема има доста спор. Със сигурност няма никакви качествени проучвания които да показват че има полза от тази интервенция. А наистина си има рискове. Търсене по гугъла относно този подход показва много резултати на съдебни дела поради увреждания които се предполагат да са станали от това ръчкане на главата на бебето в таза на майката.
Ето една графика която показва как матката се е разкъсала и главата е избутвана през нея. http://ebsco.smartimagebase.com/generateexhibit.php?ID=1703

Да не говорим че ако има деселерации на сърдечните ритми на бебето, първото което трябва да се направи е да се спрат окситоцини и разни подобни и да се смени позицията на майката. Не да и се блъска корема и стресира повече детето.

Общи условия

Активация на акаунт