По темата - казваш на твоя човек да избира - ти или майка му (и ако избере теб да си държи докрай и се изнасяте някъде далеч от тях!!! ако не - бягай от там докато можеш). От опит (на моята майка) знам, че няма смисъл да водиш война със свекървата, предварително ти казвам че ще я загубиш - дори и да се ожените, това положение ще продължи и той ако е мамино синче(а така като гледам, май е след като на 32години слуша майка си за всичко) считай че живота ти няма да е лесен и ще водиш една безкрайна битка, а той ще се осъзнае чак когато остане само с теб накрая (или когато се разделите и остане само с майка си, но в такъв случай - по-добре рано, отколкото късно!!!).
А неговата майка можеш да я хванеш насаме и да й разкажеш една много показателна историйка: мой познат се жени по любов. Всичко хубаво, обаче снахата има дете от предишен брак и майката я намразва веднага. На него не му пречи че има дете, той я обича и я приема, но майката все още е против. Тъй като живеят в една къща, майката прави всичко възможно да ги раздели. Резултата - развод, снахата се мести и си живее живота, а той остава да живее с майка си, не се жени повторно и сега когато майка му е много възрастна и така да се каже не се знае в кой момент ще си отиде, горчиво съжалява че го е направила това със сина си и че заради нея той сега ще остане сам (той е на около 50-60 години без шансове да се ожени отново). Та може да попиташ майка му, дали иска да си вгорчи старините с мисълта че е провалила щастието на сина си (който хич не е малък вече) и че заради нея той може да остане сам когато тя си отиде...