детегледачка съм и имам нужда от съвет

Аз само ще допълня и ще ти препоръчам книга http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=391795 . Прочети я, ще ти даде насоки да се справиш със ситуацията, а и можеш "случайно" да я забравяш ...може пък и майката, чрез нея,  да открие друг подход към детето

 Не мога да те посъветвам дали да кажеш или не на родителите. Това ти трябва да прецениш, като вземеш под внимание отношението им към детето.
 За поведението на детето - със сигурност не е провокирано от постъпките на майката и бабата. Имам близка ,която не бие и не разтърсва детето си .Същото ,в момента в който не получи каквото иска - започва да се бие само и да си удря главата където му падне.
Майката е много притеснена от това му поведение , и в повечето случаи му дава това, което иска.Е, как утре това дете няма отново да си удря главата  .
 Със сигурност можеш да помогнеш на детенце, независимо дали ще кажеш или не на близките му.

Аз мисля,че е добре да обсъдите с майката поведението му ,но деликатно,да не се окаже ,че мислиш че тя  предизвиква това негово поведение,за да не излезе ,че ги учиш как да си гледат детето.
А когато започне да прави така е най-добре спокойно да клекнеш до него,да го хванеш за ръчичките и да му приковеш вниманието с нещо от сорта на: "Погледни ме в очите!" и да започнеш да му обясняваш какви са правилата.
На моята дъщеричка,която се е научила всичко с реване да постига от известно време и казвам:"Нали знаеш,че с реване нищо няма да постигнеш?" и тя вече започва да го приема и сама си казва ,че с реване не става.
Успех!
Това е само опит на детето да наложи себе си .

На мен пък не ми е ясно как хем го глезят и му угаждат,а пък в същото време не му позволяват разни неща и го бият.

Детето се удря, не защото е разглезено, а защото е удряно.

Детето не е толкова малко, че да не разбира, какво му се говори. Разговаряй с него, когато сте сами. Трябва да можеш да го убедиш, че ти не си баба му или майка му и че номерата с тръшкане, реване и скубане на косите, няма да помогнат. Създай приятелство между вас, където плача няма място. /Не става въпрос за моментите, когато се удари без да иска./ Всичко може да се реши и в разговор.
Така... не казвам, че ще ти е лесно, но си длъжна да опиташ и заради себе си и заради детето.

Отделно с майката се опитай да проведеш разговор, на тема - боят не решава проблеми и не възпитава към добро. Много деликатна ситуация. Ти си ги познаваш и предполагам знаеш техният характер. Въпросът е майката да разбере, че греши с удрянето.

Само дано темата остане за даване на съвети, а не за коментиране на работодателите ти все пак.

Явно хората са си такива и за тях това "възпитание" е нормално, жалко за детенцето.   И аз си мисля, че е добре деликатно да поприказваш с майката относно удрянето. Едва ли ще и повлияеш дотолкова, че да спре, но и малко да е - пак е нещо.

Според мен задължително е да се дискутира с родителите. До сега съм имала три детегледачки, синът ми е доста капризен и своенравен и именно затова много държах да имам от тях обратната връзка.
Винаги съм се стремяла да имам контрол върху ситуацията и когато съм намирала нещо за нередно съм го казвала както на детето, така и съм правила забележка на детегледачката. Първата примерно го глезеше страшно и съм правила забележки нееднократно, че съм я наела да се грижи за него, но не и да му слугува и да му угажда на всички капризи. Със следващите две беше далеч по-лесно - просто нивото им беше друго

Децата много бързо научават, че при различните хора има различни правила. Явно с боя, виковете и подобни майката не е образец... тогава се опитай ти да си такъв. Не забранявай много неща, но забраниш ли - не се пречупвай. Ако детето се удря - не му обръщай внимание, може да го успокоиш, но НИКОГА не му разрешавай това, което си забранила, защото се удря. Не се притеснявай - едва ли ще се нарани.
[/quote]

Вие сте възпитател и вие трябва да намерите подход. Никой не би могъл да ви посъветва адекватно, защото не познаваме и родителите, и детето, и вас най-вече.

Искам само да кажа на детегледачката, че трябва тя и родител да възпитават детето в синхрон, а не да се противопоставят една на друга. Добри или лоши майката и бабата са родители на детето и това е техния начин на възпитание. Не е задължително да се държи детето така защото някой го бие. Децата преминават през различни етапи на поведение - смея да твърдя, че не съм била децата си, но малкия ми син посяга да удря другите деца, имаше период в който хапеше и т.т
За известно време идваше една жена да ми помага за малкия син, но когато тя е била с нас аз съм се държала така все едно ме няма / вършех си мои неща/. Изцяло тя се грижеше и занимаваше с него. Защо когато си ти с детето те се занимават с  него?

Моето мнение е да разговаряш с майката и да и кажеш истината за това което мислиш по въпроса. Разкажи и случката с детето И в детския клуб. С една дума да си откровена.

Има две възможности: Първата е да те обвини в нахалство и други подобни... и да те уволни. А втората е да си вземе поука и да коригира държанието си, съответно да повлияе на майка си.

При първия вариянт - не толкова добрият, но има възможност след размисъл от нейна страна да разбере за какво иде реч и да се опита да се промени. Все пак има някаква макар и минимална възможност да разбере - все пак е майка и става въпрос за нейното дете, по дяволите!

Трябва да говориш смело и откровенно с майката!
Аз съм майка и работя,една много мила жена гледа дъщеря ми. Но държа да знам абсолютно всичко за това какво се случва с детето ми - не дреболии от сорта в колко са излезли на разходка, в колко са се върнали, какво е яла...доверие имам на жената, знам че гладна и гола няма да я остави... По скоро кога се е глезила и защо, с кой си е играла и имало ли е конфликти, слушала ли е жената която я гледа...Вечер малката(2г.7м.) сама ми разказва какво се е случвало през деня, дълъг и труден път извървях докато се научим да си говорим вечер. Изгасяме лампата, лягаме в леглото и преди да заспим си говорим, понякога повече от час!!!
Отклоних се малко, защото мисля че диалога между майка-дете и майка-детегледачка е много, много важен!
За дъщеря ми аз и детегледачката и сме два различни авторитета. Осъзнах че в главичката му има конфликт между нас когато дни наред ми задаваше един и същ въпрос - "Как се казва майката на Марти?" - случайно детенце от детската площадка. Аз и отговарям "Ади", но дъщеря ми казва:"Баба казва Ваня!"....То е питало жената, тя не се е сетила и понеже дъщеря ми, както всички деца може би, е много настоятелна, продължила да пита и жената и отговорила "Ваня" - различен от моя отговор. Дилемата за малката дълго време беше кой е прав. Децата съпоставят хората които се грижат за тях, когато има коренна разлика в поведението( в моя случай името на майката) на авторитетите които изграждат разбиранията на детето за добро и лошо, то самото започва да се чувства несигурно и може да изразява тази несигурност по различен начин...
Уеднаквете си критериите за възпитание на детето, решете кое може и кое е абсолютно забранено, както и кое е разрешено в случай, че е изпълнено някакво условие (например бонбони се ядат само след като се изяде супичката)...
Успех в начинанието, желанието за справяне със ситуацията е похвално!
Няма лоши деца - има безотговорни, или твърде заети с друго родители, които нямат време да погледнат децата си в очите...
Работете по въпроса, проблема е у вас - майката, бабата и детегледачката...Вие ако постигнете синхрон смятам че всичко ще се нареди...