С присъщия ни колорит да си припомним стария арабски бит-90та юбилейна

винаги, добре дошла!нели е по-кратко!   
ей, имах колежка от института се омъжи за най-красивия младеж(кипърец от гръцката 4аст)  в института по онова време,  в дале4ните  ком. години, но докато й разрешат  да се ожени , тя си беше  бременна и роди, и после се ожениха и с голям зор заминаха за там! колко време мина 20 г ,4е и пове4е!но бяха страхотна двойка и такава любов ,която мина през титан! 

рейн, не знам в големите градове, дали няма присъствие на бащата при смесените бракове в родилна зала! ина4е не съм 4ула някой тунизиец, местен брак да има желание да присъства! като знам условията в държавните болници  ,то и за жени не е там! е, за 4астните клиники си е приятно, хотел4е и добра сума на влизане или излизане!с  добро бослужване! аз родих в държавна болница заради бг анестезиоложка, тя ни спаси, не знам в 4астна клиника дали можеше и по-добре, но тогава имаш? доста смъртни слу4аи ,а аз съм и тежък рисков слу4ай! 7 родилки бяха по4инали за едно лято! много спонтанни аборти има тука ,докато висях в болницата при българките, се 4удех колко народ  абортира и доктора вика иншаалах другият път, никакво задържане не видях да се прави! дали е само за тука или в по-голям мащаб не знам!
не знам какво е да има мъжко присъствие в залата нито в бг ,нито в тунис,! аз не раждам нормално за да си държим ръката, винаги с пълни упойки! нямам мнение ,поне с децата да видя кое е добре или не, дай боже да сме живи и здрави да го до4акаме това време!

Ra , Благодаря, че се изясни по въпроса за кавичките. Не знам защо в първия момент ми се сториха като най-обидните кавички, които някога съм виждала.  Сигурно още ми държи от вчерашното гладуване.Ето, че  стигнахме до съгласие и това много ме радва. Да, нещата са просто различни в различните общества, за мен е жалко че повечето хора са много негативни към някои чужди традиции.  Струва ми се пресилено на базата на няколко случая, които сме чували да твърдим, че едва ли не всички играят някаква роля и през деня се правят на щастливи пред другите, а вечер между четири стени изживяват трагедии. Да припомня, че уговорените бракове са традиция в огромна по население част от света – практикуват се не само в повечето мюсюлмански стрнаи, но и при евреите, сикхите и индусите...Хм, станала съм май прекалено съпричастна с населението на Югоизточна Азия...

Рафаела, не знам с какво те наведох на мисълта, че споря. Аз много се зарадвах, че отговаряш на въпроса, който съм задала и споделих на свой ред как се развиха при мен нещата. Не съм казвала дали трябва или не трябва бащата да присъства, това всеки си го решава. Ще ми е безкрайно интересно да чуя историите и на другите съфорумки.

Сега се сещам, че тук се спомена за отрицателното отношение към разведените жени. Имам някакви смътни спомени, като бях малка и ходех на село при баба, жените на ухо си приказваха, че еди кой си бил парясник, или еди коя си парясница....Тази дума хич не ми звучеше  като заредена с положителен заряд...интересно дали се е използвала само в моя край или и други са я чували....

Аз като бомба със закаснител все се сещам да коментирам по разни въпроси със закъснение. Спомена се и за трудоемките традиции на арабите. В Пакистан същата работа, да посрещнеш гости е толкова трудоемко, че аз постоянно се провалях. Там ако поканиш на гости съседката си,  почти сигурно е, че тя няма да дойде сама, а с двете си сестри, едната си снаха и трите и деца, и братовчедка си, която им гостува в момента...И тази делегация често пристига без предупреждение. От домакинята се очаква да преустанови, каквото върши и да започне да сервира чай и храна....Но каква радост са тези събирания и гостувания за децата...Както някой пак тук спомена, точно от тези трудоемки обичаи, после остават най-топлите ни спомени.

В този момент се сещам за една българска традиция, която ми е оставила много мили спомени, но май е на изчезване...Пак на село бабите се събираха да правят ‘хляб’ на някой починал или иначе казано ‘струване’. Сядаха на пода на една стая, сещам се че имаше много хлябове с набучени в тях свещички и ряздаваха разни сладки и жито с едни шарени бонбончета в него....Ах, как вълшебно се чувствах, облечените в тъмно баби, характерната миризма на восък, пърхащият пламък на свещичките...всичко това ме караше да се чувствам в някакъв нереален свят и да се забравя многобройните си житейските си проблеми, като тези, че баба не ми позволяваше да си купя лак за нокти, а татко все се бавече с покупката на касетофон....




 

Ето с това съм много съгласна,личи си, че си човек с опит,Наде, а относно сестра ми в момента съм много притеснена за нея, защото е толкова страхлива и докато се чуди какво решение да вземе дали да задълбочи връзката са човека и да го представи на нашите той май вече се е на чакал и ми се струва че изпусна тя "бялата лястовица",ама така е аз от колко време и говоря че ще му се изпари търпението -тя не е 15г.хлапачка а жена на близо 28г. и ако не знае какво иска от живата, кой вместо нея ще знае, ох много се отплеснах извинете ме.

наде коя зодия си?
това за виртуалната среща е много хубава идея,някой май беше предложил на абв чата...  
ако си представя ,че съм майка и имам деца инша'Аллах съм ЗА уредените бракове .... Знам ,че преди годежа се събират бъдещите годеници(не сами разбира се)говорят си колкото да се опознаят и така се съгласяват или не...
както каза и Надиа и Латеа връзката между двама души койта са първи един на друг е много здрава и силна


  

 

Ха, гледам тука пак страсти бушуват! Лично според мен не  би трябвало нещата да се привеждат под общ знаменател.Свидетел съм на много  успешни  уредени бракове в арабския свят, безкрайно солидни , при които любовта, уважението и  топлотата в семейството идват някак постепенно във времето и оцеляват дълго..Свидетел съм и на тукашни бракове, предшествани от изпепеляваща страст и любов, преодолели всички бариери по пътя си, които в последствие обаче с гръм и трясък се разпадат..Затова си мисля, че няма общоприето правило за успеваемостта на един брак.За себе си лично, не бих се колебала и ако тепърва ми предстоеше брак, отново бих се спряла на съжителството, базирано на любов и взаимно привличане.Този ми избор обаче по никакъв начин не омаловажава естеството на уредените бракове и породените при тях на малко по-късен етап чувства.Мисълта ми е, че всичко е строго индивидуално и успешни и неуспешни бракове и от двата типа винаги ще има..
В тази връзка, правокирана от множеството разказани тук любовни истории с хепи енд, а за жалост и с не толкова хепи,сътворих едно стихче, за да ви оставя да се посмеете за моя сметка
Чета си тук истории любовни,
с финал вълшебен, а понякога тъжовни.
Дали от тях дойде ми вдъхновение,
подвластна на богато въображение,
реших се аз във този късен час
за чувството, бушуващо във нас
във формата на стих да ви разкажа,
със рими недодялани  да кажа,
как в този наш живот, понякога суров
се оцелява  май по-лесно със ЛЮБОВ.
При някои се явила изведнъж,
на гръм подобна, предвещаващ дъжд.
При други уж била моментно увлечение,
но то превърнало се в предопределение.
При трети пък, изпълнена с тъга,
довявала безкрайна самота..
При някои всичко минало тъй гладко,
решили си проблемите за кратко.
Други пък далече отпътували,
живота свой  безстрашно те рискували,
оставили се обич силна да ги води
в борбата им с неволи и несгоди.
Не би могъл, дори да искаш, да ги спреш,
водени от  страсти  и копнеж,
наивно малко, някак по младежки,
допуснали те може би и грешки.
Но пътят дълъг славно извървяли
и клетва на възлюбения дали.
При трети пък след пареща тъга,
момент ще дойде, може би сега,
доскоро иначе залостена врата
да се открехне и през нея любовта
да влезе пак с букет от много радост
и спомени от миналата младост.


Не бъдете много критични, музата за подобни писания ми идваше предимно в ученическите години..
Винаги,Добре дошла сред нас!  
Латеа,как върви ученето, скъпа?Покрай твоите писания за баничката и бозата се присетих за Дала.Къде сте двечките с Белбей?Съвсем ни забравихте!Зная, че сте заобиколени от любими същества, ама драснете някой ред, домъчня ни за вас!
Доста мами напоследък се покриха - Мелани,многото Мариам-ки и т.н..
Хайде да отивам да поработя, че нещо се отплеснах и забравих задълженията си..Софийските мами като се приберат от срещата, моля обстойно да ни запознаят с протичането й  и съответно да я онагледят с някоя и друга снимчица в албума!

Момичета, дошло ми е вдъхновение днес да уча арабски   Аз понаучих азбуката докато бях там и скромен набор от думички... ама ми се иска да понапредна. Да имате идея за някакво хубаво помагало онлайн?   Аз сега търся из нета, но ако вие имате опит с нещо.. ще съм благодарна да ме посъветвате  

Здравейте, момичета отново!!! Успях да си взема документите за напускането на работата и довечера ми предстои среща с новата шефка.Дано всичко мине успешно  .Имам няколко часа да убия до края на работния ден, смятам повече да не се старая тук  , да имам сили за новото място  .Понеже не съм забравила, че обещах да споделя с вас  за първата ми арабска приказка и за Кашата в живота си, ще започна първо с приказката.
Животът си ми течеше нормално или по точно нищо особено не ми се случваше.Бях си примерно дете и образцова ученичка  .Станах студентка без особени усилия и докато  приятелите ми ходеха на кандидастудентски изпити аз се чудех какво да правя. Почнаха лекции, упражнения и животът си течеше.Така се изнизаха още няколко години и когато минах и трети курс животът се промени. Бях започнала да си комуникирам с чужденци, за да си упражнявам английския.Не бях никак очарована, от това което ми се връзваше на линия и след второто изречение ,много бяха отстранени. Докато една вечер ми писа един човек не с тривиалните думи чути хиляди пъти.Бях очарована, защото в онзи момент той беше първият човек, който  разконспирира ника  ми. Започнахме да си говорим.Беше много ерудиран и интелигентен.Разбрах,че е сириец и то православен християнен.Не беше нужно да обяснявам къде се намира България,като на останалите  . Така дните минаваха,а нашите разговори се задълбочаваха.Никой никога не е лъгал другия  с нещо.Усещахме се дори, когато не бяхме заедно на линия. Още в началото си призна,че на скоро се е разделил с приятелката си, с която са живяли заедно.Причината за раздялата е била, че брат й и баща  й не са одобрявали тяхната връзка и са си я  отвели обратно в Турция.Тя е била мюсюлманка.От страна на неговото семейство не е имало проблем с приемането. Моето появяване е било като лъч надежда в живота му.Така месеците си летяха, той планираше да напусне Сирия  да дойде до България и от там към Европа.Беше невероятно отговорен към семейството си.Родителите му бяха възрастни,а  братята без работа, той ги издържаше и с нетърпение очакваше момента в който те ще си стъпят на краката , за да последва мечтите си.Докато очаквахме този момент и двамата,неговото семейство знаеха вече за мен, а моето за него.Държеше да ме види на камерка и тъй като аз не исках да си взимам,решението беше взето от него той да ми прати.Не отказах.Един ден получих известие за колет.Отидох в пощата взех го и трепереща се прибрах вкъщи.Освен камерката вътре имаше и един прекрасен шал за мен от майка му.Не знам тази жена как беше избрала шала, но беше в любимият ми цвят и досега не съм срещала толкова красив шал.Инсталирахме  камерката , но образът беше само силует  Той дава напътствия ние се борим с настройките, но резултат едно шарено черно петно и моя силует  . След време се оказа че нямало братска любов между камерката и версията на Windowsa  .
В един прекрасен ден ме извести, че бившата държи да дойде в Дамаск да се видели имала нещо да му дава.Няма да обяснявам как се почувствах, но и нищо не можех да променя.Той замина на срещата, а на мен ми предстоеше да изживея няколко дни в неведение. Публикувам, за да не се изстрие и ще продължа....

Марси, ти си права, всъщност в много страни май не се допуска присъствие на роднина или приятел, освен ако сигурно не е частна клиника. Аз пропуснах да спомена, че раждах в Лондон, там даже те поощряват да си доведеш роднина или приятел. В Пакистан едва ли щеше да е възможно въпреки желанието на таткото. А за България чух, че трябвало да се плаща около 200лева и много хора се отказват точно по тази причина.

Латеа, и аз така в началото реакциите ми бяха много остри, много разпитвах и провокирах мъжа си, че и на моменти обиждах...И аз доста умувах как е възможно да се ожениш за някой, с който не си 'ходил', но вече мисля, че разбрах тяхната гледна точка и съм в мир със себе си.

Сещам се за една смешна история, но действащото лице  е не мюсюлманин, а един мой познат хинду. Понеже и при тях уговорените бракове са широко застъпени, веднъж и на него му организирали взгляд. Момичето хич не му се понравило и той  решил, че по-късно ще им съобщи дипломатично...и почнал да си хапва от трапезата. Но горкият не бил съвсем запознат със собствените си традиции. Оказало се, че ако започне да яде от определена храна, това означавало, че дава съгласието си. Колко много се изненадал, когато после всички започнали да обсъждат дата и място на годежа. Много се смях, не се сещам за развръзката, но имам смътни спомени, че съдържаше много сълзи и разбито сърце от страна на момичето.

П.С. Сега забелязах стихотворението. Радвам се, че съм попаднала сред толкова таланти. Моите последни поетически опити бяха в трети клас, когато за ужас на майка ми баща ми, прописах стихотворения за Партията.

Страхотна, ами така е, жената е номер 1 в семейството в арабския свят, независимо какво се говори. Когато разказвах моята история споменах, че моето хабиби си има жена, която е била избрана от неговите сестри. И тъй като е бил вече на 31 години е дал съгласието си да се ожени за нея. След второто им дете осъзнал каква грешка е допуснал и се разделят. Разделил се е той, но не и тя... В момента, в който той започва да споменава за мене и да подготвя почвата там, се започва и борбата за нейното връщане. От една страна майка му, която иска да го види щастлив и е на негова страна и от друга сестрите му, чийто избор е била тя - жена му. Незнам как и по каква причина тя се е появила за нещо си у тях, вероятно с децата е могла да спекулира по всякакъв начин, тъй като и двете са били при нея... та се стига до нова бременност с близнаци (при положение, че го е уверявала, че пие хапчета) Абе слаб им е ангела на мъжете за женските хитрости 
Но жената се е борила за своето право да си има семейство, защото за нея няма друг избор. Никой няма да я вземе с две деца, а да изкара целия си живот сама също е трудна работа.
И така аз трябваше да се примиря със загубата въпреки любовта, а той трябваше да приеме брака си отново, въпреки липсата на любов.
Тези новини около сестра ти не ми харесват... ама какво да кажа, има жени и жени... едните деликатни, чувствителни, романтични (с пълни сърца и празни ръце), а другите борбени, властни, амбициозни ( с празни сърца и пълби ръце)
Наира "Близнаци" съм, по цял ден се чудя на кого от двамата да уйдисам
За чата не го знам този на абв. Преди имаше един мюслим чат в една страница и там намерих доста приятели, но беше преди 10 години време. Трябва ли да се прави чат стая в абв?
Саратед ти си ни поетеската тука, Шехи в нашата любовна книга, която ще спишеш трябва да има и раздел поезия
И аз снощи се сетих за Мелани, в България ли си? Стига толкова работа отбивай се понякога при нас И за Скай Блю ми е мъчно, докъде ли я докараха с техните визови проблеми

Наде, аз мисля че и тук жената е номер едно в семейството ако знае как да го постигне, а относно това че има жени и жени и ти си права ама до някъде има и такива като мен  борбени и  амбициозни за любовта си, но и "подвластни" на един силен мъж до тях така че и с пълни сърца и с пълни ръце

Наде, много ти съчувствам...как пък всичко се е стекло против теб. А не е ли имало вариянт да са разделени, а той да и изплаща някаква издръжка, в смисъл, ако това и е бил проблема -как ще се справя сама.

Относно сестрите, аз вече си казах мнението по тоази въпрос - за мен истинсите подтисници и манипулатори в едно арабско/азиатско семейство се наричат не мъже, а сестри.  ....не че бих ги застреляла де...стрелящото човече е символично...    

Наде откъде ги беше намерила онези грамадни човечета, ще ми трябват, когато почна да изразявам пак силни емоции...

Здравейте,арабелки!sarated,много хубаво стихотворение!Относно,присъствието на бащата при раждането,мисля трябва да е голям куражлия,независимо от кой край на света е.Аз родих със секцио,но с местна упойка,и ако съпруга ми присъстваше,щеше да припадне още преди да са ме отрязали.Sunshine.очаквам с огромен интерес твоята история.Monsoon,аз досега мислех,че наистина мъжете са подтисниците,а то се оказа друго.Лек ден на всички!

Монсун отляво където са емоиконките има надпис "още" като кликнеш там излиза отделен прозорец с още иконки

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=338889.msg8911787#msg8911787

Sarated, стихотворението е прекрасно !!!     
 Срещата им беше минала много драматично,но той  беше направил избор, който беше в моя полза,а тя се беше върнала в Турция.Вече доста по-спокойна се подготвяхме за празниците ,наближаваше Коледа и Нова година.Мечтаехме си и за първата среща на живо.Пратих колет за Коледа с подарък и за майка му,беше пристигнал точно на рождения й ден  . Сега като се сетя събитията са се развивали от началото на темите за арабския свят, но аз ви открих толкова  по-късно,явно сега е трябвало.
Уговорихме се и заедно да посрещнем нова година онлайн, по онова време те нямаха нет вкъщи ,а той ходеше в клуб. Появи се и всичко беше като от приказките за принца и принцесата.Успяхме да посрещнем новата 2006 година заедно, пожелавайки си да е по-щастлива и за двамата.Но приказката беше дотук, оттук нататък започваше нещо, за което и двамата не знаехме къде ще ни отведе.Няколко минути по-късно моят нет изчезна в продължение на няколко дни  . След това и той изчезна,минаха месеци, в които аз не знаех дали е жив. 
Живеех ден за ден, беше някакъв ад, но и това отмина.Появи се обяснихме се, но нещата вече бяха започнали да се променят.Смяташе ,че заслужавам много повече от това което той може да ми предложи,а в онзи момент аз бях много далеч от този начин на мислене.После той пак изчезна и аз реших че това е края.Взех се у ръце и реших , че няма да позволя това да ме сломи и че явно така е трябвало да се случи.Сбърках, защото се оказа че животът ще ни срещне отново по-късно,че сърцата ни ще се разпознаят, но преди това моя милост забърка Кашата.Човек не знае какво му носи утрешния ден и дали това което му се случва е за добро или лошо ,докато не го види в неговата цялост.За Кашата ще пиша скоро,че след малко трябва да си освободя работното място.Не съм вярвала,че ще ми е мъчно когато си тръгвам оттук ,но човек трябва да следва пътя си.