Това ли е адаптацията?

Направо ме разплака, иска ми се да ти кажа - Моля те не я давай повече там!
Сина ми е на 2г. и 6месеца преди месец и ние тръгнахме на ясла, още първия ден ми каза, че лелята го е ударила по главичката! След седмица пък ухото му беше теглила! Детето стана нервно, раздразнително и само като спомена думата градина започва да плаче, мислех си, че е нормално, но като чух как им крещят и ги заплашват, ми стана зле. Веднъж дори онзи ден както си играеше и слагаше едно бебе да спи започна да му говори - Не пачкай, не пачи, мама няма дойде земе тебе, млък, айде наказан, наказан и хвърли куклата! Започнах да го разпитвам и каза, че го е страх от лелите, защото ще го бият! Той е по-голям може да говори не много добре, но достатъчно да го разбера, сега е болен има пневмония, незнам и аз какво да правя, някак си вътрешния ми глас може би ми казва да го оставя, да не го водя повече там. Дори и педито забеляза, че детето е станало много нервно!
Ако имаш възможност изчакай до следващата година, все си мисля, че тогава ще са по-големи и ще можем да им обясним по-добре!

Към това решение клоня и аз.
Сърце не ми издържа.
Много хора около мен ми твърдят, че ще свикне, ще се адаптира, ама аз си мисля, свиква ли се с това да те овикват за какво ли не. Например за това, че си се наакал в памперса, понеже явно това се случва, защотооткакто ходи на ясла плаче уплашено всеки път, когато се наака по грешка в памперса, заплесва се в игра и забравя да донесе гърнето или е с разстройство.
Познатите ми ме питат а дали не ти се глези и не преиграва. Аз питам може ли да преиграва дете , което още няма две години.
Аз самата лекувам вече 2 години тежка психическа травма от детските си години, без дори да подозирам, че ми се е отразила толкова на здравето, самочувствието.
Не ми се иска да си затварям очите за това, което се случва с детето , някой ден със сигурност ще си блъскам главата, че съм чакала да се адаптира. В някои от дните изглежда "адаптирана", а по-скоро е някак примирена, предадена, не искам детето ми да се предава, докато плаче за мен надежда има.
Незнам на какво се дължи разочарованието, сигурно ще кажат някои от вас: ""Ами, за 40 лв месечно -толкова!"", ама аз очаквах отношение по-нормално и по-човешко, все пак това са жени, нечии майки, нечии баби......не бях подготвена за условитя при които се отглеждат там децата, отношението, режима, порядките. Аз съм си виновна, ако бях попроучила предварително. Всъщност няколко пъти съм говорила  със старшата сестра преди да тръгне на ясла детето, тя е страхотна , много мила и грижовна, мисля, че благодарение на нея детето не е и по-зле, честичко ходеше да я види и казваше, че когато следобед се събуди с плач само 15 минути след като е заспала след дълго плакане, я милвала по косичката, за да заспи отново.
Ей това очаквах, а сигурно не е трябвало. Все пак там са 20 деца накуп, не можеш да погалиш всяко, ама и крещенето не приспива и не успокоява,а това с наказаният за плач наистина умът ми не го побира.
Пак стана дълго, прощавайте ме.

Звучиш доста зле . Моето дете тръгна на 2.5 г. на ясла  . Това беше миналата година . Не сме имали някакъв особено сериозен адаптивен период , тъй че не мога да ти дам собствен пример , но ако аз бях на твое място щях сериозно да се замисля върху следното . Първо ако решиш да я оставиш една година вкъщи или две и след това да я пуснеш директно на градина , тя ще се сети за какво става въпрос и тогава нещата ще бъдат още по - зле . Лоши спомени . Второ , ако решиш изобщо да не ходи на градина , а директно предучилищна , може да я запишете тогава в училище и да ходи до обяд . Което според мен е добре , ако има кой да ти помага . И друго,нищо  от това , което пишеш на нас не ни се е случвало и това не е адаптивен период . Детето ти изживява страхотен шок , аз лично бих се замислила върху други варианти .

Незнам защо, но все си мисля, че в градината ще е по-различно.
Съдя по това, че лелите казаха, че единстения момент, в който грее е когато идва педагожката, два пъти седмично им свири на акордеон и пеят песнички. Тя обожава музиката, пеенето, танците, всичко това я омагьосва просто. А в яслата фактически не ги занимават  с нищо: нито книжки четат (в къщи правим това постоянно), нито контактуват адекватно с тях (освен за миене, сменяне на гащи, обличане-събличане).
Аз не бях запозната с това, но там всъщност те правят наистина само това: спят, ядат стоят на гърне (често до 20 минути на сядане  , перез 1-1 и половина часа)  и играят с играчки, което нея не я влече много, вкъщи нямаме много, не купуваме, тя не ги ползва, тези които имаме стоят в коша за играчки, предпочита други занимания ;умствено не ги натоварват с нищо.
Детето ми беше на 1 година, когато вече се заслушваше в приказки и изчитахме по цяла детска книжка без да мръдне, когато е с майка ми също четат, пеят песнички, вече почти успява са изпее "У дома часовник трака", обожава да и се говори като на голям човек и обича да рисува, да подрежда играчки, да "чисти" като големите.
Имам чувството, че в тая ясла ще деградира.
А в градината е друго, занимават ги цял ден с разни неща, учат се, пеят, мислят.
За мен яслата никога не е била нещо друго освен необходимост, така стоят нещата, но май ще гледаме да бутаме до градина, което обаче май ще стане, когато навърши 3 (или бъркам?) а дотогава........

Не, това според мен не е никаква адаптация, да не говорим за нормална. Звучи ми потресаващо зле. Явно не сте попаднали на добра ясла.
Ива тръгна точно преди месец, ходи 4 пъти, разболя се сериозно и не ходи 3 седмици. От вчера пак тръгна, но не ми плаче сутрин, посрещат я сестрите с усмивка и мили думи, тя им подава ръчичка и ни казва:"Чао", като ни маха и си влиза вътре. Като я вземам сестрата ми казва как е минало, какво е правила, понякога ми дават рисунките й. Определно ги занимават, което много ме радва. И Ива е от децата, които обичат книжки, обича да рисува, да изрязва, да пее песнички, говори като възрастен човек Детегледачката ми беше казала, че там няма да й е интересно, защото е надраснала възрастта си, но мисля че й харесва.
Ако съм на твое място, веднага бих си спряла детето. Не искам да ти звуча лошо или да ти казвам какво да правиш, но според мен това не е нормално. Тормозите се вие, тормози се и детето И аз съм на мнение, че толкова малко дете не може да се глези. Особено кошмарите нощем, те няма как да се измислят.
Ако имате възможност, помислете за частна ясла, като задължително проучете как се отнасят там с децата. Не, че всички държавни са лоши, но вече е късно за местене в държавна. Или пък детегледачка - лично аз съм много доволна от нашата, а и нямах желание да я пускам на годинка на ясла. Дано се оправи скоро детенцето. Стана ми много мъчно.... Стискам палци!

Не, това не е адаптация. Първо, детенцето ти е малко и още не е готово за ясла и второ, попаднали сте на лош персонал. Не очаквай да се адаптира по този начин, по-скоро може да се примири и да страда...
Аз бих търсила други варианти.

Смени яслата. Там очевидно не просто не се чувства добре, ами се чувства твърде подтисната... горкото мъниче.

Има ли вариант да сменя яслата.
След като вече е приета и записана там, мога ли през февруари да кандидатствам отново.
И в този ред на мисли - ние сме в Младост, става дума за ОДЗ в Младост 2, дайте препоръки за ясли в района.
Tani4ka_04, сподели, ако не е проблем колко ви струваше детегледачката на месец, че чувам цени с огромна разлика, от 400 до 1400 лв. на месец. Колко време се грижи за Ива? Как я намерихте?

Не е така във всички ясли, повярвай! Аз не бих я завела отново там за нищо на света, ама за нищо!!!
Какви са тез работи, бе? И ние сме ходили на ясла и ние сме плакали, ама плачеше 1 минута сутрин докато се разделяме, после госпожата го гушваше, вземаше го и докато затвори вратата - спираше да да плаче. Като го взема ми се радваше много, но беше спокоен и весел. Научиха песнички, рисуваха и лепяха в едни книжки, като го спрах от ясла заради болест на 2-я 3-я ден започваше да пита за госпожите и децата, така че всичко е до персонала, моят съвет е друга градина или каквото и да е друго, но не там, в никакъв случай не там!!!

Милото дететнце.  Кажи кое е ОДЗ-то, моля те. 
При моето дете адаптацията се състоя в сутрешно поплакване в продължение на 2 седмици, което според персонала беше само за пред нас. След тези 2 седмици започна да влиза спокойна сама в яслата и дори да спи там без проблем. След яслата си е пак весела и игрива. Много се промени, но в посока научаване на повече неща и самостоятелност. От персонала съм супер доволна, защото явно имат подход и към децата и към родителите, с други думи - личи си, че са много човечени.
Желая ви успешно развитие! 

Направо съм потресена!Не си причинявай това на детето!Нито на себеси!
С какво е заслужила тази мила,невинна душичка такова отношение?
Не може да няма друг начин просто,аз не бих я завела нито ден повече там.
Сама пишеш,че лекуваш травми от детството си,помисли как ще се отрази този кошмар
на дъщеря ти.Тя ти дава достатъчно сигнали,че има голям проблем,ти си ги забелязала.
Моето мнение е,че няма нищо по-важно от децата ни,и няма работа и пари,които да
ме принудят да причинявам това на детето си.Дано не съм те засегнала,но просто
ми се насълзиха очите,докато четях първите ти постинги.

Още виналата седмица я заведохме при хомеопата, който лекува и мен.
Започнахме лечение, защото в същия момент беше и болна вече з автоеи път. Той смята, че ще се справим с негова помощ с тревожните сигнали и още до няколко седмици ще има резултат. Аз също го вярвам.
Благодаря на всички ви за подкрепата, имах нужда да чуя и мнението на майки, минали през ясли, за да се ориентирам как по принцип протичат нещата.
До февруари (когато тя ще навърши 2 г.) ще сме у дома, с бележки, с незнам какво, но съм решила това. Педиатърката ми каза, че ще ми съдейства на 100 процента за това. Ще видим как са нещата тогава и може би ще опитаме отново, може би не там.
При нас въпросът е да изкараме някак до края на октомври, имамае общ бизнес с таткото, на него му е много трудно, откакто съм в майчинство, а проблема с персонала е много сериозен.
От декември ще му е по-лесно (бизнесът е сезонен), така, че тогава ще ни е песен.
Говорих с майка ми и тя ще дойде от Смолян да я гледа през ноември, така, че ще се справим.
За мен също не си струва гаврата, детето се съсипа, ие покрай нея също, не можем през деня да си съберем мислите, все бързаме да  я вземем, треперим пред вратата в какво състояние ще е детето.
Старшата сестра ме съветваше да не се отказвам, че щяло да й отнеме повече време, но........това време ще ни струва прекалено много.
Успех на всички!

Едва ли само смяната на яслата ще помогне.
Независимо къде попадне детето адаптацията му няма да е никак лесна.
За мен решението е спиране на яслата поне за 6-8 месеца.
Това, което пита майката дали е адаптация не само че, не е а пълен тормоз за детето.

Интересно ми е коя е яслата?
В нашата не е така.
Смяната  на ясла за Сф е мисия невъзможна, знаете си го...
Инак да кажа за адаптацията на моите.
Голямата-не е имала проблем никакъв, адаптира се от ден първи.
Малката-за две седмици, като мръсна са ми я връщали няколко пъти.Под мръсна имам предвид-омазала се е с храна, защото се храни сама/1,7м/ и дрехите и за преобличане са свършили.Подсечена-не.Наакана-не.Веднъж-мокра от това, че е искала пак сама да пие от чашата с вода и се е заляла.Поведение-рев на влизане сутрин за две седмици.Денем-спокойна и спи, сяда на гърне-нещо, което вкъщи не прави.Следяслено поведение-има.Нервна е нощем понякога или около час след взимане от ясла.Вече не плаче на влизане, даже хитрее.Сополи и подобни до момента-вече месец ходене-никакви.

Ако имаш друг вариант не се колебай- ползвай го. Винаги съм била твърдо против яслите и въобще колективното отглеждане на бебета и малки деца на куп, това е последното, към което бих прибягнала и само ако нямах нито една друга възможност.
Адаптацията е глупост. Човек "свиква" с жесток баща- побойник, с майка- алкохоличка, с постоянен тормоз от съученици и т.н., само дето не е нужно да го прави, ако има избор. Травмата, дори и да я няма на повърхността, си съществува заровена в съзнанието и психиката на човека и се подава като неканен гост когато най- малко очакваш, като прави куп поразии.
Не си подлагай детето на безсмислен тормоз. Ще "свикне", като няма на къде, само дето ще си има своите негативни последици за в бъдеще.
Понеже съм минала с големия син през глупавата за мен идея /понеже и тогава имах избор/ да опитам с ясли за няколко седмици, та имам и впечатления и изводи от безсмислеността и вредата от начинанието. Минахме после и през заболяванията, и през една двустранна пневмония в реанимация. Моя колежка от редовните антибиотици докара на детето си астма и резистентност- не е шега работа честото боледуване в ранна детска възраст. Всеки държащ на професията си педиатър ще ти препоръча тръгване на ДГ възможно най- късно.
 С малкия ми син дори не правя и такива опити за ранно започване на ясла. Намерих бавачка от рано и до 3 години минимум детето ще си е в къщи с неговия си режим, с неговите си играчки, с редовното и природосъобразно хранене. Има и с кого да играе навън и не е нужно да се отглежда като добитък в стадо. Не ми е нужно да убеждавам себе си, че стадното отглеждане е добро, понеже нямам друг избор. Варианти винаги има, стига да се търсят.

Аз се опитах да си дам щерката на ясла на времето. И тя изкара не повече от две седмици там. В първата седмица не я оставях да спи там, ами отвах на обяд да си я взема, но втората ходих, за да рабера дали е заспала и дали има някакви проблеми. Случи се в първите два дена да отивам във време, в което ги "приспиваха"... Ами то с крясъци не можеш да успокоиш едно детенце, което още не говори и все още силно зависимо от майка си. На четвъртият ден от втората седмица отиваме сутринта и тя плаче, ще се съдере... И аз й казвам - Хайде гушни лелята и отидете заедно до групата... Едвам я откъснах от мене, а сърцето ми се къса... Отивам на обяд да проверя дали е заспала и въпросната медицинска сестра започва да ми прави невъобразим скандал точно пред спалното (тя е излезнала да пуши, докато дечицата спят вътре самички) и така крещи, че се подава учителката на групата от втория етаж с молба да не крещиМ толкова... Аз до този момент не съм обелила дума защото бях прекалено същисана от факта, че тази жена претендира, че съм я обидила и принизила на чистачка, о пардон на помощен персонал. Аз гледам тъпо в случая и тя накрая изплюва камъчето като заявява, че тя не е ЛЕЛКА и аз нямам никакво право да насаждам у детето си отношение към нея като към ЛЕЛКА. Спокойно й обясних, че за мойто дете на този етап съществува само мама, баба, кака и леля и нито госпожа, нито медицинска сестра би могла да го рабере като понятие. В резултат на което, когато отивам да си я прибера към 16.30ч ми я извежда ЧИСТАЧКАТА, като ми обяснява как сестрата е при директорката и се оплаква от мене  (Може би трябваше и да уточня, че по това време вече детето ползваше памперси само докато спи, защото се беше научила да стиска и да си казва когато й се пишка) Та, гледам я аз, че нещо не както трябва и още там в градината й свалям панталонките и установявам, че тя е оставена с памперса, върху него обути чисто нови гащи и панталончето. Свалям памперса, а той опикан до безобразие, наакана от няколко часа, дупето е така подсечено, че тече кръв. Ама кръв ви казвам, пропила се дори в памперса... И директно с памперса при директорката, където заварвам "мила родна картинка" - двете жени пият кафенце, пушат си и си гукат сладко... Сестрата като ме видя и започна, тч такова, тя онакова, детето й незнам си какво направило, ходило и я ритало    И с такъв кеф пльоснах разтворения наакан, напикан и пропит с кръв памперс на бюрото на директорката с думите, че ще си контактуваме и виждаме само в съда, че ще дойда утре сутринта да прибера всички неща на детето, които съм донесла и ако бъдат така добри да ми върнат и всички други неща, които съм донесла с мисълта да им ги оставя за безвъзмездно ползване... Врътнах се и си излезнах. На другата сутрин изпратих баща ми ( и той не им останал длъжен и е направил такъв нечовешки скандал, че след това около два месеца говореха в квартала само за него по площадките  ) Гледах си я още една година вкъщи и на следващата година я записах в 1-ва група в детска градина, но в друго ОДЗ, от което съм изключително доволна.
Та след това километрично обяснение, искам да те посъветвам - гледай си дететнцето още малко сама. Знам, че ще е трудно и финансово (и на нас ни беше много трудно) но по-добро решение от това не мисля, че щях да мога да намеря 

Ами моята щерка ходи от два месеца, но такова чудо, каквото описваш, не съм видяла. Имаше период, в който сутрин плачеше, но само докато влезне. Сега си ходи с желание, всяка вечер ме посреща с нова песен, разказва за нещата, които учат. И тя имаше няколко дена отсъствия, но нищо сериозно. Памперси не ползва, отучиха я от бибероната. Може би не си случила на персонал, опитай ако не яслата, да смениш групата.

Според мен, проблемът е в яслата и в лелите. И моите деца ходеха на ясла - обожаваха лелите и госпожите. Да, в началото сутрин мрънкаха, но още с влизането ги гушваха и спираха. И досега обичат да ходят сутрин да се гушкат с госпожите от яслата, а чак после отиват при техните госпожи в градината (яслата е на 1-ви етаж, а градината на 2-ри). Ходят с удоволствие, научават много неща, сутрин нямат търпение да видят госпожите, а през ваканциите им липсват. Изглежда, при вас не успяват да намерят точния подход и от това страдат децата.
Всъщност, не мога да повярвам, че има подобни ясли...
В коя ясла е детето ти?

Не всяко дете се адаптира. Зависи от детето, персонала и родителите. Ако дъщеря ти е свикнала да и ходиш по гъза постоянно - никога няма да свикне сама.
Аз поне не съм имала проблеми с яслата. Имаше малък период на плачене в началото, който отмина и нещата се оправиха. Определено боледува повече (поне 4 пъти си е била в къщи за по 3 дена до седмица), но не съм имала сериозни проблеми. Ходи с удоволствие и една малка приказка в яслата.
По отношение на удрянето обаче определено имате проблем. Ако разбира се детето не си измисля (защото моята дъщеря определено лъже и то съвсем съзнателно и убедително).

Мила, първия ти пост, в частта за психическото състояние на детето след като е тръгнала на ясла, все едно аз съм го писала.
Синът ми е на 2,5 г. Тръгна на ясла на 1 септември. От тази седмица вече не ходи. Не мога повече да му причинявам това. Явно не може да се адаптира. Мисля, че и ти трябва да спреш детето си, ако искаш да си върнеш здравото, весело и жизнено момиченце!

И ние сме на ясла от 1.10 , но на частна (малката е на година и 2 месеца).  Е, болестите са неизбежни, но такива фрапиращи неща определано няма. Грижат се за детето ми по-добре и от мен  Даже й перат дрешките, ако се изцапа.
Задължително трябва да я смениш тази ясла. Но за държавна, мисля че трябва да започнеш да кандидатстваш на ново. Така че пробвай поне групата да смениш. Ако не става, тогава или някой да гледа детето вкъщи ( баба/ бавачка...) , или частна ясла. Не мъчи и детето и себе си като продължаваш с тази ясла 

Това изказване е доста пресилено. Адаптация има. Ето приемрно аз сега се адпатирам да ходя на работа след 2 г. отсъствие, но това не означава, че за мен е вредно и противопоказно да работя, нито, че не си харесвам работата, просто ми трябва време, за да започне да ми харесва отново. 

И при мен е подобна картинката, децата сами искат да ходят. Адаптация имаше, но чак така не е нормално да стоят нещата. Дано успееш да смениш яслата. Моята дребосъчка тръгна на година и седем месеца, вече втора година е там. Баткото беше в същата група преди да го прехвърлят в градина и дълго време държеше да водим първо нея, че да си види госпожите. То не бяха прегръдки, емоции...Малката онзи ден ме върна от стълбите, защото забравилада целуне госпожата за довиждане . Явно подходът на различните места е много различен и явно твоето детенце не е на едно от добрите места.

И ние бяхме в частна ясла. Даже 2 сменихме - втората беше много добра, но травмата от първата явно трудно може да бъде заличена...

Не е така във всички ясли. Аз не мога да кажа и една лоша дума за нашата. Не знам дали защото сме в провинцията, а не в София. Синът ми свикна за няколко дена с яслата. Лятото беше за 1 месец на дежурна. Съответно с непознат персонал и непознати деца и пак се чувстваше добре. В нашата ясла постоянно учат нови песнички, рисуват, имат страшно много играчки и книжки. Не съм виждала никога да деца да плачат и да изглеждат нещастни. Напротив, обикновено всички са дяволито ухилени.

Голямото ми дете тръгна на ясла на 2,6 години и есента беше в градината. Малкото ми дете още първия ден остана да обядва. Беше на 1 година и 3 месеца. След месец памперса го нямаше. Ходили са в различни ясли /в квартала ни има две ясли, в която има места, в нея ходят децата./
Адаптацията е свикване с новия ред, с новия режим, с контактуването с много деца. А не нагаждане към физически и психически тормоз от страна на .... /не мога да характеризирам персонала без нецензурни думички, но може би чудовища в човешки облик е приемливо./

Адаптация има, но адаптация не е това, което описва авторката на темата, нали 

Адаптация е като се види, че не му понася на детето, да се спре за няколко месеца, после да се опита отново, като се води за по няколко часа няколко пъти в седмицата. И ако се види, че наистина започва да му харесва, евентуално да се удължи престоят му там (вчера попаднах на тази статия - точно по темата е и много ми хареса). Иначе доста постинги по-горе съвсем точно го казват - то и на бой се свиква... въпросът е какви са последиците... Предполагам няма да отречеш, че твоите възможности за адаптация (демек емоционална зрялост и прочее ресурси да се справиш, поставена в стресова ситуация) не може да се сравнява с тази на 2-годишно дете. От подобна "адаптация" моята дъщеря след едноседмично си ходене в една ясла, когато беше на 1г 10м (толкова издържах преди да я спра), в следващите две години можеше да ака само докато спеше (а когато тръгна сама си искаше гърне, имитирайки брат си). Дори и в съня си плачеше, докато се изака...

Така че, освен да повторя дадения вече съвет към wife, ако има друг вариант, незабавно да се възползва от него, друго не мога да направя.

1.Според описаното от авторката за мен адаптация не е налице и това не е нормално. За който е нормално- добре. Не бих чакала и приела децата ми да страдат така. Едно е детето ти да понамрънка малко, да поплаче сутрин 1-2 седмици, съвсем друго е описаната ситуация. Каква ти тук адаптация въобще? За мен не може да се говори за такова нещо. Дори и да "не плаче" едно дете, да се храни- това не са сигурни и безспорни показатели, че новата среда е подходяща за него. За да съм уверена, че детето ми е добре първо то трябва да е достатъчно голямо, за да може самото то да ми разкаже как се чувства, което при бебетата е невъзможно, да ми пресъздаде епизоди от деня, да има приятелчета, да се включва в игрите, а не просто да не плаче сутрин и да се храни, за мен последното е крайно недостатъчно.
2.Сравнението между възрастен човек на нова работа и бебе на ясла е неуместно. Големият човек има коренно различна психика, възможности, самостоятелност и право на личен избор, в сравнение с малкото дете, особено с бебето. Свидетел съм на това как родители натискат и чакат с месеци детето "да свикне" с обстановка /в яслата, в градината, в училището, в конкретния клас, в школата/, в която самите родители едва ли биха се поставили сами. Обаче виж, за децата- може, те ще "свикнат".
Когато си сменям работата /правя го редовно и съм работила с години на няколко места едновременно/ нито отслабвам, нито се разболявам, нито се терзая до степен да плача, да променя начина си на общуване, въобще възрастен човек съм и изживявам подобни промени по коренно различен начин от едно бебе.
3.Говорим за конкретната обстановка и конкретното поведение на конкретното дете все пак, не за случаи, когато детето приема промяната с положителна нагласа. За бебетата направих уточнение- за тях аз лично не съм убедена, предпочитам да стане по- голямо, за да може да опише съзнателно преживяванията и чувствата си, не бих рискувала.

Самата аз знам как изглеждаше синът ми в яслата, която не желаеше да посещава и как след това се чувстваше в градината, мога да сравня и знам, че описаното е всичко друго, но не и адаптация.

Прочетох тук в темата нещо- и през ум не ми минава, че едно дете не свиква, когато му "ходиш по г...", дори не ми се обсъжда това твърдение, не ми се цапа излишно. Всяко нормално гледано дете би реагирало негативно, ако в детско заведение се отнасят с него зле, а случаи такива си има. При положение, че то не може още да споделя заради малката си възраст и умения не мога да разчитам на обективна информация, тъй като последната идва изцяло от персонала. За краткото време, през което големият ми син ходеше в ясла /а вече говореше, беше на 2 г. и 4 месеца/ от него лично знам, че го карали да сяда по гърнета, когато той не искал /памперса го бяхме махнали отдавна вече, та с гърнето проблеми не сме имали/, а насилване за храна и спане за мен са едни от върховите  възпитателски постижения на масовия датскоградински персонал.

1. Съгласна съм, че споделеното от авторката не е нормално и съм го написала по-горе. Това не означава, че няма деца с адаптация, протичаща по различен начин.
2. Естествено, че има огромна разлика между емоциите и преживяванията на възрастен и малко дете, но и даването на ясла не е коректно да се отъждествява непременно с "жесток баща- побойник, с майка- алкохоличка, с постоянен тормоз от съученици и т.н."
3. Детето дори да не може да говори добре ясно дава сигнали с поведението си и може да се разбере отлично как се чувства и как преживява нещата. По-лесно е като говори, но така или иначе майката неминуемо общува с бебето и детето още от самото му раждане. 

Не говорим за това, че няма свикнали деца, напротив, има, никой не отрича това. Никой не твърди, че всяка градина или всички учителки и лелички са едни и същи. Мисълта ми обаче е ясна- човек, като няма на къде свиква с всичко, с унижения, бой, обиди и т.н. дори и с това, което преди му се е струвало непоносимо, само че ако може да се избере нещо по- подходящо, не е нужно и е дори вредно да се настоява да се "привикне" към нежеланата обстановка на всяка цена. А децата нямат избора, който имаме ние, те зависят от нашия избор.
Детето и бебето не винаги дават обективни сигнали или от тях не винаги човек може да си състави правилно обективно мнение. Психиката на малкото дете е нещо изключително сложно и няма нищо общо с тази на възрастния човек. Малкият ми син, да речем, може с месеци да преживява прочетена приказка и да говори за нея, да чувства и изживява неща, които за мен са без значение. Ако аз мога да отворя и посрещна на вратата всеки един човек, то за него това е дъществен проблем и е нормално да го отчитам. Дори за собствените си деца не смея да твърдя, че мога да тълкувам перфектно всяка тяхна реакция.

А относно хранене, заспиване и т.н. насила (още повече - това казано от лелките) далеч не е правилният метод и тук е ролята и на родителя да се намеси. Изобщо, с децата наистина е необходима категоричност, но не и насилие, а под формата на игра, следване на определен ред и т.н.

За съжаление, когато някоя учителка боледува или отсъства, я заместват лелките или охраната. Те  се "занимават" с децата. Възпитанието и културата им е толкова.

Ако имаш възмонжост погледай си детето още някой друг месец .
Пуснах дъщеря ми на ясла на 2г2м е,не се адаптира -сутрин пищеше до посиняване,разболя се сериозно.Правих 2-ри опит след като оздравя -същото положение,че и по- лошо дори.И се отказах.Равносметката-около 10 дни ходене до обед.,
После имаше един период -не искаше да излиза от къщи ,сигурно си е мислело милото,че в яслата ще го водим...

Последния ден на яслата видях нещо ,което окончателно ме отказа да я пускам.Родителите не се допускат вътре-само до входната врата.Групата е на 2-ия етаж.Не си тръгвам веднага и виждам как качват детето нагоре- 2 лелки я носят в хоризонтално положение-една за главата,другата за краката ,а тя реве и се извива .И това беше..

Сега е 1-ва група.Положението е корено различно!

Това ,че я спрях от ясла според мен беше много правилно решение,макар много умници да ми казваха -ама чакай ще свикне,те всички са така в началото
Е,нямах сърце да чакам....

Благодаря на всички!
Не знам дали се налага да обяснявам на някого дали ходя по гъза на детенцето си. Ако имате предвид да го обгрижвам, обичам, гушкам , а понякога и нося на ръце....правя го. И за мен няма нищо по-нормално от това. детето ми е на 1г. и 8 месеца и за мен това се прави с едно дете на тази възраст. Чакала съм да забременея 2 години, носила съм го 9 месеца, от които 6 на легло, борила съм се за здравето още от родилен дом, споделяла съм всичките му страхове и радости.
Значи му ходя по гъза.
Детето ми беше пример за децата в квартала по отношение на режим, дисциплина. Това беше едно нормално дете, което има нужда да му ходят по гъза, за това  е родено.
Ако идеята е просто да си доказваме с мъжът ми един на друг, че детето може да ходи на ясла-смисъл не виждам.
Аз бих намразила майка си ако ми беше причинила подобно нещо. Никое дете на земята не бива да се чувства нещастно, чакайки адаптацията си.
Колкото до примера с връщането на работа, докато Мария беше на ясла се върнах на работа , адаптирах се в рамките на един работен ден, защото обичам работата си, харесва ми да я работя, а и най-малкото съм възрастен човелк, който ясно осъзнава нуждата да се работи и изкарват пари. Така,ч е примерът и срвенението не са подходящи.
Ама детето ми това не го разбира и няма как да му го обясня, нито разбира защо му го причинявам, нито осъзнава че след няколко часа ще си го взема, няма представа за време.
Мисля, че време за социализация има и то ще дойде и за нея, но не на това място и не сред тези възпитатели.
Предпочитам дотогава да я водя със себе си на работа, да спи в колата, но не и да и се крещи като на престъпник, затова, че представи си "малката нахалница взела, че се наакала в гащите".
Извинявайте, пак стана дълго.
Всеки взима решението си сам и сам носи отговорност за него.
Силно се надявам случаи като нашия да няма, дано всички дечица се чувстват щастливи там където са!
Защото в крайна сметка аз за това живея!

Моля те, сподели в коя ясла си посволяват така да говорят на децата?Това ти ли го чу?

Извинявай, но тези думи и крясъци твоя интерпретация ли са или си ги чула реално в яслата???
Защото, ако е второто, е редно не да спреш детето си от ясла, а да събереш останалите родители, да сигнализираш директорката, да вземеш незабавни мерки. Тук вече не става дума само за твоето дете...

wife, страхотно е, че имаш възможност да съчетаеш грижите за детето и работата, радвам се, че ще го отървеш от този кошмар. Благодарна съм, че с моите деца не се е случва нещо подобно, защото не бих могла да ги гледам и да работя, а няма и кой да помага особено.

А това просто ме разби:

Аз пак искам да попитам, коя е тази ясла, където си позволяват да оставят децата  така.В нашата ако няма учител по заместване ще разпределят децата по групи, но няма да сложат охраната да  им сменя памперсите.
Хайде-кажете коя е яслата.

Интерпретацията е моя, не се гневете.
Отношението обаче е такова, дори не и с тези думи.
Няколко пъти ми бе споделено учудването, че дете на 1г. и 8 месеца неможе да пие от чаша и е с памперс.Бях шашната, защото болшинството от майките, с които си гледаме заедно децата на тазио възраст са с памперс и пият от шише със сламка, не съм смятала, че е чак толкова необичайно.
В интерес на истината детето ми ясна и точно казва, когато й се ака и откакто е станала на 10 месеца до момента имам два иили три пропуска в памперс. Според мен просто никой не я е чул, че е искала гърне.
Шишенцето със сламката пълно дигоре с водичка беше чинно оставяно от мен всяка сутрин и редовно си го вземах пълно. На въпроса ми защо е така ми отговаряха, че им давали да пият от чаша, добре знам, че тя звесрки се олива при такива опити, а анцунгът и е видимо сух, вкъщи опитвахме следобед-резулатт никакъв какво и колко точно е пила-незнам.
А що се касае до плача при смяна на памперс и нежеланието и да се къпе.........глезела се, ми отговориха, те децата и там опитвали да се глезят, ама като ги натиснели..........ставало, със спането със яденето, с миенето на дупе и.....така.

Така е, за съжаление, като "те понатиснат" ще понавикнеш с какво ли не...
От работила в ясла жена знам, че на децата наистина им се давала вода от чашка... в определени часове. Който не иска /или не може/... ми то си е за негова сметка. Че на ясла ходят деца и без навършена още годинка. Направо ми е гадно, като си представя някои от тук описаните неща. Разчита се на това, че малките най- често не могат да се оплачат и няма как да се установят подобни на описаните и тук и на познатите ми и на мен издевателства.
Ще "свикнат" ами, като има кой да ги натика и кой да ги понатисне... че къде ще идат?! Деца са, да не са каменни стени, на които заповядваш да се отместят.
И после- що искам камери в градините- ми затова.

В началото (преди една година) беше 400 на месец, от началото на тази година 450. Сега чувам и за по-високи цени, но чак пък 1400 само за гледане на едно дете, ми се струва преувеличено. Виж програмата "В подкепа на майчинството" - ще й се плаща мин.раб.заплата и осигуровки до 3 год. възраст на детето, а ти ще й добавяш още някакви, защото за мин. не знам дали ще работи някой.
За мен имаше само един минус - че не си играеше детето с други деца и затова като порасна малко я записахме на ясла. Иначе всичко друго си е плюс - не се разболяваше така, индивидуално се занимаваше с нея жената, беше си у дома, т.е. знам при какви условия се гледа и т.н.
Ако работата ти го позволява, можеш да помислиш и за вариант за 4 или 6 часов раб. ден, което ще намали и сумата за детегледачка. Аз бих опитала с детегледачка и евентуално от догодина пак да пробвам за детска градина. Тогава ще е по-голямо детето, а и вече ще е свикнало да го гледа и друг човек, освен основно мама.

Иначе засега от нашето ОДЗ съм много доволна, надмина ми очакванията Днес сестрата се върна, за да търси ластика от косата на Ива, защото е паднал някъде вътре. Е, не го намери, и Ива ревна за прическата си, ама важен е жеста. Предните пъти пък и носеха пантофите, защото Ива си ги искала Дано все добре да вървят нещата!

Judy, това за камерите и аз съм си го мислила.
Тук с една майчица си говорим онзи ден, сестра и е в Западна европа, детенце, колкото моето. Ходи на забавачка, разбирай ясла.
Адаптациата там протича така:
паралелно със изследванията на детето същите си прави и майката, двамата посещават известно време яслата заедно, колкото преценят, че е нужно майката и педагогът, а след това по малко малчуганите започват да остават сами за по час-два-три......Със сигурност отнема доста повече време, не е като да го водиш една седмица до обяд и после......айде на работа. Според нея, обаче, разликата е огромна и децата са спокойни. Там например предпочитали да са с памперс, за да не се травмират от постоянното безмислено висене на гърне, без значение имат ли нужда, нямат ли.
След което едната стена на занималнята представлява стъкло, през което се вижда само в едната посока, там, без да бъдат забелязани майките могат по всяко време на деня да наблюдават занимания, хранене и т.н.
Тя твърди, че рядко има недоразумения относно отношение към децата, просто всичко се вижда и знае от всички, няма скрито-покрито.
В нашата ясла пускат да се влиза до вратата на помещението за храненене и игра, но поведението на възпитателите и сетстрите опредеделено е различно в присъствието на родители - в това се убедих лично.
Незнам, мен ме терзае мисълта, че не мога да видя с очите си какво прави детето през деня, как се държи, дежурното: "Яла, спала, слушала" не ме устройва никак.
Всъщност това с качването в занималнята си го издействах почти насила, имаха ред да обличат децата и да ги свалят пред входа от лелите. Сигурно си имат сериозна причина, но така и не ми я обясниха.
В същото време ме предупредиха да не нося "хубави и нови" дрешки и обувки на детето или поне да не ги оставям в шкафчето, защото майките си крадяли една на друга вещи от шкафчетата. Имало много циганчета и затова.За една седмица там не са ги извеждали навън нито веднъж, при това страхотно време, а има страхотна тераса: слънчева, широка и на завет, която според мен е подходяща за целта.
Въобще не настоявам за извеждане на двора, разбирам и сама, че обличането, обуването и свалянето  (а после качване) на 20 деца, някои от които бебета по стълбите до двора е кошмар и отнема маса време, но все пак терасата е решение. Да, ама не.

Мила, Wife! Толкова се натъжих за детенцето...
Определено има проблем в яслата!!! Как така не им пеят, не им четат книжки... Просто ми е непонятно!
В яслата на дъщеря ми (я да си я похваля - тази, която е на Христо Белчев/Неофит Рилски) са ежедневие песничките, стихчетата, книжките, общите занимания. Тя тръгна на 1 годинка. От 1-я й ден там я оставих с усмивка и досега я взимам с усмивка на личицето й!
НИКОГА не ми е плакала тръгвайки за яслата, или пускайки я на вратата на групата. Само веднъж се натъжи защото искаше да влезе с плюшена играчка, но г-жата каза, че другите деца ще поискат да й я вземат и тя ще трябва да я крие.
За 1г и 1/2 знае от яслата много песнички : Зайченцето бяло, От днес имам вече нови..., Мама ми купи днес, Зайчето си наранило лявото краче ... и още един куп други, стихотворения: "Калинки", "Паячето Ици-Бици", броилки..., вкъщи постоянно ме изненадва с нови игри - хваща ме за ръце и пее "Балона се надува, надувайте момчета да стане на парчета - ПУК" и падаме на земята... За зачервеното дупе - нито веднъж за година и половинав в яслата, а на гърне се научи точно там - гледа другите (по-големите деца) какво правят и на 1г и 5 м. съвсем сама отказа памперсите, дори не разрешаваше да я събуя аз за да седне на гърнето - искала сама, "като каките".
Вече говори доста разбираемо и знам, че им четат приказки, че са яли супа и лелята я е хранила за да не си изцапа роклята, че когато някой в групата направи нещо лошо казва: "Извинявай, по'ече ня'а да п'иава така!" и т.н.
Пиша всичко това за да те успокоя, че твоето детенце реагира съвсем  норамлно на тягостната обстановка там - при обстановка, в която е дъщеря ми смятам, че и твоята ще се чувства ок! Не се отчайвай - определено е от отношението и "климата" в яслата. Има някои добри държавни ясли, както и частни такива, където наистина се грижат за децата като за свои - казвам го съвсем отговорно - имам чувството, че там се занимават и я възпитават (благодаря, моля, заповядай и т.н.)  повече отколко аз вкъщи...
Пожелавам ти малката да се възстанови бързо от неприятните преживявания и да попаднеш на чудесна атмосфера в нова градина, с приветливи г-жи и безброй забавления за нея!  

П.С.Коя е яслата?

 wife, би ли казала коя е яслата?
Направо имам усещането, че говориш за някое гето, а не за детска градина...
А би ли споделила и къде точно в Западна Европа е детската ясла, която описваш?

wife, вече поне 6 човека те попитаха коя е яслата? не искаш ли да кажеш?

и изобщо, когато разказвате такива негативни преживявания, хубаво е да споделяте за коя ясла/ДГ става дума, за да знаят хората след вас и да не се налага да минават през същото....

помислете за това!

Яслата е 19 ОДЗ Деница в Младост 2.
За градинската им група съм чувала чудесни отзиви.
Директорката е мила и отзивчива, старшата сетсра - също.
Градината е седмична или поне до миналата учебна година беше, сега май ще прекратят, че нямало май желаещи за седмичен прием. Ние сме приети за нормална ясла, тоест целодневна, не целоседмична.
Беше първата ясла, в която ни приеха още на първо класиране ( сега разбирам защо) и понеже на другите места бяхме много назад в класирането-реших да не чакам, да записвам.
Знам, че има много циганчета, това никога не ме е спирало, знам, че базата е адски стара-това също, защото е систо и си личи, че се полагат усилия въпреки трудностите.
Имам чувството обаче, че реално не е все тая с какви деца прекарва детето ти деня си, а и някак си отношението на лелите към едни деца се прехвърля и на други.
Незнам много е страшно, има деца, които се разболяват и понеже няма кой да ги вземе, си боледуват там цяла седмица, лелите, педиатърките и сестрите ги лекуват. Да, ама.......боледуват и другите деца, вечно са си съ сополи в яслата, винаги има по някои кашлящ, лелите ми казаха да не с етревожа, били ясленски сополи, да бе ама сополо, сополи, та накрая детето е с бронхит.
Ами....майките трябвало да ходят на работа, вземали ги вкъщи за 2-3 дена, докато поукрепнат и бум, пак на ясла.
Та както беше казала една майчица някъде тук из форума: "Държим си ние вкъщи здравите деца, за да могат болните да ходят на градина!"

Ами, в Англия живеят сестра и на Буба, а градината била не изцяло частна, със сонсорирани от общината или държавата средства.

Ако всичко е такова, каквото го описваш, директорката не си е на мястото - дори и мила да е.
А и в седмична ясла (която е по-мек вариант на детски дом) не бих пращала децата си и (в описаната ситуация) бих инициирала проверка!

Опитах се да говоря със старшата сестра на тема болни деца на ясла, а тя зе да обяснява какви били глобите на ХЕИ, как строго следели за тези неща.
Едната сутрин коридора преди нас се чу кашлящо детенце, тя каза на майката, че няма да го пусне  в групата, да заминавали на лекар.
Да , обаче когато мъжът ми отишъл да вземе дъщеря ни видял как същата тази майка със същото това дете си тръгват от яслата. Това се случва в 16 часа.
Това дете е било в групата. Може да е алергично, не коментирам несгоди всякакви, ама болестите са си факт и това е.
А това за седмичната и аз не го разбирам. Да не дава Господ да ми се наложи да го направя, какво ли не му се случва на човек на този свят.
Ама да го оставя болно цяла седмица с чужди хора, е това вече нищо не го оправдава или поне така смятам аз, ни пари, ни работа, ако трябва хляб и сол ще ям, ще прося на улицата но няма да го позволя.

wife, първо да кажа, че именно това е яслата, в която беше и моята дъщеря. за 1 седмица ходене, после 2 години детето пищеше, когато му се ака. беше кошмар. Всичко, което казваш, е абсолютно така за там. Децата не ги извеждаха грам яслените лели. Не знам защо, да не настинат. В градината също рядко излизаха (синът ми беше 1-ва група). Имали си правила (които в общи линии включваха излизане само лятото). След като намекнах, че ще проверявам как е другаде, взеха да обясняват, че понеже циганчетата нямали дрехи и обувки, затова не ги извеждали. Да, но в ОДЗ-то се носят дарения дрехи и обувки.. Както и да е.. С болестите също е така - циганетата си стоят болни, директорката редовно моли да получава дарения на лекарства, защото нямало как да се свържат с родителите да си вземат отрочетата. И така там си се администрират сиропи, антибиотици, вентолини и прочее. Дъщеря ми направи пневмония за тази една седмица. Не мисля, че е заради хремата - стресът, а и вероятно дезинфекцират яко и направи и някаква реакция към дезинфектантите. Директорката е мила наистина, но май основната и цел е да се погрижи за ромчетата (в което не би имало нищо лошо, но да го обяви официално тогава...). Госпожите на сина ми изглеждаха симпатични жени, но всичко останало не е много по-различно в градинската група.

За съжаление обаче не е само 19 ОДЗ така. Тогава пусках активно теми из форума и установих, че много ОДЗ-та са така, почти никъде не излизат, същата е работата с болните деца (макар че в последствие аз си попромених възгледите и спрях толкова да се впечатлявам на тема сополи), същата е работата с посрещането и изтръгването на детето от ръцете ти от вратата още, абе всичко е горе-долу същото... И си намерих вариант да остана още половин година вкъщи, а после - частна ясла, в която малката беше влюбена и досега пита за нея. Мисълта ми е, че проблемът със сигурност не е бил в моето дете (макар че и още 6 месеца не са без значение). С което съм далеч от мисълта да сравнявам частна/държавна, въпросът е да случиш на директор/персонал. А и детето ти да е от свикващите.. Щото ако не е (както е синът ми - който и до момента сутрин го оставям с насълзени очи) - дупе да ти е яко.. Може само да слушаш разказите на чужбински мами и да си мечтаеш да се намери някой да подходи индивидуално към твоето дете...

Здравей, Maria.St.
Благодаря за постинга.
Чудесно е, че се вклщчи с конкретни впечатления, на мен ми бяха от страхотна полза.
Мисля, че решение взех за себе си и детето.
Радвам се и ти си направила същото.
И се радвам, че сте се справили.
А за това да ми е яко дупето, дано да ми е яко.
Сестра ми  си гледа децата 7 години вкъщи, асматици са и яслата и градината бяха почти мисия невъзможна. И се справи, е с цената на много неща.
Но децата са чудесни ученици, контактни, интелигентни, самостоятелни и оправни.
Та .......дупе да ми е яко.
Варианти много.
Но тази ясла не е вариант за нас.

Радвам се, че споделеното ти е било от полза и всичко хубаво пожелавам, какъвто и вариант да изберете нататък 

Какво им е пречела вашата чаша с вода. И Виктор като тръгна на ясла не можеше да пие хубаво от обикновена чаша. Сестрите сами ми казаха да му занеса това, с което е свикнал да пие. Така че едната чаша с накрайник отиде в яслата и му наливаха вода, чай и мляко в нея. Същевременно му даваха и обикновена чаша. В резултат след 2 месеца махнахме чашата с накрайника и започна спокойно да пие с нормална чаша. При нас имаше и деца с шишета с биберони.

На мен ми обясниха, че от ХЕИ не дават да се носи нищо - чаши, биберони, възглавници.

Това е странно...Имам впредвид, че в нашата ясла постоянно има проверки от ХЕИ. Понеже сме им на 200-300м, та явно им е най-удобно да идват при нас да проверяват  . Въпреки това има деца с биберони. Ние и възглавничка бяхме занесли в началото, защото малкият си заспиваше само с нея. Едно от момиченцата в групата си ходи всеки ден е един голям пингвин вече няколко месеца, защото без него не заспива нито в яслата, нито вкъщи. Никой не е правил забележки. Напротив още в началото директорката каза, ако детето има нещо любимо, с което е свикнало да заспива, да се занесе, за да свикне по-лесно.

Много ми е мъчно като чета за такива ясли и градини.Надявам се да намерите някакво решение,което да удовлетвори и майката и детето.

Наистина е трудно да се жонглира между децата и работата,обаче когато трябва да се прави избор кое е по-важно изобщо не бих се замислила да избера спокойствието на детето си,ако ще да съм с кърпени дрехи.

wife, определено това, което описваш, не е  процес на адаптация, а ясно доказателство, че за съжаление не сте случили на добро място. Дъщеря ми ходеше в яслата на 70 ОДЗ в Младост 3 и бях много доволна. Там не се случваше нищо от това, за което ти разказваш. Децата бяха гледани перфектно.

Ако имате възможност, пробвайте в друга ясла; ако не, ще се наложи да търсите друго решение до догодина. 

каква е тази ясла, ужас! Моето дете тръгна миналата година на ясла, беше на 1г и 8м и не е плакала нито веднъж. Ходеше с удоволствие. Подсечена не съм я взимала, нито напикана, наакана. Сега е на детска в същото ОДЗ и сутрин влиза ухилена до ушите, вика ми: "Първа смяна съм"
Мисля, че трябва или да смениш градината, или да говориш с директорката или да я спреш и да си я гледаш ако имаш възможност.

Дъщеря ми тръгна сега от 15-ти септември на ясла-не е ОДЗ,не е плакала и ден,харесва и там,иска да ходи всеки ден,яде,спи,никога дупето и не е било подсечено,но и аз я пуснах без памперс,защото го отказахме,с големи усилия преди 3 месеца.Друг въпрос е болестите-до сега два пъти се разболява и двата пъти с антибиотик(до сега не и бях давала никога антибиотик).
Така,че аз засега съм повече от доволна от яслата,особено като трябва да работя и няма кой да я гледа.

Стига бе, защо тормозите детето да го давате на такава ясла. Това не е никаква адаптация, а чист кошмар. Детенцето ти не е готово за този вариант. Според мен даването в детски заведения под 2г. и половина е твърде рисковано, тъй като основите на психическото равновесие се градят до 3. Не случайно това е и възрастта, когато детето е укрепнало да се отдели от семейството си и да се социализира в колектив. Така че обмисли варианти-детегледачки, неплатени отпуски на теб и съпруга ти например, помощ от роднини или приятели. Но ясла-не!Смяната няма да помогне-само ще увеличи стреса и ще задълбочи проблема. Като стане на 3 ще видиш ще е друго.

Ясно е, че има проблем в тази ясла и е много хубаво, че имаш възможност да спреш детето си от там.

Включвам се само за да отбележа, че дори и в хубава ясла с много внимателни лели, някои деца на 1-2 години много трудно свикват.  И съм много съгласна с Джуди, че не трябва да се търси адаптация на всяка цена.  Мисля, че аналогията със свикването със всякакви видове тормоз е много удачна.  Аргументите, че децата на 1-2 години се лигавят, глезят и манипулират като плачат от яслите не ги приемам.  Смятам, че толкова малко дете не може да манипулира.  То просто няма друг начин да изрази чувствата си освен с плач.  Моят син на 2 години не можа да свикне с ясла.  Водихме го само една седмица миналия септември.  Лелите бяха мили и старателни, но той си прекарваше 3те часа там плътно залепен до стената (за да не вижда чуждите хора и чуждата обстановка) и плачещ.  Това са думите на лелите.  Ние решихме да не му нанасяме травма и го спряхме.  Ако теорията за глезенето и лигавенето е вярна, това че се съобразихме с него и "отстъпихме" (както ни обвиниха някои близки) трябваше да доведе до още по-трудна адаптация и още по-голямо "лигавене" в детската градина, където го пуснахме този септември (точно така ни плашеха и предупреждаваха близките).  Но, разликата е огромна!  Детето се адаптира за 2-3 седмици, плачеше само на влизане, но сам ми казваше "айде, тръгвай мамо, аз ще се опитам да не плача". И сега вече е горд, че се е научил да не плаче и учителките са доволни от поведението му и от адаптацията му.  Тоест, за мен изводът е ясен-- на 2 години не е бил готов да е самостоятелен, но сега на 3 е готов.  Това няма нищо общо с глезене и налагане.

И накрая, по въпроса за психическите травми на малки деца.  Въпреки че е ходил само 1 единствена седмица, синът ми до ден днешен като мине покрай яслата (минаваме максимум веднъж на 2-3 месеца от там) моментално се сеща и казва "нали няма вече да ме оставяш тука?".  Нищо друго не помни така силно и ясно.  Явно дори и една седмица по 3 часа на ден са го травмирали до някаква степен.