Това ли е адаптацията?

Не говорим за това, че няма свикнали деца, напротив, има, никой не отрича това. Никой не твърди, че всяка градина или всички учителки и лелички са едни и същи. Мисълта ми обаче е ясна- човек, като няма на къде свиква с всичко, с унижения, бой, обиди и т.н. дори и с това, което преди му се е струвало непоносимо, само че ако може да се избере нещо по- подходящо, не е нужно и е дори вредно да се настоява да се "привикне" към нежеланата обстановка на всяка цена. А децата нямат избора, който имаме ние, те зависят от нашия избор.
Детето и бебето не винаги дават обективни сигнали или от тях не винаги човек може да си състави правилно обективно мнение. Психиката на малкото дете е нещо изключително сложно и няма нищо общо с тази на възрастния човек. Малкият ми син, да речем, може с месеци да преживява прочетена приказка и да говори за нея, да чувства и изживява неща, които за мен са без значение. Ако аз мога да отворя и посрещна на вратата всеки един човек, то за него това е дъществен проблем и е нормално да го отчитам. Дори за собствените си деца не смея да твърдя, че мога да тълкувам перфектно всяка тяхна реакция.

А относно хранене, заспиване и т.н. насила (още повече - това казано от лелките) далеч не е правилният метод и тук е ролята и на родителя да се намеси. Изобщо, с децата наистина е необходима категоричност, но не и насилие, а под формата на игра, следване на определен ред и т.н.

За съжаление, когато някоя учителка боледува или отсъства, я заместват лелките или охраната. Те  се "занимават" с децата. Възпитанието и културата им е толкова.

Ако имаш възмонжост погледай си детето още някой друг месец .
Пуснах дъщеря ми на ясла на 2г2м е,не се адаптира -сутрин пищеше до посиняване,разболя се сериозно.Правих 2-ри опит след като оздравя -същото положение,че и по- лошо дори.И се отказах.Равносметката-около 10 дни ходене до обед.,
После имаше един период -не искаше да излиза от къщи ,сигурно си е мислело милото,че в яслата ще го водим...

Последния ден на яслата видях нещо ,което окончателно ме отказа да я пускам.Родителите не се допускат вътре-само до входната врата.Групата е на 2-ия етаж.Не си тръгвам веднага и виждам как качват детето нагоре- 2 лелки я носят в хоризонтално положение-една за главата,другата за краката ,а тя реве и се извива .И това беше..

Сега е 1-ва група.Положението е корено различно!

Това ,че я спрях от ясла според мен беше много правилно решение,макар много умници да ми казваха -ама чакай ще свикне,те всички са така в началото
Е,нямах сърце да чакам....

Благодаря на всички!
Не знам дали се налага да обяснявам на някого дали ходя по гъза на детенцето си. Ако имате предвид да го обгрижвам, обичам, гушкам , а понякога и нося на ръце....правя го. И за мен няма нищо по-нормално от това. детето ми е на 1г. и 8 месеца и за мен това се прави с едно дете на тази възраст. Чакала съм да забременея 2 години, носила съм го 9 месеца, от които 6 на легло, борила съм се за здравето още от родилен дом, споделяла съм всичките му страхове и радости.
Значи му ходя по гъза.
Детето ми беше пример за децата в квартала по отношение на режим, дисциплина. Това беше едно нормално дете, което има нужда да му ходят по гъза, за това  е родено.
Ако идеята е просто да си доказваме с мъжът ми един на друг, че детето може да ходи на ясла-смисъл не виждам.
Аз бих намразила майка си ако ми беше причинила подобно нещо. Никое дете на земята не бива да се чувства нещастно, чакайки адаптацията си.
Колкото до примера с връщането на работа, докато Мария беше на ясла се върнах на работа , адаптирах се в рамките на един работен ден, защото обичам работата си, харесва ми да я работя, а и най-малкото съм възрастен човелк, който ясно осъзнава нуждата да се работи и изкарват пари. Така,ч е примерът и срвенението не са подходящи.
Ама детето ми това не го разбира и няма как да му го обясня, нито разбира защо му го причинявам, нито осъзнава че след няколко часа ще си го взема, няма представа за време.
Мисля, че време за социализация има и то ще дойде и за нея, но не на това място и не сред тези възпитатели.
Предпочитам дотогава да я водя със себе си на работа, да спи в колата, но не и да и се крещи като на престъпник, затова, че представи си "малката нахалница взела, че се наакала в гащите".
Извинявайте, пак стана дълго.
Всеки взима решението си сам и сам носи отговорност за него.
Силно се надявам случаи като нашия да няма, дано всички дечица се чувстват щастливи там където са!
Защото в крайна сметка аз за това живея!

Моля те, сподели в коя ясла си посволяват така да говорят на децата?Това ти ли го чу?

Извинявай, но тези думи и крясъци твоя интерпретация ли са или си ги чула реално в яслата???
Защото, ако е второто, е редно не да спреш детето си от ясла, а да събереш останалите родители, да сигнализираш директорката, да вземеш незабавни мерки. Тук вече не става дума само за твоето дете...

wife, страхотно е, че имаш възможност да съчетаеш грижите за детето и работата, радвам се, че ще го отървеш от този кошмар. Благодарна съм, че с моите деца не се е случва нещо подобно, защото не бих могла да ги гледам и да работя, а няма и кой да помага особено.

А това просто ме разби:

Аз пак искам да попитам, коя е тази ясла, където си позволяват да оставят децата  така.В нашата ако няма учител по заместване ще разпределят децата по групи, но няма да сложат охраната да  им сменя памперсите.
Хайде-кажете коя е яслата.

Интерпретацията е моя, не се гневете.
Отношението обаче е такова, дори не и с тези думи.
Няколко пъти ми бе споделено учудването, че дете на 1г. и 8 месеца неможе да пие от чаша и е с памперс.Бях шашната, защото болшинството от майките, с които си гледаме заедно децата на тазио възраст са с памперс и пият от шише със сламка, не съм смятала, че е чак толкова необичайно.
В интерес на истината детето ми ясна и точно казва, когато й се ака и откакто е станала на 10 месеца до момента имам два иили три пропуска в памперс. Според мен просто никой не я е чул, че е искала гърне.
Шишенцето със сламката пълно дигоре с водичка беше чинно оставяно от мен всяка сутрин и редовно си го вземах пълно. На въпроса ми защо е така ми отговаряха, че им давали да пият от чаша, добре знам, че тя звесрки се олива при такива опити, а анцунгът и е видимо сух, вкъщи опитвахме следобед-резулатт никакъв какво и колко точно е пила-незнам.
А що се касае до плача при смяна на памперс и нежеланието и да се къпе.........глезела се, ми отговориха, те децата и там опитвали да се глезят, ама като ги натиснели..........ставало, със спането със яденето, с миенето на дупе и.....така.

Така е, за съжаление, като "те понатиснат" ще понавикнеш с какво ли не...
От работила в ясла жена знам, че на децата наистина им се давала вода от чашка... в определени часове. Който не иска /или не може/... ми то си е за негова сметка. Че на ясла ходят деца и без навършена още годинка. Направо ми е гадно, като си представя някои от тук описаните неща. Разчита се на това, че малките най- често не могат да се оплачат и няма как да се установят подобни на описаните и тук и на познатите ми и на мен издевателства.
Ще "свикнат" ами, като има кой да ги натика и кой да ги понатисне... че къде ще идат?! Деца са, да не са каменни стени, на които заповядваш да се отместят.
И после- що искам камери в градините- ми затова.

В началото (преди една година) беше 400 на месец, от началото на тази година 450. Сега чувам и за по-високи цени, но чак пък 1400 само за гледане на едно дете, ми се струва преувеличено. Виж програмата "В подкепа на майчинството" - ще й се плаща мин.раб.заплата и осигуровки до 3 год. възраст на детето, а ти ще й добавяш още някакви, защото за мин. не знам дали ще работи някой.
За мен имаше само един минус - че не си играеше детето с други деца и затова като порасна малко я записахме на ясла. Иначе всичко друго си е плюс - не се разболяваше така, индивидуално се занимаваше с нея жената, беше си у дома, т.е. знам при какви условия се гледа и т.н.
Ако работата ти го позволява, можеш да помислиш и за вариант за 4 или 6 часов раб. ден, което ще намали и сумата за детегледачка. Аз бих опитала с детегледачка и евентуално от догодина пак да пробвам за детска градина. Тогава ще е по-голямо детето, а и вече ще е свикнало да го гледа и друг човек, освен основно мама.

Иначе засега от нашето ОДЗ съм много доволна, надмина ми очакванията Днес сестрата се върна, за да търси ластика от косата на Ива, защото е паднал някъде вътре. Е, не го намери, и Ива ревна за прическата си, ама важен е жеста. Предните пъти пък и носеха пантофите, защото Ива си ги искала Дано все добре да вървят нещата!

Judy, това за камерите и аз съм си го мислила.
Тук с една майчица си говорим онзи ден, сестра и е в Западна европа, детенце, колкото моето. Ходи на забавачка, разбирай ясла.
Адаптациата там протича така:
паралелно със изследванията на детето същите си прави и майката, двамата посещават известно време яслата заедно, колкото преценят, че е нужно майката и педагогът, а след това по малко малчуганите започват да остават сами за по час-два-три......Със сигурност отнема доста повече време, не е като да го водиш една седмица до обяд и после......айде на работа. Според нея, обаче, разликата е огромна и децата са спокойни. Там например предпочитали да са с памперс, за да не се травмират от постоянното безмислено висене на гърне, без значение имат ли нужда, нямат ли.
След което едната стена на занималнята представлява стъкло, през което се вижда само в едната посока, там, без да бъдат забелязани майките могат по всяко време на деня да наблюдават занимания, хранене и т.н.
Тя твърди, че рядко има недоразумения относно отношение към децата, просто всичко се вижда и знае от всички, няма скрито-покрито.
В нашата ясла пускат да се влиза до вратата на помещението за храненене и игра, но поведението на възпитателите и сетстрите опредеделено е различно в присъствието на родители - в това се убедих лично.
Незнам, мен ме терзае мисълта, че не мога да видя с очите си какво прави детето през деня, как се държи, дежурното: "Яла, спала, слушала" не ме устройва никак.
Всъщност това с качването в занималнята си го издействах почти насила, имаха ред да обличат децата и да ги свалят пред входа от лелите. Сигурно си имат сериозна причина, но така и не ми я обясниха.
В същото време ме предупредиха да не нося "хубави и нови" дрешки и обувки на детето или поне да не ги оставям в шкафчето, защото майките си крадяли една на друга вещи от шкафчетата. Имало много циганчета и затова.За една седмица там не са ги извеждали навън нито веднъж, при това страхотно време, а има страхотна тераса: слънчева, широка и на завет, която според мен е подходяща за целта.
Въобще не настоявам за извеждане на двора, разбирам и сама, че обличането, обуването и свалянето  (а после качване) на 20 деца, някои от които бебета по стълбите до двора е кошмар и отнема маса време, но все пак терасата е решение. Да, ама не.

Мила, Wife! Толкова се натъжих за детенцето...
Определено има проблем в яслата!!! Как така не им пеят, не им четат книжки... Просто ми е непонятно!
В яслата на дъщеря ми (я да си я похваля - тази, която е на Христо Белчев/Неофит Рилски) са ежедневие песничките, стихчетата, книжките, общите занимания. Тя тръгна на 1 годинка. От 1-я й ден там я оставих с усмивка и досега я взимам с усмивка на личицето й!
НИКОГА не ми е плакала тръгвайки за яслата, или пускайки я на вратата на групата. Само веднъж се натъжи защото искаше да влезе с плюшена играчка, но г-жата каза, че другите деца ще поискат да й я вземат и тя ще трябва да я крие.
За 1г и 1/2 знае от яслата много песнички : Зайченцето бяло, От днес имам вече нови..., Мама ми купи днес, Зайчето си наранило лявото краче ... и още един куп други, стихотворения: "Калинки", "Паячето Ици-Бици", броилки..., вкъщи постоянно ме изненадва с нови игри - хваща ме за ръце и пее "Балона се надува, надувайте момчета да стане на парчета - ПУК" и падаме на земята... За зачервеното дупе - нито веднъж за година и половинав в яслата, а на гърне се научи точно там - гледа другите (по-големите деца) какво правят и на 1г и 5 м. съвсем сама отказа памперсите, дори не разрешаваше да я събуя аз за да седне на гърнето - искала сама, "като каките".
Вече говори доста разбираемо и знам, че им четат приказки, че са яли супа и лелята я е хранила за да не си изцапа роклята, че когато някой в групата направи нещо лошо казва: "Извинявай, по'ече ня'а да п'иава така!" и т.н.
Пиша всичко това за да те успокоя, че твоето детенце реагира съвсем  норамлно на тягостната обстановка там - при обстановка, в която е дъщеря ми смятам, че и твоята ще се чувства ок! Не се отчайвай - определено е от отношението и "климата" в яслата. Има някои добри държавни ясли, както и частни такива, където наистина се грижат за децата като за свои - казвам го съвсем отговорно - имам чувството, че там се занимават и я възпитават (благодаря, моля, заповядай и т.н.)  повече отколко аз вкъщи...
Пожелавам ти малката да се възстанови бързо от неприятните преживявания и да попаднеш на чудесна атмосфера в нова градина, с приветливи г-жи и безброй забавления за нея!  

П.С.Коя е яслата?

 wife, би ли казала коя е яслата?
Направо имам усещането, че говориш за някое гето, а не за детска градина...
А би ли споделила и къде точно в Западна Европа е детската ясла, която описваш?