Родителите ми не ГО понасят, а живеем заедно!

Била съм. Осем години, но търсехме и намерихме начин през това време. Не те разбирам. На мъжът ти ще му писне и ще си тръгне. Ще си загубиш семейството. Баща ти няма къде да иде, но не е същото като да имаш свое семейство и мъж до себе си. Има начини, намерете ги и се махнете.

ПП.Сега прочетох последният ти пост, който си публикувала докато си писала. За разлика от твоят мъж, моят наистина си съдираше гъза, за да се махнем най-накрая и да имаме собствен дом. Това му костваше здравето, за малко и живота, но го направи! Няма как да не му го призная и съм му благодарна, че е толкова отговорен човек. Вярно е, че продължи осем години, но нито ден не спря да прави нещо, за да скъси това време максимално.

Мдамммм... мисля че ти разбирам мъката, въпреки че в моя случай беше "Ние много го харесваме, но го подминаваме като крайпътен камък"... 5 години... Как се справих ли... ами ограничих контактите до минимум - тогава бяхме гаджета и след последното изказване на майка ми което той чу случайно и след което едвам го убедих че нашите го харесват, а не го мразят, като идваше да ме взима от къщи ме чакаше долу пред входа. После имаше скандал с нашите заради ужасното им поведение към него... никога до преди това не се бяха държали така нито с моите приятели нито с приятелите на сестра ми... Общо взето така изкарахме 5 години. Вярно е, че при нас ситуацията беше друга - ние бяхме студенти в друг град, връщахме се рядко, после останахме да живеем тук... Но малкото срещи които имаше той с нашите бяха достатъчни дори аз, която ги познавам, да се заптам дали не го мразят...


Замисляла ли си се, че може да има причина поради която мъжа ти да се провокира от баща ти постоянно и това да води до скандали с него? Случайно баща ти нещо да е направил или казал, което мъжа ти да не може да забрави? При нас има такива случки и въпреки че откакто се оженихме нашите изведнъж много го "заобичаха" (което си е чисто лицемерие от тяхна страна), милото все още не може да забрави предишното им отношение и предпочита да нямаме много контакти с тях... и аз не мога да го виня, още повече че аз самата се чувствам обидена от отношението им към него... но той поне гледа да няма конфликти заради мене, защото знае че аз ще го отнеса накрая...


Ако смяташ че си заслужава да се разделите с мъжа ти вместо да се отделите от родителите ти, продължавай в същия дух. На нас разстоянието много ни помогна. ВИНАГИ има начин стига да има и ЖЕЛАНИЕ!!!


П.П виждам че си писала докато ти отговарях -  как така нищо да не прави със самостоятелността - щом се е изнесъл, значи има къде да отиде, значи си хващаш багажа, паркираш се при него и му казваш че повече у вашите няма да се върнеш... пък той като види че е свършило лесното ще почне да си наляга на д-то да си издържа семейството

П.П2 много хубаво ти го е казала Балу 

Ако искаш да запазиш семейството си - единственият вариант е на квартира  с мъжа и детето. Родителите ти ще го приемат, едва ли им е по-добре в безкрайни караници. Те не заслужават единствено вечните скандали. Мъжът ти също. Седни и си поговори с него. Иска ли още да сте семейство? Ако иска, начини се намират, аз предпочитам да работя 2 пъти повече, но да ми се прибира вкъщи с желание. Направете всички компромис, за да е щастливо детето, а не да живее в скандали. Родителите ти винаги ще са част от семейството ти, но сега по-важни сте детето, мъжа ти и ти. Аз 6 години в такъв ад не мога да живея. Отдавна щях да съм се изнесла за доброто на всички.

Да не те плаша, ама няма да отмине. По-зле ще става. Не може и вълкът сит и агнето цяло. Време е да пораснеш, да направиш своят избор и да кажеш "Чао мамо, чао татко". И живи и здрави хора могат да си причинят страшни неща, когато не са научени на компромиси и си мислят, че са единствените, с които някой трябва да се съобразява(като родителите ти). Скоро имаше една тема като твоята, май анонимна. Ще я потърся да я прочетеш (ако не е твоя де).

Блокче, родителите ти не могат да казват на мъжа ти как да си използва свободното време. Представи си, че свеки реши да уплътни твоето... Има хора, за които важи с пълна сила поговорката "Залудо работи, залудо не стой", ако вашите са от този тип хора не означава, че и кредото на съпруга ти трябва да е еднакво. Не 6 години, ами 6 дни не бих изтърпяла подобно съжителство, същото се отнася и за мъжа ми.

Запази си семейството и се изнесете. Поеми ти инициативата и ти намери квартира.
Твоето семейство е отделно от това на родителите ти. Те са ти били семейство преди подписа в гражданското......или когато си го довела и им представила мъжът ти.

Това прилича на типичен пример на мамино синче в женски вариант.
Blok4e, дали съпругът ти не е очаквал да го последваш когато се е изнесъл? И дали това, че си останала при вашите, да не показва избора ти? И дали когато наистина обичаш и уважаваш някого би му причинила собствените си родители?

И какво му е якото?
А и аз не видях чак толкова хора, от писалите в темата, да са били в тази ситуация. Пък и дори да е така, теб какво те топли това, че имало и други  "на същия хаспел"? Важното е да намерите правилното решение за себе си, защото нали знаеш "всички щастливи семейства си приличат, но всяко нещастно семейство е нещастно по своему"....

Като няма къде да отидете, мъжа ти къде отиде като си тръгна 
Аз също съм на мнение, че две поколения под един покрив е невъзможно да живеят в "мир и любов".
Дори да се изнесете, да заживеете като истинско семейство, това по ниакакъв начин не означава, че ще забравиш родителите си. Просто вие ще имате вашите си живот, спокойствие и лично пространство, а те - техните .
Щом търпиш това толкова време, явно ти харесва по някакъв начин ...

Ама къде прочетохте, че мъжът и на blok4e се е изнесъл!? Всички живеят на куп заедно, или аз нещо не съм разбрала...