Майките,избрали да останат вкъщи-3

Ивка, това последното в поста ми не е отправено към теб. Изобщо целият ми пост не е отправен към никой конкретно, просто изразих мнение. Извинявай ако си го изтълкувала така... нищо лично.

Патке, ако са много ситни и най вече по гърба или корема може и да е скарлатина - имам опит с две такива...

Ако е бебе - може да е претопляне. Беше ни се случило веднъж като малкият беше бебе. Като го разсъблякохме, дадохме му вода и се оправи.

Ама нищо чудно да е някоя от шарките или скарлатина. При скарлатината не беше ли езикът малинов?

chatpatka, по-добре си заведи  детенцето на лекар. Може само да гадаем, дали е шарка или обрив от друго, щом е придружено с температура отивай при педиатър. Успех! 

момичета, много благодаря за загрижеността, скарлатина е! хем ми е смешно, хем ми се плаче и още се чудя как да го приема.  
не че е кой знае какъв проблем, детска болест си е и по принцип не се впрягам толкова от такива неща, но имахме насрочена операция на малкия за понеделник, която веднъж отлагахме и сега пак трябва да отложим...
а линка (заразно болната) си е много добре даже - играе си, лиготи се... одеве я бъзнах "ей, линке-скарлатинке", а тя ми отговаря "мамо, на мен хич не ми пука за тая болест"  после разправяше, че името скарлатина много и харесвало и караше другите да и викат "принцеса скарлатина"   
а аз цел ден звъня на всички познати, с които е била в контакт през последните 10 дни...
ох човек никога не знае от къде ще му дойде 

Добър вечер и от мен.
Малко и аз да се оплача от моя син - спря да спи на обед (на 3 години е) и привечер става ужасно кисел. Днес се разхождахме дълго и сутринта, и следобед. Явно му дойде в повече и заспа в 7 часа, но беше много кисел поне 2 часа преди това. Дано скоро му се нормализира режима, че така ми е доста тежко вечер. А и не ми се мисли колко рано ще се събуди утре сутринта.

Здравейте момичета, тези дни нямах време да пиша. Да обясня ситуацията: Когато се омъжих, отидохме да живеем при родителите на мъжът ми( цели 8г.) Аз съм от голям град и изведнъж в едно градче колкото селце. Там трудно ме приеха, въпреки, че съм доста контактна и до тогава проблеми с хората не съм имала. Мъжът ми без мене не можеше да живее, никъде не ходеше, освен, че се обичахме бяхме и добри приятели, но с отиването при родителите му, започнаха да ни се месят майка му, сестра му, баща му и т.н. Там работа не можах да си намеря, родих каката. Той работеше(редовна смяна) и грижата за нас прехвърли на родители те си. Там мъжете си излизат сами, ходят на лов и по вили и така той стана като тях.
Сега вече, след като се махнахме от там и живеем в Бургас ситуацията се подобрява постепенно, но пак сме доста близко до техните( на 1ч. път).
Аз не воювам с него. Изслушвам го, гледам да му е хубаво, когато се прибере, да не го товаря,но той приема това за слабост от моя страна, а и пренася проблемите и нервите от работа в къщи и изнервя всички.
И така става, че и аз на моменти не издържам. Искам да мога да оставя децата на някой и за 1-2ч. да мръдна някъде сама, но май няма да е в този живот
И каката и малкият минаха през този период. Аз не се предавах и колкото и да не искаха ги слагах да спят. Казвах им да полежат  да си починат. Те лягаха да си починат, а заспиваха( в повечето случаи).

Не става въпрос за воюване, а за отстояване на своите интереси. Само ще използвам една приказка "докато едно бебе не започне да реве и майка му не му дава да суче".
ТОй защо да се променя щом гледаш да го изслушаш и да му е хубави, че и не му оставяш децата? Ти на негово място щеше ли да се натискаш да работиш вкъщи?

beroea, и моя малкия отказва вече сиестата (на 3 и половина е). отначало като почнах да го оставям да будува заспиваше към 6 (веднъж даже го намерих заспал под бюрото) и беше адски кисел, но малко по-малко се научава да изкарва по цял ден без да "влиза в бокса" понякога като е мноооого уморен, то си му личи и го карам да спи. ако не е заспал до 15 минути казвам "фофи, време е да ставаш" ако държиш да има режим, може да се опиташ изкуствено да му вдъхнеш бодрост към 6-7 с едно шоколадче (зависи кога вечеряте), с малко гъделичкане, борене, бой с възглавници или каквото прецениш, че ще му вдигне адреналина да изкара още час-два докато му дойде време за лягане.

сетих се да ви разкажа една случка от миналата пролет
сложили сме децата да спят и с мъжо гледаме някакъв филм. тони станал да пие вода и пристига разтревожен "мамо, фифо го няма!!!" ние скачаме с таткото, отиваме, гледаме - наистина го няма! вдигнахме одеалото, погледнахме под леглото, в тоалетната из цялата къща го търсихме, даже и по двора. много се изплашихме, аз се разревах, таткото тръгна в полицията да се обажда чак, когато случайно долових движение от към ъгъла с играчките.... децата си събират играчките в една огромна купчина и той, диването му с диване, вместо да спи се загнездил там да си играе (НА ТЪМНО!). така беше успял да се зарови в играчките, че изобщо не се виждаше 
веднъж и за линка так се изплаших, но я открихме под възглавницата и - не можах да повярвам, че е толкова дребна

       Смятам да си остана завинаги в къщи, защото ми е приятно да съм си удома и защото можем да си го позволим. Мога цял ден да си се занимавам с децата, да готвя и малко по-малко да си върша работа на компа, и не ми омръзва. Може би защото съм много спокоен човек.Но понякога мъничко, ама съвсем мъничко ми доскучава . Или по-точно чувствам някаква празнота и някаква нужда от общуване със себеподобни. Искам да имам поне една приятелка, домакиня като мен, с която чат-пат да си гостуваме,  и да си помагаме в гледането на децата. А измежду съседки и роднини не можах да намеря такава. Това стоене в къщи ме превърна в саможивка. Самотно ми е понякога, особено когато децата са на училище и остана сама. А мъжът ми се връща уморен от работа и само мълчи ...

И аз съм една от мамите, избрали да си стоят удома. Вече 7 години се гледаме с големия ми син, а това лято си излюпих още едно синче за разнообразие.  Вече така съм свикнала с този начин на живот, че едва ли ще го променя (за ужас на майка ми, която е убедена в моите супер работни качества!) Приятно ми е, че децата ми са възпитани, че мога да им отделям достатъчно време, да си говорим и да се разбираме. Това ми носи голямо удовлетворение. От време на време поработвам удома и уча задочно в СУ. Покрай учението си пътувам доста София-Варна. През уикендите пък отскачаме с мъжо до свеки, която също е в друг град, така че не съм се застояла много на едно място. Единственото, което ми липсва е приятелки с подобно мислене. \имам предвид, че за мен да остана удома не значи да си снижа интересите до това какво се случва на децата ми в момента, какво е казал мъжа ми, майка ми, свеки и какво имам да свърша\сготвя... а пък разговорите с другите "домакини"  около мен като че ли се ограничава само до това.  Даже наскоро гледах едно филмче "The Nanny diaries" и си мислех, че макар проблемите в Бг да са други, стереотипа на "домакинята" е също толкова закостенял. ако сте го гледали, схващате за какво говоря. Ако не сте - препоръчвам. Ще се посмеете.

Танюшка ,колко познато ми звучи...И на мен ми липсва ....да имаше поне една с моите разбирания и виждания за нещата.Не съм от хората ,които имат приятели на всеки ъгъл,дето се казва,а наличните работят и не можем да се виждаме често...Но си намирам други занимания.

Цоп и аз  тука
Не знаех, че има и такива отчети 

За спането на обед - моя син започна да спи 1 път през деня (най-много 2 часа) още на 9м.. На 18м. започна да пропуска обедния сън, а към 2г. много рядко му се случваше да спи на обед.. Вече се радвам и 2-3 пъти месечно ако успея да го приспя 
Ляга към 22-23 и става към 10-11 сутринта.. Ако спи на обед, след като случайно се е събудил към 8-9, след това вечерта не може да заспи до 2-3 сутринта..

duhi_puhi ,значи аз не бива да се оплаквам. Мими/4г/ вече започна да пропуска понякога обедния сън.Но си лежи чинно в леглото около час и половина.Бубка/7г/ ми спеше и тя докъм тази възраст.

Ох, като чуя думата спане и ми се изправя косата 
А "лежи" му е забранена още от родилния дом 

Ама то с нас е много весело 
Щом отвори сутрин очи - присламчва се, насмуква се, като не забравя да остави по някой коментар от къде и как точно иска да суче.. И почва да скача по спалнята - ставай мамооооооооооо, вече е светлооооооо  Това се случва в 5-6 сутринта, при положение, че си е легнал в 11 примерно..
Ако не успея да го приспя (което след като се е разскачал е почти невъзможно), съответно не може да издържи чак до 10 вечерта да си легне и към 5-6 следобед е вече оклюмал.. Айде ляга да спи.. нооо за 2-3 часа само .. И следва интересната част.. Вече е 9 вечерта, а за него е Добро утро Добре че беше период само за 2-3 месеца и беше лято..
Ходехме си редовно на едни осветени катерушки до нас или на разходка из града с колата.. Много спокойно и свежо ми дйстваше  Съответно се прибирахме към 4-5 сутринта и лягаме да спим.. ииии спим цял ден
Та така се повтаряше този цикъл през ден - явно не му беше достатъчен денят 24 часа знам ли го 
И за да бъде пълна веселбата - докато спи, се буди поне на 1-2 часа да суче.. Откакто се е родил не съм спала на куп повече от 2 часа..

Иначе като цяло е голяма лудория и щуротия.. Простооо едвам ми издържат нервичките понякога вкъщи..
Лошото е, че е много боен, все се бие - с деца, с големи.. с мен (къде да се оплачи човек ако е малтретиран от беболетен  ) всичко започва с агресия.. И каквато и да е игра пък.. на 3тата минута е завършила със счупване или хвърляне на играчката.. Идея си нямам как би се вписал в обстановката в градината 
На разни детски събирания винаги той си играе.. а децата около него пищят .. от него 

Вече няма място където да не се е трошил - зъби, глава, уста, очи.. Да не говорим за къщния инвентар 

Ох, стига съм се оплаквала от детето  Днеска пак няма да се спиииииии...

duhi_puhi, ти направо ме разби. Мойто вкъщи диване ми се стори изведнъж кротко и хрисимо дете. Едно време на класната на брат ми, който беше в клас с 31 момчета, колежките й викаха - "Минчева, може това, може онова, ама поне емоции не ти липсват!" Че и аз така да ти кажа!
Айде лека нощ!
Пък  за вас може и да е добро утро, знам ли