Посъветвайте ме - безпричинно посяга!

Сега пък да не отидеш в другата крайност! И наказанията са относително нещо на тази възраст, може детето да се озлоби.
Просто когато прояви агресия, я отстрани от другите деца. Кажи ѝ, че щом удря/хвърля/драска/хапе или каквото там прави, децата ги боли, ще плачат, няма да искат да играят с нея и че просто добрите деца не правят така. Като поскучае настрана или вкъщи няколко пъти, ще се научи да се въздържа. Чисто и просто става въпрос за формиране на навици, както ходенето по нужда. Не се ака в гащите, не се бият децата, не се говорят лоши думички, не се...
Така е, мамо, най-трудно се възпитава човек.

не го формулирай като наказание. просто, ако не може да играе добре с децата и да се държи мило с тях, се прибирате незабавно. това й обяснявай.
извинение на удареното дете също трябва да има.

"хубав шамар" не бих приложила. покажи му, че по-силния има властта и ела му гледай после сеира.

И докато отмине този период, мирните деца трябва да си изтърпят тормоза от вашите ли? Да не се разсърдите, когато някоя друга майка съвсем основателно се скара на децата ви вместо вас.

Ти вместо да си мислиш, че заслугата децата ти да не удрят е в твоите възпитателни мерки, се замисли, че можеше и твоите деца да са от удрящите и нищо да не можеш да направиш, за да ги спреш. Хубавия шамар, уверявам те, само им даа още една идея за нападение, след хубавия шамар ще започне да раздаа такива същите на децата и на теб самата. Много се дразня на майки на кротки деца, които си мислят, че "острата забележка" при буйните би имала вълшебен и мигновен успех. А пък може да се опиташ да си предсатвиш как се прибира "мигноено" 15 килограмово дете, тръшнато на земята, ревящо и не искащо в никакъв случай да помръдне. Или за това държание ние имаме вина

А ти нямаш буква В на клавиатурата или какво? Аз лично не мисля, че моите методи на възпитание са панацея. Но ако видя, че дъщеря  ми удря някое дете или се държи лошо с него моментално я махам оттам и я карам да се извини. Дали шамарите вършат или не вършат работа не мога да преценя, но махането от детската площадка определено върши. Тя също тежи 14 кг и определено махането не е съвсем просто, но аз тежа 54 и мога да отнеса дъщеря си, ако иска да се тръшка ако иска - на маймуна да се прави. А ако беше от удрящите деца щях да намеря начин да не го прави. Също така аз мисля, че 2 годишните деца определено са достатъчно интелигентни, за да разбират за какво става въпрос. И оправдания от рода на "ама той/тя е само на 2 години са меко казано глупави.

gadamer, много добре те разбирам. И моето дете понякога прави така. Решението за мен (в дните, когато се държи така) е да съм неотлъчно до нея и да внимавам да не пострада някое дете. Въпреки, че споделям написаното от теб да се оправя сама и като падне да става сама, но когато друго дете може да пострада, това не важи.
Друго - непрекъснато и всеки път обяснявам, че така не се прави и защо не се прави така. Ако продължи - махам я от площадката или си тръгваме. Колкото и да ти се струва, че нищо не й влиза в галавата, не е така. Просто трябва постоянство и упоритост от стана на родителите. Не може съвем нищо да не правиш и да разчиташ, че ще отмине. Не можеш и да се обвиняваш, че вината е в теб, особено щом не я удряш, както някой майки писаха, че практикуват. Според мен насилието поражда насилие и дава пример за подражание. Но все пак наказанието е приемлива форма.
Успех и да пишеш после има ли промяна! 

Днес стоях неотлъчно до нея и много внимателно я наблюдавах. Не посегна на другите деца, на няколко пъти се опитваше да заграби всички играчки в пясъка, но аз се намесвах и й обяснявах. Отварях си очите на 6 постоянно. Ще видя следобед как ще е.

П.П само да поясня, че тя не удря така всеки ден. Случва се много рядко и аз може би затова бях стъписана и не знаех как да постъпя. Естествено скарах й се, дръпнах я вчера настрани, накрая й казах, че се прибираме вкъщи и няма да играе повече, защото удря децата. А под наказание имах предвид точно това - прибиране вкъщи, вместо да играе с другите. Но ми е интересно откъде изобщо й хрумва да посяга така, особено без причина? Да кажем ако се заформи конфликт между нея и друго дете, да кажем сдърпат се за играчка, тогава примерно мога да очаквам, че ще си посегнат взаимно, но ей така просто да отиде и да удари????  Определено нито в семейството я учим да се бие, нито пък има откъде да го види, освен навън.


Не оставай с впечатлението, че не й се карам и че не се намесвам като прави така. И наистина моето дете не е от мирните, като хуна е, но самата тя неведнъж е била удряна. Но не възприемам другите деца нито като тормозители, нито като агресивни нападетели. Ако детето е голямо, естествено се очаква от него вече да разбира какво прави, но не очаквам едно двегодишно дете да осъзнава като възрастен човек какво прави. Самият факт, че посяга и пипа горещата фурна, въпреки, че й обяснявам, че пари, също че излиза на улицата, въпреки че й казвам, че  е опасно, че на пързалката безразсъдно се хвърля с главата надолу, ми говори, че не осъзнава пълноценно последствията от постъпките си. Естествено не я оправдавам в момента, мисълта ми е, че тук е ролята на родителя с възпитание да научи детето си къде са границите и исках съвет от майки с подобен проблем, които вече са го преодоляли. Винаги съм много повече толерантна към постъпките на чуждите деца, но не толкова към своето и не крещя на другите деца, особено ако са на 2 годинки (въпреки че моето дете е пострадало.)

А чия е заслугата, твоя? На Божето? Хайде стига, моля ви се, с тези деца, дето се разпределят като на лотария. Много обичам да ми се казва, че "са ми се паднали" послушни деца, просто ми е любимо. Нито са чак толкова кротки, нито прекарват деня си в ъгъла със сведена глава. Удряли са и те, хапали са също, ама по веднъж, до втори път не се е стигало и да, заслугата за това е изцяло моя и на баща им. Изумително е как най-големите привърженици на ненасилието, добротата и всеопрощаващата родителска любов са точно тези, чиито деца раздават правосъдие по площадките...

Да, и аз съм го забелязала това. 

gadamer,
просто ти се чудя, достатъчно интелигентен и фин човек си..как можа да се ръгнеш от В група да търсиш съвети.

Прекрасно дете имаш, прекрасни родители сте. И моя син удря, пробвала съм всички "методи" долуописани - нищо не помага за сега.\ Приех, че е период в израстването. \ Вече просто съм неотлъчно близо до него, за да не позволя да удари "невинно" дете и да го нарани. Не го изолирам от децата, но ако са много на площадката или в парка, определено се изнервя и предпочитам по-спокойни местенца. Хубаво е, че имаме темпераментни деца, индигови бих ги нарекла.

Чудесни съвети са ти дали някои мами тук и шапка им свалям - съвети за търпение, нежност и такт. Това с шамаренето го препоръчвам горещо на тези жени имащи нужда от подобно "внимание".

интересно ми е кака беше мярката, която така ефикасно прекъсна удрянето и хапането

Ако пък мислиш, че така от раз ще решиш проблема при всяко дете, си в голяма заблуда. Да, може да има деца, които като ги понапереш малко, дали от страх, дали от чувство на безпомощност, дали защото осъзнават какво е това болка, дали заради нещо друго, спират да удрят, но има и други, при които подобно поведение от страна на родителите може само да ги озвери още повече.

Повишаване на тон, крещене, удряне,  "Ей сега наказан си, отиваме си вкъщи!"  могат доста да влошат нещата. Извинение (от родителя), отстраняване на детето от играта или прибиране вкъщи със съвсем нормално обяснение защо се налага - хората не се удрят и ако ти го правиш, ще трябва да си играем сами  - за мен е един приемлив вариант. Плюс напомняме като се отиде на площадката, че ако посегне на някой, ще се наложи да приберете. В допълнение да се търси и причината, която предизвиква такова  поведение, защото някой път ключът от палатката е точно там. Като по-малък, големият ни син удряше мен и баща си, защото така търсеше вниманието ни. Научихме го да идва и да ни хваща за ръка или да извика "мамо" или "тате". Много често  на децата им е нужно просто да им се каже/покаже какво трябва ДА правят, а не какво НЕ трябва. В конкретната ситуация бих се замислила дали детето по този начин не се опитва да комуникира с другите деца или  търси тяхното внимание и да насоча действията си в тази насока - дали като обяснявам, че вместо да удари, може да каже "Здравей", примерно, или да подаде кофичка или лопатка, вместо удар по главата и съответно стоя до детето на площадката и помагам да го направи.

Май е характерно за 2 годишните.
Бих ти препоръчала когато направи подобно нещо - още първия път, не да изчакаш да станат повече от 1 - да я хванеш за ръчичка и незабавно да я прибереш в къщи. И да й кажеш, че й се сърдиш и си й обидена за това, което е направила, и че не искаш да излизаш с нея, ако ще се държи така. И... ами, да упорстваш в този смисъл. Все в един момент ще й писне да си седи в къщи.

ПП
Насилието на възрастен над дете е признак единствено на безсилие. И... ами, просто не съществува такова детско поведение, което да е в състояние да оправдае подобно нещо.

Е, как каква - бой до посиняване, стоене на колене върху натрошени стъкла и после глад и жажда три дни, много ясно...


Вижте сега, в заглавието горе пише "Посъветвайте ме!" и аз съветвам. След като съветът на майка, чиито деца не бият, не хапят и не опознават света посредством насилие, няма тежест, за какво е тази тема? Не е възпитано да искаш съвет, пък после да се окаже, че искаш просто съратници в схващанията си. Нямам нищо против индиговите, буйни, темпераментни или каквито-са-там деца, които са ви се паднали... говорете им мило, обяснявайте, съчувствайте им, но съветът ми в този случай е да си ги държите далеч от другите, скучни и малтретирани деца, поне докато не отмине периодът ви. Този съвет удобен ли е?


P.S. Имайте предвид, че това, родителят да се извини за постъпката на детето си, вместо то самото, е един от най-грешните подходи, който може да съществува. Само отбелязвам.

а да - задължително хвалене колко добре си играе,когато не удря децата, докато ти излязат пришки на езика.
и трябва сама да намираш тези моменти - поощряванено върши чудеса, повярвай ми.