Големи теми сте захванали. Ама така е по-интересно, все пак полезен е опита на всички.
Неде, никакви такива безцветни участия занапред. Всеки е свободен да си изказва мнението, а твойте е особено колоритно, така че, ако обичаш, да не ни лишаваш от него.

Според мен, /а и според психолозите с книжките/ - без наказания и пошляпвания не може! Аз си я пошляпвам Герито, а някой път и по лекичко шамарче изяжда, но наистина в краен случай. Щото й е много обидно и унизително, така че го избягвам.
Олче, аз мисля, че ако някой път си позволиш да го потупнеш Велизарчо по дупето, за него това ще е от полза по някакъв начин, защото той има нужда от граници - това създава усещане за сигурност. Няма да го травмираш, може да бъдеш сигурна в това, просто за него е по-важно да знае, че ти някъде си сложила голям СТОП и той не трябва да го преминава. Иначе тази своеобразна "безкрайност" създава чуство на несигурност.

Виж Галюшана, колко ясно е показала границата на Мариса и как тя се е успокоила и разбрала кое трябва и кое не.
Наказанията вършат много полезна работа, ама като сме навън и се почне с цирковете няма къде да я наказвам. Забелязала съм, че безотказно действа метода за отвличане на вниманието или да й кажа, че после ще направим това нещо. Тази дума "после" има магическо въздействие, така че навън така процедирам.
Не е лесно с възпитанието, аз с Явор съм допускала много грешки, сега с Гери се мъча да компенсирам, но да ви кажа страшно зависи от самото дете. То някак само те провокира как да действаш. С Явор съм била много по-строга и по-взискателна, а с Гери съм доста по-мекаи толерантна. Но Гери се държи някак по-адекватно за възрастта си от брат си, сто пъти по-самостоятелна е и някак не ме кара да съм строга. Но се страхувам, че може би към нея съм с по-занижени изисквания и не се занимавам така, както с Явор съм го правила. Но мъжа ми ме успокоява, че Явор е обучения и той ще я учи и то наистина си е така, тя от него попива всичко.
Хиляди пъти съм се самообвинявла, че ги травмирам, че не постъпвам правилно, че всъщност е толкова относително кое е вярно и кое не, кое е истина, кое е просто стереотип, предразсъдък и клише, чувствам как понякога говори майка ми през устата ми, спомням си как съм се дразнила от думите й, но сега съм абсолютно същата на моменти и това е по-силно от мен. После се самоуспокоявам, че щом от мен е излязъл човек и от децата ми ще стане нещо, но чувството за вина и обърканост ме съпътстват много често...
Ох, аз се поувлякох, ама така е с тия приятно - провокативни теми

Целувки и приятен ден + уикенд на всички ви

. А бях на две ракийки
Ама по някой път ми става криво че и аз съм била пушач и знам какво е.

Същото важи и за Таня.
Ох, спирам, наистина...

Неде хич недей да напускаш "полесражението" така, очакваме най-редовното ти включване
И понеже наближава Коледа е време за