Примерна схема на захранване (10)

мерси 

Избягването на комбинацията "зърнени храни+мляко" е вярно, но само за пълнозърнестите продукти и каши.
Съчетаването на рафинирани зърна и мляко може, зърнените храни в случая не съдържат значимо количество желязо.
Ако става въпрос за добавеното желязо в кашите, то се усвоява по по-различен начин от естественото желязо.

Маслото се комбинира добре със сирене, защото витамин Д от маслото подпомага усвояването на калция от сиренето. В този смисъл попарата е много ценна комбинация заради съчетаването на масло и сирене, но ако хлябът/сухарите в нея се заменят с цели зърна или зърнени ядки, става по-здравословна комбинация.

Маслото е източник на витамини А, Д и Е, които не си пречат с витамините и минералите в хляба. Маслото е млечен продукт, но в хранителната пирамида е от категорията на мазнините. В пълнозърнестия хляб минералите, вкл. желязото, не могат да се усвояват добре – това е една от причините да не се препоръчва единствено и само пълнозърнест хляб на деца под 2-3 год. Дори има крайни мнения, че консумацията само на пълнозърнест хляб при деца може да доведе до анемия. Не е вярно, но има логика.

Витамин С има наистина много важна роля за усвояването на желязото, най-вече нехемовото (растителното). За оптимално усвояване на хемовото желязо (месо) е важно да се съчетава с нехемово, например месо с 'железни' зеленчуци. А добавянето на плодове или сок към основното хранене е стандартна препоръка в детското хранене - това е по повод на темите, в които се обсъжда, че плодове се дават само на гладно и самостоятелно...

В предишни теми сме обсъждали как да се реши дилемата пълнозърнестите храни да се дават с плодове, а същевременно да се комбинират със сирене и мляко като здравословна закуска (класическият пример: овесени ядки с масло и сирене срещу овесени ядки с плодове). До 10-12 м. е разумно да се дават с приоритет пълнозърнести+плодове, а след това могат спокойно да се комбинират пълнозърнести+млечни. С напредване на захранването детето може да се набавя желязо от повече и по-разнообразни източници, така че не е нужно да се следва винаги съвсем стриктно правилото за избягване на мляко с желязосъдържащи храни.

Теоретично ако се прекалява с честотата и количествата от дадена храна – възможно е да се получи забавена алергична реакция или хранителна непоносимост/чувствителност. Но данните, вкл. от практически изследвания, са много противоречиви. По принцип се приема, че много често предлагане е повече от 5-6 пъти седмично, но зависи и от дозата на едно хранене, и от алергичното предразположение.

За фъстъченото масло (и изобщо за храните, които съдържат протеините на фъстъците) проблемът е, че алергичната реакция е тежка, ако се появи. Именно това е главната и неоспорима причина за отлагането им след 1, 2 или 3 години. Другите факти около фъстъците са доста спорни.

Има по-нови данни (напр. на ААП от началото на 2008 г.), че фъстъците не са толкова проблемна храна и на теория при неалергични деца могат да се включат преди 1 год. Но няма безспорни доказателства от практиката, в момента има мащабни изследвания точно за фъстъците и производните им продукти. Като изходна точка за тези изследвания се посочва факта, че в страни, където фъстъците се консумират от по-ранна възраст (напр. от 9 м.) и по-често (като част от традиционната храна), алергиите към фъстъците сред децата са доста по-малко. В случая честотата и количествата не са водещ фактор за алергизиране, а по-скоро възрастта на въвеждане. Но това са само предположения засега.

След 1 год. са и двете, за последователността няма препоръки.

Може би белтъкът е добре да се въведе преди прясното мляко – той има важна хранителна ценност, а нуждите от мляко вече се покриват от кисело мляко, сирене, йогурти и подобни т.е. прясното мляко няма с какво да обогати храненето. Иначе включването и на белтъка, и на прясното мляко позволява по-разнообразно приготвяне на храната, така че от тази гледна точка няма значение.

Кашкавал:
* От 1 год. нататък, по преценка.
* Не трябва да е много твърд, нито прекалено солен.
* Количество – подобно на сиренето, до 50-60 г на едно хранене са достатъчни. Може и повече, ако не е прекалено солен. 40 г кашкавал се равняват на 170-200 мл мляко.
* Стандартният български кашкавал има подходяща масленост. Някои други видове кашкавал/сирена имат прекалено висока масленост и са тежки за стомахчето.
* Може да се ползва за овкусяване на храната вместо сол – напр. настърган кашкавал към безсолни зеленчуци.

Още един въпрос към експертите. Тъй като исках да захраня с плод, а реших да се съобразя с мнението на Косе Босе да дам няколко плода и няколко зеленчука последователно, се получи следното:

Ябълка, круша, банан
морков, тиква, картоф, чушка
ориз и т.н.

Въпросът ми е - крушата и банана подходящи ли са за първия месец?
И особено предвид това, че не им е сезона, не е ли опасно заради разни химии в тях?

Момичета, има ли храни освен млечните, които съдържат калций? Още не съм давала сирене (и въобще нищо млечно) и ми се иска да изчакам, но Нели расте много бързо, над нормите за ръст и тегло и не съм сигурна, че кърмата й осигурява достатъчно калций.
Същото притеснение имам и за витамин Д. Чела съм много лоши неща за синтетичния, през лятото не съм й давала, защото я излагах достатъчно много на слънце. Но сега мисля че или чрез храната, или с препарат трябва да й осигурявам допълнителни количества от него. Има ли храни богати на този витамин? 

Yoannа, калций има и в зърнените храни. А някои от готовите каши са обогатени допълнително.
За абсорбирането на калция от стомаха обаче е нужен витамин Д /също го има в готовите каши/. Аз давам и синтетичен всекидневно, по 1 капка. Синът ми е с много бяла кожа и ми казаха до 3-годишна възраст да не го излагам на пряко слънце, а то е най-сериозният източник. Затова не съм спирала вит.Д и през лятото, педи постоянно пита дали давам и аз слушам. Но като чета във форума, всеки педиатър има различно мнение за количеството. От храна, ако не е допълнително обогатена, трудно може да се набави. Има го в някои от тлъстите риби като сьомга, риба тон, сардина, скумрия, но на този етап май може да даваме само сьомга, ако не се лъжа.

Аз не съм от експертите, но може да съм ти полезна: по принцип сурови плодове е добре да се дават след 6ти месец, а най-добре след 8ми. Т.е. предполагам, че ти ще даваш пюрета от изброените плодове.  Ако купуваш готови пюрета, има такива, които са био, за тях може да си спокойна по отношение на произхода на продуктите. Ако приготвяш домашни, тогава ще ти е по-трудно да намираш плодове и зеленчуци с гарантиран произход. Аз точно затова предпочетох пюрета за началото на захранването.

Благодаря много за информацията, Ванилия Канелска. Сега погледнах кашите, които давам: безмлечни овес, елда и пшеница (последната още не съм я дала де, предстои), само в елдата пише, че има калций, но предполагам, че другите без да са обогатени си съдържат.
А да, за тлъсти риби след годинка ще мисля, наистина. Но по-нагоре в поста на Косе Босе прочетох (след като вече бях питала, което признавам, че не е правилно), че лесно-усвоим  витамин Д има и в маслото. Това е добре, знам, че масло може да се включи след 6ти месец на теория, т.е. на нас ни е време. И иначе ще почвам да давам и витамина май, колкото и да не ми се иска. За дозите да, всеки педиатър е на различно мнение, аз си следвам принципа по 200 единици на ден (една капка Вигантол има около 600), т.е. давам по една капка на 2-3 дни ако не сме се излагали на слънце. Но зимата може и повече. Ще видим какво ще каже педиатърката за фонталелата.

От къде да си набавим калций?
Дневната диета за калций:
Децата  имат  нужда  от  три  пъти  дневно  консумация,  също  и  за  тийнейджърите.  За възрастните  е  нужно  четири  пъти  на  ден  да  се  консумира.

Следните  видове  храни  подсигуряват  около  400  милиграма  от  Калция:

--  Риба сардина с костите -- 3 1/2 унции
--  Кисело мляко -- 1 чаша
--  Tofu
--  Кафе с мляко (повече мляко и по-малко кафе) - 12 унции

300 милиграма от Калция:

--  Мляко - 1 чаша
--  Кисело мляко - 1 чаша
--  Сирене - 1 1/2 унции
--  Извара - половин чаша
--  Риба Сьомга в консерва с костите - 6 унции
--  Соево мляко - една чаша
--  Сок от портокал - 1 чаша

200 милиграма от Калция има в:

--  Сирене и кашкавал - 1 унция
--  Сладолед или замразено мляко (това пак е вид сладолед, но от машините) - 1 чаша
--  Пица със сирене - 1 парче

100 милиграма Калций има в:

--  Козе сирене - 3/4 чаша
--  Броколи - една чаша, готвени
--  Малко кексче - 1 брой
--  Вадеми - 1/3 чаша
--  Сухи плодове - 4 броя

50 милиграма Калций има в:

--  Черен боб - готвен, една чаша
--  Миди от консерва - 2 унции
--  Скариди - 4 1/2 унции пресни или леко варени
--  Хамбургер - един брой
--  Портокал - един брой

От колко се нуждае организма?
--  Повечето възрастни се нуждаят от 1000 милиграма на ден.
--  Възрастни над 50 години се нуждаят от 1200 милиграма на ден.
--  Децата се нуждаят от 1300 милиграма за да се изградят здрави кости и зъби, както и да се натрупат калциеви запаси.
--  Бременните жени се нуждаят от количеството, което се препоръчва за съответната възраст.

Erota,много ти благодаря! 

1. Означава, че не е посочен растителния произход на нишестето т.е. дали е без глутен (царевично, оризово) или с глутен (пшенично).
В такъв случай:
- се гледа надписа и съдържанието на самото пюрето: дали е с глутен или без
- ако няма надпис: във форума има публикувани отговори на фирмата, че ползват царевично нишесте

2. Означава, че нишестето е преминало през една или повече химически обработки (окислено, частично хидролизирано и пр.).
Асоциацията с генно-модифицирани храни няма нищо общо.
След тази химическа обработка модифицираното нишесте:
- може да се ползва за сгъстяване
- става по-лесно усвоимо от организма и не е необходима термична обработка на храните преди консумация (за пюрета, каши и кремове без варене и т.н.)
- не вреди, но не е здравословно

Има официални схеми на захранване, в които се започва със сок, но при следните условия:
- на 6 навършени месеца (или колкото е официално препоръчваната възраст за захранване)
- дава се за кратко (напр. седмица), след това се прави бърз преход към пюре или каша

1) По тази логика сокът може да се пропусне като първа храна.
2) Освен това, в част от тези схеми се дава възможност да се започне и направо с твърда храна.
3) Сокът не е забранена първа храна, но няма предимства да се започва с него в сравнение с пюретата или кашите. Преди се е бил наложил като практика на захранване, защото това е единственото нещо, което едно бебе на 2 месеца може да приеме. Но едно по-голямо детенце може плавно да направи преход от мляко към истинска храна.

Идеята на захранването със сок на възраст 5-6 месеца е да се предложи храна, която е максимално близка до млякото като гъстота и консистенция и е по-лесно смилаема. По тази логика вместо сок:
- Може да се предложи каша или пюре, които са разредени с повече вода или мляко (кърма/АМ), така че да се щади стомахчето.
- Другият вариант за "по-течно" захранване е да се сложи разтворима каша в биберона – този подход се практикува, но не е удачен, тъй като не се предлага лъжичка от самото начало и не се създава психологическата нагласа у детето за истинско захранване.
- Има схеми, в които се започва с бебешки плодови сиропи, но те не са сок.

И при 5-6-месечно дете, и при по-малко дете сокът е еднакво агресивен за първа храна. Разликата е, че при по-големите дечица сокът не се дава продължително време и бързо се прави реално захранване с пюре или каша. Или се пропуска в повечето схеми.

След 6 месеца не се препоръчва в менюто (за захранване или след това), защото:
- сокът е течност т.е. може да замести млякото
- детето не се учи и не се стимулира да дъвчи
- създава се вкус към сладкото
- няма фибри за разлика от плодовете и не ‘тренира’ храносмилането
- съдържа по-малко витамини от пресните плодове и др.
==> Сокът се включва като ценна храна най-рано в периода 9-12 м.

Косе Босе, много ти благодаря за изчерпателния отговор 

Косе Боси, много благодаря! 

В началото на захранването е по-добре да се дават купени пюрета,които са без консерванти,оцветители и продуктите са отглеждани в екологично чисти райони.Аз съм захранвала основно с Хип/ябълка,круша,банан,тиква/ и някои пюрета на Гербер/морков,картоф/.Ако решиш да приготвяш сама картофено пюре,трябва да се обелят и нарежат картофите и да се накиснат във вода около 20-30 минути-така падат нитратите.Тази вода се изхвърля и след това ги вариш във вода или на пара и пасираш с част от водата или с мляко.Чушка няма като пюре,приготвя се сварена във вода/пара и се обелва или печена.Започва се със зелена чушка,а червена се предлага доста по-късно заради червения пигмент.
Пресни плодове дадох след 8 месец.В повечето пюрета има оризово нишесте и така се въвежда и ориза.