Какво си причиняваме сами /неангажиращо мнение на авторката/

 

какво напрАви, бе, човеко! Как ми изряза мнението и го наслОжи точно като журналист с опит, който си прави репортажа. И после, що имало недоразумения - че ти извАди от целта и контекста всичко. Мнението на Аист е за МОЯ братовчедка, а написаното от мен в отговора, което си цитирала, е за съвсем друго нещо. Айде, моля, внимавай какво показваш за четене, че стана..... И това, че съм цитирала една съфорумка откъде видя с какъв замисъл е и с каква цел и че съм против нея и.... т.н. Я прочетИ последното написано от мен във вашата тема за мнението на осиновените какво съм й написала на всеослушание, пък тогава подскачай така. Знам, че сте много раними и в тоя подфорум се ходи по терлици и се боде с карфици, ама не изопачавайте така всичко и не търсете скрит замисъл, заяждане, злоба и кво ли не във всяка дума. Все си мисля, че би трябвало именно тук да няма такава дребнавост и караници за всяка публикувана буква. Нали тук трябва да са най-толерантните хора, уж...

 
Мишинка, дано си доволна

Моля ви, нека тук да пишем по темата.

Пишете и мен "на хорото на първичната рана"...
В състезанието кой е по-добър родител, чиито резултати ще видим след години, въобще не ме включвайте.

Единствените хора - осиновените деца, чиито постове ме интересуваха, едва ли ще пишат (изкл. д-ива и калин@ ).

Заключиха и темата за произхода, в която виждах смисъл да пиша.

Мишинка.... не, че нещо..., ама кой те е възпитавал като малка....май никой.  Пред блока ли израстна?

Хората които ви дразнехме, едва ли ще се появим повече. Радвайте се на безоблачно спокойствие. Живота е най лесен, когато не мислиш и не се впрягаш
Довиждане на всички.

да, в лехата - до пейката вляво.

Май от толкова много вглеждане в себе си и в детето си сте се загубили. От толкова търсене и страхове сте станали мнителни до мозъка на костите си. Винаги съм си мислила, че осиновяващите хора, са "над нещата". А като гледам как се хапете една друга - май много са "под нещата". Кому е нужна цялата тая болка, дето излишно си причинявате взаимно? Та именно под заглавието на темата "какво си причиняваме сами", го пиша, не под идеята на автора й. Защо трябва да се търси заяждане и караница във всяко мнение? - туй ми е много интересно и го казвам за пореден път. Всички в тоя подфорум вървим заедно, а като ви гледам - сте почти една срещу друга - взаимно се изяждате, сочите се с пръст и си дрънкате кокалите от тема в тема. Искренно се надявам след години да не съм като вас - не искам да влизам нито в ролята на Великата Майка, която трябва да бъде поставена на пиадестал, щото е осиновила дете, нито искам да съм се превърнала във Великомъченица, която само се чуди какъв проблем има за разрешаване. Всеки човек си има проблеми и в семействата с неосиновени деца има хиляди грижи и притеснения. Защо изкуствено си създавате някакви проблеми и ви е много приятно да сте различни, не мога и не искам да разбирам. Уж гледате осиновени деца, а когато такива пишат тук, им извивате ръцете, за да кажат каквото вие, осиновителките, искате. Като гледам, осиновените порастнали деца, които се осмеляват да пишат тук, каквото и да кажат, биват порицани. Защо? Осмелих се да направя забележка на Бианка, само, защото явно беше объркала това, за което ме цитира, останалото изписано хич не е обърнато само към нея - то е част от написаното от мен сега и е насочено към почти всички пишещи в тоя подфорум.
Всеки си чете и си тълкува както на него му е изгодно. Дай, сега, тоя ще го осъскам, щото днес ми е криво и трябва да си го изкарам на някого, няма значение какво е написал и какво е искал да каже. За пример - Фуси - направо ме застреля с тоя коментар. Теб, ако те цитират неправилно ще си мълчиш ли? Като гледам какви въпроси ми задаваш, май ще се окаже, че ще изглеждаш още по-невъзпитана или ще обърнеш и другата бузи и ще си тръгнеш, щото някой ще ти каже нещо накриво, което се заканваш и да направиш, де. Ако съм тръгнала да се заяждам, примерно, с Бианка, дали ще се изкажа в тоя стил и ще напиша така нещата? Нали ще я схрускам с парцалите?
Ще ме изядете, ще се нахвърлите срещу мен - няма проблем - все трябва да има някого, когото да отхвърлятеи да порицаете - аз съм лесна - не ви се вписвам нито в представите на единия бряг, нито на другия, нито на реката по средата. Не мога да кажа "евалла" на осиновителките, заради самото осиновяване, щото тези хора, които го търсят, значи не са осиновили от сърце, а само, за да се изтъкват какво са направили. Не мога да мисля като повечето тук и не искам да го правя, защото не ми харесва. Не обичам дребнавите хора, а като чета, понятието "компромис" май е позабравено какво значение има. Какво си доказвате? - колко сте преживели, колко сте "най-"? Имаше в подписа на една съфорумка едно изречение, което звучеше така - вървях по света и мрънках, че нямам обувки, докато не срещнах човек без крака. Винаги и ма хора, които са по-зле от вас, така че не сте интересни с осиновяването.
Дълго стана, ама като за последно е малко, щото не можах да изтърпя и една седмица четене тук, колкото и да се напрягам да поемам всяка топка с усмивка, че видиш ли, може да не ме разбирате. Не става въпрос за разбиране, става въпрос за други неща, които се опитвате да си докажете явно сами на себе си. Дано преодолеете страховете си и си разширите поне мъъъничко мирогледа си, щото тесногръдието, нарцисизма и мнителността не са хубави черти, а тук са доста разпространени.
Сполай ви и дано преодолеете "първичната рана" максимално леко!

изтривам се - не е правилно да бъда съдник на никой

 ......Искренно се надявам след години да не съм като вас - не искам да влизам нито в ролята на Великата Майка, която трябва да бъде поставена на пиадестал, щото е осиновила дете, нито искам да съм се превърнала във Великомъченица, която само се чуди какъв проблем има за разрешаване. Всеки човек си има проблеми и в семействата с неосиновени деца има хиляди грижи и притеснения. Защо изкуствено си създавате някакви проблеми и ви е много приятно да сте различни, не мога и не искам да разбирам..... Сполай ви и дано преодолеете "първичната рана" максимално леко!
[/quote]

Мишинке, моля те спри се!!! Като слон в стъкларски магазин си!!! Пощади ни от дебелооките си съвети, не забравяй, че тук пишат много изстрадали и високообразовани жени, някои и над средната възраст....

Доколкото си спомням от твоите постинги ти все още не си основител, а не си и осиновена.

Тогава с какъв опит разполагаш, за да ни поучаваш така многословно и от "от сърце"?

Колкото до темата - да, наистина какво си причиняваме сами? А какво ни причиняват другите - тези с бутонките? Жалко, защото наистина си мислех, че си помагаме по някакъв начин.

Айде, бутонки чао,  че и на мен ми се разтракаха чакрите, като ви чета писанията.

Всъщност не знам защо администраторите не реагираха на постинга с чакрите от косматата Мата, или и това минава в графата дружески закачки между хора, които се уважават???
Anyway, не ме бройте и мене вече тук, нещо не понасям бутонки, защото съм "свръхчувствителна" лигла, която си въобразява нещо за първична рана.... първична рана ли? Какво беше това???

Аз не вярвам в “Първичната рана”. Вярвам в ПАГУБНОТО ВЛИЯНИЕ НА ПРЕСТОЯ В ИНСТИТУЦИЯ, но не и в първичната рана. Нашата дъщеря влезе в дома ни в една гореща юлска вечер. Горкото дете първите няколко нощи се мяташе и не заспиваше и аз го отдавах на пустата му първична рана, но минаха няколко дни, захладня и детето спеше спокойно като ангелче. И така, малко по малко се научих да разчитам езика на тялото му, на мимиките, да познавам кога плаче наистина и кога се “глезка”. Детето ми беше в дом по-малко от 5 месеца и ей, богу, не се различава по нищо от биологичните деца, даже напротив. По-сериозна е, ако може за се говори, че едно 8 месечно бебе може да бъде сериозно... Просто тип нервна система. Спокойна, усмихната и жалостива. Тъжна е, когато й пускам песните на Ищар, искрено се забавлява на песента на Митето “Мамо Галю, мамо Галю”. Защо моето дете не се различава? Защото престоят е бил едва 5 месеца. Защо по-големите деца трудно се адаптират? Защото липсата на персонална грижа ги е направила по-малко или никак чувствителни на ласки, нежни думи и прегръдки. 
Имам приятелка, която роди и бебенцето й беше много зле. То стоя по болници точно толкова време, колкото и моята дъщеря в дома.Върна се при майка си, когато нещата се оправиха. Моята дъщеря дойде при мен, когато приключиха всички бюрократични проблеми и срокове.
Имах ученик, наистина голям сладур. Всеки ден идваше с нова банкнота от по 20 лева. Родителите – голееееми баровци. Един ден го заболя коремче и аз му предложих да звънне на майка си. Разговорът приключи много бързо. “Мама каза, че ми е дала пари. Да съм си купел закуска – щяло да ми мине.”
За каква първична рана ми говорите, като на вашите деца никога няма да е отговорено по този начин.  Аааа, та същи я този ученик... Трябваше да правим илюстрация върху българска народна приказка и детето донесе разпечатка от Интернет на “Неродена мома”. “Ами на мен никога не са ми купували книги...” Това дете НЕ Е осиновено.

Та така... Аз вярвам в дълбоката привъзаност родител – дете. Това, което искам от себе си е никога да няма сълзички в очите на моята дъщеря. Сълзички, породени от мъка, която аз съм причинила. Както и вярвам в това, че има лоши биологични родители. Зная, че почти всички деца се тръшкат и това се нарича детски пубертет. Те не се тръшкат, защото са осиновени. А защото те просто откриват света. Сами..., по свой си начин..., техният начин..., не нашият...

Изстрадали , както и неизстрадали и високообразовани жени, някои и над средната възраст....
Моля ви, дръжте се като зрели хора. Колкото пишещи в тоя форум, толкова мнения. И повечето крайни и остри.
Та нали това прави света пъстър.
Защо да сме толкова ограничени, че да не можем да прочетем едно различно дразнещо ни мнение.

Тая с бутонките днес подготвя изненада на момиченцето си, което навършва 6. Някак не мога да вляза в засегнатия тон (простете, но няма и сянка от намеци!).

Правя се на хахо от сутринта, за да може да бъде истинска изненада. Това дете така го мечтае този рожден ден! Миналата година, след година прекарана с нас още не схващаше точно какво е... Тази година е толкова щастлива и превъзбудена, цялата свети! 

А Щъркелов ден не празнуваме. Просто я питах миналата година и тя... не беше ентусиаст. Затова.

За краткост, по темата: писала съм тук преди няколко месеца (ако противоречи с някакви норми, да се намеси модератор, но всъщност блога ми е в подписа) - http://www.detstvomoe.org/archives/153

Все още мисля така, дали след години ще го мисля? Нямам представа.

Статията определено си струва !

Само последната мисъл не е за тук и, слoжена тук, обезсмисля прекрасната статия.

Мисълта е много хубава, но не е приложима за тази болка.
Има ли нужда да казвам защо ?
Няма да ви хареса аргументът ми …
Загубата е загуба на всичко (мама = аз = целия свят). През 9-те месеца и при началото след раждането тези три неща са едно и загубата им е смърт.
А тази умна мисъл бихте ли я изпратили на мамите, загубили дете ?
Не, не бихте. Определено се страхувате и имате респект.
А защо на децата я давате ?
От децата не се страхувате - тяхната участ няма да ви догони в този живот и затова с лека ръка ги съветвате, както и  обвинявате, че не се държат като "зрели хора" (нищо общо с Паола Флай, коментирам форума).

Благодарение на задълбоченото и порядъчно писане на Паола Флай, се породи у мен осъзнаването на този простичък критерий - ако нещо не бихте го казали в качеството на успокоение на майка, загубила детето си, значи същото не става и за бебе, което е загубило всичко, па макар и бебето сега да е над 2, над 3, над 5, над 20, над 40 ...... и да сте дълбоко убедени, че иде реч за лигавщина, незряло поведение на четиридесетгодишни, постродилен синдром на 25- годишни и какво ли още не.

А за който си милси, че съм отчаяна и мухлясала дъртофела  ,  която само тъжни глупости ви ръси,  та ви разваля под-форумчето, моля за справка любовно-кулинарната ми поезия   .

“Вижте какво ще стане, когато просто оставите едно чувство да си съществува. Създава се много страдание, много нещастие, когато вземате за истина всяка мисъл, която мине през главата ви. Една ситуация не може да ви направи нещастни. Може да ви причини физическа болка, но не да ви направи нещастни. Нещастни ви правят вашите мисли. Тълкуванията, историите, които сами си разказвате, ви правят нещастни.”

Екхарт Тол

Предполагам става въпрос за тази фраза.

Знаех много добре какво може да породи, но тази фраза е свързана с друг вид мислене, много далечно от обичайната работа на обичайния ни разум, свикнал да работи с обичайни понятия и да бъде воден от емоциите и от обстоятелствата.
И аз бих реагирала с едно ясно и кратко: "Глупости!" - на тази фраза. По принцип или може би до вчера. Сега - не.

Фразата, разбира се, не е съвет. По-скоро упование. Но така или иначе, фразата сама по себе си е нищо, става далеч по-сложно, когато се опиташ да я приложиш в живота си (без да деля видовете болки) и недай си Боже, осъзнаеш, че е именно така...

Всъщност, ако има нещо, с което не мога да се съглася е обобщаването на всички деца и "деца" под общия знаменател на една и съща болка.
Би било прекалено просто, ако беше така.

Аз отдавна надзъртам в подписа на Дар и намерих много хубави неща там (писани от нея, от Тея и превод). Опитах и да сричам в италианскиа форум (трудна работа  , не съм наблягала на езика достойно като съм го учила за жалост).

Поздравления за всичко   .

Поселдното го бях изпуснала, но наваксах с удоволствие  .