Не съм съгласна, че свекървите развалят семейства.След като съпругите го допускат, тяхна си е грешката.В нашето семейство никой не се меси.Ние със съпругът ми не допускаме.Съобразяваме се само един с друг.Странични фактори като свекита и тъщи не се взимат на дневен ред.
- Публикувана: 28 окт. 2008, 16:41 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2008, 09:34 ч.
Наистина ли мислите, че...
На някои хора все друг им е крив за проблемите. Ако става дума за влияние на родителското тяло , обикновено жените се поддават на влиянието на майките си много повече.
На мен не са ми повлияли нито моята , нито майката на мъжа ми вече 16 години. Не, че не са опитвали да се месят и да си казват мнението без да ги питаме, но без резултат.
На мен не са ми повлияли нито моята , нито майката на мъжа ми вече 16 години. Не, че не са опитвали да се месят и да си казват мнението без да ги питаме, но без резултат.
ами ако съм някое мамино детенце сигурно тях ще избера накрая, а на мъжа ми ще дам пътя (говоря хипотетично).
Ето го отговорът на въпроса. Свекървата е виновна дотолкова, доколкото си е отгледала въпросното "мамино детенце". Но тя не е отговорна за разпадането на брака му - става въпрос за пълнолетни и вменяеми хора, нали? Колкото той е виновен, толкова и тази, която го е избрала такъв. Както си го направите.
Ами докато ги има такива баламурници,които не спират да се държът за полите на майките си и да ги слушат...накрая това се случва.А тази,която го е избрала е била заслепена от любовта или е хранила някаква напразна надежда,че като станат семейство и ще успее по някакъв начин да го промени.В повечето случаи опита и е неуспешен.
Мисля, че когато се разпадне едно семейство вина имат винаги и двамата съпрузи. Мисля обаче, че ако една жена (свекърва или тъща) си постави за цел да "разпърди" семейството би могла д успее...докато младите се усетят какво става, тя работата станала. Естествено, че и те ще имат вина, че не са се усетили навреме, но...
А има и мъже, които не харесват тъщите си. Те (тъщите) нищо конкретно не са им направили, просто не са много стока като хора, но не се месят в младото семейство. Обаче мъжете ежедневно натякват на жените си: "майка ти такава, майка ти онакава..." И понеже въпросната майка дефакто не е направила йищо на семейството, просато зетя не я долюбва като тип човек...и дъщерята зашпочва да я защитава. И тогава мъжа казва: "Ето на, караме се, защото ти вардиш майка си" ... и продължава да натяква и да пее като развален грамофон
(втора серия на същия филм, но с главни герои свекърва и снаха).
А има и мъже, които не харесват тъщите си. Те (тъщите) нищо конкретно не са им направили, просто не са много стока като хора, но не се месят в младото семейство. Обаче мъжете ежедневно натякват на жените си: "майка ти такава, майка ти онакава..." И понеже въпросната майка дефакто не е направила йищо на семейството, просато зетя не я долюбва като тип човек...и дъщерята зашпочва да я защитава. И тогава мъжа казва: "Ето на, караме се, защото ти вардиш майка си" ... и продължава да натяква и да пее като развален грамофон
(втора серия на същия филм, но с главни герои свекърва и снаха). лошите свекърви разделят семействата. Напоследък във форума има безброй теми за свекърви и много често се пише как свекървата разделила семейството и каква зла жена. Това ми се вижда направо абсурдно. В смисъл, не мога да си представя как нормален мъж, който си обича семейството ще го напусне, заради майка си. И това ме кара да се чудя, как съпругите им са си избрали тези мъже, защото не е възможно те и преди брака да не са били облъчени от майките си и луди???
Съдейки по моя брак, това ми се вижда просто невъзможно. Знаех и преди да станем семейство, че няма да имаме нищо общо с родителите си, а ще сме отделно семейство. Виждаме се и си общуваме, разбира се, по празници и поводи, но е тема табу някои от тях да ни дава насоки в живота. Според мене, това се създава от самите хора, които участват в това семейство?!
Това което ми е безкрайно интересно за жените претърпели такъв край на брака си е - Нищо ли не подозирахте преди това???
Не искам да обидя никого, нито да се заяждам, просто тези въпроси винаги са ме занимавали като чета историите за свекърви тук.
Съдейки по моя брак, това ми се вижда просто невъзможно. Знаех и преди да станем семейство, че няма да имаме нищо общо с родителите си, а ще сме отделно семейство. Виждаме се и си общуваме, разбира се, по празници и поводи, но е тема табу някои от тях да ни дава насоки в живота. Според мене, това се създава от самите хора, които участват в това семейство?!
Това което ми е безкрайно интересно за жените претърпели такъв край на брака си е - Нищо ли не подозирахте преди това???
Не искам да обидя никого, нито да се заяждам, просто тези въпроси винаги са ме занимавали като чета историите за свекърви тук.
Crying Game, някои неща не можеш да ги предвидиш и идват като гръм от ясно небе. Моят съпруг беше, и все още е, един самоотгледал се и самовъзпитал се индивид, който от 13-годишна възраст е самостоятелен, в смисъл няма драма тук - и двамата му родители са живи и здрави, дай боже още дълги години, просто стечение на обстоятелствата. Като се запознахме беше на 22 год, живееше сам и се издържаще сам в собствено жилище /това не е критерии, но заради темата съм длъжна да го спомена/. В момента в който забременях - ела да видиш, постоянното присъствие, имам предвид свекървата, като се роди бебето - още повече, разбирам, първо внуче и т.н., ок, но после почнаха глупостите. Не искам да влизам в подробности, но такива неистини наговори на мъжа ми, че едно стана ясно - иска да ни раздели. Това не стана, естествено. Имай предвид и едно изказване на мъжа ми - че не я е виждал толкова много през целия му живот в тотал, колкото първите 2 години от раждането на дъщеря ни. Не мога да разбера на какво се дължи, единственото което ми идва наум е социален модел, който тя следва - навремето нейните родители са ги разделили с бащата на мъжа ми - успешно. Опитва се да прави същото и с брат му. Удря на камък обаче и от двете страни. Вече сме и свикнали и никой не обръща внимание на някои неща. Тя разбра грешките си, мисля. Но ето ти типичен пример за това, че тези неща се случват и където най-малко очакваш.
Crying Game, някои неща не можеш да ги предвидиш и идват като гръм от ясно небе. Моят съпруг беше, и все още е, един самоотгледал се и самовъзпитал се индивид, който от 13-годишна възраст е самостоятелен, в смисъл няма драма тук - и двамата му родители са живи и здрави, дай боже още дълги години, просто стечение на обстоятелствата. Като се запознахме беше на 22 год, живееше сам и се издържаще сам в собствено жилище /това не е критерии, но заради темата съм длъжна да го спомена/. В момента в който забременях - ела да видиш, постоянното присъствие, имам предвид свекървата, като се роди бебето - още повече, разбирам, първо внуче и т.н., ок, но после почнаха глупостите. Не искам да влизам в подробности, но такива неистини наговори на мъжа ми, че едно стана ясно - иска да ни раздели. Това не стана, естествено. Имай предвид и едно изказване на мъжа ми - че не я е виждал толкова много през целия му живот в тотал, колкото първите 2 години от раждането на дъщеря ни. Не мога да разбера на какво се дължи, единственото което ми идва наум е социален модел, който тя следва - навремето нейните родители са ги разделили с бащата на мъжа ми - успешно. Опитва се да прави същото и с брат му. Удря на камък обаче и от двете страни. Вече сме и свикнали и никой не обръща внимание на някои неща. Тя разбра грешките си, мисля. Но ето ти типичен пример за това, че тези неща се случват и където най-малко очакваш.
В твоя случай и на мене би ми дошло като гръм от ясно небе. Това което си написала за мъжа ти какъв е бил преди, все едно аз съм го писала за моя. Бих се поразила, ако ми се беше случило такова нещо впоследствие. Но въпреки това, твоя случай доказва теорията, че ако мъжът е свестен, лошата свекърва не може да развали едно семейство.
На някои хора все друг им е крив за проблемите. Ако става дума за влияние на родителското тяло , обикновено жените се поддават на влиянието на майките си много повече.
На мен не са ми повлияли нито моята , нито майката на мъжа ми вече 16 години. Не, че не са опитвали да се месят и да си казват мнението без да ги питаме, но без резултат.
На мен не са ми повлияли нито моята , нито майката на мъжа ми вече 16 години. Не, че не са опитвали да се месят и да си казват мнението без да ги питаме, но без резултат.
Това ми е точно толкова противно колкото влияещите се от майките си мъже.
С риск да прозвуча високомерно, но не разбирам хората които създават семейства, знаейки че изобщо не могат да си позволят жилище (свое или под наем или каквото и да било), както и тези, които раждат деца, които да мизерстват.
Третите лица винаги могат да скапят едно семейство, ако то не е достатъчно сплотено или е съвсем скоро създадено. Дали ще е свекърва, тъща, любовница, или някой друг е без особено значение.
Цитат
С риск да прозвуча високомерно, но не разбирам хората които създават семейства, знаейки че изобщо не могат да си позволят жилище (свое или под наем или каквото и да било), както и тези, които раждат деца, които да мизерстват
Не се чуди дали се заяждам,точно така е.Думи като твоите може да ги каже само човек,който никога не е лишаван от нищо.И какво като не съм богата.Да не си родя детенце ли,ами няма да ям пържоли на вечеря,ще ям боб.За протокола живеем самостоятелно,но в къщата на баща ми,който е в чужбина.Плащам си сметките и купувам каквото е необходимо на детето.Не сме финансово обезпечени,но ако преценя ще си родя още едно дете.А вие от "Голямото добрутро" не се чудете защо и как ще го гледам.Не съм по-низша класа(само финансово),това не определя умствения багаж
О, аз си имам вече своя теория за сбърканите взаимоотношения в България. И тази моя теория се изгражда изцяло въз основа на личния ми опит и наблюдения вътре в най-близкия ми приятелски кръг.
Та накратко. Виновни са родителите. За всичко! Знам, че сега можете да ме изядете с парцалите, но ще обясня какво имам предвид.
В един прекрасен ден онова симпатично създание с панделките (или онзи мушморок с късите панталонки) решават да създадат семейство. Всичко започва още от сватбата. В повечето случаи не плащат младите (о, как така, не може! ние за тази сватба сме скътали парички от време оно). Та родителите, въоръжени до зъби, започват да подреждат сватбата. Тук свекървата има ключова роля - "Тази рокля не ти отива", "Не носи перли, защото са на сълзи", "Е, защо сега ще купувате това, не ви трябва". Друг вариант - изобщо се дистанцира от случващото се, тръшва се със сърдечна криза (зер, синът й го взимат, и то тази проклетия). После и на сватбата има просъсквания, така, между другото. Ако младите заживеят заедно със свекърите, ей, ела да видиш тогава какво става! Тя (снахата) е мързелива, мърлява, интригантка, злобна. Тя (свекървата) е гад, мръсница, инквизиторка. Ако се появи и дете, адът е пълен. Храни го с вафли (снахата). Не знае как да го гледа (свекървата).
А колко е просто всичко! Решаваш да създадеш семейство. Добре. Първата крачка е да се отделиш самостоятелно, т.е. да си поемаш САМ издръжката! Какво значи не можеш? Значи само едно - не ти е време за семейство. Може и малко крайно да е, но е така. Защото това е най-нормалното нещо на този свят! Как ще се справяш? Твой си проблем. Родителят в случая би трябвало да е подкрепящ (тогава, когато детето наистина има нужда, ама не щото не е на кеф). Но да остави гарджето самО, да прави своите грешки.
Гарджето пък да разбере, че никой на този свят не му е длъжен доживот. И че ако не го кефи да е самостоятелно, еми значи все още не му е дошло времето! Ама, извинявайте, толкова е грозно непрестанно да се четат оплюващи теми. Хем искаш нещо, хем не ти стиска! Хем да ти помагат, ама хем ти да казваш как точно! И ако не е по твоята, охо. Еми не става така!
И ние живяхме известно време със свекърва ми и свекър ми. Отчитам това като най-голямата грешка в живота си. Но обвинявам САМО себе си, че я допуснах!
А съвсем по зададения въпрос от авторката. Всичко на този свят може, ако има кой да го позволи! Затова аз винаги съм била за разумната дистанция в отношенията. За моето семейство се опитвам да я прилагам. С родителите ми работи, с тези на съпруга ми - е, там е по-сложно. Но постепенно започват да разбират, че това е НАШИЯТ избор (на мен и на сина им). Най-много ме дразни изразът: "Ама нали сме едно семейство". Еми не сме. Една рода - да, но едно семейство сме само аз и съпругът ми.
Извинявам се за дългия пост.
Та накратко. Виновни са родителите. За всичко! Знам, че сега можете да ме изядете с парцалите, но ще обясня какво имам предвид.
В един прекрасен ден онова симпатично създание с панделките (или онзи мушморок с късите панталонки) решават да създадат семейство. Всичко започва още от сватбата. В повечето случаи не плащат младите (о, как така, не може! ние за тази сватба сме скътали парички от време оно). Та родителите, въоръжени до зъби, започват да подреждат сватбата. Тук свекървата има ключова роля - "Тази рокля не ти отива", "Не носи перли, защото са на сълзи", "Е, защо сега ще купувате това, не ви трябва". Друг вариант - изобщо се дистанцира от случващото се, тръшва се със сърдечна криза (зер, синът й го взимат, и то тази проклетия). После и на сватбата има просъсквания, така, между другото. Ако младите заживеят заедно със свекърите, ей, ела да видиш тогава какво става! Тя (снахата) е мързелива, мърлява, интригантка, злобна. Тя (свекървата) е гад, мръсница, инквизиторка. Ако се появи и дете, адът е пълен. Храни го с вафли (снахата). Не знае как да го гледа (свекървата).
А колко е просто всичко! Решаваш да създадеш семейство. Добре. Първата крачка е да се отделиш самостоятелно, т.е. да си поемаш САМ издръжката! Какво значи не можеш? Значи само едно - не ти е време за семейство. Може и малко крайно да е, но е така. Защото това е най-нормалното нещо на този свят! Как ще се справяш? Твой си проблем. Родителят в случая би трябвало да е подкрепящ (тогава, когато детето наистина има нужда, ама не щото не е на кеф). Но да остави гарджето самО, да прави своите грешки.
Гарджето пък да разбере, че никой на този свят не му е длъжен доживот. И че ако не го кефи да е самостоятелно, еми значи все още не му е дошло времето! Ама, извинявайте, толкова е грозно непрестанно да се четат оплюващи теми. Хем искаш нещо, хем не ти стиска! Хем да ти помагат, ама хем ти да казваш как точно! И ако не е по твоята, охо. Еми не става така!
И ние живяхме известно време със свекърва ми и свекър ми. Отчитам това като най-голямата грешка в живота си. Но обвинявам САМО себе си, че я допуснах!
А съвсем по зададения въпрос от авторката. Всичко на този свят може, ако има кой да го позволи! Затова аз винаги съм била за разумната дистанция в отношенията. За моето семейство се опитвам да я прилагам. С родителите ми работи, с тези на съпруга ми - е, там е по-сложно. Но постепенно започват да разбират, че това е НАШИЯТ избор (на мен и на сина им). Най-много ме дразни изразът: "Ама нали сме едно семейство". Еми не сме. Една рода - да, но едно семейство сме само аз и съпругът ми.
Извинявам се за дългия пост.
Абсолютно подкрепям nista! 
От известно време , обаче, още някакви еретични мисли ми се въртят в главата. Имам усещането,че най-лошите свекърви са били най-ревностните майки. Та в този ред на мисли, голяма част от съфорумките вадят пищовите, когато някой се опита да "им даде акъл" относно детето. То е тяхно дете, само те могат да го гледат, никой няма право да го храни, облича, къпе, целува и пр. Свекитата са лоши, щото много се месят или щото въобще не помагат, щото купуват много подаръци или им се свиди да купят нещо, щото се ширят в къщите си или щото живеят в същите тези къщи, но пречат на младите.
Та все си мисля,че след 20-ина годинки може да има форум БГ-баба и там да се размахват същите пищови от същите юзъри. Така де, това си е тяхното детенце, а тая никаквица си мисли,че много разбира и може да се грижи за него.
Мисля,че най-полезно за всички е децата да се отделят да живеят сами още след завършване на гимназия. На общежитие или квартира, но да са сами. Пак бих давала издръжка, докато учат, но фиксирана сума, да се научат да я разпределят. Да се научат да взимат решения и да носят последствията от тях. Това, според мен, е истинското порастване на човек, не възрастта.
От известно време , обаче, още някакви еретични мисли ми се въртят в главата. Имам усещането,че най-лошите свекърви са били най-ревностните майки. Та в този ред на мисли, голяма част от съфорумките вадят пищовите, когато някой се опита да "им даде акъл" относно детето. То е тяхно дете, само те могат да го гледат, никой няма право да го храни, облича, къпе, целува и пр. Свекитата са лоши, щото много се месят или щото въобще не помагат, щото купуват много подаръци или им се свиди да купят нещо, щото се ширят в къщите си или щото живеят в същите тези къщи, но пречат на младите.
Та все си мисля,че след 20-ина годинки може да има форум БГ-баба и там да се размахват същите пищови от същите юзъри. Така де, това си е тяхното детенце, а тая никаквица си мисли,че много разбира и може да се грижи за него.
Мисля,че най-полезно за всички е децата да се отделят да живеят сами още след завършване на гимназия. На общежитие или квартира, но да са сами. Пак бих давала издръжка, докато учат, но фиксирана сума, да се научат да я разпределят. Да се научат да взимат решения и да носят последствията от тях. Това, според мен, е истинското порастване на човек, не възрастта.
О, аз си имам вече своя теория за сбърканите взаимоотношения в България. И тази моя теория се изгражда изцяло въз основа на личния ми опит и наблюдения вътре в най-близкия ми приятелски кръг.
Та накратко. Виновни са родителите. За всичко! Знам, че сега можете да ме изядете с парцалите, но ще обясня какво имам предвид.
В един прекрасен ден онова симпатично създание с панделките (или онзи мушморок с късите панталонки) решават да създадат семейство. Всичко започва още от сватбата. В повечето случаи не плащат младите (о, как така, не може! ние за тази сватба сме скътали парички от време оно). Та родителите, въоръжени до зъби, започват да подреждат сватбата. Тук свекървата има ключова роля - "Тази рокля не ти отива", "Не носи перли, защото са на сълзи", "Е, защо сега ще купувате това, не ви трябва". Друг вариант - изобщо се дистанцира от случващото се, тръшва се със сърдечна криза (зер, синът й го взимат, и то тази проклетия). После и на сватбата има просъсквания, така, между другото. Ако младите заживеят заедно със свекърите, ей, ела да видиш тогава какво става! Тя (снахата) е мързелива, мърлява, интригантка, злобна. Тя (свекървата) е гад, мръсница, инквизиторка. Ако се появи и дете, адът е пълен. Храни го с вафли (снахата). Не знае как да го гледа (свекървата).
А колко е просто всичко! Решаваш да създадеш семейство. Добре. Първата крачка е да се отделиш самостоятелно, т.е. да си поемаш САМ издръжката! Какво значи не можеш? Значи само едно - не ти е време за семейство. Може и малко крайно да е, но е така. Защото това е най-нормалното нещо на този свят! Как ще се справяш? Твой си проблем. Родителят в случая би трябвало да е подкрепящ (тогава, когато детето наистина има нужда, ама не щото не е на кеф). Но да остави гарджето самО, да прави своите грешки.
Гарджето пък да разбере, че никой на този свят не му е длъжен доживот. И че ако не го кефи да е самостоятелно, еми значи все още не му е дошло времето! Ама, извинявайте, толкова е грозно непрестанно да се четат оплюващи теми. Хем искаш нещо, хем не ти стиска! Хем да ти помагат, ама хем ти да казваш как точно! И ако не е по твоята, охо. Еми не става така!
И ние живяхме известно време със свекърва ми и свекър ми. Отчитам това като най-голямата грешка в живота си. Но обвинявам САМО себе си, че я допуснах!
А съвсем по зададения въпрос от авторката. Всичко на този свят може, ако има кой да го позволи! Затова аз винаги съм била за разумната дистанция в отношенията. За моето семейство се опитвам да я прилагам. С родителите ми работи, с тези на съпруга ми - е, там е по-сложно. Но постепенно започват да разбират, че това е НАШИЯТ избор (на мен и на сина им). Най-много ме дразни изразът: "Ама нали сме едно семейство". Еми не сме. Една рода - да, но едно семейство сме само аз и съпругът ми.
Извинявам се за дългия пост.
Та накратко. Виновни са родителите. За всичко! Знам, че сега можете да ме изядете с парцалите, но ще обясня какво имам предвид.
В един прекрасен ден онова симпатично създание с панделките (или онзи мушморок с късите панталонки) решават да създадат семейство. Всичко започва още от сватбата. В повечето случаи не плащат младите (о, как така, не може! ние за тази сватба сме скътали парички от време оно). Та родителите, въоръжени до зъби, започват да подреждат сватбата. Тук свекървата има ключова роля - "Тази рокля не ти отива", "Не носи перли, защото са на сълзи", "Е, защо сега ще купувате това, не ви трябва". Друг вариант - изобщо се дистанцира от случващото се, тръшва се със сърдечна криза (зер, синът й го взимат, и то тази проклетия). После и на сватбата има просъсквания, така, между другото. Ако младите заживеят заедно със свекърите, ей, ела да видиш тогава какво става! Тя (снахата) е мързелива, мърлява, интригантка, злобна. Тя (свекървата) е гад, мръсница, инквизиторка. Ако се появи и дете, адът е пълен. Храни го с вафли (снахата). Не знае как да го гледа (свекървата).
А колко е просто всичко! Решаваш да създадеш семейство. Добре. Първата крачка е да се отделиш самостоятелно, т.е. да си поемаш САМ издръжката! Какво значи не можеш? Значи само едно - не ти е време за семейство. Може и малко крайно да е, но е така. Защото това е най-нормалното нещо на този свят! Как ще се справяш? Твой си проблем. Родителят в случая би трябвало да е подкрепящ (тогава, когато детето наистина има нужда, ама не щото не е на кеф). Но да остави гарджето самО, да прави своите грешки.
Гарджето пък да разбере, че никой на този свят не му е длъжен доживот. И че ако не го кефи да е самостоятелно, еми значи все още не му е дошло времето! Ама, извинявайте, толкова е грозно непрестанно да се четат оплюващи теми. Хем искаш нещо, хем не ти стиска! Хем да ти помагат, ама хем ти да казваш как точно! И ако не е по твоята, охо. Еми не става така!
И ние живяхме известно време със свекърва ми и свекър ми. Отчитам това като най-голямата грешка в живота си. Но обвинявам САМО себе си, че я допуснах!
А съвсем по зададения въпрос от авторката. Всичко на този свят може, ако има кой да го позволи! Затова аз винаги съм била за разумната дистанция в отношенията. За моето семейство се опитвам да я прилагам. С родителите ми работи, с тези на съпруга ми - е, там е по-сложно. Но постепенно започват да разбират, че това е НАШИЯТ избор (на мен и на сина им). Най-много ме дразни изразът: "Ама нали сме едно семейство". Еми не сме. Една рода - да, но едно семейство сме само аз и съпругът ми.
Извинявам се за дългия пост.
Твоята теория НАПЪЛНО съвпада с моята!!!
Цитат
С риск да прозвуча високомерно, но не разбирам хората които създават семейства, знаейки че изобщо не могат да си позволят жилище (свое или под наем или каквото и да било), както и тези, които раждат деца, които да мизерстват
Не се чуди дали се заяждам,точно така е.Думи като твоите може да ги каже само човек,който никога не е лишаван от нищо.И какво като не съм богата.Да не си родя детенце ли,ами няма да ям пържоли на вечеря,ще ям боб.За протокола живеем самостоятелно,но в къщата на баща ми,който е в чужбина.Плащам си сметките и купувам каквото е необходимо на детето.Не сме финансово обезпечени,но ако преценя ще си родя още едно дете.А вие от "Голямото добрутро" не се чудете защо и как ще го гледам.Не съм по-низша класа(само финансово),това не определя умствения багаж
Аз нямам нищо против да се заяждаш, но е добре поне да се заяждаш с някой който твърди нещо, а ти твърдиш обратното. Никъде не съм споменавала думата богат. Щом подкрепяш раждането на деца, които да гладуват и да са с мнооооооооого килограми по-малко, отколкото е всяко друго дете, да нямат с какво да бъдат облечени и да са вечно болни, а да няма пари дори за лекарства - нямам нищо против, всеки си има лично мнение. За мене, такива хора са за разстрел. Изключително много съжалявам, че такива изобщо съществуват. След като си плащаш сметките, живеете самостоятелно, детето е нахранено и облечено, аз не виждам причина да се правиш на толкова засегната, пък камо ли на благородната жертва, която яде боб, вместо пържоли. И чудно къде ли съм казала, че бедните са тъпи??? И кои сме ние от "голямото добрутро"?
Ако имаш проблеми с това как живееш или искаш похвали, че си като всеки средностатистически човек тук, си объркала темата.