Мила как е детенцето?Моля се да се оправи!!! 
- Публикувана: 29 окт. 2008, 19:02 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2011, 19:04 ч.
Дете с проблем на бял дроб
Все още диша много трудно. В интензивно отделение е малката ми душица, дано се пребори да диша сам. Постоянно си мисля за него, сърцето си оставих с него. Правят му се изследвания. Дано дано открият причината за всичко и да ми го излекуват. Правиме всичко възможно, Проф. Бранков контролира всичко около неговото лечение. Моля се и денем и нощем дано Господ да се смили над нас и пак да ни го върне жив и здрав.
Мога да ти кажа, че проф. Бранков оперира и моя син и му спаси живота. Сега е жив и здрав, без никакви проблеми. Той е най-добрият лекар, на когото можете да разчитате, а в Пирогов всички са професионалисти, особено в реанимацията. Убедена съм, че ще ви помогне. Сина ми също имаше проблеми с белия дроб и беше опериран на 2 дена. Какво преживях само аз си знам. Всичко ще се оправи, сигурна съм, в най-добрите ръце си.
Благодаря на всички, които ми писаха. Бяхме по болници и не можех да ви пиша. Да ви разкажа всичко, от самото начало
Здравейте, аз се казвам Поля и родих сина си Юри в 35 гс. в МД София на 31.07.2008г. За недоносено бебе се роди голям 3 кг и 49 см. С раждането разви пневмония и 4 дни беше на апаратна вентилация, после на палатка и на 14 ден ни изписаха. Нямаше по щастливи хора от нас. Мишленцето на мама добре си хапваше и всичко беше идеално до 13 октомври. Започна да повръща по 1 път на ден и да ми прокашля. Иначе си хапваше добре, усмихваше се, много весел. Отидохме при личния лекар и ми казаха, че то не може да диша посинял е около устичката. Кошмара ми започна. 21.10.08. Отидохме в Педиятрията те се изплашиха като го видяха. Двустранна пневмония ужасни ренгенови снимки. Една седмица бяхме там на антибиотик, инхалации, кослородни маски. През цялото време той се усмихваше на докторите, хапваше си и така - просто затруднено дишане. Като мина тази седмица направиха ренгенова снимка нова и заключението на изкуфялата доц Анадолийска -НЯМА СМИСЪЛ СПИРАМ МУ АНТИБИОТИКА, ТУК ИМАМ ЕДНО ТУМОРНО ДЕТЕ БЕЗНАДЕЖДНО, ДРУГО НЕ МИ ТРЯБВА. Каза, че той даже не е за операция, нямало смисъл. Свързахме се с проф, Бранков от Пирогов, Господ здраве да му дава на човека зае се с нас все едно му бяхме роднини, даде ни надежда. В Пирогов направиха скенер и това, което показа е съмнение за Бронхиектатична болест. От там отидохме в 3 градска децка кардиология за Сърдечна катетаризация, интубираха го, но моето слънце се пребори и започна да диша пак сам. От това изследване разбрахме, много неща от които не е болно детето - не е бронхоектатична болест, няма проблем с кръвоснабдяването на белия дроб и сърцето. След няколко бронхиални спазми се готвихме да се върнем в Пирогов. В този момент окато чаках линейката при нас дойде Д-р Илиева, завеждащ Отделението по детски болести пак в 3 гадска. Невероятен човек, зае се с нас. Занесох го за нова ренгенова снимка и той посиня. Вече имаме около 30 ренгенови снимки и 2 скенера на 4 месеца.Взеха го в Интензивен сектор. 2 дни детенце се бори и на 3 ден се пооправи. Там направихме много изследвания за да разберем всъщност какво му е на моето детенце, не е ГЕР (проблем с клапата разделящз трахеята и хранопровода) носихме изследвания по много лаборатории, накрая остана само муковисцидоза, генетично нелечимо заболяване. Преместиха ни в отделението и отидих да го гледам. Който и да влезеше да го види, не можеше да повярва, че това е болно дете. Като го чуеха със слушалки много отслабено дишане, а като му видят ренгеновите снимки всички се ужасяват. Искам да благодаря на всички доктори в това отделение - големи специалисти - Др Илиева, Д- Ланкова, Д-р Славейкова, Д-р Радичкова, Д-р Памукова, сигурно пропускам някой. Те досто стабилизираха детенцето ми, като се върнахме в Пирогов всички се учудиха колко добре изглеждаме и дишаме, почти като здрави. От там Проф. ни изпрати на Спирален скенер в Св. Екатерина. Разчитането на скенера показа 1 голям енфизем в дясно, в ляво образувани по-малки енфиземни були, консолидиран паренхим и др.неща които не разбирам. Като погледне човек почти не се вижда чисто място, с което диша детето ми. Излязоха резултатите от муковизцидозата - отрицателни. Остана само да е Бронхомулмонална дисплазия, бедно бронхиално дърво. Поради бедното бронхиално дърво, както се предполага вдишания въздух издува белия дроб и се образуват енфиземи. Изписаха ни от Пирогов и се прибрахме вкъщи, на 21.11.08 един месец ходене по мъките. Трябва да го израсне този проблем. Той беше добре, усмихваше се постоянно, хапва си добре маха с ръчички, крачета. На 4 ден кошмара започна отново. Всичко започна пак по същия начин повръщане - еднократно на ден и прокашляне на 1 час по веднъж. В петък 27.11.08 го заведох в 3 градска при Д-р Илиева на преглед. Взеха го в интензивно отделение - с над 70 дишания за минута, лош газов анализ, кошмара започна отначало. на крачка пак от апаратната вент. Днес отидох да го видя, спеше с полуотворени очи, отворена уста, дишанията му бяха по-малко и беше по-спокоен. Няма да ви казвам как съм се чуствала през тези вече месец и повече, вие знаете какво е да виждаш детето си набоцкано с абокати, системи, на палатка, на апарат. Кошмарът ми продължава. Най лошото е че всичко се повтаря точно така както и започна -КАЛИЦА НА 1 ЧАС ПО ВЕДНЪЖ, СИЛНО ПОВРЪЩАНЕ И ПРЕЗ НОСА, ЗАТРУДНЕНО ДИШАНЕ. Притеснявам се да не влиза храна в и без това болното дробче, въпреки че е на Аптамил АР против повръщане. Живея в един кошмар. Моля, да ми пише някой ако е преживял нещо подобно. Сега седя и се моля за моето ангелче, моля се пак да си го прибера вкъщи или поне да ме извикат да го гледам в болницата. Страх ме е от това, което започва по един и същи начин с повръщане и кашяне, което затруднява дишането на детенце на без това предполагащо се недоразвитото бяло дробче. Господ да пази дечицата, тези ангелчета, тези невинни душици, които започват живота си с борба за живота си без да са виновни за каквото и да е.
Здравейте, аз се казвам Поля и родих сина си Юри в 35 гс. в МД София на 31.07.2008г. За недоносено бебе се роди голям 3 кг и 49 см. С раждането разви пневмония и 4 дни беше на апаратна вентилация, после на палатка и на 14 ден ни изписаха. Нямаше по щастливи хора от нас. Мишленцето на мама добре си хапваше и всичко беше идеално до 13 октомври. Започна да повръща по 1 път на ден и да ми прокашля. Иначе си хапваше добре, усмихваше се, много весел. Отидохме при личния лекар и ми казаха, че то не може да диша посинял е около устичката. Кошмара ми започна. 21.10.08. Отидохме в Педиятрията те се изплашиха като го видяха. Двустранна пневмония ужасни ренгенови снимки. Една седмица бяхме там на антибиотик, инхалации, кослородни маски. През цялото време той се усмихваше на докторите, хапваше си и така - просто затруднено дишане. Като мина тази седмица направиха ренгенова снимка нова и заключението на изкуфялата доц Анадолийска -НЯМА СМИСЪЛ СПИРАМ МУ АНТИБИОТИКА, ТУК ИМАМ ЕДНО ТУМОРНО ДЕТЕ БЕЗНАДЕЖДНО, ДРУГО НЕ МИ ТРЯБВА. Каза, че той даже не е за операция, нямало смисъл. Свързахме се с проф, Бранков от Пирогов, Господ здраве да му дава на човека зае се с нас все едно му бяхме роднини, даде ни надежда. В Пирогов направиха скенер и това, което показа е съмнение за Бронхиектатична болест. От там отидохме в 3 градска децка кардиология за Сърдечна катетаризация, интубираха го, но моето слънце се пребори и започна да диша пак сам. От това изследване разбрахме, много неща от които не е болно детето - не е бронхоектатична болест, няма проблем с кръвоснабдяването на белия дроб и сърцето. След няколко бронхиални спазми се готвихме да се върнем в Пирогов. В този момент окато чаках линейката при нас дойде Д-р Илиева, завеждащ Отделението по детски болести пак в 3 гадска. Невероятен човек, зае се с нас. Занесох го за нова ренгенова снимка и той посиня. Вече имаме около 30 ренгенови снимки и 2 скенера на 4 месеца.Взеха го в Интензивен сектор. 2 дни детенце се бори и на 3 ден се пооправи. Там направихме много изследвания за да разберем всъщност какво му е на моето детенце, не е ГЕР (проблем с клапата разделящз трахеята и хранопровода) носихме изследвания по много лаборатории, накрая остана само муковисцидоза, генетично нелечимо заболяване. Преместиха ни в отделението и отидих да го гледам. Който и да влезеше да го види, не можеше да повярва, че това е болно дете. Като го чуеха със слушалки много отслабено дишане, а като му видят ренгеновите снимки всички се ужасяват. Искам да благодаря на всички доктори в това отделение - големи специалисти - Др Илиева, Д- Ланкова, Д-р Славейкова, Д-р Радичкова, Д-р Памукова, сигурно пропускам някой. Те досто стабилизираха детенцето ми, като се върнахме в Пирогов всички се учудиха колко добре изглеждаме и дишаме, почти като здрави. От там Проф. ни изпрати на Спирален скенер в Св. Екатерина. Разчитането на скенера показа 1 голям енфизем в дясно, в ляво образувани по-малки енфиземни були, консолидиран паренхим и др.неща които не разбирам. Като погледне човек почти не се вижда чисто място, с което диша детето ми. Излязоха резултатите от муковизцидозата - отрицателни. Остана само да е Бронхомулмонална дисплазия, бедно бронхиално дърво. Поради бедното бронхиално дърво, както се предполага вдишания въздух издува белия дроб и се образуват енфиземи. Изписаха ни от Пирогов и се прибрахме вкъщи, на 21.11.08 един месец ходене по мъките. Трябва да го израсне този проблем. Той беше добре, усмихваше се постоянно, хапва си добре маха с ръчички, крачета. На 4 ден кошмара започна отново. Всичко започна пак по същия начин повръщане - еднократно на ден и прокашляне на 1 час по веднъж. В петък 27.11.08 го заведох в 3 градска при Д-р Илиева на преглед. Взеха го в интензивно отделение - с над 70 дишания за минута, лош газов анализ, кошмара започна отначало. на крачка пак от апаратната вент. Днес отидох да го видя, спеше с полуотворени очи, отворена уста, дишанията му бяха по-малко и беше по-спокоен. Няма да ви казвам как съм се чуствала през тези вече месец и повече, вие знаете какво е да виждаш детето си набоцкано с абокати, системи, на палатка, на апарат. Кошмарът ми продължава. Най лошото е че всичко се повтаря точно така както и започна -КАЛИЦА НА 1 ЧАС ПО ВЕДНЪЖ, СИЛНО ПОВРЪЩАНЕ И ПРЕЗ НОСА, ЗАТРУДНЕНО ДИШАНЕ. Притеснявам се да не влиза храна в и без това болното дробче, въпреки че е на Аптамил АР против повръщане. Живея в един кошмар. Моля, да ми пише някой ако е преживял нещо подобно. Сега седя и се моля за моето ангелче, моля се пак да си го прибера вкъщи или поне да ме извикат да го гледам в болницата. Страх ме е от това, което започва по един и същи начин с повръщане и кашяне, което затруднява дишането на детенце на без това предполагащо се недоразвитото бяло дробче. Господ да пази дечицата, тези ангелчета, тези невинни душици, които започват живота си с борба за живота си без да са виновни за каквото и да е.
Не губи надежда мила майчице, аз вярвам, че Господ няма да позволи да се мъчи детенцето ти.
Ще се моля всичко да е наред, да се открие и отстрани причината.
Бъди силна и вярвай, само така можеш да му помогнеш.
И аз от сърце ви желая да се възстановите възможно най-бързо и всичко, което сте преживяли да остане само един лош спомен
.
Ще се моля всичко да е наред, да се открие и отстрани причината
.Бъди силна и вярвай, само така можеш да му помогнеш.
И аз от сърце ви желая да се възстановите възможно най-бързо и всичко, което сте преживяли да остане само един лош спомен
.
Благодаря на всички, които ми писаха. Пуснах тема и в здравния форум Дете с проблем на бял дроб. Ходих да го видя днес. Оствят го по малко без кислород, дано скоро се пооправи и пак да сме заедно. Има нещо което не разбирам в болеста на моето ангелче. 2 месеца вкъщи му нямаше нищо, хапваше си добре, наддаваше добре, ходихме на 3 пъти до личния лекар, ходихме на контролен преглед в Майчин дом и всички казват отлично, всичко е наред. 2 месеца всичко е наред. Дори и да има недоразвит бял дроб пак нещо в картинката не се връзва. Той не вдига температура, (една вечер в Педиатрията вдигна но я свалиха със свещичка, защото казват че при бебетата като нямат имунитет не могат да вдигат)просто прокашля рядко и повръща еднократно и при всичко това той постоянно се усмихва. И това се повтаря - никой не може да каже какво му е всъщност. Кръвната му картина е добре, без температура - не отговаря на пневмония, а го лекуват от това или всъщност не знаят, посто го тъпчат с антибиотици. Има нещо което изпускат докторите или наистина гълта храна и това му пречи на дищането, някаква алергия ли е, възпаление на синусите и от там ли се стичат секрети не зная. Едни ми казват вирусно заболяване, други микроаспирация на храна, трети просто така са някои недоносени деца. Пишете ми ако някои е имал сходни симптоми. Ако е алергия -такива ли ще са симптомите?Нещо става с моето ангелче и никой не може да каже какво точно. Благодаря пак на всички мами и Господ да пази дечицата ни
Мила майчице, дано го израсте и хубавото е, че нищо няма да си спочня от тези мъки.
Очевидно е, че е странно да е от неоразвития бял дроб, след като тъкмо двата първи месеца - нищо... Уф, човек може само на лекарите и на Бог да разчита.
Не ми прилича на алергия с това повръщане през носа... но не съм лекар, а него специалисти го гледат, много е хубаво, че не е и муковисцидоза...ех, дано дадат правилна диагноза
Очевидно е, че е странно да е от неоразвития бял дроб, след като тъкмо двата първи месеца - нищо... Уф, човек може само на лекарите и на Бог да разчита.
Не ми прилича на алергия с това повръщане през носа... но не съм лекар, а него специалисти го гледат, много е хубаво, че не е и муковисцидоза...ех, дано дадат правилна диагноза
За съжаление не мога да ти помогна, но просто искам да те подкрепя и да се помоля детенцето ти да се оправи.
Не мога да си представя колко ти е трудно, на теб и на малката ти душичка.
Веднъж съм лежала в болница за пневмония на детет ми и знам какво е, как хем се уповаваш на лекарите, хем срещаш пълно неразбиране и тотално игнориране на правото ти да знаеш и да се интересуваш. Знам какво е да стоиш до болното си дете, затворено в бокс и никой да не ти казва какво става, защо става и какво се очаква. Но точно там срешнах най-борбените и всеотдайни майки, които познавам.
Надявам се да попаднете на добър специалсит, надявам се да получиш отговор на всичките си въпроси и се моля детето ти да оздравее
Не мога да си представя колко ти е трудно, на теб и на малката ти душичка.
Веднъж съм лежала в болница за пневмония на детет ми и знам какво е, как хем се уповаваш на лекарите, хем срещаш пълно неразбиране и тотално игнориране на правото ти да знаеш и да се интересуваш. Знам какво е да стоиш до болното си дете, затворено в бокс и никой да не ти казва какво става, защо става и какво се очаква. Но точно там срешнах най-борбените и всеотдайни майки, които познавам.
Надявам се да попаднете на добър специалсит, надявам се да получиш отговор на всичките си въпроси и се моля детето ти да оздравее