как разбрахте че е дошло време за раздяла

Коя статистика?
И да сигурно едва ли ще помогнем на авторката с нашите спорове за първия и последния. Не мисля, че тя има проблеми с кой по ред е бил мъжът й, а с предателството.
Предателството се прощава доста по-трудно. Особено пък от жена, която се справя сама.

Скарлет,
втория ти пост звучи доста по-смислено. Определено си интелигентна, силна  и оправна жена..
Сама ще трябва да вземеш решението и няма да ти е никак леко..Лично аз, хич не обичам "вегетиращите" покрай някой мъже, ако ще и да са най-милите и любвеобилните на света. Смятам, че мъжът е този, който трябва да показва "пътя", а не обратното..И оправданията от сорта "кривнах" щото си прекалено добра, не ми минават..Това си лъха на много сериозен комплекс от негова страна, който незнам на тази възраст дали е "лечим". Ако вярваш, че може да се промени и да поеме малко той тежестта -опитай..Но ако имаш съмнения и терзания относно това -кому е нужно?

AZ LI4NO MISLIA CHE 3 GODI6NA IZVANBRA4NA VRAZKA NIKAK NE E ZA PRO6TAVANE KAK TE E GLEDAL V O4ITE TOZI 4OVEK I SE E PRIBIRAL PRI TEB I V TVOETO LEGLO PREZ TEZI 3 GOD.DA E KRIVNAL SAMO ZARADI SEKS-AIDE NE IZDARJAL 4OVEKA NO TOVA SA 3 GOD AMI AKO ONAIA NE E ISKALA OT NEGO DRUGI NE6TA 6TE6E LI DA PREKRATI VRAZKATA SI S NEIA-NE MISLIA SIGURNO VSE O6TE NIAMA6E DA GO ZNAE6 .VZEMI ZIVOTA SI V RACE I NE PROPILIAVAI 6ANSA KOITO TI DAVA SADBATA ZA EDNO NOVO NA4ALO KOETO ZASLUZAVA6.USPEH,BADI SILNA

Виж, аз няма да коментирам твоя случай, макар че, ако трябва съвсем честно да си призная, стана ми жал за теб. Но не това очакваш ти, нали?
Мога само да ти разкажа моята история.
Понастоящем съм на 30, тогава бях на 24, детето - на две. С течение на времето с бившия ми съпруг максимално се отдалечихме един от друг, нямаше диалог /не че някога го е имало/, но без да сме се карали, почти не разговаряхме помежду си...
После дойде неговото предателство, после останалите неприятности и т.н. докато осъзнаването дойде като шамар отведнъж една сутрин: "аз не го обичам. ние не сме един за друг"
И така. През какво съм минала, само аз си знам. Считам, че разводът е едно от мъдрите неща, които съм правила. И досега не съм съжалявала, че го напуснах.

горе-долу и аз това се запитах.

рзликата е, 4е бях бременна и връзката ми беше на една пета от твоето отдадено време.

Възрастта ти е идеална за ново начало...с друг човек..на който ще имаш доверие,и ще усещаш че живееш с твоята половинка.....Пожелавам ти да го срещнеш.. 

Моят съвет е да заминеш за известно време на почивка с приятелки (разбира се, ако имаш възможност),ако можеш да се позабавляваш, да се поотпуснеш. След това решението може и само да дойде. Не ти давам съвет от личен опит, но така си мисля.
Пожелавам ти успех!

Моят първи брак, беше само 10 години / 2 г  съжителство и  брак 8 г / . Аналогичен случай - със табела частичен стерилитет на врата, аз се спуквам от изследвания и лечения, от ходене наработа , учене в у-тет и не знам какво си още. Един прост въпрост от страна на АГ то ме свали на земята ( не мога да ви опиша колко много обичах съпруга си и как от високо са пада най-болезнено ) - сигурна ли съм в мъжът си - за нея в семейството сме трима. Играели сме си на пинг-понг. Аз пия хапове, глобули и т.н , изчистя поредното гадно течение и хоп след 20 дена на ново. Първият път като го попитах в прав текс отрече. На вторият въпрос отговори - ами да - изневерявам ти. Седнах с подкосени крака. Да не споменавам възраста на момичето - цели 18. Та мисълта ми е - цели 6 месеца живях в агония - идва от работа, къпе се, яде ( една тъпанарка му готвеше - първо, второ и десерт ) и излиза без да се прибереповече до следващата вечер . И изречението и теб те обичам и ния обичам. Ту в нас, ту в тях. А аз - не обичам го - ще му простя. Оказа се , че на 6 месец не издържах -отслабнала, неядяща и ходеща като призрак - събрах му багажа. Викнах брат му с буса  и право .....Смених кллюча. След две години се разведохме. В сравнително приятелски отношения сме. С момичето живя две - три години. Видя, че нее свЕт. По едно време ми обясняваше каква жена съм ...но не му се вързах, колкото и да мечтаех точно за тези думи. Три години се влачих като робот - работа, излизане с приятели и  колеги. Мимолетни / мекс 4-5 месечни / връзки, носещи разнообразие  и повдигащи самочувствието ми , съответно сринато под земята. В един момент станах на крака, срещнах подходящият човек - най-важното - в подходящото веме. Създадох второ семейство, едно прекрасно дете...
Не ти разказвам това с цел - виж колко съм велика. Просто искам да ти покажа, че на края на тунела винаги има светлина. Просто трябва да имаш вяра в себе си. Макар и банално - това е истината. В момента знам много добре какво искам от една връзка. За да даваш, трябва и да получаваш. Не говоря за материялни неща ( макар и те да имат значение в този материялен свят ), аз обич, внимание, нежност. Неща като закуска в леглото. Не с цветя и рози..а просто поднесена с целувка.
Желая ти късмет и претегли внимателно нещата. Струва ли си да се носиш така по течението - да се заблуждаваш, че ще простиш нещо, което според мен / а май и ти така мислиш / е непростимо.