аз търся да изтегля от някъде филмчетата на http://www.minuscule.tv/, намирам ги само в metacafe и vbox, но не мога да ги дръпна 
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 19:20 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2009, 14:37 ч.
Детски песнички, приказки, анимации, филми, игри
Пилците на есен се броят със песен
Имало навремето в зелената гора
красиво място под една върба
любимо то било на всичките животни
пели били си те там песнички страхотни
играели си весели игрички
забавлявали били се всички
слънчо през деня над тях весело се смяло
вечерта пък месечко над тях весело играло
но веднъж през пролетта
и също толкова пъти есента
на мястото събирали се хиляди ята
и животните прекъсвали си своята игра
не можели да бягат те защото
срещата им била е под дървото
птици, пиленца и птички
на полет тръгвали са всички
дори да е било студена есен
припявали си следната си песен
"лято пролет есен зима
в нашто ято за полет песен има
сутрин обед вечер в полунощ и през нощта
ни летиме вече надалече и юг е нашата мечта"
така със птичките през есента
от гората тръгвала си песента
за това обаче пък през пролетта
с птичките се връщала и радостта
така с годините от тази уговорка
измислила се българската поговорка
породена от хубавата песен
че пилците брояли се наесен.
Имало навремето в зелената гора
красиво място под една върба
любимо то било на всичките животни
пели били си те там песнички страхотни
играели си весели игрички
забавлявали били се всички
слънчо през деня над тях весело се смяло
вечерта пък месечко над тях весело играло
но веднъж през пролетта
и също толкова пъти есента
на мястото събирали се хиляди ята
и животните прекъсвали си своята игра
не можели да бягат те защото
срещата им била е под дървото
птици, пиленца и птички
на полет тръгвали са всички
дори да е било студена есен
припявали си следната си песен
"лято пролет есен зима
в нашто ято за полет песен има
сутрин обед вечер в полунощ и през нощта
ни летиме вече надалече и юг е нашата мечта"
така със птичките през есента
от гората тръгвала си песента
за това обаче пък през пролетта
с птичките се връщала и радостта
така с годините от тази уговорка
измислила се българската поговорка
породена от хубавата песен
че пилците брояли се наесен.
мъдрата сова
Имало навремето в гората
дошла била от планината
странна птица, за гората нова
била като кралица, самата сова
мъдра нашта птицата е била
и разпервайки си своите крила
обикаляла гората от високо
и виждала в живота колко е жестоко
не всичко било е справедливо
колкото и да не е било красиво
всеки мислил първо е за свойте нужди
а проблемите на другите били му чужди
летейки си птицата така
и мислила си тез неща
но видяла също по света
че имало и много доброта
макар и да била е единична
тя не е била двулична
и дори да идвала е тя от малко хора
те не знаели що е то умора
давали са всичките си сили
и добротата те били разкрили
така на нашият ни свят
показал му се хубавия цвят
и накрая всички са били щастливи
и станали безкрайно услужливи
видяли всички че така живеело се по-добре
и радостта им тяхна скоро няма да умре
за това обаче изисквало се доста време
и на добрите хора, било е тежко бреме
а другите, резултата след като видяли
веднага те били разбрали
че трябвало и те да са добри
и по-бързо добротата ще се възцари
Имало навремето в гората
дошла била от планината
странна птица, за гората нова
била като кралица, самата сова
мъдра нашта птицата е била
и разпервайки си своите крила
обикаляла гората от високо
и виждала в живота колко е жестоко
не всичко било е справедливо
колкото и да не е било красиво
всеки мислил първо е за свойте нужди
а проблемите на другите били му чужди
летейки си птицата така
и мислила си тез неща
но видяла също по света
че имало и много доброта
макар и да била е единична
тя не е била двулична
и дори да идвала е тя от малко хора
те не знаели що е то умора
давали са всичките си сили
и добротата те били разкрили
така на нашият ни свят
показал му се хубавия цвят
и накрая всички са били щастливи
и станали безкрайно услужливи
видяли всички че така живеело се по-добре
и радостта им тяхна скоро няма да умре
за това обаче изисквало се доста време
и на добрите хора, било е тежко бреме
а другите, резултата след като видяли
веднага те били разбрали
че трябвало и те да са добри
и по-бързо добротата ще се възцари
Завръщането на щъркела
Едно време във гората
разцъфвали са наведнъж цветята
когато идвала е пролетта
със нея почвала е радостта
по сухите клечки играели са всички
събуждали се мечки, връщали сe птички
от юг се връщал също във гората
весел щъркел и отивал край реката
за да е близо до водата
и потапял си във нея е краката
припявал той си следната си песен
в която само той е бил замесен
"щъркел аз съм, доста съм красив
висок съм и в реката съм игрив
жена си търся да не съм самотен
за мъж съм аз страхотен"
пеел той и реката обикалял
покрай бели щъркелки хода си забавял
и своита песен гръмко им припявал
и със тях се е задявал
оставял им дори от своята храна парче
само искал тяхното внимание да привлече
никоя не го поглеждала обаче
и той започнал сам да плаче
свил се той самичък на брега на реката
не след дълго щъркелка дошла при него е самата
в мига във който го видяла
чудна песен тя запяла
"Щъркелка съм аз красива
а от тоз момент ще бъда и щастлива
ти си щъркелът на моите мечти
за теб света съм аз пребродила, целия почти
а ти си бил във моята река
мъж ми стани тука и сега"
щъркелът се съгласил веднага
усмихнал се, че и съдбата му помага
двамата се свили заедно така
с клюн затракали си в тяхната река
щъркелът разбрал, че в този свят огромен
било е по-добре да бъде скромен
да не се хвали, да поправи своите привички
за да бъдат добри и щастливи всички
Едно време във гората
разцъфвали са наведнъж цветята
когато идвала е пролетта
със нея почвала е радостта
по сухите клечки играели са всички
събуждали се мечки, връщали сe птички
от юг се връщал също във гората
весел щъркел и отивал край реката
за да е близо до водата
и потапял си във нея е краката
припявал той си следната си песен
в която само той е бил замесен
"щъркел аз съм, доста съм красив
висок съм и в реката съм игрив
жена си търся да не съм самотен
за мъж съм аз страхотен"
пеел той и реката обикалял
покрай бели щъркелки хода си забавял
и своита песен гръмко им припявал
и със тях се е задявал
оставял им дори от своята храна парче
само искал тяхното внимание да привлече
никоя не го поглеждала обаче
и той започнал сам да плаче
свил се той самичък на брега на реката
не след дълго щъркелка дошла при него е самата
в мига във който го видяла
чудна песен тя запяла
"Щъркелка съм аз красива
а от тоз момент ще бъда и щастлива
ти си щъркелът на моите мечти
за теб света съм аз пребродила, целия почти
а ти си бил във моята река
мъж ми стани тука и сега"
щъркелът се съгласил веднага
усмихнал се, че и съдбата му помага
двамата се свили заедно така
с клюн затракали си в тяхната река
щъркелът разбрал, че в този свят огромен
било е по-добре да бъде скромен
да не се хвали, да поправи своите привички
за да бъдат добри и щастливи всички
Рекичка през зелената горичка
Имало навремето в зелената горичка,
бяло конче и една сърничка.
Играели си двамата с червена птичка,
на хубавия бряг на синята рекичка,
в която тъжна рибка плувала самичка.
Как искала и тя да се гаделичка и боричка,
и да се смее с другите в таз весела игричка.
Не можела обаче да излезе от хладната водичка.
Тъжно гледала нагоре работливата пчеличка,
и вятарът как галел нежната тревичка.
Пробвала тогава рибата горкичка,
събрала смелост и излязла от своята рекичка.
Но средата е била за нея тук отровна,
и да плува в нея тя съвсем не е била способна.
А как си мислила че вън ще е свободна,
за жалост на земята паднала, да стане неспособна.
И обратно за реката своя замечтала,
в нея да си плува тя желала.
И както на земята тъжно си лежала,
влагата в небето ненадейно натежала,
вода от облаците във гората заваляла,
и към реката тя се вляла.
Нивото и се покачило и брега си тя заляла,
там гдето рибката лежала,
и в своите води набързо я прибрала.
В тоз момент страхотен рибката разбрала,
че тука рибката била е най,
Щастлива в своя воден рай.
Всеки трябва в тоз момент да знай,
че приказките винаги почти са с хубав край.
Имало навремето в зелената горичка,
бяло конче и една сърничка.
Играели си двамата с червена птичка,
на хубавия бряг на синята рекичка,
в която тъжна рибка плувала самичка.
Как искала и тя да се гаделичка и боричка,
и да се смее с другите в таз весела игричка.
Не можела обаче да излезе от хладната водичка.
Тъжно гледала нагоре работливата пчеличка,
и вятарът как галел нежната тревичка.
Пробвала тогава рибата горкичка,
събрала смелост и излязла от своята рекичка.
Но средата е била за нея тук отровна,
и да плува в нея тя съвсем не е била способна.
А как си мислила че вън ще е свободна,
за жалост на земята паднала, да стане неспособна.
И обратно за реката своя замечтала,
в нея да си плува тя желала.
И както на земята тъжно си лежала,
влагата в небето ненадейно натежала,
вода от облаците във гората заваляла,
и към реката тя се вляла.
Нивото и се покачило и брега си тя заляла,
там гдето рибката лежала,
и в своите води набързо я прибрала.
В тоз момент страхотен рибката разбрала,
че тука рибката била е най,
Щастлива в своя воден рай.
Всеки трябва в тоз момент да знай,
че приказките винаги почти са с хубав край.
аз търся да изтегля от някъде филмчетата на http://www.minuscule.tv/, намирам ги само в metacafe и vbox, но не мога да ги дръпна
Ето в тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=336699.msg8822762#msg8822762
Момичета, помощ. Търся един разказ за Васил Левски като дете. Казва се Смелото момче. Днес са го чели в градината на дъщерята и за понеделник тя трябва да ми го преразкаже, а аз да го запиша. Да ама от това, което тя разказва до разказ не можем го докара. Така че, ако някой го знае, моля да помогне.
Имаше една приспивна песничка :
.......
спи ти мой палавник,
спи чедо мое,
мое звънче замълчи.
утре пак слънчо
с лъчи ще огрее
твоите руси/нежни коси.
.......
Моя спомен е от преди 35год . Помагайте, милички ! В какъвто и да е формат, ще се радвам да я чуя отново.
.......
спи ти мой палавник,
спи чедо мое,
мое звънче замълчи.
утре пак слънчо
с лъчи ще огрее
твоите руси/нежни коси.
.......
Моя спомен е от преди 35год . Помагайте, милички ! В какъвто и да е формат, ще се радвам да я чуя отново.
Благодаря на де4ко95 и инка62 за песента за мама.
Ilenia,мога ли да я изтегля от някъде?
Не помня от къде съм я теглила.Ако искаш дай мейл да ти я пратя.
Ilenia,много ти благодаря .Ето мейл на който да ми я пратиш: ivo123_321@abv.bg.
Още веднъж благодарности
Ilenia,мога ли да я изтегля от някъде?
Не помня от къде съм я теглила.Ако искаш дай мейл да ти я пратя.
Ilenia,много ти благодаря .Ето мейл на който да ми я пратиш: ivo123_321@abv.bg.
Още веднъж благодарности
Изпратих я .Няма проблем!
Моля, 
някой знае ли къде мога да намеря детски стихове посветени на България или на Васил Левски.Благодаря!
някой знае ли къде мога да намеря детски стихове посветени на България или на Васил Левски.Благодаря!Не знам за колко голямо дете ти трябва, това е което мога да предложа -
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Иначе по спомени също и това е вариант - днес в По-по-най едно момченце го каза цялото, ако хванеш повторението с лист и химикал в ръка
:Бате, кой е тоя синеок герой?
Левски мило братче, се нарича той"....
.................................
.................................
.................................
Криели го дебри , пещери, скали,
пазили го хора, зверове, орли...
................................
................................
Ех , прости ми братче,
бързо порасти,
смелостта на Левски да добиеш ти!
А това е по-лесно и детско, но не е нещо особено, от Петя Йорданова:
Залюла майка
люлка невидяна -
да порасне в нея
син като Балкана.
После го заклела
скрито зад завсеки -
днес Васил си само,
утре да си Левски!
Това е разказът “Смелото момче” от Камен Калчев. Не знам дали го има някъде публикуван. 
Despina,
Обади се на едната или на другата ви учителка и все ще ти го каже. А и като разбере, че си наистина заинтересована - няма начин да не ти го разкаже кратичко.
За съжаление се сещам само заглавието и автора на разказа и нямам никакъв, ама абсолютно никакъв, спомен от действието. А и като знам Камен Калчев как разказва .... не се и наемам да си го спомня.
Обади се на едната или на другата ви учителка и все ще ти го каже. А и като разбере, че си наистина заинтересована - няма начин да не ти го разкаже кратичко.
За съжаление се сещам само заглавието и автора на разказа и нямам никакъв, ама абсолютно никакъв, спомен от действието. А и като знам Камен Калчев как разказва .... не се и наемам да си го спомня.