Помогнетe ми да върна усмивката си!

Откога не си се любила.
Не, че ме интересува като клюкарка, просто отказът от секс е първия признак на депресията.
Ако имаш възможност смени си работата. Нови колеги, ново работно място, защо не и по-висока заплата.
РД-то е нищо, просто ставаш на брой дни, кратни на 365. И това дори не е вярно, ако включим в сметките високосните години.
Купи си въдица и медитирай на брега на Дунава, не е задължително да хващаш риба, важното е да ловиш.
Заеми се с неща, с които си успявала друг път.

Лично мое мнение е, че в голяма степен точно съпругът ти може /би трябвало/ да ти помогне. 

С това за рождените дупки не съм съвсем съгласна.  Чувала ли си, че майките обирали и сатурновите дупки на децата си? Аз и двете ми деца сме родени в три съседни месеца. И както и друго се говори, че нам колко си време преди рождения ти ден би трябвало да те задруса депресия, това би означавало, че 4-5 месеца трябва да съм пред изперкване...Нещо не ме лови изперкването, все още...

Бих си позволила да ти кажа да не си търсиш оправдание или логично обяснение и с това да приключиш, а на първо място сама да намериш сили в себе си да промениш нагласите и настроенията си в положителна посока, за да започнеш да ги излъчваш. Който трябва ще ги усети и ще ги умножи. Вярвам, че има на какво и на кого да се радваш. Всеки има. Всеки също притежава неподозирани сили в себе си. Въпроса е да ги намериш и мобилизираш.

Пък и това, че ставаш на 30 е страхотно! Обаз... Това е началото на една от най-хубавите възрасти на жената! От този момент аз лично започнах да се чувствам по-пълноценна във всякакъв смисъл. Поне половината от нещата зависят от теб, че и повече от половината.

Ще ти кажа и нещо смешно. Днес някой попитал татко ми децата му на каква възраст са. Татко отговорил, че голямото му дете догодина навършва 40г., а малкото му - 39г./моя милост / Поне на мен ми е смешно. Изобщо не се чувствам на трийсет и на-на-на...Само цифрата ме плаши и мисля да се беся, но няма да е днес.  От теб зависи как ще се чувстваш и как ще изглеждаш и какво ще излъчваш независимо на колко години ставаш. И по този начин ще те възприемат и останалите.

Баси баналните неща изписах, но наистина ги мисля и вярвам в тях.

Мда, добър съвет, особено ако е само мисловно или в краен случай виртуално, че с реалните риска да си загуби усмивката за много дълго време или за винаги е по голям. 

БЛАГОДАРЯ на всички
SAKRI, за всички думи, колкото и банални да са, съм ти страшно благодарна, но най-вече за "Ако няма къде да отидеш ела на себе си."

Супер! Ето, виждаш ли? Значи знаеш къде да се намериш и къде да отидеш! Вероятно там те чака цяла тумба.

Е що се Абих да просвам пак писмени чаршафи?  Есенцията била в една от най-любимите ми сентенции.

Гушни се в съпруга си, за да се съхраниш. Него също.

П.С. Ти ме усмихна, да знаеш. 

Мисля,че това се нарича депресия и си е проблем.Аз също в момента съм в такава "дупка",или може би подобна и чувството,че не ти се усмихва за нищо не ми е непознато.Но намирам начин да изляза от там,успех и на теб!Било със съвет или помощ от близък приемай и бъди отворена-инак е трудно. 

иди да почетеш някои от историите в номинациите за муня/муньо.... гаранция, че ще се смееш цяла вечер, пробвай и "нещо смешно което децата са казали"! брилянтни са

а да си на 30 си е гот - аз го минах преди няколко месеца и още съм жива 

А! И още нещо - облечи една къса пола ( ама къса) и се "наконти" ( както казва баба ми хххехехехехе), хвани мъжо под ръчка и се разходете по някоя оживена улица... Като видиш колко мъже ще се счупят вратовете, ще ти стане веселичко , а мъжо ще се пука от гордост 

И аз още мърдам.  Нищо че девер ми ме е питал имам ли живи съученици. 

Бабата на Вълчицата казваше - В къщи каквото правите, в къщи да си остане.
Навън да сте под ручка и усмяти.  Оня ден направих 50.5г.

може би все пак антидепресант. новите поколения не крият рискове. отиди при психиатър... това прилича на депресия.

С дете до теб възможно ли е да се поддадеш толкова на унинието ,че да търсиш помощ?Ами че каква по-голяма причина за усмивки от детето ти?Я стъпвай здраво на земята и гледай по-ведро на нещата !

Включи се в някоя коледна кауза!Направи някой щастлив!Така ще се почувстваш нужна,и ще си върнеш усмивката...Може и да ти хареса

Отиди на фризьор и маникюр.
Намери време и се обади на някого,на когото отдавна търсиш повод да се обадиш.
Вземи детето си и отидете на разходка в някой парк.Есента е красива,насладете и се!

Гледай филма The Secret 

Според мен, ти сама си знаеш най-добре защо се чустваш така, но може би не си даваш сметка че това е причуината. Може да има толкова много причини-еднообразно ежедневие. Ако си си в кьщи и си гледаш детенцето, животьт определено е по-еднообразен. Аз като бях по майчинство ми беше страхотоно спокойно, но супер еднообразно, знах как ще ми мине целия ден, нищо вьлнуващо не ми се случва. Разбира сьщото може да изпитваш, дори и да работиш, както казах зависи от ежедневието ти. Така че си помисли добре какво те подтиска така. Вече ти предложиха, а и аз го подкепям, отиди на фризьор, козметичка, дори масажистка. Започни да се упражняваш, ако не го правиш. Вьзможно ли да си качила килограми и това да те подтиска. Дори и да не е, упражненията много помагат за подобряване на настроението. Аз страшно обичам авробика, пилатис и др. от този род. Ходя два пьти в седмицата и винаги се чуствам прекрасно.
Другото, което се сещам, прочети книга. Увлекателно написана книга, може да те накара да забравиш всичко друго.
Може и да е сезонна промяна на настроението. Доказано е че по-малко светлина влияе депресиращо.