до колко се чувствате интегрирани

Тотално интегрирана съм.

И тотално дезинтегрирана в България.

В момента се чувствам много интегрирана, което е благодарение на работата ми. Ако, обаче, я сменя и в началото се чувствам много по-малко интегрирана. Докато свикна....Което според мен значи, че степента на удовлетвореност и чувство на щастие / хармония оказва голямо значение. Чувството за интегрираност настъпи най-вече, когато започнах доста добре да се справям с холандският.

Още от самото начало проявявам интерес към това какво става тук, пътувала съм и пътувам из страната повече от някои холандци, знам и доста за страната като цяло. Но и през цялото време чета и следя нещата в БГ. Наистина малко става два паралелни живота.

След 7 години в чужбина съм от 1 година в България, уж временно и ще се връщам 2009. И двата пъти, като заминавах си мислех, колко ще ми липсва това, колко онова, плаках, страдах и ... нищо не ми липсваше с изключение на семейството и някои приятели . И в двата случая не бях права и се интегрирах сравнително бързо. Дори ми харесва, това да съм запозната отблизо с нещата и на двете места. Естествено, недостатъкът е, че никога не си напълно интегриран по този начин, но веднъж осъзнаеш и приемеш ли го този факт е лесно, важното е да се чувстваш комфортно със себе си, такъв, какъвто си. В интерес на истината, връщането ми в България много помогна за това.

Тук съм си в къщи. Чуствам се напълно на мястото си.

За мое съжаление в България се чуствам абсолютно не на мястото си и ми е много неприятно да ходя там.

Бал, колко си права, че е жалко, че има хора, които никога не се интегрират. Много е тъжно така да нямаш свой дом...

Вече 5 години съм тук и още не съм се интегрирала.Не мисля,че това ще стане някога.Не мога да свикна с начина на живот,традициите и изобщо с цялата обстановка тук.Моя живот е в България,където са всичките ми приятели и роднини.

Ами не винаги се чувствам ОК, но аз и в България имах моменти, в които се чувствах чужда.
Човек преминава през различни моменти, насторения, живота го среща с различни хора.
Приех 'италианския' си период, като шанс за ново начало. Буксувах известно време
(не се характеризирам с особени хъс и амбиция), сега нещата се нареждат точно така, както искам, щастлива съм.
Интегрирана съм до степен да се чувствам у дома си ( което не ми пречи да си мисля, че мога да имам дом и другъде )

Много е важно да се изясни какво влага човек под думата "интегриране".
За мен това е да си външен и чужд спрямо местните и да се впишеш в средата така, че да станеш част от нея, да живееш пълноценно, да си щастлив, но да не изгубиш и обезличиш себе си като личност.
Уф, май сложно го обясних, ама карай 
Чувствам се добре тук, напреднах доста с езика, гледам телевизия, следя новините, чета вестници, интересувам се какво става в тази държава, създадох приятелства и с българи, и с норвежци, имам мъж, който ми помага с разясняването на някои норвежки особености, изграждаме дом и семейство заедно ... имам се за успешно интегрирана и доволна от живота си и това, което съм постигнала за една година.
Но това не означава, че напълно съм прекъснала емоционални връзки с България, че ще спра да се развивам или че Норвегия някога ще стане моя родина.
България не ми липсва определено, липсват ми двама души, които са там и един, чийто гроб е там.
Именно заради тях и заради силната връзка, която имаме, се интересувам какво става и в България.
Когато си ходя в България, се чувствам дезинтегрирана (както спомена мистик) и като на гости.
Все едно не принадлежа на онова място там, а само минавам за малко да видя любимите си хора.
Факт е, че когато един ден тези хора няма да са там, няма да има нищо, което да ме тегли към тази част от света.
Най-важното е да сме щастливи там, където сме, независимо какво казват и мислят другите   
И да, мисля, че всеки чужденец малко или много винаги ще се чувства мъъъничко различен от тези, които са израснали в същата държава.
Неизбежно е.
Важното е тези различия да не пречат на нормалното ни функциониране като зрели, отговорни и развиващи се същества.

Седем години ти трябват.
Сега си ни тако, ни вако.
Да си знаеш.

Аз мисля, че в голяма степен съм се интегрирала там където живея в момента. Но това не пречи да си мисля понякога за БГ и в по-голяма степен за семейството ми е приятелите.
Но като цяло като си отида там вече почвам да се чувствам много странно и да ми се иска да си се прибираме, защото тук е нашия дом, а там сме на гости.
А и все повече се дразня от обстановката там. Мечтая си за момента когато там ще стане като в Германия. Тогава бих се замислила дали да не се върнем.

Така стоят нещата и при мен , изключая "италианския период", който все още не ми се е случил

Определено съм интегрирана. Знаех езика още като дойдох, завърших висшето си образование тук (е, втората специалност още я мотая  ), познавам тукашните закони по-добре, тук съм работила повече и имам приятели и колеги. Но, честно казано, през първите години ми беше по-леко, по-интересно всичко. С времето виждам много недостатъци и тук, България ми липсва все повече, за роднините да не говорим. Сега, след 8 години, се питам - заслужаваше ли  си?!
Мъжът ми също се чувства интегриран - говори добре езика, успя да се докаже в работата си, има много приятели и познати немци (направо е като в родния си град  ), но и на него му липсва БГ.
Тук създадохме семейството си и домът ни е тук, защото в БГ си нямаме свой, но ще си го създадем и там дома като се върнем! 

Работата и децата ни ме интегрират 100%-мисля че така би било където и да съм; не ми харесва да съм недоволна,ако бях щях да се опитам да променя нещата,а не да живея с "ако..то" сценарии.

Отвън погледнато съм 100% интегрирана (визирам език, работа, независимост, социален кръг), но ментално съм си "полуинтегрирана", духовен емигрант.

И аз нещо такова.  От към обективни критерии съм по-интегрирана и от местните.  Разбирам културата напълно и когато общувам със северно-американци съм напълно адекватна и неразличима от тях.  Но моята си идентичност е друга и не смятам да я сменям.  Харесва ми да живея тук, но с моята си идентичност.  А осъзнавам, че децата ми ако израстнат тук, ще имат тукашната идентичност.  И тази мисъл ме плаши.  Та затова обмисляме някакво местене преди да е станало много късно.  Лошото е, че съм се доста "дисинтегрирала" от БГ за 15 години извън нея и не разбирам доста неща от съвременната българска култура.  Та и там сигурно бих се чувствала не съвсем на място... Ще видим къде ще му излезе края...

О-да-а-а, яко съм се интегрирала  , по-канадка от канадците!
Даже те като си поръчват в работата, китайско, мескиканско и пр, аз винаги си плюскам пиле с картофи и това ако не е интергация, здраве му кажи!