ДЕТЕТО МИ НЕ МОЖЕ ДА СВИКНЕ С ДЕТСКАТА ГРАДИНА!!!!!!!!!!!!!

Синът ми е на ясла. Лелите казват от опит, че адаптацията продължава 3-4 месеца. Освен да се заредиш с търпение друго не знам. Всъщност другият вариант е да я спреш и да я заведеш на детски психолог, за да се установи причината за напикаването.

Има всякакви деца, нека се примирим, че има и такива, за които градината е мъчение и дори и да не реват, тя ще си е такова и последици ще си има, както има и деца, за които тя е голям купон от самото начало. Не се ядосвай /има такъв емотикон сложен в темата/, детето най- не е виновно, а ако е от първия тип и ти не можеш да направиш много, а не е нужно.
Аз не бих изтезавала детето си, ако не му харесва толкова време, а ако се породи и допълнителен проблем, като упоменатия, определено не бих настоявала.
Ако педагог ти заяви в прав текст, че "всички свикват", той е толкова педагог, колкото аз съм ветеринарен доктор, а последното определено не съм.
Самото място може също да не му харесва. Моят син "орева" и "опищя" за три седмици едно детско заведение, спрях го- това ми е предостатъчно, не съм си намерила хлапето на пътя. В следващата ДГ дори не е плакал.

Здравей,

Има едно хомеопатично лекарство Ignatia нещо си, което спомага да по-лесно приемане на раздялата с родителите. Напълно безвредно е, но все пак трябва да се консултираш с хомеопат.

И при нас нещата вървят трудно и плаче доста сутрин, но все пак са минали само три седмици.

Успех, говори на детенцето само хубави неща за яслата и се усмихвай като го оставяш, колкото и да ти се плаче!

За напишкването не мога да помогна. Знам, че е стресова реакция на детето, но дотам.

За съжаление съвет не мога да ти дам, защото и ние имаме проблем с яслата. С каката също бяха истории големи. Може би все пак е добре да направите консултация с психолог. Няма ли възможност да я преместите в друга група, ако сегашната не и харесва  .

Моето мнение е, че щом детето 2 м. продължава да плаче -  има причина за да не се чувства добре там. Вероятно е по-чувствително дете, но ако там се чувства добре и му е интересно, периода на адаптация, трябваше да е минал.

1/Опитай да откриеш причината. Децата не са склонни да говорят за проблемите, но под формата на игра може да "изкопчиш" нещо за което да се захванеш. Опитай да поиграеш с нея на "детска градина", извадете куклите, сложете им имена - това са децата, това са госпожите и пресъздай всяка ситуация за която се сещаш - ето децата влизат в дет. градина, какво правят децата, играят ли, закусват ли, сега децата сядат на гърнетата .... време е за обяд, какво правят госпожите, а какво правят децата .... време е за сън, какво правят госпожите, помагат ли на децата, всички деца ли спят, ето това дете не спи, какво прави госпожата....
Това би направил и психолога /казвам го от опит/. И наблюдавай много добре реакцията на детето, то само ще покаже, това което го е притеснило. Детето трябва да е спокойно, да приеме като игра всичко, иначе може да се "затвори" в себе си.


2/Разговаряй с всеки от персонала, може някой от тях да ти подскаже нещо.

3/Помоли някои майки на други деца  да поразпитат детето си, как се чувства твоето дете, играе ли, може да са забелязали нещо.

4/Никога не обещавай на детето, че там ще е хубаво. Когато там изникне проблем, то ще мисли, че си го предала, няма да ти вярва повече. /Аз допуснах тази грешка и разбрах за това след консултацията с психолога/.
Обясни му, че мама и тате трябва да работят, защото всички родители работят, а всички деца са в детската градина. Повтаряй многократно, че го обичаш, че не го изоставяш, че ще го вземеш, както всички други деца ги вземат.

5/Напикаването е реакция от преживяния стрес, важно е да откриеш причината и когато дразнителя го няма, детето ще се успокои, напикаването ще спре.

6/Хомеопатията е чудесна идея и може да помогне детето да се поуспокои по-бързо. Тя е безопасна и може да опиташ, задължително след консултация със хомеопат. Но хомеопатията едва ли ще е полезна, ако в градината има нещо, което травмира детето и ако не се елиминира проблема.

Говори с госпожите - това е моят съвет!
И ние имахме проблем с адаптацията - и все още плаче понякога сутрин, но едната госпожа, с която говорих е много мила и предприе успешни действия - споделих и, че синът ми страда от липса на приятели в групата и тя започна да му възлага задачки, заедно с други дечица, направила го един ден дежурен и той беше много горд - дори бягаше към детската градина на следващият ден. Въобще правилният подход, топлината и грижата към децата от страна на учителките и лелките действат ок - само да има кой да вземе присърце проблема.
Обаче според мен възраста също има значение - колкото по-малко е детето, толкова по-трудно ще му бъде да се справи и да се открие причината за проблема, така, че според мен е по-добре е да си го гледаш, докато се поуспокои, ако имаш възможност.

Според мен е възможно да се намери подход към детето и то да започне да се чувства по-добре, но възможно е и на това място просто да не му харесва. Ние в момента също сме в период на адаптация (но само от 2 дни ), но твърдо съм решила, че ако плаче повече от 1 седмица, спираме градината и по-късно мислим наново, на същото или на друго място. Доста вярвам на детето си и смятам, че макар да не може да опише какво точно не му харесва, ако се чувства зле, няма да му го причинявам. (Естествено, съзнавам, че на мен ми е лесно, защото работя вкъщи и макар да не можем едфективно хем да се гледаме, хем да работя, все пак варианти има.). Аз лично изключих всички градини, в които ми обясниха как "детето непременно ще свикне", че "няма дете, което не се приспособява, а родители, които не свикват", че "е, ще плаче 1-2-3 месеца, но какво от това, те повечето плачат". Не знам дали съм права, това просто е моето виждане и споделям 

Съжалявам, че не мога да ти помогна със съвет, но ми стана много мъчно за детето.
Дано да намериш начин и най-вече желание, да го спасиш от този стрес.

Всяко правило си има изключение, някои деца просто не се адаптират в детските градини. Дано при вас нещата се оправят. Днес  говорих с майка, детето и миналата година се е успокоило и приело факта, че ще ходи на градина едва след 6м.

Подкрепям с две ръце! Потърси защо не иска да ходи.

Моята дъщеря също от 2 месеца е на градина и все още мрънка (само мрънка вече, но 1-я месец плачеше и пищеше). След разследване от моя страна, разбрах защо - "Много ми липсваш, мамо. По едно време ми се иска да ме гушнеш, а пък теб те няма." и "Нали ще ме вземеш от градинката днес?".

 Съгласна съм със твоето мнение ...с първата си дъщеря нямах такъв проглем ..затова съм шах и мат...деца всякъкви  В своята паника бях решила да водя дъще ря си дори на уролог (заради напишкването) но когато си е вкъщи това го няма , значи все пак това е стрес...

На каква възраст е детето? Ако може да говори, говорете за градината, обстановка, играчки, деца, учителки и т.н. Така може би ще разбереш къде е проблемът. А вероятно я тормози режимът. Там всичко е по часовник. И ако е била на по-свободен режим, това я стряска.
По мои наблюдения по-големите деца (навършили 3 г.), които не са ходили на ясли, по-трудно свикват в 1-ва група в градината. Поне така е в групата на дъщеря ми. 
По описанията ти детето явно го преживява доста трудно. Но мисля, че ако сега я спреш, после пак трудно ще свикне с градината.

И това за яслите и градините е строго индивидуално. В групата детето ми, едно момиченце (посещавало ясли) вече 1 месец не може да свикне с новото място. Отказва да си сваля дрехите и бойкотира всички лелички там

  Благодаря на всички мами за отговорите...туко що се връщам от ДГ щерката за първи път не е била тъжна изяви желание да ходи на народни танци...въпреки това според мен все още проглема не е решен ....приятнавечер на всички.